Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 98

 

гр. Габрово, 22.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Боряна Михова като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 103 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.12, вр. чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането (отм.). Цената на иска е 175 331,30 лв., частично предявен от 896 944,07 лв.

Образувано е по искова молба на ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 представлявано заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С. против В.О.И. с адрес ***. Цената на иска е 175 331,30 лева, частично предявен за сумата от 896 944,07 лв. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.12.2013 г. са изплатили обезщетение на НББАЗ на националното бюро на Република Гърция по щета № 220054/18.12.2012 г. за неимуществени вреди в размер на 175 331,30 лв. за П.О.М. - починал при ПТП, настъпило на 10.12.2010 г. на 2,5 км второкласен път Схолари - Лагадикия, Република Гърция. В следствие на ПТП-то загива пътника до водача П.О.М.. Ответникът е управлявал МПС-то л.а. "Рено" модел "Клио" с ДК № *** без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Въз основа на решение по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС, І-6 с-в, с платежни  нареждания от 04.08.2016 г. и 18.08.2016 г., Фондът е извършил доброволни плащания към О.И.М. и А.М.Г., както и плащания по изпълнителни дела към А.А.Г. и М.П.О., които са наследници на починалия П.М. в общ размер на 896 944,07 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците. В съдебно заседание ответникът се явява лично. Заявява, че не е платил нищо на "Гаранционния фонд".

Настоящият състав съобразява практиката на ВКС изразена в решение № 67 от 06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г., т.о. на ВКС, че последиците от неподаване на писмен отговор не следва да се приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Неподаването на писмен отговор не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства, вкл. по тяхната относимост. Неподаването на писмен отговор не освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1  ГПК. Съгласно приетото от касационната инстанция, съдът е дал възможност за вземане на становище от страна на процесуалните представители на ответника и е приел представените от тях доказателства.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото доказателства се установява, че е изплатено застрахователно обезщетение от ищеца към НББАЗ на Националното бюро на Република Гърция, на основание чл. 288а, ал.1,  от КЗ /отм/, сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между компенсаторните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ по щета № 220054/18.12.2012 г.- обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 175 331,30 лв. за П.О.М.- починал при ПТП, настъпило на 10.12.2010 г. на 2,5 км второкласен път Схолари - Лагадикия, Република Гърция. Виновен за катастрофата е ответникът И., който е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В последствие ищеца е бил сезирани от наследниците на починалия М. за присъдени в тяхна полза обезщетения в общ размер на 701 612,77 лв. Била е заплатена и сумата от 20 000,00 лв. - държавна такса по сметка на СГС.

По делото е представена справка, от която се установява, че е извършено плащане от ищеца в размер на 175 331,30 лв. към Национално бюро на Българските автомобилисти на 11.12.2013 г. по щета GF-13-428-GR щ.22-0054/12. Приложени са преводно нареждане за кредитен превод от 18.08.2016 г. за сумата от 67 379,53 лв. по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС; от  18.08.2016 г. за 80 855,42 лв. по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС; от 04.08.2016 г. за 80 622,08 лв. по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС; от 04.08.2016 г. за 67 185,08 лв. по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС; от 22.08.2016 г. за 405 570,66 лв. по изп.д. № 20168500402279 и изп.д. №  20168500402277 /2 х 202 785,33 лв./; от 13.09.2016 г. за 20 000,00 лв. - държавна такса.

На ответника по делото е била изпратена регресна покана изх. № ГФ-РП-141/20.03.2017 г. /л.76/ за заплащане на сумата от 896 953,07 лв. Същата не е била потърсена, като куриера е посетил на две дати адреса, което е видно от представената товарителница. Към датата на последното съдебно заседание от ответника не е заплатена претендираната сума.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 288 (отм.), регламентира правото на "Гаранционния фонд" да встъпи в правата на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на щетата. Това право е аналогично на регресното право на суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия закон.

Във връзка с горното, Гаранционния фонд се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Пасивната легитимация на ответника се определя от качеството му на причинител на щетата.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) урежда правната възможност "Гаранционния фонд" да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез неговото виновно и противоправно поведение; деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на "Гаранционния фонд" в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.). Суброгирането в правата на удовлетворения кредитор от страна на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на  чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.).

От представените по делото писмени - доказателства преводни нареждания за кредитен превод, регресна покана, покана за доброволно изпълнение и изпълнителни листи се установява, че ищецът е заплатил претендираната сума по предявения иск на правоимащите лица, която представлява изплатено обезщетение на наследниците на М., дължимите лихви и разноски по съответните производства. В резултат на това ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите, като така е установил първият елемент на фактическият състав на спорното материално право.

Решението по гр.д. № 7088/2013 г. на СГС е постановено при участието на В.О.И. като трето лице помагач на страната на"Гаранционния фонд". Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В този смисъл, в настоящото производство не подлежат на повторно установяване елементите на осъществения деликт, включително и фактът на настъпило ПТП, механизмът за настъпването му, противоправността, вината на делинквента. Във връзка с това, съдът намира, че и останалите елементи от фактическия състав са установени по делото.

На основание гореизложеното, съдът следва да уважи предявения иск в претендирания размер от 175 331,30 лева, частично предявен за сумата от 896 944,07 лв.

Върху претендираната главница следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съобразно изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 7 013,25лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. или общо 7 313,25 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА В.О.И. с адрес *** да заплати на ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 представлявано заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С. сумата от 175 331,30 лв. /сто седемдесет и пет хиляди триста тридесет и един лева и 30 ст./, частично предявен от 896 944,07 лв., представляваща обезщетение, което Гаранционния фонд е заплатил към НББАЗ на Националното бюро на Република Гърция, на основание чл. 288, ал.12, вр. чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането (отм.), във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.О.И. с адрес *** да заплати на ”ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 представлявано заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С. сумата от 7 313,25 лв. /седем хиляди триста и тринадесет лева и 25 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: