Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7132
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.М.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***/В, чрез адв.
С.А. срещу З.Л.и. АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** А иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 742.32 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „***”
с рег. № * *** **,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 02.03.2019 г. в гр. ***, причинено по вина на водача на лек автомобил „****”
с рег.
№ Н *** ВТ, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а. „***” с рег. № * *** **. На 02.03.2019г. в гр. ***настъпило
ПТП по вина на водача на л.а. „****” с рег. № Н *** ВТ. Ответникът като застраховател
на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие
и съответно била заведена преписка по щета № ****. Застрахователят на 12.03.2019г. му
изплатил обезщетение за вредите в размер на 580.21 лева. За отстраняване щетите
по автомобила заплатил на трето за спора лице сумата от 1524.12 лева. На
30.05.2019 г. застрахователят му изплатил допълнително обезщетение в размер на
201.59 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва наведените в
исковата молба фактически твърдения досежно механизма
на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за
настъпили вреди по МПС. Излага, че
изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което
същият бъде отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическият състав на така предявения
осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на
писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за
банкова сметка. ***. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка
гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
техния размер.
От своя страна ответникът като застраховател
по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като застрахователното събитие е настъпило в
срока на застрахователното покритие за лек автомобил „***” с рег. № ***.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че към датата на
настъпване на ПТП по отношение лек
автомобил „***” с рег. № **** е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника; че при ответника е
заведена щета под № ****; че ответникът е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 781.80 лева.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 ГПК за представяне копие на
застрахователната полица; преписка по щета № **** и изготвения снимков материал, свързан със застрахователното събитие,
като са му указани последиците по чл.161 ГПК. В о.с.з. съдът е указал на страните, че при постановяване на
съдебното решение съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и ще приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречка за събиране на
допуснати доказателства /че описаните в исковата молба щети по МПС са
действително настъпили на посочената дата, при посочения механизъм и са в претендирания размер/.
Представен е Двустранен
констативен протокол за
ПТП № ****., подписан от участниците в ПТП.
Размерът на определеното и изплатено на 12.03.2019г. и 30.05.2019г. от застрахователя
обезщетение е общо 781.80 лева.
От проформа Фактура
№ *******. и Фактура № ******.
се установява, че ищецът е заплатил на *****
ООД сумата в общ размер на 1524.12 лева с ДДС за извършен ремонт на МПС.
Между страните е водена кореспонденция
относно размера на дължимото обезщетение /Заявление вх.№ ********0г. и Молба от 18.03.2019г./.
В полза на ищеца са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на св. **** /съпруга на ищеца/ и *** /без
родство/, с показанията на които да установи настъпилите щети по автомобила,
резултат от настъпилото на 02.03.2019г. ПТП, вкл. механизма на
настъпването му.
В показанията си св. ***** установява,
че на 02.03.2019г. са участвали в ПТП. Автомобилът им бил блъснат отзад,
получила се верижна катастрофа и блъснали колата отпред. От ПТП по автомобила
им настъпили щети по задна броня, ключалка на задната врата, радиатор, предна
броня, държача на номера и други. Установили, че
виновният водач е застрахован при З. „Л.И.“ АД и предявили претенцията си пред дружеството. Към
момента щетите били възстановени, с изключение на еърбеците.
Отремонтирали автомобила в бившия оторизиран сервиз
на **.
Стойността на ремонта възлизала на 1524 лева и стотинки, които заплатили след
издадена фактура. Представили фактурата на застрахователя, но не им била
възстановена цялата сума.
Св. ****
заявява, че през м. март 2019г. извършили ремонт на автомобил марка „****“, рег. № *****, собственост на ищеца Д.М.. Увредите
по автомобила били в резултат на ПТП. Автомобилът бил ударен отзад. Повредите
по автомобила повечето били в задната част - пета врата, задна броня, лайсна на
задна броня, задна престилка, предна броня, десен фар, решетка в предна броня,
дясна лайсна на предна броня, двата задни калника. Успели да възстановят
автомобила в предишното му състояние. Всички щети, които отремонтирали
били възникнали от едно и също произшествие. Ремонтът бил на стойност 1500 лв.
с ДДС. Издали фактура и сумата била заплатена от Д.М..
При така установените по делото безспорно факти,
спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на
разходите необходими за възстановяване на автомобила.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва
да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Ищецът
е ангажирал доказателства, че е заплатил за възстановяване на автомобила общо
1524.12 лв. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането и това е сумата от 1524.12 лв.. Това е така, защото принципът на
пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № ****. по т. д. № *** на ВКС, II ТО, решение № ***. на ВКС по т. д. № ***., II ТО, определение № ***. по т. д. № ***. на ВКС, II т. о. и други/.
Не се спори между страните, че ищецът е получил 781.80 лева обезщетение, при което се получава
остатък на дължимото обезщетение от 742.32 лева.
Претенцията следва да се уважи в заявения размер от 742.32 лева.
При определяне дължимото застрахователно обезщетение
съобразени бяха и нормативно определените лимити на застрахователните дружества
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" през посочения в
исковата молба период, съгл. чл.492, т.2 КЗ.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от исковата молба, така както е поискано.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и
съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по
чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 50 лв. - държавна такса и 300 лв.– платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.09.2020г..
С оглед крайния изход на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 350 лв., съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З.Л.и. АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** А, да заплати на Д.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 742.32 лева /седемстотин
четиридесет и два лева и 0.32 ст./, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „****”
с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 02.03.2019
г. в гр. ***, причинено по вина
на водача на лек автомобил „***” с рег. № ****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З.Л.и. АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** А,
да заплати на Д.М.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: