Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 22 април 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА      

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М. Д.

като разгледа докладваното от председателя

АНД №312/2018г. по описа на съда

и  за да се произнесе, съобрази следното:

                                                                                                                                           

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С.В. *** срещу Наказателно постановление №***/18.10.2018 г. на началника на М. С., с което за нарушение на чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове му е наложена  глоба в размер на 500.00 лева.

С жалбата са направени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.М., който оспорва авторството на деянието и сочи доказателства в подкрепа на защитата си. Пледира, че въз основа на събраните доказателства следва изводът, че тютюнът в помещението е бил държан от майката на жалбоподателя М.К., а не от него.

В писмени бележки прави подробен доказателствен анализ, за да обоснове тезата си, че помещението, в което е намерен тютюнът на 27.03.2018 г. е било в ремонт. За работниците и за нуждите на семейството М.К. била закупила цигарите и тютюна, като се твърди, че само тя е имала достъп до помещението, за което свиделествала още при снемането й на обяснения от полицай В.В.. Отрича се помещението да е работило като магазин.

Твърди се, че обясненията на жалбоподателя – че той държи тютюна, били направени под указанията на служителите на Агенция „Митници“.

Правят се и процесуални възражения – че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което лишава жалбоподателя от възможност да прецени дали словесното описание на нарушението съответства на правната му квалификация, която е посочена само чрез санкционната норма.

Въззиваемата страна – Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Митници“, се представлява от юрисконсулт Я., който оспорва жалбата и настоява, че нарушението е доказано несъмнено, като обръща внимание, че жалбоподателят е осигурил достъп до помещението, където е била акцизната стока без бандерол. Обясненията на майката на жалбоподателя счита за заинтересовани, а свидетелските показания, дадени в друго производство, за недопустими. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 27.03.2018 г. около обяд служители на Агенция „Митнци“ съвместно с полицейски служители от РУ Луковит, извършили проверка на адрес гр. Л., ул. „К.“ №**.

На адресът имало къща, първият етаж от която бил обособен в две помещения, всяко от които се използвало фактически като магазин – единият за дрехи, другият – за хранителни стоки.

В момента на проверката двата магазина не работели, а отпред стояла св. М.К. – майка на жалбоподателя, и съпруга й. Митническите служители поискали да им се осигури достъп до помещението, но съпрузите заявили, че то се ползва от сина им и само той може да го отключи.

Един от митническите служители и полицай Т.В. (обслужващ района), тръгнали да търсят С.С. в център на града, когато го пресрещнали на моста.

Заедно с него се върнали на ул. „К.“№**.

При пристигането С.С. отключил помещението, и служителите заедно с него влезли вътре, където освен хранителни стоки установили и черна торба, в която имало кафеникава тревиста маса с види и мирис на тютюн.

Стоката била изтеглена на електронната везна в помещението, която отчела 1. 485 кг., след което била иззета Проба №362/27.03.2018 г. за лабораторно изследване.

От изготвената впоследствие Експертиза №8-04.04.2018/14.05.2018 г. на Централна митническа лаборатория е установено, че иззетата проба представлява „тютюн за пушене (за лула и цигари)“. 

Извършените действия по проверката започнали в 13.00 часа и приключили в 17.00 часа, като били документирани в приложения Протокол №362/27.03.2018 г., съставен от 6-ма митнически служители и с участието на полицейския служител Т.В..

 В хода на проверката С. В. С. дал писмени обяснения, приложение към протокола, в който собственоръчно записал, че „…намериха 1,485 кг тютюн, което беше на един от маисторите което ми работеше.“

Докато се извършвала проверката постъпили сигнали, че от къщата на ул. „К.“№** се изнасят кашони.

В условията на неотложност разследващ полицай от РУ Луковит в 16.00 часа започнал претърсване и изземване от съседния имот, находящ се на ул. „К.“№**, където били намерени и иззети кашони с цигари, съдържащи общо 1 329 кутии от различни марки.  С това процесуално действие било образувано ДП № 81/18 г по описа на РУ Луковит за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.

Наказателното производство за държане на акцизните стоки приключило със споразумение, одобрено с определение на съда по НОХД №219-18 г., с което М.В.К.се е признала за виновна в това, че от м. 01. до 27.03.2018 г. държала в дома си на ул. „К.“№** акцицни стоки без бандерол на обща стойност 9967.50 лева – престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, с отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 3 години, и глоба в размер на 200.00 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – протокол за проверка, протокол за проба, писмени обяснения на нарушителя, експертиза, от приложеното НОХД №219-18 по описа на РС Луковит, показанията на митническите служители Л.А. и Е.Д., и показанията на полицейския служител Т.В..

Основният оспорван от жалбоподателя факт, че той е лицето, което е държало предмета на нарушението, съдът прие за установен, въз основа на следните доказателства.

От показанията на полицейския служител Т.В., обслужващ района, се установява, че помещението, в което е намерен тютюна, е ползвано именно за магазин: „…аз обслужвам квартала, познавам всяка къща. На този адрес има къща, в която на първия етаж са два магазина, един за дрехи и друг за хранителни стоки…..“

В протокола за проверка също е отбелязано, че се проверява „помещение, пригодено за търговски обект“.

 Разпитаните като свидетели митнически служители също свидетелстват, че намиращите се в помещението вещи са навеждали на единствения възможен извод, че то се ползва като хранителен магазин.

Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че съгласно направената справка в Община Луковит, на адреса няма регистриран търговски обект, защото в случая от значение е не дали статутът на този обект е законен, а дали по предназначение е ползван като магазин и то само за да се провери верността на фактическите констатации на проверяващите.

Именно под тези констатации в протокола за проверка без възражения е положен подпис от жалбоподателя.

Извършването на търговска дейност не по установения ред е един от мотивите жалбоподателят да оспорва фактическото предназначение на обекта, в който е намерен тютюна.

Съдът не възприе тезата, поддържана от С.С., чрез адв. М., че майка му М. К. е ползвала помещението и съответно не се довери на твърденията й, изнесени пред съда в качеството й на допуснат свидетел.

Свидетелските й показания съдът оцени като заинтересовани и недостоверни. Заинтересоваността произтича от родствената й връзка с жалбоподателя, както и от фактът, че тя самата е извършила престъпление с предмет акцизни стоки, съвпадащо по време и място с нарушението, вменено във вина на сина й. Така, по силата на принципа „не два пъти за едно и също“, М.К. не би могла да понесе административно-наказателна или наказателна отговорност за тютюна, което прави самоуличението й недостоверно и целящо ескулпиране на сина й.

Едновременно с това, свидетелските й показания противоречат на това, което е заявила преди образуване на административно-наказателното и наказателното производство, докато е стояла пред магазина. Пред тримата свидетели, на които съдът се довери, М. К. е обяснила, че само синът й има достъп до магазина и тя не може да го отключи. Това се потвърждава от поведението на С., който с пристигането е отключил помещението, носейки ключ със себе си.

В подкрепа на това, че помещението е било предназначено за магазин и той е бил стопанисван от жалбоподателя, е заявеното в Протокола за претърсване и изземане по наказателното производство, на лицето, от чийто имот са иззети цигарите: „тези цигари ми донесоха от магазина на С. от кв. „Изток“ непознати за мен лица“.

 Самият С.С. не е отрекъл, че е съпричастен към ползването на помещението, а е обяснил в протокола за проверка, че тютюнът бил на негов майстор.

В цялостния контекст на поведението на жалбоподателя и неговата майка, единствената разумна преценка налага крайния извод, че това е защитна теза на нарушителя, която се опровергава от останалите доказателства, на които съдът се довери.

Оплакването, направено едва с писмените бележки, че писмените обяснения на жалбоподателя били направени под указания на митническите служители, съдът прие за недостоверна. В хода на проверката са присъствали и други митнически служители освен свидетелите, както и незаинтересовани участници – полицейският инспектор, подписали прецизно и коректно съставения протокол.

Освен липсата на каквото и да било обосновано съмнение в обективността на извършеното в хода на проверката, съдът намира, че оплакването на жалбоподателя за влияние на митническите служители върху обясненията му, е логически неиздържано. В писмените обяснения на С. е посочено, че тютюнът е на неизвестен майстор, т.е. липсват данни, с които С. да уличава себе си, за да се допусне, че обяснението му ползва митническата проверка.

Съдът намира, че писмените доказателства, установяващи, че на адреса на ул. „К.“ №** са адресно регистрирани общо 12 лица, включително жалбоподателя, както и представения договор за отстъпено право на строеж, не внасят никакво съмнение в авторството на нарушението по вече изложените съображения – че именно жалбоподателя е лицето, което е ползвало помещението като хранителен магазин.

Представеното от адв. Р. М. друго наказателно постановление – за предлагане на тютюневи изделия, издадено във връзка с нарушение, установено при същата проверка, кореспондира с горните изводи.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

По процесуалната законосъобразност

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на давностните срокове и съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити. Издателят – началник на Митница Свищов е бил надлежно упълномощен с представената по делото заповед на директора на Агенция „Митници“, с което е спазено изискването на чл. 128, ал. 2 ЗАДС.

При съставянето на АУАН също са спазени процесуалните изисквания, както относно компетентността на актосъставителя – Л.А., заемаща длъжността митнически инспектор, видно от заповедта за назначение, така и относно съдържанието на задължителните реквизити и спазването на процедурата по предявяване на обвинението с връчване на препис от акта лично на нарушителя, чрез полицейски орган.

Със съставянето на АУАН ясно и пълно са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, очертано е изпълнителното деяние – държане, предмета – тютюн, с посочено количество и стойност.

 Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е посочена нарушената норма.       

И в акта за установяване на нарушението, и в НП, ясно е записано, че е нарушена нормата на чл. 123, ал. 1 ЗАДС, включително е изписано словесното й съдържание, съгласно актуалната редакция (изм. ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г-.).

Неправилно е становището на адв. Р.М., че това е санкционната норма.

В случая в един и същи текст от закона – чл. 123, ал. 1 ЗАДС, се съдържа както диспозицията, така и санкцията на нормата.

Административно-наказателните норми в различни специални закони често предвиждат санкция за нарушение на определено правило за поведение. От гледна точка на законодателна техника  е възможно, както е в настоящия случай, в нормата, установяваща забрана за определено поведение, да се предвиди и санкция в случай на нарушаване на забраната.

 

Относно материалната законосъобразност

Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗАДС „Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.“

С.С. е осъществил състава на нарушението, като е държал в помещението, ползвано за хранителен магазин, тютюн с определени видови характеристи, изследвани експертно и отговарящи на легалното определение за тютюневи изделия, съгласно чл. 12 ЗАДС.

Тютюневите изделия, съгласно чл. 2, т. 2 от същия  закон подлежат на облагане с акциз, и съгласно легалното понятие дефинирано в чл. 4, т. 1 ЗАДС представляват „акцизна стока“.

В нито един момент на производството не е имало възражения, че стоката е била с бандерол, който единствената държавна ценна книга, доказваща внасянето на дължимия акциз.

От субективна страна нарушението е било осъществено виновно, като в случая дори е надхвърлено изискването за непредпазлива вина, а може да се направи извод за умишлено държане, за което свидетелства цялостното поведение на С., чиято дейност е била свързана с търговия на стоки в помещението, в което е била и процесната акцизна стока.

При горните съображения, следва извод, че забраната е била нарушена и за това правилно е приложена санкцията – глоба в определяем размер, съобразно количеството на предмета на нарушението, но не по-малко от 500.00 лева.

Двойният размер на дължимият акциз за държаният тютюн възлиза на 451.44 лева, което налага глобата да се определи в рамките на законния минимум от 500.00 лева.

Случаят с оглед всички обстоятелства – предназначението на помещението, другите неправомерни действия, количеството на тютюна, налагат извод, че случаят не е маловажен и изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

Всичко гореизложено налага крайния извод, че жалбата срещу наказателното постановление е неоснователна, като същото е издадено при спазване на императивните законови изисквания.

Воден от горните съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***18.10.2018 г. на началника на Митница Свищов, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на С.В. *** е наложена  глоба в размер на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от връчването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………….