О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
Велико Търново, 07. 02.2024 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІ-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 83/2024 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх. № 469/31.01.2024г., депозирана от името на ТД „Захар“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Горна Оряховица, действащо чрез двама упълномощени юрисконсулти.
Оспорват се действия по
обезпечаване на доказателства на ОП при извършване на фискален контрол върху
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка №
180602916663__3/17.01.2024г., потвърден с Решение №16/24.01.2024г. на директора на ТД на
НАП – В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите са незаконосъобразни, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства. В издадения административен акт не са изложени факти и обстоятелства, послужили като основание за предприетите действия по обезпечаване. Настоява, че не отговаря на истината твърдението на ОП, че не е налице уникален номер на превоза/УНП/. Фактът, че превозът е осъществен с друго МПС е узнат от жалбоподателя в деня на пристигане на стоката и са предприети незабавни действия за коригиране на декларираните данни. Оспорващият счита, че административният орган не е посочил обстоятелствата върху които основава извода си, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Смята, че формалната разлика в номерата на първоначално декларираното превозно средство не е доказателство за това, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Освен това, жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на материалния закон. ОП са тълкували и приложили закона буквалистично, което води до установяване на обективен режим на отговорност, несъразмерен с целената защита на фиска. С това са нарушили принципа на оправданите правни очаквания спрямо лицето, обект на предварителните обезпечителни мерки. Намира, че липсват доказателства да е извършен анализ на риска, който да сочи, че получателят е нелоялно ДЗЛ, върху което да се съсредоточат усилията за контрол. Приема, че за формално стореното нарушение на дружеството се причиняват вреди, несъизмерими с преследваната цел, което портиворечи на чл.6 от АПК. Тъй като в случая не са изтъкнати и не са налице конкретни обстоятелства, които да сочат наличие на риск за интересите на фиска. При порверката не е установено несъответствие в натовареното и получено количество, не е нарушена целостта на поставената при влизане в страната пломба, липсват доказателства за верояност за отклонени на стоката при движението й от изпращача в Румъния до получателя „Захар”ЕАД. ПП на оспорващия обръща вниманието на съда и върху обстоятелството, че при предходни проверки на дружеството не са констатирани нарушения, няма данни за нарушения на финансовата дисциплина, за търговски взаимоотношения с „липсващи търговци” или търговци с рискови профили. Нищо, което да наведе на предположения за последващи затруднения на жалбоподателя при плащане на дължимите данъци след реализацията на стоките.
Във връзка с горното ПП на жалбоподателя привежда примери от практика на СЕС, с което да илюстрира, че подходът на НАП е в противоречие с правото на ЕС. Делата са по приложение на Директива 2006/112 и касаят установяването на задълженията за ДДС. ПП счита, че по аргумент за по-силното основание същите правила следва да важат и при обезпечаване на данъка.
Оспорващият излага допълнителни аргументи за неправилно приложен размер на обезпечението, съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК. Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия като постановени в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и задължителната практика на съда на ЕС и националните съдилища. Претендира за присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и разноски за двама юрисконсулти.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Препраща към мотивите в Решението на директора на ТД на НАП-ВТ. ПП подчертава, че Протоколът от проверка на СВФР обективира действия по обезпечаване на доказателства, а не предложение към ПИ за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Действията са в хипотезата на чл.121а, ал.3 от ДОПК, поради което именно ОП имат правомощия да сторят това, за което представя Заповед на ИД на НАП. Изтъква съображения, че обезпечението в случая е наложено поради наличието на по чл.121а, ал.1, т.5 от ДОПК – неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стоката. Касае се за нарушение на просто извършване, санкционирано по чл.278б, ал.3 и 4 от ДОПК. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че влизането на стоката в България е станало на 16.01.2024г., а генерирането на УНП е от дата 17.01.2024г. Тези обстоятелства сочат, че не е налице предварително деклариране на превоза, какъвто е смисълът на закона, за да се упражни контрол и да се прецени риска. Това нарушение е самостоятелно основание за започване на производство по обезпечаване на доказателства. ПП на ответника счита за недоказани твърденията, че е генериран УНП, но с МПС с други номера. Освен това разяснява, че е предвиден ред за корекция по е-път на декларираните данни за превоза, съгласно чл.15, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023г. на МФ за реда на за контрол на СВФР. Но за това не са представени доказателства, т.к. при корекция УНП се запазва.
Възражението за неправилно определяне на пазарните цени на стоката е разгледано и е прието за неоснователно. Към АП е приложен Протокол №74/28.12.2023г. за определяне на пазарните цени на СВФР №74/28.12.2023г., на база на който е определено обезпечението. Според ПП всички останали доводи в жалбата са неотносими и не следва да се обсъждат. Претендира присъждане на разноски за ЮКВ.
Съдът прецени констатациите в оспорваните актове на администрацията, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства. При това, приема за установено следното за фактите и правото:
Решението на директора на ТД на НАП е връчено по е-път на 24.01.2024г., което се установява от Удостоверението за електронно връчване/вж.л. 16 от делото/. Жалбата срещу него е подадена на 26.01.2024 г., което е видно от поставения на нея вх. № 1013#/26.01.2024 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Подадена е от лице, което е адресат на акта, поради което притежава правен интерес от обжалване. Същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу съображения:
От представените с административната преписка доказателства се установяват следните факти:
1. На 16.01.2024 г. в 18:38ч. в пункт за фискален контрол ГКПП Русе-Дунав мост органи на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на МПС с рег. № PH81CBY, превозващо стока – бяла захар 23 100кг. Същата е включена в Списъка на СВФР. На МПС е поставено техническо средство за контрол /ТСК/ № 0886478, като действията на приходните органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 180602916663 1/16.01.2024 г.
2. На 17.01.2024г. в 13:00 ч. е извършен оглед на товарния автомобил, като е установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост и същото е отстранено. Действията са обективирани в Протокол №180602916663 2/17.01.2023г.
3. След проверка на стоките в мястото на разтоваването с Протокол № 180602916663 3/17.01.2024г., на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.121а, ал.1, т.5 от с.к. е предприето предварително обезпечаване при фискален кконтрол. На „Захар“ ЕООД е било наложено обезпечение в общ размер на 14 622,30лв. представляващо 30% от стойността на посочените стоки/вж. л.90/. Протоколът е подписан без възражения от лице, упълномощено да представлява дружеството.
3.1.В посочения Протокол № № 180602916663__3/17.01.2024г. органите по приходите са посочили едно единствено обстоятелство, послужило им като фактическо основание за предприетите действия. Неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стоката. В нарушение на предвиденото в чл.127и, ал.1 от ДОПК предварително деклариране на данни при движение на СВФР, който транспорт започва от територията на друга ДЧ на ЕС. Не са установени други несъответствия.
3.2. В Протокола няма изложени съображения, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Не са събирани и не са представяни справки за дължимите от лицето данъци и техния падеж. Не се твърдят други нарушения на данъчното законодателство, извън липсата на УНП. За нарушението по чл.127и, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.13, ал.1 от ДОПК е издаден АУАН № F752068/17.01.2024г., приложен към преписката.
4. Протоколирано е предаването на стоките под контрола на ОП. Същите са освободени след представяне на обезпечение в парични средства. Представено е платежно нареждане за сумата от 14 622,30лв./вж. л.92/.
5. В Решението на директора на ТД на НАП-ВТ са посочени допълнителни мотиви относно начина на определяне на пазарните цени. Обжалваните действия по обезпечаване на доказателства са определени като постановени от компетентни ОП, при спазване на процедурата за това и в съответствие с материалния закон. Жалбата на дружеството е отхвърлена.
6. Решението на директора на ТД на НАП-ВТ и потвърдените с него действия на органите по приходите се обжалват пред съда в настоящето производство.
При тези констатации съдът приема следното от правна страна:
В Глава петнадесет „а“ от ДОПК, озаглавена „Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск“, обхващаща чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, са разписани действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол. Това са проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни измами. Отделно са регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие „предварително обезпечаване при фискален контрол“.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са предприети действия за обезпечаване на доказателства, на орган по приходите в хода на проверка по упражняване на фискален контрол. Правната уредба е в чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава петнадесета "а" - "Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск" от ДОПК. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален контрол, в случаите по ал. 1 и ал. 2 от разпоредбата, органът по приходите може да иска от публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката или сам да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
Съдържанието на действията е изземването на стоките и документите за нея, продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК, освобождаване на стоката след представяне на обезпечение и заплащане на разноски по изземването и съхранението й, като ако не се представи обезпечението в сроковете по чл. 121а, ал. 4 от ДОПК, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
В конкретния случай служители в Дирекция „Фискален контрол“, които са извършили проверката, са предприели обезпечителните действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като са действали в рамките на правомощията, предоставени им с чл.110, ал.4 от ДОПК, териториално определени посредством Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014 г. на ИД на НАП, неприложена по делото, но служебно известна на съда. Кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, на които са предоставени правомощия по чл. 127а, ал.1 от ДОПК, е определен чрез Заповед № 691/29.06.2018г. на директора на ТД на НАП-ВТ. В тази връзка съдът прие, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 180602916663__3/17.01.2024г. са извършени от оправомощени органи по приходите, в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Нормата на чл.121а, ал.1 от ДОПК предоставя на ОП преценка дали да поиска от ПИ налагането на предварителни обезпечителни мерки или да действат самостоятелно. В случая ОП твърдят да са реализирали правомощието си по чл.121а, ал.3 от ДОПК, по обезпечаване на доказателства във вр. с ал.1 на с.р. В тази хипотеза именно ОП, а не публичния изпълнител, извършват обезпечаване на доказателствата при движението на СВФР. Предвид това оспореният акт е валиден такъв.
Потвърдителното решение също е издадено от компетентен орган, директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях действия.
В оспорения протокол и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП Велико Търново е посочено, че при влизане на транспортното средство на територията на Република България от водача не е представен уникален номер на превоза на служителите осъществяващи контрол на влизащите стоки с висок фискален риск на ГКПП Русе Дунав мост. Данните от Информационната система "Фискален контрол" - уникален номер на превоза (ИСФК-УНП) не сочат дружеството да е декларирало предварително данни за превоза до влизането на транспортното средство на територията на страната, с което е нарушен чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
От фактическа страна органите на Дирекция „фискален контрол“ са се позовали на едно основание, за да реализират правомощието си. Не е осъществено предварително деклариране на данните за превоза в електронната информационна система на НАП. Този факт е предвиден в хипотезата на нормата на чл.121а, ал.1, т.5 от ДОПК. С това неспазването на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стоката е въздигнато от закона в основание за предприемане на действия по обезпечаване при фискален контрол на СВФР. В този случай ОП действат при обвързана компетентност и не е налице основание за преценка дали при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тоест, налице ли е обезпечителан нужда, щом се касае за стоки с ВФР. Нормата на чл.121а, ал.3 от ДОПК ги задължава за този резултат, като преценката в случая е извършена от законодателя, предвид употребеният израз „предприема действия”. Съдът намира, че тази предпоставка е доказана. Твърденията на жалбоподателя, че превозът е бил предварително деклариран не се потвърдиха. Представя се декларация и генериран УНП от дата 17.01.2024г., т.е. след като стоката вече е пристигнала на територията на България. От представените към жалбата доказателства се установява, че е било планирано стоката да бъде превозена с друго МПС, но дори за него не е деклариран предварително превоза, за да може да се извърши корекци на подадени данни по реда на чл.48, във вр. с чл.15, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
В случая, както беше посочено и по-горе, мерките са предприети на основание чл. 121а, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че е налице неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока. Наличието на тази хипотеза е самостоятелно основание за започване на производство по обезпечаване на доказателства. Следователно доказана е предпоставка/необходима и достатъчна по смисъла на чл. 121а от ДОПК за предприемане на действия по обезпечаване на доказателства и стоки с висок фискален риск. Приложено към настоящия случай, това означава, че съгласно чл. 121а, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 5 от ДОПК, извършващите фискалния контрол органи правомерно са предприели действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, като са определили размера на обезпечението и предоставили процесната стока на отговорно пазене.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с определянето на размера на дължимото обезпечение. Пазарните цени на описаната стока са изчислени въз основа на Протокол №74/28.12.2023г., изготвени от експерти в ГДФК на ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ. Същите са посочени в Протокола за проверка на СВФР и са приложени по делото. При определянето им е използван методът на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци. При този анализ е използвана информация от цената на стоката на съпоставими сделки на стоковите борси, която е публична. Същата не е опровергана от жалбопдателя.
Останалите съображения на жалбоподателя като неотносими към фактическото основание на оспорените актове не следва да се разглеждат.
По изложените мотиви съдът прие жалбата за неоснователна. Следва да бъде отхвърлена ведно с произтичащите от това последици относно разноските.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК е неприложима. Разпоредбите на Глава деветнадесета от ДОПК следва да се прилагат съгласно общата препратка на чл. 144 от ДОПК за актове, които се обжалват по реда на ревизионните такива. Възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Претенцията за присъждане на разноски в размер над този до 500 лв. е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, седми състав на АСВТ
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТД с фирма „Захар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, предявена срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602916663__3/17.01.2024г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърден с Решение №16/24.01.2024г. на директора на ТД на НАП – В. Търново.
ОСЪЖДА дружеството „Захар“ ЕООД Горна Оряховица, с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :