№ 6894
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110143029 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 21.06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI ГО, 172 състав, в открито заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Десислава Иванова
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
43029 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон.
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Т. БГ ЕООД, ЕИК: ЕИК
срещу Д. А. К. ЕООД, ЕИК: *********. Ищецът твърди, че на 18.07.2019 г. между него, в
качеството му на Доставчик, и ответното дружество, в качеството му на Възложител, бил
сключен Рамков договор за доставка с нотариално удостоверяване на подписите с Рег.
№16314 по описа на нотариус Н. Г.. Съгласно сключения рамков договор, Възложителят
възлага, а доставчикът приема да доставя полипропиленови опаковки от продуктовата гама
на производителя ATM d.o.o., Република С., в качеството си на единствен и изключителен
търговски представител за България. На основания чл. 2 от договора, за всяка конкретна
поръчка Възложителят следвало да изпрати на Доставчика писмена заявка/поръчка,
съдържаща вида и броя на поръчаните изделия, техните кодове и описание. Страните се
били съгласили, че писмената форма за възлагане на поръчката ще се счита за спазена при
кореспонденция по електронна поща. Съгласно чл. 9 от договора Възложителят се задължил
да заплаща на Доставчика възнаграждение за изработените стоки в изпълнение на договора
1
по цени, посочени в Приложение №1 към договора.
Ищецът поддържа, че с ответника били в трайни търговски отношения, като в
началото на м. февруари 2021 г. ищецът получил заявка за доставка на стоки и изделия,
подробно индивидуализирани в издадената от ищеца фактура №*********/08.02.2021 г.
Ищецът доставил посочените в заявката стоки на 08.02.2021 г. в база на ответното
дружество, находяща се в гр. К.. Във връзка с изпълнената доставка ищецът издал фактура
№*********/08.02.2021 г. за сумата в размер на 13 586,84 лева с ДДС. Фактурата била
получена от ответника на 08.02.2021 г., заедно с получаване на уговорените стоки по
конкретната заявка, но не била заплатена от ответника. Поради това нна 28.05.2021 г.
ищецът ипзлратил на отвеника писмо за доброволно изпълнение, с което се предоставял 7-
дневен срок за плащане на дължимата от ответното дружество сума. Независимо от
предоставения допълнителен срок за изпълнение, до подаване на исковата молба ответникът
все още не бил погасил изискуемото си задължение към ответника, поради което за ищеца
съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ето защо, ищецът моли съда
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 13 586,84
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и по размер. Оспорва, че в началото на м. февруари 2021 г. е
изпращал заявка до ищцовото дружество, като и че ищецът е доставил стоките, предмет на
поръчката, до база на ответника в гр. К.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи юридически факти: наличието на
правоотношение по договор за търговска продажба и изпълнението му чрез доставяне на
стоките както и размерът на уговорената между страните цена.
Между страните по делото е безспорно и от представения по делото Рамков договор за
доставка се установява, че на 18.07.2019 г. между ищеца, в качеството му на Доставчик, и
ответника, в качеството му на Възложител, е сключен договор, по силата на който
ответникът се задължил да доставя опаковки от продуктовата гама на Производителя ATM
d.o.o С., в качеството си на изключителен негов търговски представител за България.
Съгласно чл. 2 от рамковия договор за всяка конкретна поръчка Възложителят изпраща на
Доставчика писмена заявка/поръчка, която следва да съдържа: вида и броя на поръчаните
изделия, техните кодове и описание. Стоките се приемат като количество и качество в
момента на натоварването им на превозното средство на Възложителя чрез подписване на
Експедиционна бележка. Доставчикът издава Фактура, Експедиционна бележка и
Декларация за съответствие, които се предават на представителя на Възложителя, изпратен
да получи стоката (чл. 5 от Договора).
Спорен между страните е въпросът дали ответникът- Възложител, е направил заявката
за доставката на стоки по процесната фактура и дали ищецът- Доставчик е доставил
процесните стоки.
По делото не е представена писмена заявка, нито такава направена по електронната
поща ответника, в качеството му на възложител, в която да се посочват видът и броят на
поръчаните изделия, техните кодове и описание. Към исковата молба ищецът прилага
електронна кореспонденция, от съдържанието на която не може да се установи нито между
кои лица е осъществена, т.е. дали същите са представители на дружествата-страни по
настоящото дело, нито може да бъде направен извод за направена от представител на
ответното дружество заявка за доставка на стоки по процесния Рамков договор за доставка
от 18.07.2019 г.
Като доказателство по делото е представена фактура №**********/08.02.2021 г.,
2
издадена от ищцовото дружество, в която подробно са индивидуализирани доставените
стоки по брой и единична цена. Представена е и Експедиционна бележка, подписана за
получателя Д. А. К. ЕООД. От съдържанието на Експедиционната бележка се установява, че
същата е издадена във връзка с фактура №**********/08.02.2021 г., като доставените стоки
са подробно индивидуализирани по вид, брой и единична цена и напълно съответстват на
посочените в процесната фактура стоки.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, процесната
фактура е осчетводена с коректни счетоводни операции в счетоводните регистри на ищеца
за м. февруари 2021 г. От счетоводната справка „аналитичен регистър“ по сметка 411
Клиенти- Джимис Айскрийм ЕООД по партидата се води салдо/непогасено вземане на
ищеца от ответника/ в размер на 13 586,84 лева, което се формира от стойността на
процесната фактура №**********/08.02.2021 г. Към датата на проверката не се установяват
данни за извършени плащания по процесната фактура.
От писмо с изх. №04-94-В-6/07.03.2022 г. на Директора на ТД на НАП – офис О., се
установява, че процесната фактура №**********/08.02.2021 г. е включена в Дневника на
покупки към СД по ДДС за данъчен период февруари 2021 г. с вх. №22041657423/12.03.2021
г., подадена от Джимис Айскрийм ЕООД. От посоченото експертизата прави категоричен
извод, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника и е ползван
данъчен кредит по нея.
Следва да се има предвид, че съгласно трайната и непротиворечива практика на
Върховния касационен съд /Решение №46/06.04.2017 г. по т.д. №60140/2016 г. на ВКС, I
т.о., Решение №252/03.01.2013 г. по т.д. №1067/2011 г. на ВКС, II т.о./ включването на
фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е
ползвал данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание както за
съществуването на правоотношение по договор за търгвоска продажба, така и и за доставка
на стоката.
В настоящия случай от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че процесната фактура, издадена от ищеца- Доставчик, е осчетоводена от
ответника- Възложител и последният е ползвал данъчен кредит по нея.
Доставката на стоката и нейното съответствие с изискванията на възложителя се
установява и от представената по делото Експедиционна бележка към фактура
№**********/08.02.2021 г., подписана за получателя Д. А. К. ЕООД. Чрез подписването на
посочената Експедиционна бележка съгласно чл. 5 от процесния Рамков договор за доставка
от 18.07.2019 г. Възложителят приема като количество и качество доставените стоки в
момента на натоварването им на превозното средство на Възложителя.
В този смисъл, от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява
наличието на правоотношение между ищеца, в качеството му на Доставчик, и ответника, в
качеството му на Възложител, по силата на което ищецът е доставил на ответника стоките,
описани в процесната фактура №**********/08.02.2021 г. и че стоките са прието от
ответника без възражение по отношение на тяхното качество.
Превид изложеното, за ответника е възникнало задължението за плащане на цената на
доставените му от ищеца стоки в размер на цената, посочена по процесната фактура, а
именно 13 586,84 лева. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по
делото съдебно-счетовона експертиза, в счетоводството на ищеца няма данни за извършвани
плащания по процесната фактура, а и ответникът не твърди да е извършвал такива.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 586,84 лева, представляваща стойността на
доставени от ищеца на ответника стоки, индивидуализирани във фактура
№**********/08.02.2021 г. се явява основателен за пълния претендиран размер и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
3
При този изход на спора право на разноски има ищецът по делото. Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски, както следва: 543,47 лева – държавна такса в исковото
производство, 300 лева – депозит за вещо лице, 800 лева – адвокатско възнаграждение, 402
лева – ДТ за обезпечение на бъдещ иск и 102 лева – разноски по изпълнително дело. От
представените по делото доказателства за извършени от страна на ищеца разноски обаче не
може да се направи извод, че разноските, направени за обезпечение на бъдещ иск, са сторени
от ищеца именно по обезпечаването на конкретно предявения иск по настоящото дело,
поради което съдът не дължи присъждането на такива.
Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
исково производство в общ размер от 1243,47 лева, както следва: 543,47 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. К. ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н „О.“, ул. „Ш.“ №18, представлявано от Ц. С. на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ да заплати
на П. Т. БГ ЕООД, ЕИК: ЕИК сумата в размер на 13 586,84 лева по фактура
№**********/08.02.2021 г.
ОСЪЖДА Д. А. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н „О.“, ул. „Ш.“ №18, представлявано от Ц. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на П. Т. БГ ЕООД, ЕИК: ЕИК сумата в размер 1243,47 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4