Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1197/10.8.2020г.
гр.. Варна,10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На пети
август година две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 909 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03 - 010931/20.02.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда"-гр.Варна, с което на «Р.Х.
ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00
/три хиляди/ лева, на основание чл.414
ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ от 3 000.00 /три хиляди/ лева на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-010931/ 20.02.2019
год. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено
на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна
на наказателното постановление. Изразява
се позиция за незаконосъобразност и необоснованост на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Счита се, че АУАН не е
предявен и връчен на нарушителя. В НП липсва конкретно фактическо описание на
нарушението. Видно от разчетно- платежна ведомост ,
на лицето е било заплатено възнаграждение, съобразно положения труд – за 4
часов работен ден. Неизпълнението на
задължението на работодателя да изплати възнаграждение не представлява
административно нарушение, а трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение,
решим по гражданско- правен ред. Изразява се и позиция за неправилно определен
размер на наказанието, както и алтернативно- за наличието на маловажен случай
на административно нарушение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По
същество се поддържа, че АУАН не е надлежно предявен и връчен, както и се
претендира приложението на чл.415в., ал.1 от КТ.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През м.
02.2019 год. служители на ДИТ – Варна, св. Д. и св. Д. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на „Р.Х.“ ООД. Повод за проверката бил
постъпил в ДИТ сигнал от работник М.К., в който лицето сочело на намалено без
негово знание работно време.
На
проверяващите били представени документи- отчетна форма; разчетно
платежна ведомост и други, въз основа на които установили, че лицето М.Й.К. е
изпълнявал длъжността „готвач“ в обект – ресторант «Ди вайн»,
находящ се в гр. Варна, ул.“Херман Шкорпил“, стопанисван от „Р.Х.“ ООД, като през месец
ноември е положил труд, но за положения труд не му било начислено и изплатено
полагащото се трудово възнаграждение в пълен размер в срок до 31.12.2018 г.
На
13.02.2019г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството „Р.Х.“ ООД в обстоятелствената част на който подробно описала
установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от
лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, както и липсата на
изплатено трудово възнаграждение в пълен размер в срок. Посочени били и
доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и
правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен на представляващ дружеството, който отказал да
получи екземпляр от АУАН и този отказ бил надлежно удостоверен. В графата за
възражения не били вписани такива.
Възражения не постъпили и впоследствие по АНП.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП № 03-010931/20.02.2019 год., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.128, т.2 вр чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414, ал.1 от КТ – имуществена санкция
над минималния предвиден размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства- отчетна форма ; ведомост за
заплати; протокол от проверка; сведения и др. , както и гласните такива-показанията
на св. Д. и св.К. .
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд в рамките
на месец ноември 2018 год. и неизплатеното в пълен размер , в срок дължимо
трудово възнаграждение за извършената работа. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база
на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3
от КТ.
Съдът
намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена
санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната
норма и вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен
размера на наказанието. Факта на извършване на нарушение за първи път и последващото му отстраняване занижават степента на
обществена опасност на нарушението и сочат на адекватност на размер на
административното наказание в предвидения в закона минимален размер. В този
смисъл и съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като
намали размера на административното наказание.
Що се
отнася до наведените с възражения с искане за отмяна на наказателното
постановление, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата
и в съдебно заседание се счита се, че АУАН не е предявен и връчен на
нарушителя.
Съдът,
изхождайки от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията
на св. Д. и надлежно отбелязаното в
съдържанието на АУАН, намери, че по делото безспорно е установено, че АУАН е
бил предявен на представляващ дружеството, който обаче отказал да получи
екземпляр от него. В този смисъл и съдът не констатира да е допуснато нарушение
по предявяване и връчване на АУАН.
Счита се,
че в НП липсва конкретно фактическо описание на нарушението. Видно от разчетно - платежна ведомост , на лицето е било заплатено
възнаграждение, съобразно положения труд – за 4 часов работен ден. Неизпълнението на задължението на
работодателя да изплати възнаграждение не представлява административно нарушение,
а трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение, решим по
гражданско - правен ред.
Съдът не
споделя подобна позиция, доколкото задължението на работодателя да изплати
трудово възнаграждение в пълен размер на работника произтича от сключения между
страните трудов договор, в който е предвиден 8 - часов работен ден.
Съобразно
чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, като по силата на чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на
два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
С чл.414
ал.1 от КТ е предвидено санкциониране на
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание.
Предвид
съдържанието на горепосочените разпоредби на КТ, безспорно , в настоящия казус
са установени факти, относими към състава на
административното нарушение, вменено на санкционираното дружество.
Алтернативно
се изразява позиция за наличието на маловажен случай на административно
нарушение и се претендира приложението на чл.415в., ал.1 от КТ.
Съдът
констатира, че се касае за нарушение, което не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е неприложима.
Разпоредбата
на чл.415В. от КТ се явява неприложима, доколкото не са установени
предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на този
текст от КТ – липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. Безспорно е и , че за
работника са произтекли вредни последици, доколкото същия е бил лишен от
възможността да ползва средствата от дължимото му се трудово възнаграждение в
сроковете, в които това е следвало да се случи, съобразно уговореното с
трудовия договор.
След като
взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание до минимално предвидения в КТ.
Произнасяйки
се с изменителен диспозитив,
съдът не възложи разноски на страните.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: