Р Е Ш Е Н И Е
№ 260086
гр.Пловдив, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи
граждански състав, в открито съдебно заседание на 14.06.2021г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.д.№ 18/2021г. по описа на АС - Пловдив и, за да се
произнесе, приема следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, вх.№ 6921/04.08.2020г., подадена от ответника Т.Х.З., ЕГН **********,
към която, с молба, вх.№ 261376/08.10.2020г., се е присъединил Н.Д.К., както и
по въззивна жалба, вх.№ 260385/08.09.2020г., подадена от ответника Н.Д.К., ЕГН **********,
чрез адв.Р.Г., срещу Решение № 194/08.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 852/2017г. по описа на ОС - П., в частите, с които се
прогласява нищожността на сделка, наименована
,,Допълнително споразумение към Договор за паричен заем от **********г. и
Допълнително споразумение от 01.03.2007г.“ и представляваща съглашение за
подновяване на дълг (новация), сключена между, от една страна - Н.Д.К., ЕГН **********,
и, от друга страна - Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН **********, и се
приема за установено, че е нищожно съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по
описа на ОС - П., като постановено в симулативен
процес.
В първото заседание пред
въззивната инстанция на 14.06.2021г. към подадените въззивни жалби се е
присъединила, на осн. чл.265, ал.1 ГПК, и ответницата
Я. К.З., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.С.Х..
Оплакванията във въззивните жалби са за недопустимост на решението в частта,
с която е прогласена нищожността на допълнителното споразумение към договора за
паричен заем, както и за неправилност на решението в двете обжалвани части: за прогласяване
нищожността на допълнителното споразумение към договора за заем и на съдебното
решение постановено по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П..Исканията са за
отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго решение, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени и за присъждане на разноски, вкл.
за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.С.Д.,
на осн. чл.38 ЗА, за осъществената безплатна правна
помощ във формата на процесуално представителство пред въззивния
съд на въззивника Т.З..
Не са постъпили в срок
писмени отговори от насрещната въззиваема страна,
ищците И.А.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********.В съдебното заседание
пред въззивната инстанция на 14.06.2021г.същите, чрез процесуалния си
представител адв.Л.К., са оспорили жалбите.
Постъпилите въззивни жалби са
допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен
интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовни са по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи на насрещната въззиваема страна за отговор, поради което се поставят на
разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд,
въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията и като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК, намира следното:
Производството, в което е
постановено обжалваното решение, гр.д.№ 852/2017г. по описа на ОС - П., е
образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 11446/18.12.2017г., подадена от
ищци И.А.Д., ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, против ответници Н.Д.К.,
ЕГН **********, Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН **********.
В ИМ са били въведени
следните твърдения: Ищците И. и Д.Д. били кредитори на
ответника Т.З. с парични вземания, присъдени по НОХД 175/2012г. по описа на ОС
- П., за обезщетения за репариране на неимуществени вреди във връзка със смъртта
на сина им, причинена на 04.11.2010г. от престъпление, за което ответникът Т.З.
бил признат за виновен и осъден с влязла в сила на 14.05.2013г. присъда по посоченото
НОХД.За принудителното събиране на присъдените им парични вземания ищците
образували изпълнителни дела № № 450 и 451/2013г. по описа на СИС при РС - В.,
но не могли да се удовлетворят, тъй като спрямо длъжника, ответника
Т.З., не можело да се приложи ефективен изпълнителен способ, поради липсата на
налично недвижимо имущество, а „формално“ за собственик на единствения имот на
ответниците З. се „титуловал“ ответникът Н.К.. За да
предотврати изплащането на присъдените на ищците парични вземания за обезщетения,
ответникът Т.З. предприел редица действия, за да се лиши от единствения си имот,
а именно следните:На **********г. ответниците Т.З. и Я.З. се разпоредили с
единствения си недвижим имот в полза на синовете си със сделка - дарение, обективирана в нотариален акт за дарение от **********г., №
*****, рег.№ ****, н.д.№ *******г. по описа на Нотариус С.Д..Ищците предявили иск
с правно основание чл.135 ЗЗД за „отмяна“ на извършеното от З. дарение, по
който било образувано гр.д.№ 255/2014г. по описа на ОС – П., който бил уважен „на
първа инстанция“, но не могли да се „ползват“ от постановеното в тяхна полза съдебно
решение, тъй като подадената от тях ИМ била вписана на 12.11.2013г, което било четири
дни след вписването на 08.11.2013г. на ИМ, подадена от ответника Н.К. против
ответниците Т. и Я. З. и техните синове, трети неучастващи по делото лица, И. Т.
З. и Х.Т. З., по която било образувано гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П. с
предмет обявяване за относително недействително по отношение на Н.К., на осн. чл.135 ЗЗД, на дарението, извършено на **********г. от
ответниците З. в полза на синовете им И. Т. З. и Х.Т. З., както и обявяване за
окончателен, на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният
между Н.К., като купувач, и Т. и Я.З., като обещатели, предварителен договор за
продажба на недвижим имот от **********г., обективиран в допълнително
споразумение от същата дата към договор за паричен заем от **********г. и
допълнително споразумение от 01.03.2007г., които били уважени с влязло в сила
решение по делото.
Въведени са били от ищците в
производството пред първоинстанционния съд следните твърдения за нищожност на допълнителното
споразумение от 16.09.2009г.към договора за паричен заем от **********г.: Към **********г.
липсвал валиден стар дълг на Т.З. по отношение на Н.К. за връщане на заемна
сума в размер на 50 000лв., тъй като никакви пари реално не били „давани
на заем“ от Н.К. на Т.З.. Липсвало намерение за новиране
на стария дълг.Ответницата Я.З. не била страна по заемното правоотношение от **********г.,
поради което спрямо нея Н.К. не можел да се откаже от свои права и „на тяхно
място да създаде нови права“.
Въведени са били от ищците в
производството пред първоинстанционния съд следните твърдения за симулативност
на процеса по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П.: След като ищците предявили
гражданските си искове по НОХД №175/2012г., с цел да бъде предотвратено
изпълнението на „осъдителната присъда в гражданската й част“, като нямало
възникнало валидно парично вземане на ответника Т.З. по отношение на ответника
Н.К. за връщане на заемна сума, което да може да се новира
в задължение на Т.З. и Я.З. да прехвърлят процесния недв.
имот на Н.К., били съставени частни документи - договор за заем от **********г.
и допълнително споразумение от **********г., с които бил създаден един мним
дълг, въз основа на който било образувано производството по гр.д.№ 929/2013г.
по описа на ПзОС.По това дело ответниците
З. не защитили реално правата си: не направили всички възражения по предявените
искове, не оспорили действителността на сделката и датата на частния документ и
не обжалвали решението, след което продължили да живеят в процесния имот, на
този адрес бил регистриран постоянният адрес на ответницата Я.З., а ответникът Н.К.
никога не бил „встъпвал“ във владение на имота, той бил от гр.С. и живеел там. Посочената
дата в допълнителното споразумение не била достоверна, а същото имало
достоверна дата за ищците **********г., когато било представено по гр.д.№
929/2013г. по описа на ОС - П., приложено към ИМ на ответника Н.К..С поемане на
задължението от ответниците З. по допълнителното споразумение на практика те
извършили дарствено действие, тъй като насреща не
получили никаква облага, сделката била безвъзмездна и с поемането на
задължението към Н.К. се е целяло единствено увреждане на ищците чрез намаляване
на патримониума на ответника Т.З..
Решението в обжалваните части
е било постановено по следните петитуми в ИМ и
уточненията в подадените от ищците, в изпълнение на указания от
първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности
на ИМ, допълнителни молби (л.128 и 132): за обявяване нищожността на сключеното между
ответниците допълнително споразумение от **********г. към договор за паричен
заем от **********г. и на съдебното решение, постановено по воденото между
ответниците гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., като постановено в симулативен процес.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 2643/21.03.2018г. (л.142-143), от ответницата
Я.З. се оспорва да е нямало реално приемане-предаване на заемната сума между
ответниците К. и З., както и се оспорват доводите за нищожност на
допълнителното споразумение от **********г.В подкрепа на твърденията, че бракът
й с ответника Т.З. бил прекратен с влязло в сила решение на 05.06.2017г.,
ответникът Т.З. живеел под наем на друго място в гр.В., а в имота останала да
живее само З. по договор за наем с К. са приложени решение по бр.д.№ 546/2017г.
по описа на РС - В. (л.144), приемо-предавателен
протокол от 2016г., договори за наем от 2016, 2017 и 2018г. и квитанции към ПКО
от 19.12.2016г. и 26.11.2017г. В този смисъл е и подаденият допълнителен писмен
отговор, вх.№ 3334/15.04.2019г. ( л.212)
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 2644/21.03.2018г. (л.154-155), от ответника
Т.З., чрез адв.Й.А., исковете се оспорват като недопустими, евентуално
като неоснователни.Оспорват се всички твърдения и доводи в ИМ, като
несъответстващи на обективната действителност и на събраните доказателства по
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.Извършеното
дарение не било с цел увреждане интересите на ищците-кредитори, а, за да могат синовете на Т. и Я.З. да „могат да обезпечат“ задълженията
си по Договор за банков ипотечен кредит от 05.06.2012г., сключен между, от една
страна, като кредитор, „У. Б.“ АД и, от друга страна, като кредитополучатели Х.З.
и И. З., със солидарен длъжник А.З..Ответниците Т. и Я.З. нямали финансовата възможност
да подпомогнат по друг начин децата си, по ред причини, някои от които станали
известни по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, поради
което дарението бил единственият начин за това и нищо друго не се
целяло.Договорът за заем и „допълненията“ към него не били нищожни, тъй като по
отношение на тях не била налице нито една от предпоставките на чл.26 и сл. от ЗЗД.От друга страна, съдът по гр.д.№ 929/2013г. на ПзОС
вече бил постановил решение на база събраните доказателства, като възприел
тезата на Н.К.. Т.З. никога не бил оспорвал взаимоотношенията си с Н.К.,
подписаните от него и съпругата му договори и поетите задължения, които в
крайна сметка довели до постановяване на решението по гр.д.№ 929/2013г. на ПзОС.За Т.З. било без значение кой измежду ищците и ответника
Н.К. ще проведе успешно иска си по чл.135 ЗЗД, тъй като и в двата случая
резултатът и последствията за него били едни и същи.Ищците били поставени в
сегашното си положение, поради бездействието си да подадат и впишат ИМ по
предявения от тях павлов иск в продължение на 6
месеца след издаване на изпълнителни листове за присъдените им парични вземания.
Не отговаряли на истината твърденията на ищците, че процесът по гр.д.№
929/2013г. по описа на ПзОС е бил симулативен.В
отговора на ИМ искът е оспорен, но срещу фактите Т.З. не е имал какво да
представи.До оспорване на решението не се достигнало, тъй като Т.З. не е имал
годни доказателства да обори тезата на Н.К., разбирал е и е признавал правата
му, защото наистина бил взел паричен заем и най-вече нямал финансовата възможност
да продължи съдебното дело, поради липса на средства, като това било
разбираемо, тъй като присъдените разноски били съвсем не малка сума.Не
отговаряли на истината твърденията на ищците относно начина на ползване на
имота. Това, че действителният собственик на имота Н.К. *** не било пречка да
отдава имота под наем на когото прецени, като, в случая, по силата на договор
за наем имотът бил отдаден на бившата съпруга на Т.З. - Я.З., а от 16.03.2017г.
Т.З. живеел под наем в друг имот в гр.В., там била променена адресната му
регистрация и там били извършвани изпълнителни действия от ищците по
изпълнителните дела. В този смисъл е и подаденият допълнителен писмен отговор,
вх.№ 35430/19.04.2019г.(л.214)
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 2718/23.03.2018г. (л.167-172), от ответника
Н.К., чрез адв.Р.Г., исковете се оспорват като недопустими, евентуално,
като неоснователни. Оспорват се всички изложени в ИМ фактически твърдения.Оспорват
се твърденията за водене на привиден процес от Н.К. и съпругата му срещу Т.З.,
Я.З. и синовете им Х.и И. З..Възразява се на Н.К. да е било известно
съществуването на парично задължение на Т.З. към ищците.Възразява се Н.К. да е сключвал
сделки и да е предприемал правни или фактически действия, с които умишлено да
ощети ищците, или по друг начин да ги бил препятствал да упражнят правата си
или да защитят интересите си.Оспорват се твърденията на ищците за липса на
реално приемане-предаване на заемната сума, както и доводите относно
достоверността на датата на договора за заем и на допълнителното споразумение
от **********г.Действителността на сключените договори и постигнатите между
страните уговорки било проверено в производството по гр.д.№ 929/2013г. по описа
на ПзОС.Н.К. не можел да търпи каквито и да е
негативни последици от процесуалното поведение на ответниците З. в съдебния
процес. Ищците могли своевременно да встъпят като трети лица-помагачи на
ответниците по гр.д.№ 929/2013г.по описа на ПзОС и да
защитят интереса си, както намерят за добре.Неверни и неотносими били
твърденията, че Н.К. не владеел имота, обратното, имотът се владеел от Н.К. и
съпругата му чрез държател Я.З., която го наемала от тях, като по този начин
придобивали доходи от наем от имота, Я. и Т.З. били разведени и не живеели
заедно в имота, а и капиталът на учредяваното от Н.К. търговско дружество се
формирал от непарична вноска, представляваща процесния имот.Оспорват се и твърденията
за придобиване на имота от Н.К. безвъзмездно, предвид сключения договор за заем
и допълнителни споразумения към него.Оспорват се твърденията, че производството
по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС е симулативен процес.Исковото производство бил единственият
правно-регламентиран способ за Н.К. да защити интереса си в дадената ситуация,
в която липсвало доброволно изпълнение на задълженията на неговия длъжник и
след извършеното дарение и ипотекиране на имота, които очевидно увреждали
интереса му на кредитор.Несъстоятелни били внушенията, че Н.К. бил злоупотребил
с права, при положение, че ищците знаели за производството по гр.д.№ 929/2013г.
по описа на ПзОС, но не предприели действия да се
конституират и да участват в него, за да упражнят правата, които имат срещу Т.З..Приложени
към отговора са приемо-предавателен протокол от
01.08.2014г.за предаване на владението върху имота на Н.К., съгласно влязлото в
сила решение по гр.д.№ 929/2013г. на ПзОС, препис от частен
документ, изходящ от Т.З., датиран **********г., удостоверяващ получаване от Н.К.
на заемна сума в размер на 50 000лв.по договор за заем от **********г.,
чието съдържание е оспорено от ищците, а оригиналът на документа е представен по
делото в указания от съда срок ( л.399) в изпълнение на задължение по чл.183 ГПК, както и са
приложени и следните частни документи:приемо-предавателен
протокол от 2016г. за предаване владението на имота на Я.З., договори за наем
от 2016г., 2017 и 2018г., ПКО за получаване на наемна цена за 2016г. и 2017г.,
ГДД на Н. и Р.К. за 2016 и 2017г., документи във връзка с регистърно
производство пред Агенция по вписванията - Акт за прекратяване на
производството по назначаването на вещите лица от 08.09.2015г., Акт за
назначаване на в.л. на осн. чл.72, ал.2 ТЗ от
11.07.2016г., молба от Н.К. за оценка на непарична вноска, съгласие от Н.К. по
чл.73 ТЗ. В този смисъл е и подаденият допълнителен писмен отговор, вх.№
3869/30.04.2019г.(л.216-2019).С молба (л.236), подадена в изпълнение на указания от
първоинстанционния съд, Н.К. е уточнил, че регистърното
производство, образувано по подаденото от него заявление от 08.12.2017г. за
вписване на ТД с капитал, формиран от непарична вноска – процесния имот,
приключило с отказ, тъй като дадената от вещите лица оценка по реда на чл.72, ал.2 ТЗ не била приета, поради отхвърляне от длъжностното лице по вписванията на искането
на вещите лица за увеличаване на определеното им възнаграждение, а след това,
тъй като междувременно била вписана настоящата ИМ на 06.02.2018г., Н.К. решил
да преустанови процедурата за вписване и да изчака приключване на делото.
В изпълнение на дадени от
първоинстанционния съд указания и предоставена възможност с протоколно
определение в с.з. на 17.09.2019г. за уточняване на факти по см. на чл.181,
ал.1 във връзка с датата на допълнителните споразумения към договора за заем е
постъпила молба от Т.З. (л.268), с която са въведени твърдения, че процесните договор
и допълнителни споразумения „не били с такова естество и характер, които да
предполагат обявяването им пред трети лица или вписването им в някакви регистри
или декларации“, а същите удостоверявали единствено и само взаимоотношенията между
подписалите ги страни и обективирали произтичащите
облигационни отношения между тях.Тъй като били необходими средства за
изграждане и обзавеждане на къщата за гости, която се експлоатирала от З., а
банковите институции не отпускали заем на Т.З., тъй като той бил пенсионер,
единствената възможност била да потърсят частен заемодател, какъвто намерили в
лицето на Н.К., получените заемни парични средства „похарчили“ за изграждане и
обзавеждане на къщата за гости, но само за част от тях били издадени фактури на
името на двете фирми на З..Приложени са от Т.З. разпореждане за отпускане на
пенсия, свидетелство за регистриране на касов апарат и за регистриране на Т.З.
като ЕТ, както и 48 бр. фактури.
За да се постанови решението
в обжалваните части, е прието следното:
По делото не е било спорно и
е установено следното:Ищците са кредитори на ответника Т.З. с присъдени от
наказателния съд парични вземания в размери по 150 000лв.за всеки от тях
за обезщетения за репариране на неимуществени вреди от смъртта на сина им,
причинена от престъпление, за което ответникът Т.З. е бил признат за виновен и
осъден с влязла в сила присъда.С влязло в сила решение на 29.06.2018г. ищците
успешно провели иск с правно основание чл.135 ЗЗД против ответника Т.З. за
обявяване за относително недействително на извършеното от Т.З. през 2012г. в
полза на синовете му дарение на притежаваните от него ИЧ от недв.
имот, като производството по делото по отношение на ответницата Я.З. е било
прекратено.Присъдените на ищците парични вземания не могли да бъдат
принудително осъществени от насочване на изпълнението върху недв.
имот на ответника, тъй като няколко дни преди вписване на подадената от тях ИМ,
на 08.11.2013г., била вписана ИМ, подадена от ответника Н.К., с която са били предявени
иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност по отношение
на Н.К. на извършеното от З. в полза на синовете им дарение и иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба, по която било образувано гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, и с влязло в сила решение на 08.05.2014г.исковете са
били уважени.
По отношение на сключеното допълнителното
споразумение между ответниците, датирано от **********г., за трансформиране на
парично задължение на ответника Т.З. по отношение на ответника Н.К. за връщане
на заемна сума в задължение на ответниците Т. и Я.З. за прехвърляне на
ответника Н.К. на правото на собственост върху процесния недвижим имот е прието
следното: Тъй като се оспорва получаването на заемната сума в посочения размер,
а договорът за заем е реален, поради което част от фактическия състав на
сключването му е реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя, доказването на този факт е в доказателствена
тежест на ответниците, като за установяването му са недопустими свидетелски
показания, съгласно чл.164, ал.1 т.3 ГПК.Представеният документ, изходящ от Т.З.,
наименован „опис“, е частен свидетелстващ документи,
поради което има само формална доказателствена сила за това, че изявлението е
направено от ответника Т.З., но няма материална доказателствена сила за факта
на получаване на заемната сума, посочената в него дата **********г. не е
достоверна за ищците, а документът има достоверна дата 23.03.2018г. за ищците,
когато е бил приложен по настоящото дело.Допуснати са свидетелски показания за
датата на съставяне на документа „опис“ и е разпитан в с.з. на 19.11.2019г. св.Т.,
но показанията му не са кредитирани.В тази връзка е прието, с оглед обясненията
на Т.З. по реда чл.176 ГПК и показанията на св.Г., че свидетелят Т. и ответника
З. са имали дългогодишни близки съседски и приятелски отношения, както и, че са
осъществявали и съвместна търговска дейност; че фактите, за които дава
показания свидетелят, са се осъществили преди 16 години и липсват конкретни
доказателства по делото за тяхната достоверност; че показанията на свидетеля за
предаване на заемната сума от Н.К. на Т.З. през март 2004г.в гр.С., докъдето
свидетелят и Т.З. пътували заедно със синьото „П.“ на З., са опровергани от
представените по делото писмени доказателства, че към март 2004г. З. не е
притежавал автомобил с посочените от свидетеля марка и цвят, а такъв автомобил
е придобила съпругата на З. през 2006г.; че са нелогични показанията на
свидетеля за това защо не се е подписал на документа „опис“; че не е достоверна
за ищците по см. на чл.181 ГПК дата на договора за заем от **********г., както
и липсват доказателства за превеждане на заемната сума по банков път, който
начин на плащане, предвид размер на заемната сума, е прието да е бил
задължителен, съгласно действащата към приетата за достоверна дата на сключване
на договора за заем разпоредба на чл.3, ал.1т.1 Закона за ограничаване на
плащанията в брой.Тъй като е недоказано реално предаване на заемната сума, е нещожно допълнителното споразумение, датирано **********г.,
с достоверна дата **********г., за трансформиране на паричното задължение
завръщане на заемната сума в задължение на Т. и Я.З. за прехвърляне на правото
на собственост върху недвижим имот в полза на Н.К..
Изводът за симулативност на
производството по гр.д№ 929/2013г. по описа на ПзОС е
извършен при съвкупната преценка на приетото за установено, че по това дело са
били използвани антидатирани частни документи с
невярно съдържание, съставени и подписани от самите участници в процеса, заедно
със следните приети да са установени правно-релевантни факти:Към датата на
завеждането на гр.д№ 929/2013г. по описа на ПзОС - **********г.
ответникът Т.З. вече имал признати с решение на наказателния съд задължения към
двамата ищци в размери по 150 000лв. на всеки от тях, а ищците Д. вече
били завели (на 04.11.2013г.) пред РС - В. дело за относителна недействителност на
извършеното от З. в полза на синовете им дарение.Междувременно Н.К. „успял да
подаде своята ИМ на **********г. и да я впише преди ИМ на Д. – на
08.11.2013г.“, като било „напълно възможно ответниците да са узнали веднага за
завеждане на делото по чл.135 ЗЗД от Д. и да са предприели по уговорка с К. „всички
онези последващи действия, целящи да симулират
задължението спрямо него по прехвърляне на имота и провеждането на процеса по
гр.д.№ 929/2013г.“ С представените по гр.д.№ 929/2013г. „антидатирани
писмени доказателства било създадено убеждение у съда, че е налице
предварителен договор за прехвърляне на имота, което не отговаряло на
действителното правно положение“. Поради незавършен ФС, тъй като не било
осъществено предаване на заемната дума, договорът за заем не бил породил правно
действие, а страните по договора за заем и допълнителното споразумение за новиране на задължението по договора за заем „очевидно не
целели прехвърляне на собствеността върху имота“ в полза на К., а само са
искали да се „снабдят със съдебно решение, което да създаде привидно
впечатление, че това е така, за да се осуети насочване от Д. на принудителното
изпълнение върху този имот“. В имота са продължили да живеят ответницата Я.З. и
майката на ответника Т.З., като са приети за нелогични обясненията на
ответницата Я.З., че осъществява търговска дейност в имота, наемайки го от
ответника Н.К., за да може по този начин да си възвърне направената инвестиция
за обзавеждането. Телефонният номер, посочен за връзка в обявите в ел. сайтове
за продажба на имота, е бил ползван от ответника Т.З., като са приети за неубедителни
обясненията му, че вече не го ползва, но не помни откога.От справка в ТР е
установено, че административният адрес на имота е вписан като адрес на
управление на ответника Т.З. като ЕТ, за което също е прието, че не дадено
логично обяснение.Именно ответникът Т.З. извършва дейности по ремонт и
поддръжка на инсталациите в имота, винаги, когато се наложи, според собствените
му признания.
С Разпореждане от 26.02.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 18/2021г., исковата молба/ИМ е оставена без движение и на ищците са дадени указания за уточняване кои от заявените искови претенции поддържат, как ги съединяват, както и за излагане на съответстващи на петитума за обявяване нищожността на съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС обстоятелства за субективното отношение на отв.Н.К. към воденото гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.
В постъпилата в указания срок молба, вх.№ 262548/18.3.2021г. (л.107- 108) пред въззивния съд ищците са уточнили, че поддържат, кумулативно, претенциите за обявяване нищожността на допълнителното споразумение от **********г.към договора за заем от **********г., както и на решението по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.По отношение на субективното отношение на отв.Н.К. по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС допълнително са въведени следните твърдения:Като е знаел, че към **********г. е нямал парично притезание по отношение на ответниците З., което да може да бъде новирано в задължение за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, ответникът Н.К. съзнателно е участвал, съвместно с ответниците З., в създаването на нищожно допълнително споразумение с посочена дата **********г., която дата не била достоверна за ищците, и въз основа на него предявил иск в защита на едно свое несъществуващо право – привидно създадено, както и съзнателно участвал в образувания пред съда привиден процес.Ответникът К. никога не бил влизал във владение в имота, както и е знаел, че в имота ответниците З. са продължили да осъществяват търговска дейност и там е продължила да живее майката на Т.З..
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 263567/28.04.2021г.(л.124-128) от ответника Т.З., чрез адв.Ст.Д., исковете се оспорват, като допълнително са въведени доводи за недопустимост/нищожност на обжалваното решение, поради неучастие на задължителни другари на ответниците.
В постъпилия в срок писмен отговор от Я.З., чрез адв.С.Х., вх.№ 263582/28.04.2021г.( л.145) се поддържат идентични оспорвания.
В постъпилата в срок молба от Н.К., чрез адв. Р.Г., вх.№ 263926/25.05.2021г.,( л.147) се оспорват изцяло всички твърдения в допълнителната ИМ, поддържа становището, дадено пред първоинстанционния съд.
При служебната проверка, на
основание чл. 269 ГПК, се констатира, че обжалваното решение е валидно.
При проверката за допустимост
на решението в обжалваните части, на осн. чл.269 ГПК,
че липсва нарушение на диспозитивното начало, като
при правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените основания
и заявения петитум, е правилна дадената правна
квалификация (чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26 ЗЗД) и са разгледани
предявените установителни искове за нищожност на допълнителното споразумение
към договора за заем и на съдебното решение, постановено по гр.д.№ 929/2013г.описа
на ПзОС.
Неоснователни
са поддържаните във въззивните жалби оплаквания за
недопустимост на решението в обжалваните части, с доводи, че по делото е
следвало, но не са участвали задължителни другари на страната на ответниците,
предвид постановките в т.6 ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г. по тълк.д.№
1/2013г.Противно на неоснователно поддържаното в жалбите, Р.К. (починалата съпруга на ответника Н.К.), респективно нейните наследници по закон, нямат
качеството на задължителни другари на страната на ответниците в настоящото
производство, тъй като Р.К. не е участвала като страна и не е имала качеството
задължителен другар в производството по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.Нямат качеството на задължителни другари на страната
на ответниците в настоящото производство участвалите на страната на ответниците
по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС - И. З. и Х.З.,
тъй като те не са били ответници по иска за обявяване за окончателен на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД на предварителния договор за
покупко-продажба на имота, обективиран в допълнителното споразумение, датирано
от 16.09.2009г.към договора за заем от **********г., който е обявен за
окончателен с решението по делото, а са били ответници по другия предявен от Н.К.
иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на дарението
от 2012г.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, за допустимост на решението в обжалваните части, в аспекта на правния
интерес на ищците от предявените установителни искове, се приема следното:
Не
следва да се отрича правен интерес на ищците от предявените установителни
искове за нищожност на влязлото в сила съдебно решение, постановено по воденото
между ответниците гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС,
по което ищците не са били страни, поради следните съображения:
В разглеждания случай ищците са основали правния си интерес с твърдения
за възможността, въз основа на благоприятното за тях решение по делото, да
могат успешно да насочат и проведат принудителното изпълнение на присъдените им
парични вземания спрямо ответника Т.З. върху недвижимия имот в гр.В., който е
бил предмет на допълнителното споразумение между от една страна като обещатели
ответниците Т. и Я.З. и, от друга страна, като купувач, ответника Н.К.,
датирано от **********г., към договора за заем от **********г., с характер на
предварителен договор за покупко-продажба, който именно е обявен за окончателен
с решението по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.
По делото не е
било спорно и е установено, че ищците Ив.Д. и Д.Д. са
кредитори по отношение на ответника Т.З. с парични вземания от непозволено
увреждане, възникнали, на осн. чл.84, ал.3 ЗЗД, през
2010г. и присъдени им с влязла в сила присъда в гражданско-осъдителната им част
през 2013г., както и, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
255/2014г. по описа на ОС - П.( вж решение № 9118.05.2018г. по възз.гр.д.№
157/2018г. по описа на ПАС на л. 256-258), са били уважени предявените от тях облигационни искове
с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по
отношение на тях на сключения договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение № *****, рег. № ****, н.д.№ *******г. на Нотариус С.Д., досежно
притежаваните от техния длъжник, ответника Т.З. *** - дворно място с
построената в него сграда( вж на л.28), но вземанията
на ищците са останали неудовлетворени при насочване на принудителното
изпълнение по образуваните от ищците изп.д.№№ 450 и
451/2013г. по описа на ДСИ при РС - В. върху притежаваните от Т.З., ИЧ от
имота.
С оглед
гореизложеното, е установено и не се оспорва, че в полза на ищците е призната
възможността да насочат изпълнението за удовлетворяване на паричните им
вземания върху притежаваните от техния длъжник ИЧ от имота в гр.В., предмет на
дарението от 2012г.Приема се да не се отразява на допустимостта на исковете за
нищожност на съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, в аспекта наличието на правен интерес за ищците,
въпросът за противопоставимостта на правата на ищците
на правата на ответника Н.К., купувач по обявения за окончателен предварителен
договор за същия имот, с оглед вписването на актовете им, съгласно чл.114 ЗС, тъй
като този въпрос не е в предмета на делото, а ще се постави при насочване на
принудителното изпълнение ( в какъвто смисъл са и мотивите във
въззивното решение по възз.гр.д.№ 157/2018. по описа
на АС - Пловдив на
л.256-258,
постановено по предявените от ищците Д. искове с правно основание чл.135 ЗЗД за
относителна недействителност на извършеното от З. дарение на имота).
За правния интерес
на ищците от предявените искове за нищожност на съдебното решение по гр.д.№
929/2013г. по описа на ПзОС следва да се съобразят и
постановките на ТРОСГК № 106/07.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г., съгласно които
всеки заинтересован, с изключение на страните по делото, чиято правна сфера е
засегната от симулативния процес, за да ревизира
правните последици на постановения в симулативния
процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими,
може в отделно производство пред съда, различно от симулативния
процес, да предяви иск за установяване на симулативността
на приключилия с влязло в сила решение процес и за обявяване нищожността на
постановеното в него решение, искът е с правно основание чл.17 и чл.26 ЗЗД, а
разкриването на симулацията и обявяването нищожността на постановеното в
привидния процес решение има действие по отношение на всички.
Като краен извод правният
интерес на ищците от предявените установителни искове за нищожност на съдебното
решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС следва
да се изведе от въведените от тях твърдения за засягане негативно на правната
им сфера, като кредитори с парични вземания по отношение на ответника Т.З.,
останали неудовлетворени от насочване на принудителното изпълнение върху
притежаваните от длъжника Т.З. ИЧ от недв. имот по
образуваните от тях изп.д.№№ 450 и 451/2013г. по
описа на ДСИ при РС - В., от влязлото в сила съдебно решение по воденото между
ответниците, приключило с влязло в сила решение гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, постановено във връзка със сключеното между
ответниците, атакувано от ищците като нищожно, допълнително споразумение,
датирано от **********г., към договор за заем от **********г., с характер на
предварителен договор за покупко-продажба, който именно е обявен за окончателен.
На
въведеното в жалбата на Т.З. оплакване за недопустимост на решението в
обжалваната част, с която е прогласена нищожността на допълнителното
споразумение, датирано от **********г. към договора за заем от **********г.,
като постановено по недопустим иск, и при служебната проверка на решението в
тази обжалвана част, на осн. чл.269 ГПК, се приема
следното:Независимо от характера и последиците на нищожните сделки – същите страдат от най-тежките пороци на волята на страните,
които, по правило, не могат да се заздравяват и още от момента на сключването
им нищожните сделки не пораждат целените от страните правни последици, поради
което всеки заинтересован правен субект, не само страните по нищожната сделка,
има право да се позове на нищожността на сделката, а съдът при висящ процес има
правомощия да следи служебно за нищожността и да я обявява, независимо от
волята на страните, за предявяване на нищожността е необходимо да е налице
правен интерес – атакуваната като нищожна сделка е необходимо да засяга негативно
правната сфера на атакуващия я правен субект.В разглеждания случай, на ищците
следва да се отрече правен интерес от предявения самостоятелен иск за обявяване
нищожността на допълнителното
споразумение, датирано от **********г. към договора за заем от **********г.,
отделно от иска за нищожност на съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа
на ПзОС, с което това допълнително споразумение с
характер на предварителен договор за покупко-продажба на имота е обявен за
окончателен, тъй като същото, отделно и
самостоятелно от постановеното във връзка с него решение по гр.д.№ 929/2013г.
по описа на ПзОС, не засяга пряко правната сфера на ищците.Ето защо решението в
тази обжалвана част следва да се обезсили и производството в тази част следва
да се прекрати.
Въззивната проверка за
правилност, на осн.чл.269 ГПК, се извършва само на
решението само в обжалваната част, с която е обявена нищожността на съдебното
решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС и само
на поддържаните във въззивните жалби оплаквания за
неправилност.
Във въззивната жалба на Т.З.
се поддържат следните оплаквания за неправилност на решението в обжалваните
части: Съдът не взел предвид всички направени възражения и не обсъдил събраните
по делото доказателства.Неправилни били изводите, че договорът за заем има
достоверна дата **********г.В тази връзка неправилно съдът отказал да кредитира
показанията на доведения от въззивника свидетел,
чийто показания били ясни, безпротиворечиви и
отговаряли на останалите доказателства по делото, от които се установявало, че
договорът за заем и описът с характер на разписка за заемната сума били
съставени на посочената в договора за заем дата.Оспорени са, като нелогични и
некореспондиращи с останалите доказателства и дадените от въззивника
обяснения, мотивите, че, след като не била собственост на въззивника
синята кола, с която са пътували със свидетеля до С. през март 2004г., не било
възможно да е извършено това пътуване.Оспорени са, като неправилни, основани
единствено на показанията на св.Г., която била очевидно заинтересована,
мотивите, че отношенията на въззивника със св.Т. били
близки и приятелски и свързани с общ бизнес и получаване на приходи. Оспорени
са изводите във връзка с телефонния номер, публикуван за контакт в обявата за
продажба на имота.Оспорени са и изводите, че липсвало реално предаване на
заемната сума, като извършени при напълно тенденциозно и неправилно кредитиране
на свидетелските показания. Незнайно защо съдът игнорирал представените фактури
за закупуване на материали и оборудване за изграждане на къщата за гости, с
каквато цел бил взет заемът.Оспорени са и изводите, че получаването на заемната
сума не било установено с платежни документи.Представени били и договор, и
разписка, а към момента на сключване на договора е нямало задължение за плащане
по банков път.В този смисъл изводите, че са представени антидатирани
документи, били напълно произволни и обслужвали единствено тезата на ищците.
Неправилно съдът отказал да допусне свидетелски показания за намеренията на страните
при сключване на допълнителното споразумение от **********г. към договора за
заем.Оспорени са изцяло изводите, че гр.д.№ 929/2013г. е симулативен
процес, тъй като за въззивника Т.З. било без значение
кой измежду Д. и К. ще проведе успешно иска си по чл.135 ЗЗД, като и в двата
случая резултатът и последствията за Т.З. били едни и същи.Напълно неприемливо
било съдът да „предполага“ известни действия на страните досежно по-ранното
вписване на ИМ от Н.К. и на база на това предположение да основава решението
си.
Във въззивната жалба на
ответника Н.К. се поддържат следните оплаквания:Оспорени са изводите за липса
на достоверна дата спрямо ищците на договора за заем, допълнителното
споразумение от **********г. и описа за получаване на заемната сума от **********г.,
като извършени при напълно формален и тенденциозен подход при анализ и преценка
на събраните по делото доказателства, както и при необсъждане на представените
по делото писмени и ангажираните гласни доказателства, както и на писмените
доказателства по приложеното гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.Оспорени
са и крайните изводи за нищожност на постановеното по делото решение с доводи,
че не е доказана съпричастността на Н.К. и намерението за постигане на твърдените
от ищците резултати.Допуснато било процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на мотиви за правно-релевантните за спора обстоятелства, както и решението било
необосновано.
При извършване на дължимата
дейност по разрешаване на поставения матeриално-правен спор се приема следното:
По
делото не е било спорно и е установено хронологично следното:
Ищците Д.Д. и Ив.Д. са кредитори на
ответника Т.З. с парични вземания за обезщетения за репариране на неимуществени
вреди от смъртта на сина им, причинена на 04.11.2010г., в резултат от
престъпление, за което ответникът Т.З. е бил признат за виновен и осъден с
влязла в сила на 14.05.2013г.присъда по НОХД № 175/2012г. по описа на ОС - П..Паричните
вземания на ищците спрямо ответника Т.З. за обезщетения са възникнали на
04.11.2010г., но същите са им присъдени с влязлата в сила на 14.05.2013г.присъда
в гражданско-осъдителната й част (вж на л.9-12 и 35-74).
На
**********г., в хода на производството пред първоинстанционния наказателен съд,
няколко дни след конституирането им на 19.04.2012г. като граждански ищци (вж на л.63-гръб), ответниците
Т.З. и Я.З. са дарили на синовете си Х.З. и И. З. с нотариален акт за дарение №
*****, рег. № ****/ н.д.№ *******г. на Нотариус С.Д. притежавания от тях
недвижим имот, а именно дворно място, съставляващо ПИ № *****по РП на В.,
заедно с построената в него четириетажна жилищна сграда със застроена площ от
125 кв.м( вж на
л.28).
На
14.10.2013г., въз основа на издадените им на 27.05.2013г.по НОХД № 175/2012г.
по описа на ОС - П. изпълнителни листове ( вж удостоверения на л.33 и
34, както и удостоверение и изп. лист на л.393-395), за принудително изпълнение на присъдените им парични
вземания ищците са образували изп.д.№ 450 и № 451/2013г.по описа на ДСИ при РС - В. срещу длъжник
ответника Т.З..
По
молба на взискателката Ив.Д. по изп.№
450/2013г. по описа на ДСИ при РС – В., с постановление на ДСИ, вписано на
24.10.2013г., е наложена възбрана върху недвижимия имот, собственост на
длъжника Т.З., представляващ първи и втори етаж от къща със застроена площ от
92 кв.м, построена в дворно място, находящо се във В.,
кв.Л., парцел X, отреден за имот пл.№ *****с
площ от 242 кв.м, заедно с дворното място от 242 кв.м, съставляващо парцел X, отреден за имот пл.№ *****и правото на строеж за
пристройка и надстройка към съществуващата жилищна сграда.
Вписаната
на 24.10.2012г.възбрана върху недв.имот
на длъжника обаче е вдигната, тъй като имотът бил отчужден от длъжника преди
налагане на възбраната (удостоверение
от ДСИ при РС- В. от 2019г. и постановление на ДСИ на л.393 и 396).
Общият
размер на дълга по изп.д.№ 450/2013г. е възлизал към
01.03.2016г.на 265 926.57лв., а по изп.д.№ 451/2013г.
– на 266 199.91лв. (удостоверения от 2017г.от ДСИ при РС - В. на л.33-34), а към 20.09.2019г. общият размер на дълга само по изп.д.№ 451/2013г. е 304 306.59лв. (вж сметка за размера на дълга на л.391-392)
На 04.11.2013г. ищците
Д.Д. и И.Д. *** искова молба/ИМ( л.29 по гр.д.№ 852/2017г. ПзОС) срещу ответници Т. З. и Я.З., както и срещу Х.З. и И.
З., с правно основание чл.135 ЗЗД ИМ, с която са предявени искове за обявяване
за относително недействителен по отношение на тях на сключения между
ответниците договор за дарение на недвижим имот, по която първоначално е било образувано
гр.д.№ 1124/2013г. по описа на РС - В.. Подадената от ищците ИМ, по която е
било първоначално образувано гр.д.№ 1124/2013г. по описа на РС- В., е вписана
на 12.11.2013г. С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 255/2014г. по
описа на ОС - П.( вж решение № 9118.05.2018г. по възз.гр.д.№
157/2018г. по описа на ПАС на л. 256-258), предявеният иск срещу Т.З. е уважен за притежаваните
от него ИЧ от недвижимия имот, а първоинстанционното решение е обезсилено и
производството е прекратено по предявените искове срещу Я.З., предвид постановките
на т.1 ТРОСГТК на ВКС № 5/29.12.2014г. по тълк.д.№
5/2013г.
На **********г. е
била подадена искова молба/ИМ, от ответника Н.К. срещу ответниците Т. З. и Я.З.,
както и срещу Х.З. и И. З., по която е образувано производството по приложеното
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, с която са
предявени както следва:1/ иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за
относително недействителен по отношение на Н.К. на сключения между ответниците З.
договор за дарение на недвижим имот, както и 2/ иск срещу ответниците Т. З. и
Я.З., с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на
сключения между от една страна Т. З. и Я. З. като обещатели и от друга страна
Н.К. предварителен договор за покупко-продажба на този недвижим имот, който
предварителен договор е обективиран в сключеното между ищеца по гр.д.№
929/2013г.Н.К. и двама от ответниците по същото дело Т. и Я.З. допълнително
споразумение към договор за заем.Подадената от Н.К. ИМ, по която е образувано
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, е вписана в
Службата по вписванията - В. на 08.11.2013г.( л.22 по гр.д.№ 929/2013г.) Предявените от
Н.К. искове са уважени с влязло в сила на 08.05.2014г. съдебно решение, което е
отбелязано в Службата по вписванията – В. в 6 - месечния срок, съгласно чл.115,
ал.2 ЗС, на 15.05.2014г.
От приложеното гр.д.№
929/2013г. по описа на ПзОС се установява
следното:Към подадената от Н.К. ИМ са били приложени следните частни документи:
договор за паричен заем от **********г.(л.8), сключен между
Н.К. като заемодател и Т.З. като заемател, с предмет
парична сума в размер на 50 000лв., със срок за връщане 01.03.2007г.,
заедно с възнаградителна месечна лихва в размер на
1%; допълнително споразумение от 01.03.2007г. към договора за заем между същите
страни(л.9), с който
срокът за връщане на заемната сума се продължава до 01.03.2009г. и заемателят са задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията си с издаване на запис на заповед в полза на заемодателя с падеж
01.03.2009г. за сумата 95 000лв., представляваща сбор от главницата по
договора за заем в размер на 50 000лв. и възнаградителна
лихва за периода на ползването й в размер на 45 000лв., както и допълнително
споразумение към договора за заем, датирано от **********г.(л.12), сключено
между страните по договора за заем – Н.К. и Т.З., със съгласието на съпругата
на заемателя - Я.З., с което задължението по договора
за заем се „подновява“, като вместо паричното задължение в размер на
95 000лв., заемателят и съпругата му се
задължават да прехвърлят на заемодателя собствения си недв.
имот – дворно място от242 кв.м, съставляващо УПИ *********** по РП на В., заедно с построената в него четириетажна
жилищна сграда в гр.В..С Определение № 40/13.01.2014г. (л.39-42) по делото е
допуснато обезпечение на иска по чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху
имота.В подадения по делото от ответниците Т. и Я.З. писмен отговор на ИМ (л.46-47) формално
исковете са оспорени, но са признати всички твърдения на ищеца, като е оспорено
единствено твърдението, че дарението е извършено за увреждане на ищеца.Освен
приложените към ИМ, други доказателства не са събирани, по делото е проведено
едно с.з. на 26.02.2014г., на което делото е обявено за решаване.Постановеното
по делото Решение № 147/03.04.2014г., с което исковете са уважени, като
необжалвано, е влязло в сила на 08.05.2014г.
Съгласно постановките на
ТРОСГК № 106/07.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г., симулативен
би бил процесът, в който насрещните страни, по взаимно съгласие, изтъкват
съзнателно привидна фактическа обстановка, която да доведе съда до изводи,
които не съответстват на действителността.Следователно, че симулативният
процес предпоставя целена от всяка от насрещните
страни симулативност, с цел възползване – на всяка една от тях - от постановимия в симулативния
процес съдебен акт.
В предмета на делото по
предявения иск за нищожност на влязлото в сила Решение № 147/03.04.2014г.,
постановено по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, твърдяно
да е постановено в симулативен процес, са конкретно
въведените от ищците твърдения по отношение на всяка от насрещните страни по
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, за съзнателно и
по взаимно съгласие с другата страна въвеждане на привидна фактическа обстановка
с цел възползване от съдебния акт, който ще се постанови.По общите правила за
доказване, доказването на тези конкретни твърдения е в доказателствена тежест
на ищците.
В разглеждания случай в производството пред първоинстанционния съд ищците са въвели конкретни твърдения за целена симулативност само по отношение на една от насрещните страни по гр.д.№ 929/2013г. – ответниците Т.З. и Я.З., а именно следните: След като ищците предявили гражданските си искове по НОХД №175/2012г., с цел да бъде предотвратено изпълнението на „осъдителната присъда в гражданската й част“, при условие, че нямало възникнало валидно парично вземане на ответника Н.К. по отношение на Т.З. за връщане на заемна сума, което да може да се новира в задължение на Т.З. и Я.З. да прехвърлят процесния имот на Н.К., били съставени частни документи - договор за заем от **********г. и допълнително споразумение от **********г.С тези частни документи бил създаден един мним дълг, въз основа на който било образувано производството по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.В образуваното производство пред съда ответниците З. не защитили реално правата си: не направили всички възражения по предявените искове, не оспорили действителността на сделката и датата на частния документ и не обжалвали решението, след което продължили да живеят в процесния имот, на този адрес бил регистриран постоянният адрес на ответницата Я.З., а ответникът Н.К. никога не бил „встъпвал“ във владение на имота, той бил от гр.С. и живеел там. Посочената дата**********г. в допълнителното споразумение не била достоверна, а същото имало достоверна дата за ищците **********г., когато било представено по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., приложено към ИМ на ответника Н.К..С поемане на задължението от ответниците З. по допълнителното споразумение, на практика, те извършили дарствено действие, тъй като насреща не получили никаква облага, сделката била безвъзмездна, към този момент вече съществувало задължението на ответника Т.З. по отношение на ищците и с поемането на задължението към Н.К. се е целяло единствено увреждане на ищците чрез намаляване на патримониума на Т.З..
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания, заради които ИМ е оставена без движение, ищците са въвели допълнително конкретни твърдения за целена симулативност и по отношение на другата насрещна страна по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС – ответника Н.К., а именно следните:Като е знаел, че към **********г. е нямал парично притезание по отношение на ответниците Т. З. и Я.З., което да може да бъде новирано в задължение за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, Н.К. съзнателно е участвал, съвместно с ответниците З., в създаването на нищожно допълнително споразумение с посочена в него дата **********г., която дата не била достоверна за ищците, и въз основа на него предявил иск в защита на едно свое несъществуващо право – привидно създадено, както и съзнателно участвал в образувания пред съда привиден процес; никога не бил влизал във владение в имота и е знаел, че в имота ответниците З. са продължили да осъществяват търговска дейност и там е продължила да живее майката на Т.З..
По отношение на един от
представените по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС
частни документи - допълнителното споразумение между ответниците, датирано **********г.,
с характер на предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост
върху имота от Т.З. и Я.З. в полза на ответника Н.К., който е обявен за
окончателен с решението по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС,
се приема следното:
Като неоспорени и
законосъобразни следва да се възприемат мотивите, че същото има характер на новационен договор за трансформиране на паричното
задължение на отв.Т.З. по отношение на отв.Н.К. за връщане на заемна сума в размер на
95 000лв. в задължение на ответниците Т.З. и Я.З. за прехвърляне на
правото на собственост върху притежавания от тях недв.
имот в гр.В., представляващ дворно място с построената в него четириетажна
жилищна сграда.
Несъмнено, наличието на
действително старо/предшестващо задължение на отв.Т.З.
по отношение на отв.Н.К. с посочените в
допълнителното споразумение основание, страни и размер, което да бъде новирано, е първата предпоставка за действителност на новационния договор, датиран от **********г., а при липсата
й е налице нищожност на новационния договор, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможни предмет и
основание.
Като неоспорени и законосъобразни,
следва да се споделят и следните мотиви:Тъй като новираното
задължение е във връзка с договор за заем, а договорът за заем е реален
договор, предаването на заемната сума е част от фактическия състав/ФС на
сключването на договор за заем или за възникване на старото парично задължение,
което е новирано, в предмета на делото е оспореното
от ищците предаване на заемната сума, което е в доказателствена тежест на
ответниците, а, предвид стойността на договора и страните по него, е налице ограничение
за доказването му със свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.3 ГПК. Тъй
като спорът е за самото възникването и съществуването на договорното отношение
между ответниците, въз основа на което е твърдяно възникването на новираното задължение, не е преодоляно ограничението за
свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, какъвто би бил случаят,
ако страните спореха само за смисъла на постигнатите договорености (Решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.856/2009г., 4.г.о. ), в който свидетелски показания биха били допустими за
установяване на обстоятелствата, при които договорът е сключен, както и каква е
била действителната обща воля на страните.
Поради изложеното,
свидетелски показания са били недопустими както за установяване на съществените
елементи на договора за заем, един от които е и датата на предаване на заемната
сума, респективно за момента на сключване на договора за заем, а и за
установяване на обстоятелствата, при които договорът е сключен, и каква е била
действителната обща воля на страните, противно на неоснователно поддържаното в
жалбата на Т.З.. Ето защо, депозираните показания от св.Т. допуснати от
първоинстанционния съд „за установяване на датата на разписката/опис/ за
предаване на заемната сума от 50 000лв. по договора за заем от
01.04.2004г., са недопустими и не е следвало да се ценят.Ето защо, не е
необходимо да се обсъждат оплакванията в жалбите във връзка със свидетелските
показания.
Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на Т.З., представените документи, наименовани
„договор за заем“ и „опис“ с характер на разписка, изходящи от ответниците,
датирани от **********г., първият от които е бил приложен с ИМ по приложеното
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, а вторият – е бил
за първи път представен в хода на производството пред първоинстанционния съд, в
което е постановено сега обжалваното решение (л.399), не доказват
плащането на заемната сума. В качеството си на частни свидетелстващи документи,
изходящи от ответниците, на осн. чл.180 ГПК, същите
обвързват ищците единствено за това, че изявленията са направени от техните
издатели, ответниците но не доказват нито датата, нито мястото на съставянето
им, нито удостоверените в тях обстоятелства.Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на Т.З., са неотносими към договорните отношения между
ответниците по повод предоставяне на заемна сума за временно възмездно
ползване, поради което правилно не са обсъдени от първоинстанционния съд представените
по делото фактури за разходи, извършени за СМР и обзавеждане.Ето защо, са
неоснователни оплакванията в жалбата на Т.З. за „напълно тенденциозно и
неправилно кредитиране на свидетелските показания“.
Следователно, са правилни
оспорените мотиви , че е недоказано предаването на заемната сума от Н.К. на Т.З.,
поради което не е възникнало парично задължение за Т.З. по отношение на Н.К. да
върне заемната сума, както и основаните на тях крайни изводи за нищожност на допълнителното
споразумение, датирано от **********г.,за новиране на
задължението по договор за заем, поради липса на валиден стар дълг.
Веднага следва да се посочи,
че нищожността на допълнителното споразумение, датирано от **********г., към
договор за заемот **********г., обективиращо
предварителен договор за покупко-продажба на имота, който именно е обявен за
окончателен с решението по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС,
не може да обоснове симулативност на процеса, тъй като предявеният иск за
нищожност на съдебното решение не е основан на подобни твърдения, а е основан
на твърдения за създаване и ползване от участниците в процеса на на антидатирани и неистински
частни документи.
Както основателно е
поддържано в жалбата на Т.З., са неправилни, поради извършването им в нарушение
на диспозитивното начало (подобни твърдения не са били въведени от ищците) и неосновани на въведените твърдения от ищците и доказателствения
материал по делото, а единствено на предположения на съда, оспорените мотиви,
че „междувременно К. успял да подаде своята ИМ и да я впише преди тази на Д.“,
че „било напълно възможно ответниците да са узнали веднага за завеждане на
делото от Д. и да са предприели по уговорка с К. всички онези последващи действия, целящи да симулират задължението за
прехвърляне на недв. имот и провеждане на процеса по
гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПЗОС“.
Веднага следва да се посочи,
че, докато за ответниците Т. и Я.З., първият от които е длъжник на ищците, би
било обяснимо твърдяното участие в симулативен процес
с цел възползване от постановимия в него съдебен акт,
по отношение на ответника Н.К. това не е така, като не е изключено, поради
което се приема да е било напълно възможно, ответникът Т.З. да е имал и други
кредитори, един от които да е ответникът Н.К..
Наистина, приложените към ИМ
на отв.Н.К. по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС договори, сключени в обикновена писмена форма:договор
за заем, датиран от **********г., изходящ от Н.К. и Т.З., допълнително
споразумение, датирано от 01.03.2007г., изходящо от Н.К. и Т.З., както и
допълнително споразумение, датирано от 01.03.2007г./, изходящо от Н.К. и Т.З.,
със съгласието на Я.З., както се посочи, като частни свидетелстващи документи,
имат по отношение на ищците, чиито изявления не съдържат, на които тези
документи се противопоставят и които са ги оспорили, на осн.
чл.180 ГПК, само формална доказателствена сила, а именно, че изявленията в тях
са направени от ответниците, но не се ползват по отношение на ищците с
обвързваща материална доказателствена сила - не доказват датата, мястото на
съставянето им и удостоверените в тях обстоятелства, поради което оспорените
удостоверени от тях факти подлежат на доказване по общите правила на ГПК – при
доказателствена тежест за ответницитекоито не са били
оспорени от ответниците Т. и Я.З. по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.
Коментираните документи,
които са изходящи от ответниците, ги обвързват, а ответниците са обвързани във
вътрешните си правоотношения от материализираните в тях договорености.
Ето защо, неоспорването на тези
документи от ответниците З. по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, само по себе си, при липса на ангажирани
доказателства за въведените твърдения от ищците за съзнателна целена
симулативност от двете страни по делото, не може да обоснове симулативност на процеса.
По настоящото дело не са
ангажирани, при доказателствена тежест за ищците, никакви доказателства за
установяване на конкретно въведените от тях твърдения, че двете насрещни страни
по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, съзнателно и
по взаимно съгласие, са съставили и представили по делото договора за заем и
допълнителни споразумения към него, които не са отговаряли на действителните им
правоотношения като не са целели прехвърлянето на имота.Не е установено по
делото и двете насрещни страни, в частност Н.К., с инициирането и участието си
в процеса да е целял да се възползва от постановимото
по делото решение
При това положение не могат да обосноват симулативност на процеса по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС въведените от ищците твърдения, че след влизане в сила на решението Н.К. никога не бил влизал във владение в имота, както и, че той е знаел, че в имота ответниците З. са продължили да осъществяват търговска дейност и там е продължила да живее майката на Т.З..
Налага се извод за неоснователност на предявения иск за нищожност на решението по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, като постановено в симулативен процес.
При несъвпадане с крайните изводи, решението в тази обжалвана част, като неправилно, се отменя и се постановява друго, с което искът за нищожност на съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС се отхвърля.
Отговорност за разноски:С
оглед инстанционния резултат по делото, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят доказаните да са направени пред двете инстанции разноски
на насрещната страна, съгласно представения списък, както и адвокатско
възнаграждение на адв.Ст.Д., на осн.
чл.38 ЗА, а направените от тях разноски остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 194/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 852/2017г. по описа на ОС - П., в
обжалваната част, с която се прогласява нищожността на сделка, наименована ,,Допълнително споразумение към Договор за
паричен заем от **********г. и Допълнително споразумение от 01.03.2007г.“ и
представляваща съглашение за подновяване на дълг (новация), сключена между, от една страна - Н.Д.К., ЕГН **********,
и, от друга страна - Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ Решение
№ 194/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 852/2017г. по описа на ОС - П., в
обжалваната част, с която се приема за установено, че е нищожно съдебното
решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., като постановено в симулативен процес, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
поради неоснователност, предявените от И.А.Д., ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********,
против Н.Д.К., ЕГН **********, Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН **********,
установителни искове за обявяване нищожността на влязлото в сила съдебното
решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., като постановено в симулативен процес.
ОСЪЖДА И.А.Д.,
ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на Н.Д.К., ЕГН **********,
разноски по делото: за ДТ за въззивно обжалване в размер на 1940лв.(хиляда деветстотин и четиридесет лева), и за адвокатско възнаграждение в размер на сума на
3980лв. (три хиляди деветстотин и осемдесет лева).
ОСЪЖДА И.А.Д.,
ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на Я.К.З., ЕГН **********,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.( пет хиляди лева).
ОСЪЖДА И.А.Д.,
ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, да заплатят на адв.С.Д.
от ПАК адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗА, определено
на осн.чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.2, т.4 по Наредба №
1/2004г. на ВАС, за осъществената от него безплатна правна помощ във формата на
процесуално представителство на Т.Х.З., ЕГН **********, в размер на 3980лв. (три хиляди деветстотин и осемдесет лева).
Решението може да се обжалва
пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: