Определение по дело №54/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 116
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20211700500054
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. Перник , 08.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500054 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 260672/09.11.2020 г., подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез
пълномощника юрисконсулт И. Н., против Определение № 260667 от 19.10.2020 г. по гр.
дело № 5189 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено
производството по делото в частта относно предявените от жалбоподателя срещу Ю. Е. Е.
евентуални осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по договор за кредит № ***
г., сключен между ответника и цедента „Уникредит къснсюмър файненсигн“ ЕАД, както
следва: сумата от 19496,90 лева- главница за периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2028, сумата
от 876,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г., и сумата
от 1224,77 лева - обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 24.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на атакуваното определение,
жалбоподателят моли то да бъде отменено и производството по предявените от него срещу
Ю. Е. Е. евентуални осъдителни искове да бъде продължено. Счита, че в настоящия случай,
предявяването на осъдителен иск в условията на евентуалност е обусловено от
възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с установителния иск
предвид липсата на уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Навежда доводи, че
1
допустимостта на евентуалния осъдителен иск се извежда от това, че уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем с връчването на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповедта,
включително в хода на вече висящото исково производство, излиза извън времевия обхват
на основанието в заявлението и представлява ново основание, което сочи, че няма пречки да
бъде разгледано от същия съд в рамките на евентуална осъдителна претенция. Цитира
съдебна практика в подкрепа на твърденията си.
В производството няма конституиран ответник.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 5189 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд е
образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю.
Е. Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.
422 ГПК за дължимите суми по договор за кредит № *** г., сключен между ответника и
цедента „Уникредит Къснсюмър Файненсигн“ ЕАД както следва: за сумата от 19496,90 лева
- главница за периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2028 г., сумата от 876,17 лева -
възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г., и сумата от 968,38 лева -
обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване на дълга.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
придобил процесните вземания по горепосочения договор за кредит № *** г., на основание
чл. 99 ЗЗД като цесионер по силата на индивидуален договор за продажба на вземания от
*** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на *** г. с
„Уникредит Къснсюмър Файненсигн“ ЕАД. Ищецът е посочил, че до ответника по пощата е
изпратено уведомление от цедента с изх. № УПЦ-П-УКФ/3105828 от 30.05.2019 г. за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и за предсрочна изискуемост, като
пратката е останала неполучена от Ю. Е. Е.. Ново уведомление с изх. № УПЦ-П-
УКФ/3105828 от 08.11.2019 г.. за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията на кредитора по процесния договор за банков кредит се сочи, че
е изпратено по пощата, но отново е останало неполучено от ответната страна. Трето
уведомление било изпратено с изх. № УПЦ-П-УКФ/3105828 от 27.11.2019 г., през ЧСИ А.
В., което било връчено при отказ.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявените искове по чл.
422 ГПК, ищецът е предявил осъдителни искове срещу ответника за сумата от 19496,90 лева
- главница за периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2028 г., сумата от 876,17 лева -
2
възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г., и сумата от 1224,77 лева
- обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 24.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга.
Ищецът изрично е заявил, че моли на ответника заедно с преписа от исковата молба
да се връчи приложеното към нея копие от горепосоченото уведомление изх. № УПЦ-П-
УКФ/3105828 от 27.11.2019 г., което връчване иска да бъде съобразено на основание чл.
235, ал. 3 ГПК като надлежно съобщаване за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост, при условие, че съдът приеме, че
ответникът не е бил уведомен за тях преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
За да постанови определението, с което е прекратил производството в частта по
предявените евентуални искове, Пернишкият районен съд е приел, че същите са
недопустими, доколкото имат еднакъв предмет - едно и също вземане и страни, поради
което не се основават на друго основание от исковете по чл. 422 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разясненията на т. 11.б. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо
да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен
иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията
на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика между размера на
вземането, предмет на издадената Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2425/2020 г. на Районен съд-Перник и пълния размер на
претендираното от ищеца вземане.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС
по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски.
3
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява
факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита./ в този смисъл- Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о.,
ТК/.
Предвид гореизложеното и с оглед заявеното с частната жалба, че правният интерес
от предявяването на осъдителен иск в условията на евентуалност е обусловено от
възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с установителния иск
предвид липсата на уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
4
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тези евентуални
искове се явяват недопустими, доколкото имат същото основание и страни като главните
искове по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е прекратил производството по предявените от
жалбоподателя срещу Юлия Ефремова Ефремова евентуални осъдителни искове за
заплащане на дължимите суми.
Предвид на това първоинстанционното определение следва да се потвърди, а
подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260667 от 19.10.2020 г., постановено по гр. дело
№ 5189 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5