Решение
гр. С., 30.01.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13 616 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
Ищецът Д.Г.Д. твърди, че е собственик
на поземлен имот № 133, идентификатор № 68134.1110.117, находящ се в гр. С.,
м. Ф., кв. **, при съседи по скица ул. № 320,
ул. № 762, ПИ № 131, ПИ № 132, ПИ № 130, ПИ № 128, ПИ № 127, с площ от 2070
кв.м., а по скица на ГИС – С. - с площ от 2134 кв.м., както и поземлен имот
№ 134, находящ се в същата местност, кв. 13, с площ от 2746 кв.м., при
съседи по скица ул. № 320, ул. № 762, ПИ № 135, ПИ № 136, ПИ № 137, ПИ № 138. Твърди
се, че след извършена подялба на имоти между бабата на ищеца А. П. К. и нейни
роднини, е било постигнато споразумение имоти, които били поставени в дял на
негов чичо Г.Л., живеещ във Ф., да бъдат оставени на ищеца. Последният изтъква,
че описаните по-горе имоти ползва необезпокоявано в продължение на повече от 30
г., считано от 1973 г., като от 1947 г. до 1973 г. ги е ползвала баба му. Твърди,
че за посочените имоти ответникът е съставил актове за общинска собственост, за
които ищецът случайно разбрал. Претендира правото му на собственост върху
имотите да бъде признато по отношение на Столична община въз основа на изтекла
придобивна давност.
Ответникът Столична община
оспорва иска, като изтъква, че не е доказано владението на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Към исковата молба са представени
документи (искова молба, удостоверения за наследници, протоколи от съдебно
заседание и за теглене на жребий) за извършена съдена делба между трети лица,
едно от които е А. П., по мъж А. Г.. Посочените лица А. и А. са родители на
майката на ищеца – А.А.Г., видно от удостоверение за наследници.
Представени са скици на имоти, актове за общинска собственост. Приета е СТЕ.
От показанията на св. С.Й.С. се
установява, че дядото на ищеца имал много имоти в кв. Ф.. Майката и бащата на
ищеца обработвали два имота – овощна градина до жп линията (квадратен имот) и
зеленчукова градина (с правоъгълна форма), и още един имот там където били
къщите им – около декар и половина, както и още иден имот, нива, диагонално на
къщата. Свидетелката е посочила, че имот,
който е от декар и половина е превърнат от ищеца в база за мотокрос, като
покрай имота минава улица - „седемстотин и някоя”, а от едната страна граничи с
имот на „един лекар, който почина”.
Другият разпитан свидетел И.А.Л.
също е заявил, че половината от района е бил на роднините на ищеца. Посочено е,
че единият от имотите – с площ от около два-три декара, е бил градина с
дървета, а сега е мотоклуб и се намира около къщата на ищеца. Свидетелят е
посочил, че знае и друг имот на ищеца, който се намира в съседство с влаковата
линия.
И двамата свидетели са посочили,
че в района има много незаконни къщи и разграбени имоти, посочено е, че там са
строени и къщи от цигани, без да се посочва точно къде.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост по давност върху конкретен
недвижим имот може да бъде придобито при непрекъснато владение в продължение на
предвиден в закона срок, с оглед вида на владението. В хода на настоящия процес
не се установи от събраните доказателства, че визираните в исковата молба и
уточнителните молби два имота, посочени с № 133 и № 134, са били владяни от ищеца непрекъснато,
необезпокоявано и в рамките на предвиден от закона срок. Събраните свидетелски
показания не съдържат никакви конкретни данни относно описание на тези имоти,
като местоположение, граници, административни адреси и пр. Посочването само на
формата на имотите, макар и кореспондираща си в известна степен с изчертаванията
върху скиците, не е достатъчно за да се идентифицира точно площта, върху която
ищецът е упражнявал фактическа власт. Вярно е, че свидетелите са посочили, че
голяма част от района, в който се намират процесните имоти е бил собственост на
наследодателите на ищеца, но това само по себе си, не може да аргументира
извода, че точно процесните два имота, описани в исковата молба, са владяни от лицето.
Освен това в показанията е изтъкнато, че именно в района са заграбвани много
имоти и са построявани незаконни сгради, което създава съмнения дали фактическата
власт на ищеца не е била смущавана, в каква степен и от кого.
Настоящият състав, след като
съобрази, че не се установява върху кои конкретни имоти ищецът е упражнявал фактическа
власт, и дали владените от него терени съвпадат с тези, по отношение на които
се развива настоящото производство, приема, че искът с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване право на собственост следва да бъде отхвърлен.
Разноски на страните не се следват, тъй като
никоя от тях не е поискала присъждане на такива.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, предявен от Д.Г.Д. ***, за признаване за
установено, че ищецът е собственик на поземлен имот № 133, идентификатор
№ 68134.1110.117, находящ се в гр. С., м. Ф., кв. 14, при съседи по скица ул. №
320, ул. № 762, ПИ № 131, ПИ № 132, ПИ № 130, ПИ № 128, ПИ № 127, с площ от
2070 кв.м., а по скица на ГИС – С. - с площ от 2134 кв.м., и поземлен имот
№ 134, находящ се в същата местност, кв. 13, с площ от 2746 кв.м., при
съседи по скица ул. № 320, ул. № 762, ПИ № 135, ПИ № 136, ПИ № 137, ПИ № 138.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред СГС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: