№ 2890
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110150880 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. Г., с която срещу Министерство
на вътрешните работи е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 400 лева,
която се твърди да е била принудително събрана по възлагане на ответника без
основание в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело №
*********/2023 г. по описа на ТД – НАП Бургас, офис Ямбол.
Ищецът твърди, че с електронен фиш серия К № 5923620 на СДВР му е
наложено административно наказание глоба в размер на сумата 400 лева за извършено
от него на 08.05.2022 г. в гр. София нарушение. След като е получил електронния фиш
ищецът на 06.06.2022 г. е заплатил по посочена в същия банкова сметка на ответника
сума в размер на 280 лева, с оглед предвидената в закона възможност за срочно
изпълнение на наложеното наказание. Поддържа, че в платежното нареждане изрично
е бил посочен номерът на електронния фиш. Независимо от плащането на 14.06.2023 г.
е било образувано изпълнително дело за събиране на това вземане, като в хода на
изпълнителеното производство е бил наложен запор и от ищеца принудително е била
събрана сума в размер на 400 лева. По този начин наложеното му административно
наказание е било повторно събрано, без да е налице основание за това. Счита, че е
налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, с оглед което и
предявява иск ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 400 лева.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Със становище, депозирано в
първото по делото открито съдебно заседание преди приемане на доклада по делото,
ответната страна оспорва иска с твърдения за недопустимост на исковото
производство, а в условията на евентуалност – за неоснователност на претенцията на
ищеца. Поддържа, че в глава шестнадесета, раздел I ДОПК е установен специален ред
за прихващане и възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания,
каквото била и глобата, наложена с ел.фиш по реда на ЗДвП. Не оспорва, че сумите,
1
посочени от ответника с исковата молба, са постъпили по сметка на фонда за
безопасност на движението, управляван от МВР. Същевременно заявява твърдения, че
министърът на вътрешните работи е разписал изрични правила, съдържащи указания
за възстановяване на недължимо платени суми, тъй като с оглед обема на дейността на
институцията било невъзможно да се проследят плащанията. В тази връзка ищецът е
следвало да депозира писмено заявление по образец до директора на дирекция
„Планиране и управление на бюджета“ при МВР, към което да приложи доказателства
за извършените плащания и за липсата на основание за тяхното извършване, а не да
предявява претенцията си по исков ред. Твърди се тези указания на министъра да били
издадени за обезпечение на специалния ред, предвиден в ДОПК. Счита обаче, че с
поведението си ищецът не може да се възползва от намаления размер на наказанието
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 1 ЗДвП, доколкото се е възползвал от
правото си да подаде жалба срещу електронния фиш, а същият е бил потвърден с
влязло в сила решение по АНД № 8262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17 с-в. Не отрича,
че в хода на изпълнителното производство е събрана от ищеца сума в размер на 400
лева. В тази връзка се признава, че надплатена се явява сумата от 280 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
При обявяване на доклада по делото за окончателен по реда на чл. 146 ГПК в
съдебното заседание, проведено на 07.02.2024 г. за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че с електронен фиш
серия К № 5923620, издаден от СДВР, на ищеца е наложено наказание глоба в размер
на сумата 400 лева; че на 06.06.2022 г. ищецът е заплатил в полза на фонда за
безопасност на движението сума в размер на 280 лева, че за събиране на вземането за
глоба в размер на сумата 400 лева е било образувано изпълнително производство при
публичен изпълнител при НАП, в хода на което принудително от ищеца е била събрана
сума в размер на 400 лева, както и че срещу електронния фиш, издаден от СДВР,
ищецът е депозирал жалба, като е било образувано АНД № 8262/2022 г., по което е
постановено влязло в сила решение, с което електронният фиш е бил потвърден.
Следователно и релевантните за спора факти не са спорни между страните, с оглед
което и представените за установяването им писмени доказателства не следва да бъдат
по-подробно обсъждани.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е представил разпечатка от
интернет страницата на МВР, на която са публикувани указания за реда за
възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по
ЗДвП и КЗ. Същите предвиждат подаване на заявления по образец до компетен орган
от министерството с приложени документи, установяващи плащането.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Изложените твърдения и формулираният петитум са дали основание на съда да
приеме, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно за връщане на
заплатеното при липса на основание за това.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството пред
гражданския съд, настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
2
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция
за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Посочената разпоредба е ясна и не се нужда е от тълкуване.
Видно е, че със същата и следващите разпоредби на ДОПК е предвиден такъв
административен ред само за определена категория изчерпателно изброени публични
вземания, като касателно глобите (в какъвто смисъл са наведените доводи от страна на
ответника в производството) същите следва да са наложени от органите по приходите,
а в случая това не е така. Нито ДОПК, нито ЗДвП, нито Наредбата за условията и реда
за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението е предвиден ред
или законова делегация за министъра на вътрешните работи да приеме нормативен акт
със задължителен характер, установяващ административна процедура за
възстановяване на недължимо платени суми като глоби, свързани с нарушения на
правилата за движение по пътищата. Ето защо и според настоящия състав на съда, от
една страна редът, предвиден в глава шестнадесета, раздел I ДОПК не е приложим в
случая, а от друга страна указанията, на които се позовава ответникът не съставляват
нормативен акт, приет в изпълнение на предоставена от закона делегация. Не е
предвидено също така развитието на установената с указанията процедура да
съставлява процесуална предпоставка за допустимото упражняване на правото на иск
от ищеца, потърсил защита за материалното си право от гражданския съд.
Следва също да се допълни, че за неоснователни съдът намира и доводите на
ответника, че в случая се касаело за административни отношения между
неравнопоставени субекти, с оглед което и гражданският съд нямал компетентност да
разгледа и разреши правния спор. Исковата молба, по която производството е
образувано, е предявена при твърдения, че е налице неоснователно обогатяване, т.е. че
ответникът е получил от ищеца плащане, за което няма основание. Следователно и
това правоотношение стои извън административното правоотношение, възникнало от
осъщественото административно нарушение и съставения за същото електронен фиш,
с което на ищеца е било наложено административно наказание. Съдът дължи да
изследва въпроса има ли основание за плащането на сумата от 400 лева в хода на
принудителното изпълнение, респ. основание за ответника да задържи плащането, като
тежестта за това съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК се носи именно от
ответната страна.
По изложените съображения, съдът приема, че е сезиран с допустим за
разглеждане иск, а доколкото правната валификация на предявения иск се дава въз
основа на твърденията на ищеца в исковата молба, не са налице основания в случая
искът да има различна квалификация от обявената на страните с доклада, а именно по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По същия в тежест на ищеца е да установи заплащането на сума в размер на 400
лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на
полученото плащане.
Както се посочи и по-напред, фактът на извършените плащания на сума в общ
размер на 680 лева не е спорен между страните, нито е спорно, че е наложено
административно наказания глоба в размер на сумата 400 лева. Съдът следва да обсъди
възражението на ответника, че в случая ищецът не е погасил доброволно цялото си
3
задължение за глоба, наложена му с електронния фиш, доколкото е подал жалба и
електронният фиш е бил потвърден с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му. Ал. 9
предвижда, че при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се
дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил
обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер. Следователно и наложената с
потвърдения с влязло в сила съдебно решение електронен фиш глоба се дължи в пълен
размер от 400 лева. Доброволно ищецът е заплатил част от дължимата сума (280 лева),
с оглед което и съдът приема, че ответникът е установил в производството наличие на
основание за плащане на сума в размер на 120 лева, събрана принудително в хода на
образуваното изпълнително производство. Ето защо и предявеният иск следва да се
ужави за сумата 280 лева, която в случая се явява платена без основание, а в останалата
част искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, разноски се
следват и на двете страни съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева съгласно представения договор за
правна помощ. Ответникът своевременно е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът с оглед цената на предявения иск и процесуалното развитие на
производството, което не е обусловило нито фактическа, нито правна сложност на
делото, намира за основателно. Тези разноски следва да се намалят до сумата от 400
лева, която съответства на принципите за обоснованост и справедливо заплащане на
адвокатския труд в случая. Съобразно изхода от спора в полза на страната се следва
сумата 315 лева.
Ответникът не установява да е сторил разноски в производството, но е
представляван от юрисконсулт, като е заявено искане за определяне и присъждане на
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лева, като съобразно изхода от спора на
страната се следва сумата 30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. ".
да заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 280 лева, представляваща недължимо
платена от ищеца сума по изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на ТД на
НАП Бургас, офис Ямбол, образувано за събиране на задължение за глоба, наложена с
електронен фиш серия К № 5923620 на СДВР за извършено нарушение по чл. 21, ал.
1, вр. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на 08.05.2022 г. в 16:46 ч. в гр. София,
по бул. „П. Яворов“ до № 50, ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
окончателнто плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул.
4
"., да заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 315 лева – разноски за производството пред
СРС.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „. да
заплати на Министерство на вътрешните работи, ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. "., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 30 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5