РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Павликени, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба
ищецът „Т. Б.” ЕАД гр. С. твърди, че на 15.05.2018 г. сключило с ответника А.
М. П. от с. Б., ул. „***“ № *** договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с предпочетен номер +***. На 06.08.2018 г. - Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг, с който
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI
Y6 2018 Dual Black. За периода 25.11.2018 г. – 24.04.2019 г. ищцовото
дружество издало фактури на обща стойност 530,81 лв. за потребените
услуги, лизингови вноски и неустойки. Поради неизпълнение на
задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил
едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора
неустойка. Ищецът депозирал пред П. РС заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч. гр. д. №
***/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по
отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува
вземането на ищцовото дружество в размер на 530,81 лв. (петстотин и
тридесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващи неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху тая
сума от депозиране заявлението насетне до окончателното изплащане, като
претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково
1
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът - чрез назначеният му
особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете и моли претенциите да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените договори за мобилни услуги и такъв за лизинг
е, че „Т. Б.“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа, на П. мобилни услуги, както и за временно и
възмездно ползване горното мобилно устройство. Потребителят декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни
услуги и устройство на лизинг. Били договорени програма, както и
конкретните месечни такси и цена на услугите, както и че в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта
до края на срока на договора, съответно оставащите лизингови вноски или
връщане на устройството.
Видно от представените Общи условия на „Т. Б.“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.
71, гл. 13 е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените
цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ,
при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя.
В приложените индивидуални договори е детайлно регламентирана
отговорността на потребителя.
По делото са приложени фактури, както следва: фактура №
***/25.12.2018 г., за периода 25.11.2018 г. - 24.12.2018 г. със срок за плащане -
09.01.2019 г. издадена за сумата от 54,07 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингова вноска, по която се претендира сума в размер
на 45,93 лв., фактура № ***/25.01.2019 г. за периода 25.12.2018 г. - 24.01.2019
г., срок за плащане - 09.02.2019 г. издадена за сумата от 72,31 лв., фактура №
***/25.02.2019 г., за периода 25.01.2019 г. - 24.02.2019 г., срок за плащане -
12.03.2019 г., издадена за сумата от 54,07 лв., фактура №
**********/25.04.2019 г. за периода 25.03.2019 г. - 24.04.2019 г. със срок за
плащане - 10.05.2019 г., издадена за сумата от 358,50 лв. – всички издадени от
„Т. Б.“ ЕАД, от които е видно, че на ответника е начислена процесната сума.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на П. РС се установи, че
ищецът „Т. Б.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 27.11.2020
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № ***/01.12.2020 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ
размер 385,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
2
По допустимостта:
Искът е предявен от „Т. Б.” ЕАД, гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника, в качеството му на
длъжник, на горната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.
298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на процесните индивидуални
договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и
продажба на лизинг. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената
си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги, както и да му предаде за временно възмездно ползване
годно процесното мобилно устройство с въззможност за придобиване
собствеността.
Чрез представените договори и фактури, сочещи на задължения
преимуществено за абонаментни такси и лизингови вноски се установи, че П.
не е изпълнил това свое задължение и дължи претендираните суми за
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни
услуги по процесните индивидуални договори, както и неплатени задължения
по лизингов договор. Последните изискуеми и с оглед изтичането на срока на
лизинговия договор и безспорното по делото невръщане на устройството.
По иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице са сключени между ищеца и ответника договори, в който е
предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
потребителя на задълженията по него. В подобни хипотези, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на
срока на всеки от договорите, като в индивидуалните, представени по делото
договори този размер е ограничен до три месечни абонаментни такси, като в
настоящия случай се претендира дори по-малка сума.
От изложеното по-горе става ясно, че прекратяването на договорите за
мобилни услуги не е единственото основание за начисляването на
неустойките, което обуславя и неоснователността на възражението, че
неустойките не са дължими, тъй като нямало доказателства договорите да са
прекратени.
В т. 11, б. (а) от договорите за мобилни услуги е уговорено, че
неустойка се дължи и при нарушение на задълженията на потребителя по
3
него. Неплащането на месечните абонаментни такси и използвани услуги
безспорно се явява такова нарушение, при това на основното задължение на
потребителя да заплаща цената им.
Съгласно трайната съдебна практика, неустоечна клауза, в която
изрично е уговорено, че размерът на неустойката не може да надвишава три
месечни абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 т.
5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителят да заплати необосновано
висока неустойка, тъй като отговаря на изискването за добросъвестност и не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на „Т. Б.” ЕАД гр. С. срещу
ответника за процесната сума.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Т. Б.” ЕАД гр. С.
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 985,00
лв. и по заповедното производство в размер на 385,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***
със седалище и адрес управление гр. С., ж.к. *** и съдебен адрес гр. С. ***,
ул. „***“ № ***, със законен представител Д. К. К., с ЛНЧ *** и
пълномощник – адв. Н. А. Ш. от *** срещу А. М. П., ЕГН ********** от с. Б.,
п.к. ***, ул. „***“ № *** следното вземане - 530,81 лв. (петстотин и тридесет
лева и осемдесет и една стотинки), формирана от неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за мобилно
устройство и неустойки по фактури - №***/25.12.2018 г., ***/25.01.2019
г., ***/25.02.2019 г. и **********/25.04.2019 г., издадени от „Т. Б.“ ЕАД,
поради неизпълнение на задължение за заплащане по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и Договор за лизинг към него между длъжника и „Т. Б.“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/01.12.2020 г.
по ч. гр. дело № ***/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН ********** от с. Б., п.к. ***, ул. „***“ № ***
направените разноски в настоящото производство в размер на 985,00 лв.
ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН ********** от с. Б., п.к. ***, ул. „***“ № ***
да заплати на „Т. Б.” ЕАД гр. С., направените деловодни разноски по ч.гр.д.
№ ***/2020 г. на ПРС в размер на 385 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Велико Търново.
4
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5