Р
Е Ш Е Н И Е
№
260014
гр.
Перник, 01.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I-ви състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми януари 2021 година, в състав:
Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА – ПАЛАЗОВА
при
участието на секретаря: Златка Стоянова, разгледа докладваното от съдия
Тодорова в. гр. д. № 00314/2020 г. по описа на ОС - Перник, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Община Перник чрез пълномощника ю.к. К. Л. против
решение № 2101 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4190/2019 г. на Районен
съд – Перник, с което е признато за установено по предявените от „ФЛОРС” ЕООД
срещу Община Перник искове, че Община Перник дължи на ищцовото дружество сумата
от 7616.32 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
*** г. и сумата от 2318.88 лева, дължима лихва за забава върху главницата за
периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 7616.32 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми
по ч.гр.д. № 02884/2019 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на
парични задължения по чл.410 от ГПК. Със същото решение е осъдена Община Перник
да заплати на „ФЛОРС“ ЕООД сумата от 1797.41 лева, представляваща направени по
делото и по ч.гр.д. № 02884/2019 г. на ПРС разноски.
Обжалваното
решение е постановено при участието на трето лице-помагач - Национална агенция
по приходите /НАП/, чрез ТД на НАП – С..
В жалбата се поддържа, че
оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
несъответствие със събраните писмени доказателства, в т.ч. и с решение №
593/20.07.2016 г. на Министерски съвет /МС/ за условията и реда за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори. Сочи, че неправилно
районният съд е основал решаващите си изводи на решение № 788/28.11.2014 г. на
МС за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, тъй като решението
било отменено с Решение № 593/20.07.2016 г. на МС за условията и реда за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание чл.7,
ал.1 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Излага доводи, че съгласно Решение
№ 593/20.07.2016 г., преди извършване на плащанията по договор на стойност,
равна или надвишаваща 30000 лева, разпоредителите с бюджет уведомяват НАП за
идентификационните данни за лицето-насрещна страна по договора, като подават и
данни за договора, по който ще се извърши плащането, размера на предстоящото
плащане, данни за банковата сметка, по която следва да се извърши то, като
твърди, че уведомяване се извършвало и когато сумата, която предстои да бъде
платена по договорите е на стойност под 30000 лева, но не по-малко от 100 лева,
както и когато същата е част от парична престация по договор, чиято стойност е
равна или не надвишава 30 000 лв. Поддържа, че плащанията можели да се
извършват, само след като НАП потвърди, че лицето няма просрочени задължения за
данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения на обща стойност
над 100 лева. В жалбата се сочи, че съгласно т.4.1, б. “б“ от решението,
наличието на разпореждане по чл.230, ал.4 от ДОПК от *** г. и потвърдително
писмо на НАП от *** г., неправилно районния съд бил приел, че наложените
обезпечителни мерки не касаят процесното вземане. Поддържа, че в разпореждането
за изпълнение от *** г. била посочена запорирана сума в размер на 287 601 лева,
във връзка с наложен запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № *** г. и запорно съобщение № *** г. за публично вземане по ИД №
14130001702/04.10.2013г., като запорираните вземания били във връзка с договор
№ *** г. и договор № *** г., въз основа на които била издадена процесната
фактура. Сочи, че в потвърдителното писмо на НАП от *** г., било посочено, че
задълженията по договорите към *** г. били в общ размер на 289 507.43
лева, сред които според жалбоподателя било и процесното. По изложеното във
въззивната жалба, жалбоподателят поддържа, че правилно е извършил плащане към
ТД на НАП С., а не към ищцовото дружество, като се позовава и по аргумент от
чл.230, ал.3 от ДОПК с факта на извършеното към НАП плащане на *** г.
По
изложените в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, жалбоподателят моли то да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно и предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени. Претендира се присъждане на извършените разноските за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата
страна - „ФЛОРС“ ЕООД чрез адв. М.Г., е подала писмен отговор в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и оспорва твърдението на въззивника, че първоинстанционното
решение се основава на решение № 788/28.11.2014г. на МС. В отговора поддържа,
че върху процесната сума не била налагана възбрана от страна на НАП, тъй като
страните не били получавали запорно съобщение и не са се съгласявали да не се
плаща сумата на изпълнителя по договора, а на трето лице. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач на страната на ответника – Национална агенция по приходите /НАП/
изразява становище за основателност на въззивната жалба, и моли тя да бъде
уважена.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи.
Пред
районния съд е разгледан иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от
„ФЛОРС“ ЕООД, гр. П. против Община Перник след проведено заповедно
производство, приключило с издадена в полза на „ФЛОРС“ ЕООД против Община
Перник заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С исковата молба ищецът е
поискал да бъде признато за установено по отношение на Община Перник, че му
дължи сумата от 10 703.91 лева, от която сумата в размер на 7 616.32
лева главница по неизплатени задължения по фактура № *** г. и сумата от 2318.88
лева лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 616.32 лева, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 02884/2019 г. по
описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410
от ГПК. Със същото решение е осъдена Община Перник да заплати на „ФЛОРС“ ЕООД
сумата от 1797.41 лева, представляваща направени по делото и по ч.гр.д. №
02884/2019 г. на ПРС разноски. В исковата молба се поддържа от ищеца, че
сумата, за която е издадена процесната фактура, съставлява стойността на
извършена от него и приета от Община Перник дейност по Поддържане на озеленени
площи /общинска собственост/ на територията на ***, възложена му с договор № ***
г.
Ответната
Община е поддържала неоснователност на предявените искове, като е твърдяла, че
върху вземането на „ФЛОРС“ ЕООД, гр. П. против Община Перник бил наложен запор
по изп. дело № 14130001702/04.10.2013 г. от Главен публичен изпълнител, поради
което и в изпълнение задължението си по чл.230, ал.4 от ДОПК, Общината била
превела на НАП сума в размер на 10 750.45 лева, с което погасила вземането
си към „ФЛОРС“ ЕООД по издадената заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №
02884/2019 г.
НАП-С.
е конституирано като трето лице помагач в производството пред районния съд,
като са изразили становище за неоснователност на предявения иск по изложените
по-горе доводи на Община Перник.
Първоинстанционният
съд е уважил предявения иск, като е приел, че ответникът не бил ангажирал
доказателства установяващи наложена обезпечителна мярка – запор върху
процесната сума, респ. възникване на задължение по чл.230, ал.4 от ДОПК, както
и доказателства, които да сочат, че по отношение на процесното вземане е налице
признаване пред публичния изпълнител от страна на Община Перник, което да му придаде
качеството на ликвидно и изискуемо такова.
Пред
районния съд не е имало спор, че главните страни по делото са били обвързани в
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях Договор
№ *** г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Извършване на услуга по
поддържане на озеленени площи /общинска собственост/ на територията на ***. Не
е имало и спор и за обстоятелството, че ищецът, в качеството му на изпълнител
по цитирания договор е изпълнил качествено и в срок възложената му работа, и
същата е била приета, но незаплатена от възложителя Община Перник. Не се спори,
че и за дължимите суми е била издадена процесната фактура № *** г. на стойност
от 7 616.32 лева.
От
представените от третото лице - помагач документи се установява, че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № *** г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП-С., офис П., във връзка с образувано
изпълнително дело № 1702/2013 г. по описа на ТД на НАП – С., на основание
чл.200 от ДОПК, чл.202 вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху
вземане от трето лице –Община Перник във връзка с извършено признание на
задължение към „ФЛОРС“ ЕООД, възникнало по дължими суми по Договор № *** г. към
*** г. и дължими суми по Договор № *** г. към *** г., съгласно приложена
справка вх.№ *** г. в общ размер на 337 601.00 лева. Установява се също така,
че до Община Перник е изпратено запорно съобщение с изх. № *** г., в което е
посочено, че същото е във връзка с дължими суми по Договор № *** г. към *** г.
и Договор № *** г. към *** г., съгласно приложена справка вх. № *** г. От писмо
изх. № *** г. е видно, че Община Перник е приела запора като основателен и е
заявила готовност да го изпълни, при наличие на финансови средства за това. По
делото е приложено разпореждане от *** г., с което на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, публичният изпълнител е разпоредил на Община Перник в три дневен срок от
получаване на разпореждането да прехвърли по сметка на ТД на НАП С.
запорираните суми в размер на 206 001.36 лева.
Представено
е и разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, с което и във
връзка с наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
*** г. и запорно съобщение № *** г. за публично вземане по ИД №
14130001702/04.10.2013 г. е разпоредено на Община Перник в три дневен срок от
падежа на всяка вноска да прехвърли запорираната сума в размер на 206 001.36
лева.
Видно
от приложеното платежно нареждане /л.26 от гр.д. № 04190/2019 г. на ПРС/ на ***
г. Община Перник е наредила по сметка на ТД на НАП –П. сумата от 10 750.45
лева, за която срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** г. по ч.гр.д. № 02884/2019 г. по описа на ПРС. Извършеното
плащане е потвърдено от НАП с писмо изх. № *** г.
Спорният
по делото въпрос е дали чрез извършеното на *** г. от Община Перник плащане в
полза на ТД на НАП-С. са погасени задълженията на Община Перник към „ФЛОРС“
ЕООД, произтичащи от процесната фактура. Районният съд е дал отрицателен
отговор на този въпрос, който не се споделя от настоящата въззивна инстанция.
Съгласно
чл.230, ал.1 от ДОПК, принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху
вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо. То
придобива това качество съгласно ал.2, когато бъде признато пред публичния
изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с
нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати,
вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към
публичния изпълнител в същия размер според ал.3 на чл. 230 от ДОПК. Вменено е
задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от получаване на
нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума по сметката на публичния
изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Съгласно разпоредбата на
чл.202, ал.3 ДОПК запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице от
деня и часа на получаването на запорното съобщение, като от този момент третото
задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника,
като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на
запорното съобщение е недействително спрямо държавата и третото задължено лице
отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му гласи
нормата на чл.206, ал.2 от ДОПК.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № *** г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – С., офис П., във връзка с образувано
изпълнително дело № 1702/2003 г. по описа на ТД на НАП – С., за публично
вземане в размер на 206001.36 лв., от които 151745.14 лева – главница и
53756.22 лева – лихва и нелихв. част 500 лева, на основание чл.200 от ДОПК и
чл.202 вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето лице –
Община Перник, във връзка с извършено признаване на задължение към “ФЛОРС”
ЕООД, възникнало по дължими суми по Договор № *** г. към *** г. и дължими суми
по Договор № *** г., към *** г., съгласно приложена справка вх. № *** г. – в
размер на 289507.43 лева. Изпратено е до Община Перник запорно съобщение с изх.
№ *** г. във връзка с извършено признаване на задължения към „ФЛОРС“ ЕООД,
възникнали по Договор № *** г. към *** г. и дължими суми по Договор № *** г.,
към *** г. Посочено е, че ако задължението е за периодично плащане дължимите
суми следва да се внасят в тридневен срок от падежа на всяка вноска. На *** г.
е изпратено до Община Перник разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4
от ДОПК с изх. № *** г. във връзка с наложен запор с постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх. № *** г. На *** г. е изпратено до Община Перник
разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК във връзка с
наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***
г., като е указано в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да се прехвърли
запорираната сума в размер на 287601 лева.
Съгласно
чл.230, ал.4 от ДОПК третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по
сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в
тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на
третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен
срок от падежа на всяка вноска.
При
систематичното тълкуване на отразеното в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № *** г., с което за публичното вземане в размер на
206001.36 лева е наложен запор върху вземане от трето лице – Община Перник, във
връзка с извършено признаване на задължение към „ФЛОРС” ЕООД, възникнало
Договор № *** г., към *** г., в разпореждането за изпълнение на основание
чл.230, ал.4 от ДОПК от *** г., в което е указано в 3-дневен срок от падежа на
всяка вноска да се прехвърли запорираната сума в увеличен вече размер - 287601
лева и при отчитане на естеството на задълженията, произтичащи от един
правопораждащ факт – Договор № *** г., чиято единствено изискуемост настъпва
ежемесечно, то се налага извода, че публичният изпълнител е наложил запор за
вземането на държавата към ищцовото дружество върху всички вземания, възникнали
от Договор № *** г. Действително в постановлението са отразени съобразно
справка признатите вземания към *** г., запорирани за събиране на сумата от
206001.36 лева, но в запорното съобщение
от *** г. и в последното разпореждане по чл.230, ал.4 от ДОПК се указва плащане
в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска, като сумата, чието събиране се търси
е 287601 лева. Липсва законова забрана за налагане на запор върху бъдещи
вземания /определение № 301 от 29.06.2011 г. по ч.гр.д. № 96/2011 г. на ВКС – І
ГО/. След като е допустим иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се
задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, то на
още по – силно основание е допустимо налагане на запор върху вземане, чиято
изискуемост ще настъпи в бъдеще, но същото е установено по основание.
Задължението по процесния договор за поръчка не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено престиране. Задължението е за трайно изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок –
срока на договора. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това,
че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Запорът е наложен върху вземанията по сочения договор до съответния размер,
като посочването на признатите такива към *** г. не обуславя различен извод.
Независимо
дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се
счита за такова, а ако плати на длъжника , се задължава към публичния
изпълнител в същия размер /чл.230, ал.3 от ДОПК/. Чрез извършените плащания от
страна на Община Перник процесните вземания са придобили това качество по
смисъла на цитираната разпоредба. Същите са извършени спрямо лице, овластено от
закона – публичният изпълнител, наложил
запор върху вземането – чл.75, ал.1,
изр.1, предл.последно от ЗЗД, поради което чрез тях процесните вземания на
ищцовото дружество към Община Перник са
погасени поради изпълнение.
Следва
да се посочи, че сочените от жалбоподателя решения на МС са неотносими към
правоотношението между страните. Същите вменяват задължения за общината, в
качеството и на разпоредител с бюджетни средства, чието неизпълнение е скрепено
със санкция, налагана по административен ред, но не влияят върху облигационната
връзка между страните по делото.
С
оглед на изложеното, след като в полза на ищеца не съществуват претендираните
неудовлетворени притезания предявените установителни искове, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността
на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните претенции за
мораторна лихва.
Тъй
като правните изводи на настоящата съдебна инстанция не съвпадат с тези на ПРС
обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като предявените от ищеца искове
следва да се отхвърлят.
При
този изход на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя – ответник на основание чл.78, ал.3, вр. чл.273 от ГПК
направените в производството пред ПРС и ПОС разноски, както следва за ДТ за
въззивно обжалване в размер на 99.35 лева, и сумата от 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено съобразно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С
оглед цената на иска въззивното решение по процесното търговското дело – арг.
чл.286 от ТЗ и чл.365, т.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2101 от 10.01.2020 г., постановено
по гр.д. № 04190 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК ********* срещу Община Перник искове да бъде
признато за установено, че Община Перник дължи на “ФЛОРС” ЕООД, сумата от
сумата от 7616.32 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за
фактура № *** г. и сумата от 2318.88 лева, дължима лихва за забава върху
главницата за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 7616.32 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 02884/2019 г. по описа на ПРС е издадена
заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК. Със същото
решение е осъдена Община Перник да заплати на „ФЛОРС“ ЕООД сумата от 1797.41
лева, представляваща направени по делото и по ч.гр.д. № 02884/2019 г. на ПРС
разноски.
ОСЪЖДА
“ФЛОРС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Община Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес: *** сумата от 299.35 /двеста
деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща
направени разноски пред първата и въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
– Национална агенция по приходите, чрез ТД на НАП – С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.