Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260129
гр. Русе, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
31-ви август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Красимира Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4112
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „КРЕДИТ ИНС”ООД-София е предявил
иск за установяване
съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен
договор за потребителски кредит.
Искът
е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се
основава на твърдения, че той е
търговско дружество, което се занимава
с кредитна дейност и предоставя краткосрочни потребителски
кредити. Ответницата кандидатствала за
получаване на такъв в размер на 400 лева. Това станало чрез онлайн
договаряне и сумата била преведена чрез системата Ипей в офис на
партньорска фирма Изи Пей АД след
представяне на лична карта от
ответницата. Изложени са
правни доводи относно сключването на договора по
електронен път. Условията на договаряне предвиждали
опция за кредитополучателя да предостави банкова гаранция за обезпечение
на кредита или да
му бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. Тази опция не била
избрана от ответницата. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора за предоставяне на гаранция по потребителски
кредит кредитодателя се задължавал да
събира от името на дружеството
гарант и дължимите плащания по договора
за гаранция. На ответницата била предоставена преддоговорна информация за кредита.
Общият размер на задължението
с включени задължения по договора за
поръчителство било 700 лева. Това следвало да стане на шест
равни месечни вноски с посочени падежи. Към 17.09.2018 г. кредитополучателят не погасил нито
една от вноските.
В резултат на
неизпълнението на ответницата се натрупали задължения в размер на 400 лв.
–главница по
договора за потребителски кредит, 72 лв. – договорна
лихва за периода от 23.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 228 лв. - договорна такса
по договора за гаранция за
периода от 23.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 8,52 лв. – законна лихва
за забава за периода от
24.05.2018 г. до 17.09.2018 г. Претендирали сумите по реда на заповедното
производство по приложеното ч.гр. д. № ***/2018
г. по описа
на Районен съд - Русе. По
същото книжата били връчени на
длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени
указания за установяване на задължението по исков ред, което
се претендира по настоящото дело.
Ответницата С.Е.Ф. е
призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният ѝ особен
представител – адв. В., оспорва иска. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че е спазена формата за сключване на
договора по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита
че записаните в заявката лични данни не могат да доведат до извод, че именно ответницата
е договаряла. Прави възражение, че към исковата молба е представена разписка за
извършено плащане чрез системата ePay.bg, но същата не носи подпис на ответницата. Дори и да се приеме,
че тя е получила сумата от 400 лв., това следва да се приеме, че е при липса на
договаряне. Дори да се приеме сключването на договора за кредит следвало да се счита,
че същия е сключен в нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, като е надвишен лимита на годишния процент на разходите, в резултат на включване
на задължения по договора „гарант“. Включването на такива задължения към общия размер
на задължението представлявало заобикаляне на закона по отношение на императивните
разпоредби на ЗПК, противоречало на добрите нрави и поради това се явявало недействително.
Оспорват се претенциите за договорна и законна лихва, включително и поради частичното
им дублиране. Въз основа на изложеното се моли да се отхвърли иска.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№***/2018 г. по описа
на РРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответницата, за следните суми: 400 лв. –главница
по договор за потребителски кредит „Екстра” №76854/23.04.2018 г.; 72 лв. – договорна
лихва за периода от 23.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 228 лв. - договорна такса по
договора за гаранция за периода от 23.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 8,52 лв. – законна
лихва за забава за периода от 24.05.2018 г. до 17.09.2018 г., като е присъдена и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, както и направените по делото разноски. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. От събраните писмени
доказателства е видно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит „Екстра” №76854/23.04.2018 г. Това е така, т.к. представената онлайн
кореспонденция и последващото получаване на
отпуснатата в заем главница чрез плащане в системата „ИЗИ ПЕЙ“, при което
паричният превод е получен лично след удостоверяване самоличността на
получателя с документ за самоличност са обстоятелства, от които по категоричен
начин се установява наличието на предпоставките по чл.6 и сл. от ЗПФУР за постигане на договорна
връзка при спазване изискванията на чл. 8, ал. 1 и 4, чл. 9 и чл. 10, ал. 1, 2 и
3 като са спазени сроковете по чл.12 от закона. Така съдът приема, че е налице двустранна сделка по смисъла на разпоредбата
на чл.6 от ЗПФУР. Според посочения текст, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Видно от представените
по делото писмени доказателства, на 23.04.2018 г. в 09.55 ч., ответницата, чрез
онлайн платформа на дружеството е отправила искане за отпускане на заем в размер
на 400.00 лева, като така отправената заявка е потвърдена от представител на дружеството
още на същия ден. Отразено е в заявката, че на същия ден заемополучателят
се е запознал с изготвения от кредитора договор. Няма спор, а се потвърждава и от
писмените доказателства /извлечение от система на „Изипей“ АД/, че сумата
по заема е реално получена от ответницата на 23.04.2018 г. в 11.52 ч. От представения препис от договор е видно че страните
изрично са уговорили възнаградителна лихва, възлизаща
общо на сума от 72.00 лева. В договора е предвидено сумата по договора, ведно с
уговорената възнаградителна лихва и „Такса Гарант“ на
стойност 228 лв. да се върне чрез шест месечни вноски – първи пет по 116,67 лв.
и шеста в размер на 116,65 лв. така в шестмесечен срок следва да се върне сума
в размер на общо 700 лв. Не се спори и, че длъжникът не е плащал задълженията си
по договора, като крайният падеж на задължението е настъпил на 23.10.2018 г. С оглед на това съдът счита, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 400.00 лева, представляваща
предоставена ѝ от последното в заем парична сума, ведно със сума в размер
на 72.00 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна
лихва, като тези искове следва да бъдат уважени. Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, изискуемостта на същото и забавата
на длъжника, на основание чл.86 от ЗЗД, се дължи и съответното мораторно обезщетение. Поради изложеното и с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на обезщетението за забава на сума от 8,52
лева, поради което и този иск следва да бъде уважен. Относно претенцията за сума от 228 лв., представляваща
наименована от кредитора такса „Гарант“, за да се произнесе,
съдът съобрази следното: Видно от представената по делото Заявка №76854, се установи,
че ответницата като потребител е заявила, че желае банкова гаранция по заема. От
представените по делото общи условия на ищцовото дружество,
се установи, че с цел гарантиране вземанията по договора, кредитополучателят следва
да представи лично или по пощата банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата
по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до три дни след одобрение
на кредита. Предвидено е, че в случай, че кредитополучателят не успее или не желае
да предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може
да му предостави гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В
разглеждания казус съдът приема, че при процесния заем
липсва изрично, несъмнено и безусловно отправено искане от ответната страна за гарантиране
вземанията на кредитора по договора чрез поръчителството на трето лице, неуточнено
дори в сключения между страните договор. От документите по делото става ясно, че
ответницата е заявила, че желае банкова гаранция, а не някаква друга гаранция, още
по-малко ангажиране на трето за облигационното правоотношение между страните лице.
Ето защо съдът приема, че в случая са нарушени изискванията на разпоредбите на чл.11,
ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, според които информацията за договорните задължения, която
се предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително съответства
на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към договора
закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условиe че договорът бъде сключен. Като втората алинея на разпоредбата
гласи, че информацията, която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл.
8 - 10, трябва да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение.
В настоящия казус, съдът приема, че тези условия не са изпълнени. Не са ангажирани
доказателства, установяващи, че преди поемане на всички договорни ангажименти, заемополучателят е получил пълна и точна информация за изискваната
от кредитора такса „Гарант“. Ето защо заключава, че искът за сума от 228 лева, представляваща
такса „Гарант“ е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената
част от исковете – 67,82%.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление София и ЕИК ********* задължението
на С.Е.Ф., ЕГН:********** за сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/- главница на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит
„Екстра” №76854/23.04.2018 г.; 72.00 лв. /седемдесет и два лева/- договорна лихва
за периода от 23.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 8.52 лв. /осем лева и петдесет и две стотинки/-
законна лихва за забава за периода от 24.05.2018 г. до 17.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018 г. до окончателното изплащане
на главницата, присъдени по ч.гр.д. №***/2018 г. по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част - за сумата в размер на 228.00 лв. представляваща такса „Гарант“
за периода 23.04.2018 г. - 17.09.2018 г. по Договор за потребителски кредит „Екстра”
№76854/23.04.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Е.Ф., ЕГН:**********
да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление София и ЕИК
********* сумата от 779.93 лв./седемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет
и три стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен
съдия: