№ 112
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
гражданско дело № 20242000500142 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 1244 от 01.12.2023 година, постановено по гражданско
дело № 320/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас „А. инв.“ ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище град София и адрес на управление район
„Кр. с.“, ул. „А. Б.“ №57, ет. 7, ап. 16, представлявано от Р. Вл. Н. е осъдено
да заплати на М. К. Х., ЕГН **********, от град Бургас, к-с „З. “ бл. 47, вх. 6,
ет. 8, ап. 29, следните суми по развален предварителен договор за продажба и
строителство на недвижим имот от 12.05.2022 година: сумата от 46 896.90
лева, представляваща двукратния размер на заплатен задатък от 23 448.45
лева, ведно със законната лихва върху същата от 13.02.2023 година до
окончателното й заплащане и сумата от 3 911.66 лева - връщане на платена
сума за депозит, ведно със законната лихва върху същата от 13.02.2023 година
до окончателното й заплащане. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „А.
инв.“ ЕООД, ЕИК ***********, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес: град София, ул. „Д. П.“ № 111, ет. 2, офис № 4, в която са
изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
нарушение на материалния закон, постановяването му при съществено
1
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на същия.
Поддържа се, че е налице недопустимост на обжалваното решение
поради произнасяне по непредявен иск. Обосновава се допуснато от съда
съществено процесуално нарушение и наличието на предпоставки за
обезсилване на постановеното от него съдебно решение. Твърди се
неправилно дефиниране от страна на първоинстанционния съд на спорния
въпрос по делото, а именно: изпълнил ли е ответникът задължението си за
построяване и прехвърляне на ищеца на собствеността на недвижимия имот -
предмет на процесния предварителен договор, както и че съдът неправилно
приел, че това неизпълнение е причина за разваляне на предварителния
договор от страна на ищеца, посредством изявлението за това, направено с
исковата молба.
Според въззивника, в исковата молба не се посочвало като причина за
разваляне на договора неизпълнение от страна на ответника за построяване на
недвижимия имот и за прехвърлянето на собствеността върху него, а ищецът
поддържал наличието на „препятстващи данни“ по смисъла на чл. 1.6. от
предварителния договор. Сочи се, че съгласно чл. 6.5. от процесния договор
установяването на такива данни обосновавало право за неговото разваляне и
именно въз основа на тази разпоредба било направеното в исковата молба
изявление за разваляне, а предявените от ищеца претенции за суми били в
съответствие с посочения в чл. 6.5. размер. Въз основа на посоченото се
прави извода, че спорният по делото въпрос бил: налице ли са препятстващи
данни/ обстоятелства по смисъла на чл. 1.6. от договора, какво означава
препятстващи данни/обстоятелства и дали наличието на такива са основание
за разваляне на договора от страна на ищеца, съответно за получаване на
платения задатък в двоен размер.
Неоснователни се явявали оплакванията на ищеца за декларирани от
„А. инв.“ ЕООД неверни данни в чл. 1.6 от договора. Сочи се, че предмет на
процесния договор бил конкретен обект - апартамент № 56, а не посоченият в
исковата молба поземлен имот с идентификатор №07079.602.458, по
отношение на който дружеството никога не било декларирало твърдените
обстоятелства. Неправилно Окръжен съд - Бургас тълкувал разпоредбите на
договора, в смисъл, че препятстващо обстоятелство се явявала
невъзможността на ответника да придобие собственост върху недвижимия
2
имот, за да може впоследствие да прехвърли собствеността на ищеца. Още
при подписване на процесния предварителен договор, страните изрично
посочили в чл. 1.1., че неговият предмет, а именно - апартамент № 56, ще
бъде част от сграда „която ще се построи върху празно дворно място,
находящо се в град Бургас, ж. к. Сл., ПИ №07079.602.458, в кв. 36, парцел
VIII по плана на ж. к. „Сл.“, т. е. още в чл. 1.1. страните декларирали знанието
си, че недвижимият имот, предмет на договора, не съществува. Въззивникът
твърди също, че към датата на сключване на договора, М. Х. много добре
знаела, че „А. инв.“ ЕООД не било собственик нито на този имот, нито на
правото на строеж на този имот - обстоятелство, което многократно й било
заявявано от дружеството и подлежало на проверка в имотния регистър.
Въззивникът изразява позицията, че доколкото не е настъпил падежът
за сключване на окончателен договор и за прехвърляне на правото на
собственост върху апартамента, не можело да се твърди наличието на
„препятстващи данни“. Според него, неизпълнение на договора щяло да бъде
налице единствено при отказ от страна на носителя на правото на собственост
върху апартамента да го прехвърли на ищеца при настъпване на падежа, а
„препятстващи данни“ биха могли да бъдат установени едва в случай на
заведен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Към
настоящия момент, обаче предпоставките за разваляне на договора по чл. 87,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД не били налице. Не бил изтекъл срокът за построяване на
сградата и не бил настъпил падежът на задължението на ответника да
прехвърли правото на собственост върху апартамента, съответно за ищеца не
било възникнало правото да развали договора поради неизпълнение.
Първоинстанционният съд неправилно достигнал до заключение за наличие
на основание за разваляне на договора, като дори изследвал налице ли е
изпълнение на задълженията по него от страна на ответника, въпреки, че
такова твърдение не било въведено в спорния предмет по делото и изобщо не
било разглеждано.
Във въззивната жалба се изтъква също, че съгласно нормата на чл. 93 от
ЗЗД задатъкът се връщал в двоен размер само при отказ от договора и
неизпълнение на страната, която го е получила. Такива аргументи бил
посочил и съдът в обжалваното решение. Липсата на качеството „собственик
на имота“, обаче не съставлявало неизпълнение на задълженията по договора.
Въпреки това, съдът присъдил двойния размер на платения задатък като
3
приел, че ответникът не бил изпълнил и нямало данни, че би могъл да
изпълни. Същевременно в мотивите си приел, че са налице предпоставките на
чл. 87, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗД, в който случай обаче следвало да
постанови връщане на разменените от страните престации.
Въззивникът поддържа още, че клаузата на чл. 6.5 от процесния
договор има характер на неустойка и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, доколкото единствената цел, за която била уговорена
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Сочи се, че недопустимо и в нарушение на добрите нрави било към
момента на уговаряне на неустойката вече да е настъпило основанието за
нейното плащане, предвид знанието на М. Х. към момента на сключване на
договора, че „А. инв.“ ЕООД не е собственик на имота. Не било ясно и какво
се имало предвид в договора под „препятстващи обстоятелства“ и към кой
момент следвало да са налични те, дали същите са вследствие на действия от
страна на ответника или не, какво обезпечава уговорената неустойка към
датата на договарянето й и какви вреди би обезщетила.
Отправя се искане по горните доводи и съображения обжалваното
решение да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на
ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира
писмен отговор. Такъв е постъпил от нея, като със същия е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за
законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалваното с нея решение
на първоинстанционния съд. Въззиваемата твърди, че на 11.11.2021 година
платила в брой на въззивника левовата равностойност на 2 000 евро, а
съгласно условията на сключения между страните предварителен договор за
продажба и строителство от 12.05.2022 година, превела на „А. инв.“ ЕООД и
сумата от 23 448.45 лева на 16.05.2022 година. Във връзка с проучване за
евентуален банков кредит, направила справка в имотния регистър, която
установила, че дружеството няма вписани никакви сделки с имоти в района
на Служба по вписванията - Бургас, както и че имот с идентификатор
№07079.602.458 е собственост на трети лица. В отговора се поддържа, че при
подписване на предварителния договор „А. инв.“ ЕООД декларирало неверни
4
данни в чл. 1.6. от него. Тъй като въззивникът не бил собственик на имота по
чл. 1.1. от договора, налице били препятстващи обстоятелства по смисъла на
чл. 6.5. от него и с исковата молба било направено изявление за разваляне на
предварителния договор. Искът бил обезпечен с наложена обезпечителна
мярка „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на „А. инв.“ ЕООД в
град София.
Моли се за оставяне в сила на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество. Във въззивната жалба се релевират
оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, обосновани с
твърдение за нарушение на диспозитивното начало. Съгласно задължителната
практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985 година и ТР № 1/17.07.2001 година
на ОСГК на ВКС/, недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно
когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и
решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В конкретния случай
при служебната проверка за допустимост на обжалваното решение
настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като
първоинстанционният е разгледал исковата молба съобразно въведените от
ищцата твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за
допустимост на производството и при липса на процесуални пречки.
Производството е образувано по исковата молба на въззиваемата за осъждане
на въззивника да заплати посочената сума, представляваща двукратния
размер на платената от нея такава, имаща характера на задатък, както и сума,
с която последният се е обогатил неоснователно поради отпадане на
основанието за нейното получаване. Окръжният съд не се е отклонил от
предмета на спора, с който е бил сезиран, преценявайки наличието на
предпоставките за уважаване на тези искове. Налице е произнасяне в
диспозитива на първоинстанционното решение именно и само по отправените
с исковата молба искания. Поради това именно съдът намира наведените в
горната насоки доводи неоснователни, като счита обжалваното решение за
валидно и допустимо.
5
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата
неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната
съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:
Не е спорно, а и това се установява от представените и приети
доказателства, че на 12.05.2022 година между страните по делото е сключен
предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, по
силата който търговското дружество - изпълнител се е задължило да продаде,
а ищцата - физическо лице да купи недвижим имот, находящ се в жилищна
сграда, която ще се построи върху празно дворно място, находящо се в град
Бургас, ж. к. „Сл.“, поземлен имот с идентификатор № 07079.602.458 в кв. 36,
парцел VIII, а именно: апартамент № 56 на трети жилищен етаж - кота +10.30
метра, със застроена площ от 58.79 кв. м., състоящ се от хол с кухненски
бокс, спалня, антре, баня с тоалетна и лоджия, при съответно посочени
граници, ведно с общи части в размер на 10.25 кв. м. или общо РЗП за имота
69.04 кв. м.
Постигната е договореност, намерила израз в чл. 1.3 от сключеното
писмено съглашение, че страните се съгласяват да сключат окончателен
договор в нотариална форма за прехвърлянето на правото на собственост
върху имота, негов предмет, след извършване плащането на последната от
вноските по чл. 2.1 от същото, като промяна на този срок може да става само
по взаимно писмено споразумение между страните. Както е посочено в
цитираната разпоредба, в чл. 2.1 е залегнал начина на плащане на уговорената
продажна цена в размер на левовата равностойност на 46 630 евро по
фиксирания курс на БНБ, а именно: капаро/задатък - 30 % или това е сумата
от 11 898 евро, като към заплатената вноска в деня на подписване на
предварителния договор се взима и направения депозит от страна на купувача
от дата 10.11.2021 година в размер на 2 000 евро, като цялото плащане към
деня на предварителния договор се счита за направено; вноска в размер на 30
% или това е сумата от 13 989 евро в срок до 10 дни след достигане на кота 0
м; вноска в размер на 30%, равняваща се на 13 989 евро в срок до 10 дни от
получаване на акт образец 14 и вноска в размер на 10%, равняваща се на 4 663
евро в срок до 10 дни от получаване на акт образец 16, като всички плащания
постъпват по посочената банкова сметка в левова равностойност, изчислена
по фиксинга на БНБ. В чл. 3.1 е уговорен срок за изпълнение на СМР по
6
договора до акт образец 15, а именно 18 месеца от датата на издаване на акт
за откриване на строителна площадка; след получаване на акт образец 15,
изпълнителят предприема всички необходими мерки за въвеждане на
сградата и обектите в нея в експлоатация, като се задължава в срок до 6
календарни месеца след подписването на акт образец 15 да подаде
необходимите документи за получаване на акт образец 16 - разрешение за
ползване на сградата. Срок, в който изпълнителят следва да се снабди с акт за
откриване на строителна площадка и в този смисъл срок, в който следва да
започне строителството на самия строеж няма фиксиран.
В чл. 6.5 от процесния предварителен договор е регламентирано
правото на възложителя едностранно да развали договора, ако установи
наличието на препятстващи обстоятелства по смисъла на т. 1.6 и т. 1.7 от
същия, като в този случай изпълнителят дължи връщане на задатъка в двоен
размер, както и връщане на останалите платени суми. В чл. 1.6 изпълнителят
е декларирал, че е единствен собственик на имота, предмет на
предварителния договор, както и че не е сключвал такива за продажба или
договор на наем с трети физически или юридически лица; имотът не е
обременен с вещни тежести, както не е предмет на извънсъдебен или висящ
съдебен спор - исков или изпълнителен, не е предмет на отчуждителни,
изпълнителни и обезпечителни производства за публични и частни вземания,
не е заложен по реда на ЗОЗ. Същият е декларирал, освен това, че не се
намира в производство по несъстоятелност, както и че с прехвърлянето на
собствеността върху имота не уврежда правата на свои кредитори по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД и чл. 219 от ДОПК.
В исковата си молба ищцата твърди, че изпълнителят е поел с клаузата
на чл. 4.1.10 от сключения между тях договор задължение да и съдейства, в
какъвто смисъл следва да се разглеждат постигнатите договорености, чрез
предоставяне на всички необходими в тази насока книжа при кандидатстване
за отпускане на банков кредит, със средствата от който да бъдат извършвани
погасявания на дължимата продажна цена. Тя е предприела действия в тази
насока и е констатирала, след справка в имотния регистър, че ответникът не е
собственик на процесния имот, в който е предвидено изграждането на
сградата, в която ще се намира обекта - апартамент № 56. Обстоятелството,
че изпълнителят не е собственик на имота тя счита за препятстващо
7
обстоятелство по смисъла на чл. 6.5, разгледан по-горе, което и дава право да
развали договора и да иска връщане на дадената по договора сума в двоен
размер, съответно връщане на депозита. Ответникът твърди, че към момента
на сключване на договора, неговият предмет - посочения по-горе апартамент
не е съществувал и в този смисъл той не е негов собственик, което
обстоятелство е било известно и на двете страни по сделката. Това негово
твърдение следва да бъде споделено, тъй като използваното в текста на
клаузата глаголно време не оставя съмнение, че към момента на сключване на
договора обекта не е бил изграден, като изграждането му предстои. Не може
да бъде споделено, обаче другото твърдение, а именно, че възложителят към
горния момент - създаване на облигационната връзка е бил наясно и с факта,
че изпълнителят не е собственик нито на процесния имот, в който предстои да
се изгради сградата, в която се намира бъдещия апартамент, нито на правото
на строеж върху него. Липсват ангажирани доказателства както за
съществуването на предварителен договор, по който дружеството е страна за
отстъпване на право на строеж върху имота, така и на твърдението, че същият
този факт многократно е бил заявяван от него на ищцата. С оглед на това
направената от него декларация следва да се разглежда като такава, която
обхваща правото и задължението на същия да построи и придобие право на
собственост по отношение на апартамента, което от своя страна предполага
или да е собственик на имота, върху който ще се строи, или да е притежател
на ограниченото вещно право на строеж върху него. Това е така, тъй като
процесния предварителен договор за продажба и строителство на недвижим
имот има смесен характер - съдържа елементи на договор за изработка /в
частта, според която строителят се задължава да изгради определена
сграда/обект, както и на предварителен договор за покупко-продажба -
относно обещанието на строителя да прехвърли на купувача правото на
собственост върху вече построения недвижим имот, респективно -
задължението на купувача да го придобие за цената и при условията,
договорени между страните/. Според съдебната практика, целта на договора
не е само сключването на окончателен договор за покупко-продажба, а и
построяването на съответния обект. Двете задължения образуват едно цяло, с
функционална зависимост. Поради това именно изявлението на ищцата за
наличие на препятстващо обстоятелство, изразяващо се в това, че ответникът
не е собственик на имота, на основание на което същата е заявила и волята си
8
да развали договора, следва да се разглежда при съобразяване на вида на
договора и в контекста на постигане на целта, към която той е насочен, а
именно да бъде изграден обекта - апартамент № 56. Няма спор в настоящия
процес, че ответникът не е бил собственик на поземления имот, съответно на
право на строеж върху него към момента на сключване на договора, както не
е и понастоящем при разглеждане на делото, включително при даване ход на
устните състезания пред настоящата инстанция. Същевременно, няма
съмнение при съобразяване на приложимите правни норми в тази насока, че
законното строителство на сграда в чужд поземлен имот предполага
принадлежност на правото на собственост, респективно право на строеж в
патримониума на строителя. В конкретния случай търговското дружество не
само не притежава право/права от вида на горните, но не е доказало изобщо
да е предприело стъпки в тази насока с цел снабдяването му с някое от тях;
действия не са предприети в рамките на не малък период от време от
сключването на договора и до настоящия момент - две години. Това
свидетелства, че на практика същият е в невъзможност и понастоящем да
изпълни което и да е поетите задължения по сключения договор със смесен
характер. Тук е важно да се изтъкне, че ищцата е изправна страна по
договора, тъй като към момента на отправяне на изявлението за развалянето
му, сторено с исковата молба тя е изпълнила всички свои задължения.
Основното и задължение, а имено да плати продажната цена е сложено в
зависимост от етапа на строителство на бъдещата сграда, в която е
предвидено да се намира и апартамент № 56, но което не само не е започнало
както в посочения по-горе срок от две години, така и понастоящем, а и при
липсата на изявление и готовност на ответника - изпълнител не се очертава да
започне и в обозримо бъдеще. Следва да се съобрази и това, че същият не е
демонстрирал никаква готовност в тази насока, а именно да стане собственик,
съответно суперфициар на поземления имот, в който е предвидено да се
построи сградата, в която се намира бъдещия обект на предварителния
договор.
От съществено значение е и това, свободата на договаряне предпоставя
възможност за страните по договора да определят и условия, при които да се
освободят от създадената от тях правна връзка. В случая страните са
договорили възможност ищцата да развали договора, ако установи наличие на
препятстващи обстоятелства по смисъла на т. 1. 6. и т. 1. 7 от договора.
9
Българският правов ред утвърждава принцип на реалното изпълнение. Това
ще рече, че макар и свободни да регламентират прекратяването на правната
си връзка следва да бъде отчетено и задължението им да изпълнят поетото с
договора задължение - чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. В тази насока и нормата на чл. 87,
ал. 5 от ЗЗД изключва потестативното право за едностранно прекратяване на
правната връзка, ако неизпълнението е несъществено. При тези съображения,
настоящият състав приема, че клаузата на чл. 6. 5., на която ищцата основава
възможността да предизвика прекратяване на правната връзка предполага
наличие на обстоятелство, препятстващо реализацията на заявения при
сключване на договора интерес - да бъде придобита собствеността върху
конкретния недвижим имот. Декларацията на ответника онагледява изразено
съгласие от негова страна за ангажиране с изпълнението на задълженията му
по т. 6. 5. от предварителния договор. Това е и целта на една облигационна
връзка - да възникне, да се развие с изпълнение на поетите от двете страни
престации по нея, като по този начин се и финализира. Като не предприел
каквито и да са действия в рамките на двугодишен времеви период - от
сключването на договора и до настоящия момент - по слагане изобщо на
начало на изпълнение на поетите задължения, включително започване на
законно строителство в собствен, респективно чужд имот, ответникът на
практика създава с поведението си именно обстоятелство, което препятства
възможността ищцата да стане собственик на процесния конкретен обект -
апартамент. Всичко казано по-горе, преценено в неговата съвкупност,
мотивира съда да приеме, че са налице основанията по договора за
развалянето му от страна на ищцата.
Не може да бъде споделено и твърдението за нищожност на
разпоредбите на чл. 1.6 и чл. 1.7 от договора. Това е така, тъй като
декларацията на изпълнителя относно собствеността по горните доводи не се
отнася само до собствеността на бъдещия обект в смисъла, който ответникът
влага в същата, съобразно пояснението в отговора на исковата молба. Тези
две клаузи изобщо и по никакъв начин не накърняват добрите нрави, нито е
налице противоречието им с основни принципи на справедливост и
добросъвестност на соченото основание - поради това, че още при подписване
на договора условието за дължимост на неустойката, в каквато насока следва
да се разглежда уговорката между страните, е било настъпило и това е било
известно на страните. Освен това, тук е необходимо и важно да се посочи, че
10
уговорката в чл. 6.5 няма характера на неустойка. Този извод се налага при
тълкуване волята на страните в съответствие с чл. 20а от ЗЗД с цел
установяване на тяхната обща и взаимна воля. Освен, че е употребен термина
задатък, който фигурира и в т. 2.1 от договора, санкции под формата на
неустойка страните са уговорили в същия раздел, в разпоредбите на чл. 6.1 до
чл. 6.4, включително. Наред с това следва да се съобрази и това, че от текста
на договора и в частност разглежданата норма явства, че се касае за авансово
платена сума. Съобразно константната съдебна практика, законът не
забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат
придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото
представлява част от продажната цена и подлежи на приспадане при
изпълнението, а при неизпълнение - се задържа или се връща в уговорения от
страните размер, а при липса на изрична уговорка - в предвидения в чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД двоен размер.
При установените по делото факти, следва да се приеме, че страните са
били обвързани от валидно сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по който ищцата като купувач, е платила
задатък в размер 11 989 евро и се е задължила да плати остатък по посочения
по-горе и в чл. 2.1 начин. Тоест, изпълнението на предварителния договор е
обезпечено със задатък. Ищцата твърди неизпълнение от страна на продавача,
обосновано с фактите по искова молба, което и дава право да отправи
едностранно предизвестие за разваляне на договора, което изявление тя е и
предприела с исковата молба. Същото безспорно е достигнало до
изпълнителя - ответника. Предвид наличието на соченото основание за
преустановяване на облигационната връзка, ищцата като изправна страна е
упражнила потестативното си право да развали договора по предприетия от
нея начин, а именно чрез едностранно изявление, отправено от нея с исковата
молба. Преустановяването на облигационната връзка налага връщане на
даденото от страните по нея обратно, съответно води до правото на ищцата да
получи платеното капаро/задатък в двоен размер.
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ответника - въззивник разноски не следва
11
да бъдат присъждани. Не следва да бъде преразглеждан и въпроса с размера
на разноските, включително тези на ищцата пред първата инстанция предвид
липсата на частна жалба против определението на съда по чл. 248 от ГПК.
Ищцата - въззиваем не е представила доказателства за направени от нея
други разноски, освен за възнаграждение на ангажирания от нея един адвокат,
платимо при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Определено по реда на чл. 7, ал.
1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото възлиза на сумата от 4 714.68 лева.
Ответната страна е направила възражение за неговата прекомерност, което
съдът намира за основателно и счита, че следва да определи размера му под
установения с посочената Наредба №1 минимум, с оглед съобразяване на
постановеното решение по дело С-438/2022 година на СЕС. Вземайки предвид
установените в чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии, настоящият съдебен състав
намира, че следва да присъди сумата от 4 000 лева. Извършените от
пълномощника на тази страна по делото процесуални действия се свеждат до
изготвяне на отговор на въззивната жалба. В рамките на насроченото съдебно
заседание същият не се е явил, като е подал единствено писмено становище
по хода на делото и по евентуално направени от другата страна искания. Пред
настоящата инстанция производството се е развило изключително кратко - в
рамките на едно единствено съдебно заседание. Следователно, процесният
спор не може да се определи като такъв със значителна и правна сложност.
При това положение и при отчитане на горе казаното относно защитавания
материален интерес, извършената работа и сложността на делото се налага
извода, че в полза на адвокат К. К. следва да се присъди посочената сума от 4
000 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1244 от 01.12.2023 година, постановено
по гражданско дело № 320/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „А. инв.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище град София
и адрес на управление район „Кр. с.“, ул. „А. Б.“ №57, ет. 7, ап. 16,
представлявано от Р. Вл. Н. да заплати на адвокат К. Д. К. - АК-Бургас, с
12
адрес град Бургас, ул. „Цар Симеон I“ №104, партер сумата от 4 000 лева
/четири хиляди/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред Бургаския апелативен
съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението му на страните с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13