РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.08.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори април през
две хиляди двадесета и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2849 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът
И.М.И. твърди в исковата молба, че на 31.10.2020 г. около 13,30 ч. в гр. София
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Гетц“, с рег. №
СВ ****КР, управляван от А.А.К. *** с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Кобан“. В
района на № 80 водачът предприема маневра завиване наляво за навлизане в
паркинг на „Тосиди дизайн“, с което става причина и
реализира ПТП с попътно движещия се зад него, предприел изпреварване, лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СА ****ТВ,
управляван от Р.И.М.. Сочи, че е съставен констативен протокол за ПТП и е
образувано досъдебно производство. При пътнотранспортното произшествие е
пострадал И.М.И., който е бил пътник в лекия автомобил „Опел“. На същия е
поставена работна диагноза фрактура на дясно рамо, фрактура на дясна подбедрица, фрактура на ляво коляно. Откаран е с екип на
СМП във ВМА – МБАЛ София, където е постъпил в увредено общо състояние със силни
болки в дясна рамо, дясно коляно, лява тазобедрена става, гърди и поясна област.
При
извършени прегледи и консултации е поставена диагноза – счупване на дясна
раменна кост; фрактура на проксималната тибия на
нивото на туберозитас тибие
вляво, счупване на шийката на дясна бедрена кост. При приема в болницата на
увредения долен крайник е поставен ДСЕ, а десен горен – имобилизиран.
След стабилизиране на състоянието е предприето поетапно оперативно лечение, а
именно: репозиция и остеосинтеза
на фрактура на дясно рамо; репозиция и остеосинтеза на фрактура на лява тибия;
алопластика дясна ТБС – шийка на дясна бедрена кост.
В
исковата молба се поддържа, че получените от пътното произшествие травматични
увреди са причините болки и страдания на ищеца, които са били със значителен
интензитет първия месец, като възстановителния период продължава. С оглед тежестта на травмите и проведените
оперативни интервенции, ищецът е спазвал щадящ постелен
режим без натоварване. Бил е в невъзможност да посреща самостоятелно обикновени
битови потребности като хранене, обличане, тоалет, за което е получавал помощ
от близките си. Предвид характера и позициониране на травматичните увреди, ищецът
е изпитвал болки дори в състояние на покой, като те рязко са се засилвали при
най-малко движение. Ищецът сочи, че няколко месеца преди ПТП е претърпял
оперативна интервенция – ендопротезиране на лява ТБС,
а вследствие на инцидента и получена фрактура на дясно бедро, е наложено ендопротезиране и на дясна ТБС. Възстановителния период е
коствал време, болки, задължително използване на помощни средства при
придвижване, провеждане на активна рехабилитация. До момента на ПТП И.И. е водел активен за годините си начин на живот и се е
справял самостоятелно. Пътният инцидент се е отразил силно негативно и на
емоционалното му състояние – станал е напрегнат, тревожен, неспокоен, изпитва
несигурност, когато се намира до превозни средства.
Ищецът
сочи, че лечението му е свързано с множество разходи и за заплащане на
медицински средства, консумативи и лекарства. Представя приложение № 1 с
подробен опис на всеки разход. Съвкупният разход възлиза на сумата от
8 397,72 лв.,
По
отношение на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Гетц“,
с рег. № СВ ****КР е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, обективирана в полица № BG/22/120001903581,
със срок на валидност от 11.07.2010 г. до 10.07.2011 г.
По
повод пътния инцидент ищецът сочи, че е сезирал ответното дружество с претенция
за изплащане на обезщетение с вх. № 15670 от 02.12.2020 г. по щета №
0000-1000-03-20-7806 по застраховка „Гражданска отговорност“, по която няма
произнасяне в тримесечния срок за това.
Ето
защо, ищецът И.М.И. моли съда да бъде осъдена „Застрахователна компания Л.И.“
АД да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие на
ПТП на 31.10.2020 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Гетц“, с рег. № СВ ****КР,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.03.2021 г. (датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция) до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 397,72 лв. за
претърпени имуществени вреди под формата на извършени разходи за лечение
вследствие на процесното ПТП, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 02.03.2021 г., както и направените в производството
разноски, в това число и за адвокатска защита.
Ответникът
Застрахователна компания „Л.И.“ АД оспорва исковата молба по основание и
размер. В отговора по чл. 131 ГПК поддържа, че на базата на искане за изплащане
на обезщетение въз основа на документи, в които няма данни относно
обстоятелствата при настъпване на ПТП и липса на механизма на ПТП, по реда на
чл. 106, ал. 3 от КЗ е поискал относими за
установяване на обстоятелствата при настъпването му документи. Оспорва
наличието на деликт, извършен от водача на лек
автомобил „Хюндай Гетц“, който счита, че е предприел
правомерна маневра за завиване на ляво, която е била обозначена своевременно с
подаване на достатъчно дълъг сигнал от пътепоказател. Поддържа, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“, който е допуснал нарушения на ЗДвП: не е
контролирал превозното средство и не се е движил със съобразена скорост,
алтернативно скорост над разрешената. Оспорва твърденията, че за ищеца са
настъпили претендираните неимуществени и имуществени
вреди. Релевира възражение за съпричиняване,
като твърди, че ищеца И.И. е допринесъл в
изключителна степен за причиняване на травмите, защото е пътувал на задна
седалка в превозното средство, без поставен обезопасителен
колан. Счита, че размера на иска за имуществени вреди е завишен, като
репарирането на претърпените неимуществени вреди не бива да служи за
обогатяване, а следва да обезщетява само действителната вреда. Оспорва акцесорният иск за лихва от 02.03.2021 г., като счита, че дружеството не е изпадало в забава. Оспорва претенцията за имуществени вреди по
основание и размер. Претендира деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Фактическият
състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от
които е претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания. На
основание чл. 429 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границата на определената в договора
сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
От
събраните по делото писмени доказателства (протокол за оглед, скица) и
гласни доказателства (показанията на А.К. и Ж.Д.), и
от заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа
експертиза, изготвена от доц. А. П. А., се установява следния механизъм на
пътнотранспортното произшествие:
На
30.10.2020 г., около 13,30 ч. в гр. София по
ул. „Суходолска“ в посока от „Околовръстен
път“ към ул. „Кобан“ и центъра на София в дясната пътна лента се е движил лек
автомобил „Хюндай Гетц“ с рег. № СВ ****КР,
управляван от А.А.К.. Когато се е приближавал към дом
№ 80 е намалил скоростта си до около 22 км/ч. за да може да завие наляво и да
навлезе в двора на фирма „Тосиди Дизайн“. В същото
врече зад него в дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА ****ТВ, управляван от Р.И.М. със скорост
61-62 км/ч. Водачът Р.М. след преминаване на десен завой, виждайки пред себе си
бавно движещия се автомобил „Хюндай Гетц“ без включен
пътепоказател, е предприел изпреварване навлизайки в лявата пътна лента. Когато
лекият автомобил „Хюндай Гетц“ е започнал да завива
наляво със скорост около 22 км/ч , лекият автомобил „Опел Астра“
се е намирал на отстояние около 14,3 м., при опасна
зона за спиране 46 м., поради което не е могъл да спре преди мястото на удара.
Към този момент в началото на завиване наляво и водачът на лек автомобил
„Хюндай Гетц“ не е имал възможност също да задейства
спирачките и вече не е могъл да предотврати удара. Той е имал възможност да
предотврати ПТП, ако е огледал внимателно пространството зад автомобила си
преди да предприеме левия завой и да спре в дясната си лента, като пропусне
лекия автомобил „Опел“ да го изпревари. Поради тези причини, когато лекият
автомобил „Хюндай“ с предната си част се е намирал в лявата пътна лента е
застигнат и ударен от предния десен ъгъл на изпреварващия го лек автомобил
„Опел Астра“ в задната лява част на предната лява
врата и левия праг. След приплъзване до зоната на
предната му лява колона е реализирана най-голямата сила на удара и лекият
автомобил „Хюндай“ е отблъснат напред ускорен до 39 км/ч. Продължил е да се
движи напред по посока на огледа и наляво, водачът му е завил надясно и е
задействал спирачките. След удара, лекият автомобил „Опел Астра“
е продължил напред с остатъчната си кинетична енергия, но отклонен наляво след
около 10 метра се ударил със скорост 40 км/ч в бетонната стена на фундамента на
оградата на дом № 80 и се е спрял на място до фундамента. Този втори удар е бил
много рязък, поради твърдото неподвижно препятствие, от което са генерирани
големи инерционни сили, които са изхвърлили напред и леко надясно пътуващите.
Съгласно
заключението, на база на изчислителен анализ за предотвратимост
на произшествието от водача на лек автомобил „Опел Астра“,
се установява, че спрямо момента, в който лек автомобил „Хюндай Гетц“ започва да завива наляво от дясната пътна лента,
както и спрямо момента, в който навлиза в лявата пътна лента и препречва пътя
на лек автомобил „Опел Астра“, водачът на „Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати удара
между двата автомобила и не е могъл дори да задейства спирачките, защото е
разполагал с време около 1 сек (0,99 сек), което е по – малко от необходимото време за
задействане на спирачните механизми – 1,4 сек. При първия
удар на лек автомобил „Опел Астра“, съобразно
посоката на ударния импулс, телата на пътуващите в него ще политнат напред и
леко надясно. Автомобилът е заводски оборудван с триточкови предпазни колани на
предните седалки и на задните места – ляво и дясно; само на средната седалка
коланът е двуточков. Правилно поставения колан при
челен кос удар задържат пътника на задната седалка на мястото му.
Свидетелят Р.И.М. (син на ищеца) сочи, че при изпреварването е подал мигач и линията е прекъсната (което се потвърждава и от АТЕ), а другият водач е
карал бавно и не е подавал мигач. Съдът кредитира показанията му, доколкото
същите кореспондират на установеното при огледа за местоположението и механизма
на произшествието.
Предвид изложеното, и доколкото не е
спорно, че И.И. е получил телесни увреждания в
резултат на пътнотранспортното произшествие, настоящият състав приема, че по делото
са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, следователно отговорността на застрахователното дружество следва да бъде
ангажирана. Основната причина за настъпване на процесното
ПТП е субективното поведение на водача на лек автомобил „Хюндай Гетц“, който е предприел ляв завой в момент, когато е
изпреварван от автомобил, намиращ се в опасна близост, с което е поставил себе
си и водача на лекия автомобил „Опел Астра“ в
невъзможност да предотвратят произшествието. С тези действия А.К. е нарушил правилата за движение и конкретно
чл. 25, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП (преди да започне маневрата, е трябвало да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; също така при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея) и чл. 26
от ЗДвП. (водачът не е подал преди да завие сигнал със светлинните
пътепоказатели на превозното средство.)
От заключението на изслушаната и приета
съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищецът И.М.И. е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна
раменна кост в горния край – закрито, причинило му трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на лява голямопищялна
кост в горния край – закрито, причинило трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни; счупване на дясна бедрена шийка,
причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; контузия и подкожен хематом челно вдясно, контузия в
областта на дясна ребрена дъга и десен хипохондриум (корем). Извършени са
оперативни интервенции – на 05.11.2020 г. и на 11.11.2020
г. Причинените на ищеца болки са били най – интензивни непосредствено след
травмата, след оперативните интервенции в първите 25 – 30 дни, в началото на
раздвижването, с общ възстановителен период около година по сведения на ищеца;
обичайният възстановителен период е 6-8 месеца. Ищецът е изписан с продължение на лечението в домашно
– амбулаторни условия, с терапия, контролни прегледи и указания да се движи с
две патерици за 45 дни, насочен за рехабилитация. За в бъдеще при натоварване и
промени във времето, ищецът може да има оплаквания от болки в местата на
увредите. Подлежи на оперативно лечение – отстраняване на фиксационния
метал в областта на лява колянна става. Извършените
разходи са необходими за лечебния и възстановителния период.
Според вещото лице д-р Р.Д. се касае за вътреавтомобилна
травма при пасажер заемащ задна лява седалка в лек автомобил. Първоначалният
удар е с предна част повече в дясно на процесния
автомобил в преден ляв калник и предна лява врата на маневриращия за ляв завой
пред него автомобил – счупване на дясна раменна кост в горния край, дясна
тазобедрена става, контузия в дясно на челото над окото, на дясна ребрена дъга,
ниско дясно корем – контакт с облегалката на предната седалка. След удара, процесният автомобил се отклонява наляво и следва
преместване на тялото наляво, удар с предна част на МПС в ограда – счупване на
горния край на тибията в областта на ляво коляно,
контакт с облегалката на предна лява седалка. Получените травми е възможно да
са настъпили при липса на поставен обезопасителен
колан. Поставеният обезопасителен колан задържа
тялото към седалката и е по-ефективен при челен удар, като ограничава
движението на тялото с максимално придвижване 6-7 см.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.
45 от ЗЗД, се определя от съда
в съответствие с установения
дефинитивно в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените тежки увреждания – фрактури и на двата долни крайника
и на рамото, дългия срок на възстановяване – около една година, интензитета на
болките, както и обстоятелството, че на практика животът на ищеца е променен и
самостоятелното му движение е силно затруднено и качеството му на живот е
намаляло. Свидетелят Р.И.М., негов син сочи, че катастрофата е преобърнала
живота на ищеца и сега той не иска да живее. Стои само в къщи, много трудно се
възстановява, придвижва се само вътре – до тоалетната и обратно, с бастун и
патерици. Релевантни за определянето
размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в
страната, като предвид изложеното, съдът
намира, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на неимуществените вредите от ПТП.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Настоящият състав приема, че действително
лекият автомобил „Опел Астра“ се е движил със скорост
на разрешената – 60 км/ч., но доколкото същият не е имал време за реакция и
изобщо да задейства спирачките, и при разрешената такава, скоростта няма връзка
с настъпване на произшествието. На база на събраните доказателства, и най-вече
двете експертиза, съдът приема, че ищецът е бил без поставен предпазен колан,
но би получил увреждания и при наличието на такъв, с оглед механизмът на косия удар, а не челен такъв, при който предпазният колан е
ефективен, както и наличието на втори интензивен удар в бетонен фундамент, като
травмите са вътреавтомобилни. Следователно
възраженията за съпричиняване, релевирани
в отговора, са неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
настоящата претенция следва да бъде уважена в размер на 80 000 лв., съобразно
приетото по-горе, ведно със законна лихва от датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията – 03.02.2021 г. до плащането, като до пълния
предявен размер от 100 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Основателна е изцяло претенцията за
заплащане на разходите за лечение, в размер на сумата от 8 397,72 лв. (по представените фактури за медицински консумативи
от 12.11.2020 г. в полза на ВМА и фактури за медицински транспорт,
потребителска такса и лекарства), ведно със
законна лихва от 03.02.2021 г. до плащането.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца И.М.И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена сума в размер на 480 лв., представляваща разноски
за експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
На адв. Я.Д.Д. от САК следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ, в размер на общо
сумата от 7 721,82 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от
иска, направените по делото деловодни разноски в размер на сумата от 120 лв. за депозит за експертизи и
сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от иска, сума в размер на от 3 535,91 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 432 КЗ на И.М.И.,
ЕГН **********,***, представляван от адв. Я.Д.,***, следните суми за вреди,
настъпили
в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 31.10.2020 г. в гр.
София, на ул. „Суходолска“ в района на № 80, по вина
на А.А.К., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Гетц“, с
рег. № СВ ****КР,
към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:
- сумата от 80 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, ведно със законната лихва
върху тази сума от 03.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 100
000 лв., като неоснователе н.
- сумата от
8 397,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И.М.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 480 лв., представляваща разноски за експертизи, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“
АД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****да заплати на на адв. Я.Д. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 7 721,82 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****, на основание
чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете,
направените по делото разноски в размер на 120 лв. за разноски за експертиза и
300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част
от иска, държавна такса в размер на 3 535,91 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: