РЕШЕНИЕ
№ 4367
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330109287 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ищцата А. Д., чрез адв. Е. И. против Ай Ти
Еф Груп АД, с която се иска да бъде осъден ответника да плати сумата от 50
лв., представляваща недължимо платена сума по договора от *******г. между
страните, поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по
процесния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Излагат се подробни
съображения, че клаузата за неустойка е недействителна, поради което
ответника дължи връщането на сумата платена по нея.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв, като ответникът
признава иска. Оспорва се единствено дължимостта на предявените разноски
от ищцовата страна, като ответника излага съображения, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.55ал.1 от ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
1
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът е заявил недвусмислено, че признава исковата
претенция. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Н., като
съобразно Договор за правна защита и съдействие , е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. адв. Е. И. сума в размер
от 300 лв. Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца в лично качество сумата в размер на 50 лева,
представляваща заплатена държавна такса в настоящото производство. В тази
връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да
се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият
не е дал повод за завеждане на делото. Действително, не са ангажирани
2
доказателства процесната неустойка да е претендирана от страна на ответното
дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло
да се случи във всеки един момент. Предвид изложеното ищецът има правен
интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че
процесната клауза е нищожна, респ. ответникът е дал повод за завеждане на
делото, доколкото по този начин отрича вземане на кредитора против
потребителя. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в
производството.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Ай Ти Еф
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан модел“, ет.
12, да заплати на А. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 50 лв. , представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем от *******г,
ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата
молба – ******** г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на А. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И. сумата
от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3