Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.03.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на трети февруари две хиляди
двадесет и първа година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2077
по описа за 2018г. и като обсъди:
Производство по
извършване на делбата.
С решение по
настоящото дело е допусната делба на правото на собственост върху следната
недвижима вещ: двуетажна жилищна сграда с площ от 101 кв.м., построена
въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ VІ с площ 532 кв.м. в кв. 17по
ПУП на с. Белица, община Лъки, при граници на УПИ: на северозапад – УПИ VІІ, на
североизток - улица, на югоизток – УПИ
V, на югозапад – улица, при КВОТИ за Р.К.Б.
– 9/10 идеални части и за М.К.К. – 1/10 идеална част.
Съделителят Р.К.Б.
е предявила претенция по сметките на основание чл. 346 от ГПК за осъждане на М.К.К.
да й заплати сумата от 2048,48 лева, представляваща съответна на нейната
идеална част увеличена стойност на делбената вещ вследствие на извършените
подобрения, респективно стойността на вложените труд и материали, както следва:
поставяне на ПВЦ дограма на три стаи на стойност 1140 лева и на ПВЦ врата на
стойност 450 лева в края на 2016г.; ремонт на кухня през 2017г.-2018г., изразяващ
се в къртене на старата кухня на стойност 150 лева, подмяна на водопроводни
тръби и обратна вода на стойност 850 лева, слагане на паркет на стойност 700
лева, шпакловка на стени на стойност 690 лева, поставяне на кухненско
обзавеждане на стойност 910 лева; поставяне на тапети в коридора на стойност 60
лева; ремонт на покрива на стойност 15534,80 лева.
Съделителят М.К.К. е предявила претенция по сметките на
основание чл. 346 от ГПК за осъждане на Р.К.Б. да й заплати сумата от 4203,85
лева, представляваща съответна на нейната идеална част стойност на извършени от
нея строително-ремонтни работи и възнаграждения за труд както следва: поставяне
на ПВЦ дограма на три стаи и баня на стойност 1750 лева, сваляне на нивото на
приземен етаж на стойност 1600 лева, замазка на целия приземен етаж на 101
кв.м. на стойност 1212 лева, ВиК ремонт на баня и тоалетна на приземен етаж на
стойност 600 лева и на първи етаж на стойност 600 лева.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Страните не са доказали възможността допуснатата
до делба вещ да се раздели на повече от един дял. Делбата не може да
бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и
теглене на жребий, нито чрез разпределяне на делбените имоти на основание чл.
353 от ГПК, тъй като дяловете на страните не са равни, а броят на вещите е
по-малък от броя на съделителите. Страните не са предявили претенции за възлагане
на имота. След като същият е неподеляем и не може да бъде възложен
в дял на някоя от страните или пък да се
състави разделителен протокол, то е налице хипотезата на чл. 348 от ГПК,
съгласно която извършването на делбата следва да стане с изнасянето на вещта на
публична продан. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели между
съделителите съобразно квотите им.
Пазарната стойност
на допуснатия до делба имот е определена със заключението на вещото лице Р. в
размер на 72 250 лева. С оглед на това и квотите на страните в съсобствеността,
всяка една от тях следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
извършване на делбата в размер на 4% върху стойността на дела си или Р.К.Б.
дължи сумата от 2601 лева, а М.К.К. –
сумата от 289 лева.
Свидетелката Плачково посещава редовно делбения имот, като е участвала в
извършването на ремонт на същия. От показанията й се установява, че през 2016г.
е сменена дограмата на прозорците на втория етаж и е поставена плъзгаща врата.
Сумата, която била заплатена за това е съответно 1100 лева и 450 лева. След
това се изкъртила старата кухня, за да се прехвърли в другата част на
помещението, като трудът на майсторите струвал 150 лева. Това наложило и
промяна на ВиК, за което се закупили материали за 400 лева, а стойността на
труда била 450 лева. На пода бил поставен ламиниран паркет, който струвал 620
лева, а поставянето му – 80 лева. В едно
от помещенията на втория етаж поставили тапети, които закупили за 60 лева. Шпакловали
стените на кухнята, като необходимите материали били около 150-160 лева, а
трудът струвал 520 лева. Освен това било закупено кухненско обзавеждане, което
струвало 520 лева, а заедно с гръб, мивка, батерия и други материали общата му
стойност била 950 лева. През 2018г. бил извършен ремонт на покрива, като трудът
на майсторите бил 6000 лева. Общо за труд и материали били заплатени от Р.
15 500 лева. М. знаела за всички тези дейности, като Р. й предложила да
заплати нейната част от сумата, необходима за ремонт на покрива, но тя отказала.
На приземния етаж също е поставена ПВЦ дограма, но свидетелят не знае от кого.
На пода е направена замазка. Според нея няма санитарен възел на този етаж.
Свидетелите Мурджанов и Иванов извършвали строителни дейности в приземния
етаж. Те заедно със свидетеля Кючуков и още 4-5 човека изкопали пръстта на
различна дълбочина, за да свалят нивото и да изравнят височината. След това налели
бетон на пода. Тази дейност била извършвана в продължение на 7-8 дни, като надницата
била по 50 лева на ден на човек. По това време била поставена и алуминиева
дограма на прозорците на този етаж, която струвала 1700 лева. Ангел Кючуков,
съпругът на М.К., направил и санитарен възел. От показанията му се установява,
че платили 1700 лева общо за направата на замазката на пода. Освен това
подменил ВиК тръбите на двата етажа, като на втория етаж поставил и водомер. За
всеки етаж за материали и труд заплатил по 700 лева. Подмяната се наложила, тъй
като тръбите били спукани. Описаният ремонт на приземния етаж бил извършен след
смъртта на бащата на страните и след като Р. и нейната майка казали на М., че
ще дадат първия етаж на нея. Поради това Р. знаела за извършването на
ремонтните работи и изразила съгласие и одобрение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са подкрепени изцяло
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От него се
установява, че изпълнените на място строително монтажни и ремонтни работи
отговарят на претендираните, съответно на описаните от свидетелите.
Отношенията между съсобствениците във връзка
с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от
различните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при
които съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт – като държател
или владелец на правата на останалите съсобственици. Когато съсобственикът е
извършил подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се
уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС. Настоящият случай е именно такъв. И двете
страни са били напълно наясно, че притежават общо правото на собственост върху
делбения имот, съответно са били държатели на идеалните части на другите
съсобственици. Това личи от показанията на свидетелят Кючуков, пред когото
сестрите и майката на М.К. са изразили намерението си да „дадат“ първия етаж на
нея, тоест касае се до едно бъдещо събитие, което така и не е настъпило. В
същото време нито една от съделителките не е обективирала евентуалното си
намерение да владее цялата вещ като своя. Такива твърдения не са и направени. И
двете са знаели за извършваните от другата страна ремонти и са били съгласни с
това. Ето защо и на основание чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик следва да
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Стойността на ремонтните дейности, извършени от Р.Б.,
съгласно заключението на вещото лице е 18071,60 лева. Ето защо М.К. дължи
частта от тях, съответна на притежаваната от нея 1/10 идеална част от правото
на собственост, или сумата от 1807,16 лева.
Стойността на изпълнените работи от М.К. е
4203,85 лева, като Р.Б. следва да й заплати част от тях, равна на квотата й от
съсобствеността от 9/10 идеални части или сумата от 3783,46 лева.
До пълните размери от съответно 2408,48 лева и
от 4203,85 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени.
В производството
по делба чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78. Или по иска за делба М.К.
следва да заплати на Р.Б. сумата от 15 лева, тъй като само тя е заплатила тези,
дължими за оценка на делбената вещ. Предявените от претенции по сметките са
частично уважени, поради което всяка от страните дължи на насрещната разноски
по съразмерност. Така от общо направените разноски от Р.Б. /800 лева заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор на лист 83 и 100 лева, заплатено
възнаграждение за вещо лице/ М.К. дължи 793,98 лева. Последната е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 100 лева възнаграждение на
вещо лице, поради което по съразмерност има право на 630 лева. Ето защо и по компенсация
съдът присъжда на Р.Б. сумата от 163,98 лева, или общо с разноските по иска за
делба – 178,98 лева.
Разноските за адвокатско възнаграждение за явяване в съдебно заседание,
посочени в списъка по чл.80 на Р.Б., не се дължат, тъй като липсват
доказателства за действителното им извършване.
Ищцата дължи държавна такса по отхвърлената част от претенцията по сметките
в размер на 9,65 лева и държавна такса по уважената претенция по сметките в
размер на 151,34 лева, а ответницата - държавна такса по отхвърлената част от
претенцията по сметките в размер на 16,81 лева
и държавна такса по уважената претенция по сметките в размер на 72,29
лева.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН двуетажна жилищна сграда с площ от 101 кв.м., построена
въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ VІ с площ 532 кв.м. в кв. 17 по
ПУП на с. Белица, община Лъки, при граници на УПИ: на северозапад – УПИ VІІ, на
североизток - улица, на югоизток – УПИ
V, на югозапад – улица, като получената от
проданта сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в
съсобствеността, а именно за Р.К.Б., ЕГН **********
*** – 9/10 идеални части и за М.К. К.,
ЕГН ********** ***/10 идеална част.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК във връзка
с чл.30, ал.3 от ЗС М.К. К., ЕГН ********** ***, да заплати на Р.К.Б.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1807,16 лева (хиляда осемстотин и седем лева и
шестнадесет стотинки), представляваща съответна на нейната идеална част от
правото на собственост стойност на строително-монтажни работи, извършени в
периода 2016-2018г. на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 101 кв.м., построена
въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ VІ с площ 532 кв.м. в кв. 17 по
ПУП на с. Белица, община Лъки, изразяващи се в поставяне на ПВЦ дограма на три стаи, поставяне
на ПВЦ врата; ремонт на кухня - къртене, подмяна на водопроводни тръби и
обратна вода, поставяне на паркет, шпакловка на стени, поставяне на кухненско
обзавеждане; поставяне на тапети в коридора; ремонт на покрива, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й размер от 2048,48 лева (две хиляди четиридесет и осем
лева и четиридесет и осем стотинки)
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК във връзка
с чл.30, ал.3 от ЗС Р.К.Б., ЕГН **********
***, да заплати на М.К. К., ЕГН **********
***, сумата от 3783,46 (три хиляди седемстотин осемдесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща съответна на нейната идеална част
от правото на собственост стойност на строително-монтажни работи на първи етаж
от двуетажна жилищна
сграда с площ от 101 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в
УПИ VІ с площ 532 кв.м. в кв. 17 по ПУП на с. Белица, община Лъки, изразяващи
се поставяне на ПВЦ дограма на три стаи и баня, сваляне на нивото на пода и
замазка на същия с бетон, подмяна на ВиК тръби на баня и тоалетна на първи и на
втори етаж, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 4203,85 лева (четири хиляди двеста и три лева и осемдесет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА М.К.
К., ЕГН ********** *** да заплати на Р.К.Б., ЕГН ********** ***, сумата
от 178,98 лева (сто седемдесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА Р.К.Б., ЕГН ********** ***, да заплати
по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса по извършване на делбата в
размер на 2601 лева (две хиляди шестстотин и един лева), държавна такса по
отхвърлената част от претенцията по сметките в размер на 9,65 лева (девет лева
и шестдесет и пет стотинки) и държавна такса по уважената претенция по сметките
в размер на 151,34 лева (сто петдесет и един лева и тридесет и четири
стотинки).
ОСЪЖДА М.К.
К., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград
държавна такса по извършване на делбата в размер на 289 лева (двеста осемдесет
и девет лева), държавна такса по отхвърлената част от претенцията по сметките в
размер на 16,81 лева (шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки) и държавна
такса по уважената претенция по сметките в размер на 72,29 лева (седемдесет и
два лева и двадесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.