Р
Е Ш Е Н И Е
№
41
гр. Разград, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 46 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 във
вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4 ЗМДТ.
Постъпила е жалба от С. И. А. от гр. Р.
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6705001883-1
от 11.06.2020 г., издаден от орган по приходите в Община - Разград, потвърден с
Решение № 37 от 17.12.2020 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в
Община Разград. В жалбата се сочи, че актът е незаконосъобразен като издаден в
нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Твърди се, че административният
орган неправилно е изчислил срока по чл. 171 ДОПК и не е налице прекъсване на
погасителната давност. Иска се оспореният АУЗД да бъде отменен в частта за
установяване на задължения за такси за битови отпадъци и данък върху
недвижимите имоти за 2015 г. общо в размер на 346.87 лв. Претендира разноските
по делото.
Ответникът счита жалба за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6705001883-1 от 11.06.2020 г., издаден от орган по приходите в
Община - Разград, са установени дължими от жалбоподателката данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ
размер на 1094,28 лв. и лихви за просрочие към 11.06.2020 г. в размер на 308,96
лв.
Жалбоподателката е оспорила акта по административен
ред с искане да бъде отменен в частта относно задълженията за такса за битови
отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2015 г. в общ размер на 346.87 лв.
поради изтекла погасителна давност.
С Решение № 37 от 17.12.2020 г. на
началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община - Разград жалбата е
оставена без уважение, а АУЗД в
обжалваната част е потвърден като законосъобразен. Решаващият орган е приел, че
давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2016 г. и
към датата на издаване на акта не е изтекъл. Давността е прекъсната с издаване
на акта и съгласно чл. 172, ал. 3 ДОПК започва да тече нова давност, при което
установените публични общински вземания не са погасени по давност.
Решението е бил връчено на жалбоподателката на
05.02.2021 г. и същия ден е подадена жалбата до съда.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават
от орган по приходите. В чл. 4, ал. 3, пр. 1 ЗМДТ е указано, че служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като съгласно
ал. 4 те се определят със заповед на кмета на общината. Оспореният АУЗД е
издаден от С. С. - данъчен инспектор в отдел „МДТ“, на когото със Заповед № 197
от 25.02.2019 г. на кмета на Община – Разград са възложени правата и
задълженията на орган по приходите. Следователно, актът е издаден от
компетентен орган.
АУЗД е в необходимата
писмена форма, има изискуемото съдържание и при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения.
Актът е и материално
законосъобразен. Не се спори по делото, че жалбоподателката има задължението да
плати ТБО и ДНИ
за 2015 г. в размер на 346.87 лв., включително лихвите за забава. Спорът е дали това публично общинско вземане е погасено по
давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В
чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на
две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим. В чл. 69, ал. 1 ЗМДТ е указано, че таксата за битови отпадъци се
заплаща по ред, определен от общинския съвет. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба №14 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Разград, таксата се заплаща на
две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължима.
В разглеждания случай ДНИ и
ТБО за 2015 г. са дължими до 30 юни и до 31 октомври на 2015 г., а 5-годишният
давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2016 г. Към
датата на издаване на АУЗД на 11.06.2020 г. този срок не е изтекъл, а
производството по установяване на задълженията е прекъснало давността, съгласно
чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 3 ДОПК е започнала да тече
нова давност.
С оглед на горното
възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност е неоснователно
и правилно са установени задълженията й за ДНИ и ТБО за 2015 г.
Задълженията за лихви от неплатени в
срок публични общински задължения, каквито са ДНИ и ТБО, са също публични
вземания, за които е приложима предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК
давност и тя не е изтекла.
Предвид горното оспорването е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в полза на Община - Разград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. А. от гр.
Р. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД6705001883-1
от 11.06.2020 г., издаден от орган по приходите в Община - Разград, потвърден с
Решение № 37 от 17.12.2020 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в
Община – Разград.
ОСЪЖДА С. И. А. да
заплати на Община – Разград за разноски по делото сумата 300 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 160, ал. 7, пр. 2 ДОПК.