Решение по дело №513/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 227
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 06.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 513/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А.Б.А. против Г.С. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 18.02.2016 г. страните сключили граждански брак в Н., К.. След сключването на брака заживели под наем в Н.. Съжителството им продължило шест месеца, като било съпътствано със скандали и физическо насилие над ищеца. Ответникът злоупотребявал с алкохола, като често не се прибирал у дома. Влошените отношения между страните накарали ищеца да напусне К. и да се завърне в дома на родителите си в България. От завръщането си в страната и до момента ищецът твърди, че не се е виждала с ответника.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

В депозирания по делото отговор особеният представител на ответника не навежда възражения по фактическите твърдения, изложени в молбата.

По делото ищецът участва лично и с адв. И., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция и съображения за това.

Ответникът се представлява по делото от адв. В.Г. /преупълномощен от назначения от съда особен представител на ответника – адв. Г.Г./, който по същество също излага становище за основателност на заявената брачна претенция и съображения за това.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.02.2016 г., в К., Г.С. и А.Б.А. са сключили граждански брак, което се установява от ангажираното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Ловеч на база акт да сключен граждански брак № 114 от 11.09.2017 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели /Б. и М./ се установява, че страните се запознали чрез интернет. След кратко познанство, по покана на ответника, ищецът заминала за К., където сключили граждански брак. Близките на ищеца не присъствали на церемонията, на тя поддържала връзка с тях чрез Скайп. В началото отношенията между страните са развивали нормално. Ответникът осигурявал средства за семейството. Месец след сключване на брака той започнал да излиза почти всяка вечер, употребявал алкохол и се прибирал пиян. Между него и ищеца възниквали спорове. Ответникът упражнявал физическо насилие над ищеца, като по лицето ѝ свидетеля Б. видяла по Скайп насинявания, а според свидетеля М. тя имала изпъчен и изморен вид. Съвместното съжителство на страните продължило около 5-6 месеца. По съвет на свидетеля Б. ищецът си събрал багажа и се прибрала в България. От завръщането си в страната и до момента ищецът не е контактувала с ответника. Той също не е търсил връзка с нея. Към момента ищецът живее на семейни начала с друг мъж, като очаква дете от него.  

Казаното се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите М. и Б.. На последните съдът дава вяра. Те са роднини на ищеца /Б. е майка на ищеца, а М. нейна зълва/, но имат преки впечатления относно живота на страните. Те са живели извън пределите на страната, но по време на съжителството им са имали постоянен контакт по интернет с ищеца. След завръщането на ищеца в страната тя се е установила в дома на свидетеля Б., а със свидетеля М. са поддържали контакти, т. е. те имат знание за това контактувал ли е ищеца с ответника, съответно с кого живее в момента на семейни начала. Наред с това между показанията на свидетелите не са налице противоречия.

С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК.

Страните се намират в брачна връзка. Брак те са сключели сред кратко познанство, в К., където се установили да живеят. Съжителството им е продължило пет-шест месеца и е съпътствано с кавги и насилие от страна на ответника над ищеца. Ищецът е напуснала семейното жилище, като се завърнала в България, в дома на родителите си. От 2016 г. ищецът не поддържа контакт с ответника. От този момент връзката между страните е прекъсната. Страните не споделят общо домакинство, не осигуряват съвместно общото благополучие на семейството. Всеки от тях живее самостоятелен живот. Ищецът живее в България на семейни начала с друг мъж и очаква дете. Местонахождението на ответника не е известно. Разделното им съжителство и то при кратко съвместно съжителство преди това, в рамките на последните четири години, ги е отчуждило, като те нямат общо поглед в бъдещето.

Казаното дава основание да се заключи, че брачната връзка е разстроена непоправимо, което е основание за нейното прекратяване.

Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв., от която 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото. Разликата съдът следва да разпредели между страните по-равно.

По делото ответникът е представляван от назначен му от съда особен представител – адв. Г.Г., на който следва да се изплати възнаграждение от внесения депозит в размер на 250,00 лв., за което се издаде РКО.

С оглед обстоятелството, че в хода на производството съдът не се е произнасял по вината за разстройството на брата, сторените в хода на производството разноски следва да останат в тежест на страните, както са направени /арг. от чл. 329, ал. 1 ГПК/.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 18.02.2016 г. в К. граждански брак между Г.С., роден на *** г. и А.Б.А., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОСЪЖДА Г.С., роден на *** г., с адрес: *** да заплати в полза на РС Ловеч допълнителна държавната такса за развод в размер на 10,00 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ст. 2 да заплати в полза на РС Ловеч допълнителна държавната такса за развод в размер на 10,00 лв. /десет лева/.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Г.Г. – особен представител на ответника Г.С. възнаграждение в размер на 250,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: