гр. Силистра, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на осми декември през
две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на съдебния секретар Галина Йовчева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя гр. д. № 298 /2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от Г.П.М.,***, чрез адв. Е.А.Г., САК, против М.С.Н.,***, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 95, ал. 1, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП да заплати на ищеца Г.П.М. по банкова сметка: ***к с титуляр Г.П.М., сумата от 9122,50 (девет хиляди сто двайсет и два и петдесет стотинки) лв, от която главница 9000 (девет хиляди) лв - обезщетение за имуществени вреди, и 122,50 (сто и двайсет и два и петдесет стотинки) лв - компенсаторна лихва, изчислена върху главницата от 9000 лева за периода от 11.09.2019 г. до предявяване на иска и ведно със законната лихва върху главницата от 9000 лв от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 52 ЗЗД да осъди ответника М.С.Н. да заплати на същия ищец по същата сметка сумата от 2027 (две хиляди двайсет и седем) лв, от която главница 2000 (две хиляди) лв - обезщетение за неимуществени вреди и 27 (двайсет и седем лева) компенсаторна лихва, изчислена върху главницата от 2000 лв. за периода от 11.09.2019 г. до предявяване на иска, и ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лв от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира, на основание чл. 956, ал. 1. т. 6 от ЗАПСП съдът да осъди ответника М.С.Н. за своя сметка да разгласи диспозитива на решението на съда във всекидневниците СЕГА и 24 часа и в определен от съда часови пояс на БТВ, която се явява телевизионна организация с национално покритие.Претендира и разноски по делото.
Ответникът по предявените искове - М.С.Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител – адв. Д. ***, излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Според изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, той е професионален фотограф, който се занимава с портретна, събитийна и пейзажна фотография. Твърди, че поддържа фейсбук страницата „G M Photography“ с адрес https://www.facebook.com/MarkovPhotoaraphy. на която споделя част от своите авторски снимки, както и интернет сайта http://www.portal-silistra.eu. където също публикува свои фотографии.
На 11.09.2019 година установил, че на различни места в Силистра са разположени билбордове, изобразяващи фотографски колаж, състоящ се от образа на ответника М.Н., разположен на фона на пейзажна фотография, изобразяваща крайбрежния архитектурен комплекс „Римска крепостна стена“, част от Дунавски парк град Силистра и надпис „Честит празник съграждани! Бъдете здрави и благословени!“. Ищецът счита, че за колажа е използвано негово оригинално фотографско произведение в пейзажната фотография. Твърди, че е направил заснемането на 17.03.2015 г. и е публикувано от него за първи път на сайта на ищеца с адрес http://www.portal-silistra.eu/silistra/history с дата и час на публикация 17.05.2017 г. в 11:30 ч. След като разпознава несъществено изменената си фотография, ищецът установява, че същата е използвана на общо 5 билборда с ответника в град Силистра,като в исковата молба подробно е описал местоположението им.
Фотографията, според ищеца, е използвана 9 пъти върху четири двустранни билборда и един едностранен, което е отразено в констативен протокол от 13.09.2019 г., изготвен от нотариус Златко Нотев по реда на чл. 593 от ГПК. Въпреки проведения разговор с ответника на 12.09.2019 г., ден преди съставяне на констативния протокол и поради невъзможност да постигне споразумение с него извънсъдебно, на 25.09.2019 г. нотариус Никола Николов съставя и връчва на ответника нотариална покана за изплащане на сумата от 9 000 (девет хиляди) лева за уреждане използването на фотографията на ищеца. В отговор на 02.10.2019 г. под формата на нотариална покана чрез същия нотариус Никола Николов, ищецът е уведомен от ответника, че визираните билбордове не представляват фотографско произведение на ищеца, обвинява последния в оказване на политически натиск над ответника и отказва да заплати поисканото възнаграждение. По-късно на 02 10.2019 г. ищецът установил, че изображенията на посочените билбордове, включващи авторската му фотография, са свалени или заменени с други.
Предвид гореизложеното, ищецът твърди, че като автор на фотографията не е разрешавал или отстъпвал използването й съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП, нито е получавал възнаграждение за нейното използване, за периода 11.09.2019-02.10.2019 г. Като не е потърсил и получил разрешението на ищеца да ползва фотографията на последния, ответникът, който е бил кандидат за кмет на Силистра в проведените на 27.10.2019 г. местни избори, на свой ред си е спестил разходи за възнаграждение на ищеца за използване на процесното произведение, за да отправи публично послание към съгражданите си в навечерието на предизборната кампания от лицето на горепосочените билбордове.
Според ищеца, от обстоятелството, че той е посочен като автор на фотографията в публикация от 17 05.2017 г. на сайта му с адрес http://www.portal-silistra.eu/silistra/history, следва и изводът че по силата на законовата презумпция, установена в чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП, ищецът е автор на въпросната фотография. Със създаването на фотографско произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, за ищеца като автор възникват имуществени и неимуществени права. Използването на фотографията на визираните билбордове в периода 11.09.2019 - 02.10.2019 г. без съгласието на нейния автор - ищеца Г.М., представлява неправомерно използване на обекти на авторско право, или казано с други думи - акт на интелектуално пиратство. Използването на фотографията е нарушение на ЗАПСП, като представлява непозволено преработване, възпроизвеждане и публично показване на произведението.
Наред с имуществените вреди, причинени на ищеца от използването на
творбата му, той твърди, че ответникът му е нанесъл и неимуществени такива,
които, според него се изразяват в накърнено професионално достойнство и чест
заради непосочване и непризнаване на неговото авторство, както и за
предизвиканите от ответника негативни преживявания у ищеца - стрес, тревожност,
безпокойство, нервност, вследствие нарушаването на интелектуалната връзка между
автора и неговото фотографско произведение и използването му без заплащане на
възнаграждение, както и предвид демонстрираната от ответника дързост и
показност при извършеното нарушение в качеството му на кандидат за изборна
длъжност непосредствено преди и по време на предизборната кампания.При тези основания
е предявена и настоящата искова молба.
Според ответника, вторият иск за претендирани на общо основание настъпили неимуществени вреди в размер на 2000 лв., заедно със законната лихва, се явява процесуално недопустим и като такъв производството по него следва да бъде прекратено, тъй като законодателят изрично е включил в обезщетението по чл.95, ал.1 от ЗАПСП и обезщетение за евентуално настъпили неимуществени вреди, като нормите на чл.95, ал.2 и ал.З от ЗАПСП са дерогирали, изключили приложението на общите норми от ЗЗД, касаещи обезщетението за непозволено увреждане. Поради факта, че в исковата молба е заявено като правно основание чл.52 ЗЗД, ответникът счита това погрешно, според него, определяне на правната норма на исковата претенция за неимуществени вреди, като основание за неговата недопустимост, която води до прекратяване на производството по него.
По съществото на исковете оспорва изцяло изложената от страна на ищеца в исковата молба фактическа и правна обстановка, с която същият се стреми да обоснове дължимостта на процесните суми.
Според твърденията на ответника, той е възложил на лицето Г.П. да изработи колаж за поздрав от него към гражданите на гр. Силистра за Кръстовден (14.09.2019 год.) - празник на гр. Силистра. Процесните плакати не са част от предизборната му кампания, която стартира по-късно и за която били използвани други плакати, въпреки обратното твърдение на ищеца.
При изработването на колажа Г.П. не е използвал снимка от сайта „Порталът на Силистра“, а три отделни снимки за трите части на колажа: за долната лява част от колажа е използвана снимка от публикацията „ПАКЕТ ДУНАВСКА РОМАНТИКА 190 лв.“ от Фейсбук страницата на хотел „Дръстър“, като е използвана третата снимка от общо трите снимки към тази публикация. Самата снимка е с адрес https://www.facebook.eom/drustar.hotel/photos/a.737526312932342/1931872873497674/?type=3&theater. Ищецът не притежава авторско право върху тази снимка.
В рамките на цялостното оспорване на исковите претенции, твърди, че ищецът не поддържа интернет сайта https://www.portal-silistra.eu/ (Порталът на Силистра). Твърди, че ищецът неправилно е наименовал обектът на снимката като „крайбрежния архитектурен комплекс „Римска крепостна стена“, част от Дунавския парк град Силистра“ . Твърди, че на плаката (колажа) са изобразени два от обектите, част от археологическия резерват „Античен и средновековен град „Дуросторум-Дръстър“, а именно на преден план е заснета Ранносредновековна базилика от IX-X век, а на заден план е заснета Северната крепостна стена на дунавската цитадела на ранновизантийския Доростол и средновековния Дръстър. Подробно са развити съображения , свързани с параметрите, резолюцията и техническите характеристики на снимката, намираща се на адреса https://www.portal-silistra.eu/silistra/history, като се обосновава извода, че не би могла да бъде използвана за билбордовете. Изложил е и доводи, че ищецът не може да се ползва и от презумпцията на чл.6, ал.1 от ЗАПСП, между които и факта, че единствено тази снимка на сайта на https://www.portal-silistra.eu/silistra/history не е защитена по начина, по който са защитени всички останали снимки в сайта „Порталът на Силистра“.
Ответникът оспорва и договора от 18.09.2019 год., подписан между ищеца и И Г Т,, за който ищецът твърди, че урежда непозволено използване от страна на И Т „на същата фотография“. Счита, че този договор е изготвен единствено с оглед на настоящия процес и то за друг вид използване, различен от претендираното с исковата молба. Ответникът оспорва и исковата претенция по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП, като твърди, че не е налице фактическият състав на този текст. Счита, че неговата неоснователност е обусловена от неоснователността на главния иск, а исковете по чл.95б, ал.1 от ЗАПСП се явяват акцесорни. Счита, че няма правна възможност двата всекидневника и телевизионната организация с национално покритие да са посочени от ищеца („носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване“ по смисъла на закона).
Според ответника, обектите, предмет на процесното фотографско изображение, на основание чл.2а, ал.1. във вр. с чл.146. ал.1 от ЗКН са културни ценности, изключителна публична държавна собственост. Ответникът се позовава на императивната норма на чл.179. ал.2 от ЗКН, съгласно която „Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор. сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей.“ Ответникът твърди, че в случая за създаване, разпространение и използване на процесната снимка с търговска цел е необходимо предварително да има сключен договор между ищеца и Министъра на културата по чл.21, ал.2, във вр. с чл.22 от Наредба №Н-00-0005 от 08.06.2010 год. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, изд. от Министъра на културата, обн. ДВ. бр.46 от 18.06.2010 год. Тъй като ищецът няма такъв договор сключен преди релевантните дати, а безспорно продажбата на изображението върху снимката, съответно на авторското право върху нея, представлява разпространение и използване с търговска цел по смисъла на цитираните правни норми. То евентуален договор на ответника с автора на подобна снимка, какъвто претендира, че е ищецът, би бил и нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - противоречие на закона - противоречие на цитираните императивни правни норми, както и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет и липса на основание. Тази нищожност, според ответника, има за последица невъзможността ищецът да претендира обезщетение за вреди от несключването на сделка, чието сключване би било недопустимо и евентуално извършено в противоречие на закона.
При условието на евентуалност, ответникът оспорва исковите претенции и по размер.Претендира и разноски по делото.
ОС, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Ищецът Г.М., чрез процесуален представител, е предявил претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9000 лв. по чл. . 95, ал. 1, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП,както и претенция за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. е по чл. 95, ал. 1, вр. чл. 95, ал. 2, от ЗАПСП , а също и искане по чл. 95б, ал. 1. т. 6 от ЗАПСП ответникът М.С.Н. за своя сметка да разгласи диспозитива на решението на съда във всекидневниците СЕГА и 24 часа и в определен от съда часови пояс на БТВ. На основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД са предявени и аксесорните искове за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на увреждането - 11.09.2010 г. до завеждане на иска в размер на 122,50 лв. за претенцията от 9000 лв. и 27 лв. за сумата от 2000 лв.
Страните не спорят , а и по делото е безспорно установено, че за периода от 11.09.2019 г. до 02.10. 2019 г., на посочените от ищеца места в гр. Силистра са поставени билбордове с изображения, представляващи колаж между портрет в цял ръст на ответника и определена историческа забележителност, находяща се в гр. Силистра, която макар и различно наименована от двамата, всъщност касае един и същ обект. Не се спори от страните, че бидейки кандидат за кмет на гр. Силистра в предстоящите избори за местна власт на 27.10. 2019 г., ответникът се е възползвал от празника на града на Кръстовден – 14.09., да отправи поздрав към жителите на града за периода преди старта на кампанията, който се е състоял на 27.09.2019 г. За тази цел били изготвени въпросните билбордове, които съдържали и текстова част „Честит празник, съграждани! Бъдете здрави и благословени!“, както и името на ответника – д-р М.Н.. Твъдейки, че фотографията на историческата забележителност е негово дело, авторско произведение на професионалната му фотографска дейност, ищецът, след неуспешна среща с ответника на 12.09.2019 г., на 13.09.2019 г. , съвместно с нотариус Нотев, № 307 по регистъра на НК и район на действие РС, гр. Силистра, направили оглед, констатациите от който са отразени в съставения от нотариуса по реда на чл .593 ГПК протокол, приложен по настоящото дело. Последвала покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника М.Н. на 25.09.2019 г. чрез нотариус Николов с рег. № 704 по регистъра на НК и район на действие СсРС. Копие от поканата също е приложено по делото. Последвал отговор на 02.10.2019 г., отново чрез нотариус Николов, с който ответникът приема, че повдигнатите от ищеца претенции целят да го дискредитират политически и да навредят на предизборната му кампания. Представен е и договор за ползване на фотографско произведение от 18.09.2019 г. между ищеца и Иванка Ташева, участник в местните избори от друга политическа партия, според който последната получила срещу възнаграждение от 1000 лв. да ползва фотографското произведение, предмет и на настоящото дело, за периода 14.09.2019 г. – 24.10.2019 г. Впоследствие, на 24.01.2020 г., след като разбрал от отговора на исковата молба, депозиран от ответника по реда на чл. 131 ГПК, че за неговите цели е използвал изображение на историческата забележителност, взето от фейсбукстраницата на хотел „Дръстър“ в гр. Силистра, е сключил същия договор и с „Дръстър Туринвест“ ООД, който поддържа тази страница .
Ответникът, както в първоначално изразеното становище в отговора на исковата молба, така и в писмената защита по същество, оспорва допустимостта на исковете, като счита, че вторият иск за претендирани на общо основание настъпили неимуществени вреди в размер на 2000 лв., заедно със законната лихва, се явява процесуално недопустим и като такъв производството по него следва да бъде прекратено, тъй като законодателят изрично е включил в обезщетението по чл.95, ал.1 от ЗАПСП и обезщетение за евентуално настъпили неимуществени вреди, като нормите на чл.95, ал.2 и ал.З от ЗАПСП са дерогирали, изключили приложението на общите норми от ЗЗД, касаещи обезщетението за непозволено увреждане. Поради факта, че в исковата молба е заявено като правно основание чл.52 ЗЗД, ответникът счита това погрешно, според него, определяне на правната норма на исковата претенция за неимуществени вреди, като основание за неговата недопустимост, която води до прекратяване на производството по него.
Съдът е отговорил на това възражение в определение № 14/13.01.2020 г., постановено по настоящото дело и поддържа становището си, че непрецизно посочената правна квалификация на предявения иск за неимуществени вреди не води до неговата недопустимост. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП обхваща претенцията за обезщетение и на двата типа вреди. Определянето на правната квалификация на исковете не е задължение на страните, а погрешното посочване на такава не обвързва съда. В случая важни са фактите, от които се извлича правното основание и се посочва от съда в рамките на правомощията му по чл. 146 ГПК, което и съдът е сторил с горепосоченото определение и възпроизвел в настоящото решение.
Съгласно чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския, са обекти на авторското право. В тази връзка, като част от колажа, възпроизведен на билбордовете, наети от ответника от Топ Дизайн България ЕООД, ЕИК *********, за което са представени договори към настоящото дело № 220/02.09.2019 г., за периода от 11.09.2019 г. до 27.09.2019 г. и № 221/27.02.2019 г., за периода 01.10.2019 г. до 01.11.2019 г., изображението на историческата забележителност покрай р. Дунав в гр. Силистра, ищецът счита за свое фотографско произведение, чийто автор е той, създавайки го в резултат на творческа дейност, съгласно чл. 5 от ЗАПСП. Авторството се доказва както с приложените копие от фактура за закупуване на фотоапарат Nikon D610 body, която е закупена на името на „Дръстър медия груп“ ЕООД, чийто собственик и управител е ищеца, видно от справка в Търговския регистър, както и от показанията на св. Ч, който е бил заедно с ищеца в деня, в който е направена снимката и описва подробно как е избрана позицията на заснемане, сезонът, а също и допълнителната обработка, която е предприета от ищеца, за да се получи завършен вид на фотографията. Че фотографията е направена с този фотоапарат, който е закупен на името на ЕООД, собственост на ищеца и който той е използвал , за да направи заснемането, се доказва и от т.4 на приетата по делото първоначална експертиза, която след преглед на оригиналния файл от фотоапарата установява, че изображението е идентично с изображението на билбордовете, касаещо частта, обхващаща историческата забележителност, която , според експерта , обхваща приблизително между 1/3 и ½ от целия колаж. Според заключението на експертизата, същата има художествени качества, защото за направата и са използвани , освен специална професионална техника, също и специални умения и творчески виждания при заснемането и обработката на фотографията. Тъй като ответникът оспорва художествените качества на процесното изображение, приравнявайки го до механично възпроизвеждане на обекта от действителността с фотографска техника, следва да се обърне внимание, че ЗАПСП защитава творческата дейност и нейните продукти и не винаги ги свързва с художествена стойност. Както се посочва в експертизата, художествената стойност е различна за различните субекти на възприятие и е свързана с естетическите нагласи и преценки на индивидите. Безспорно е, обаче, че фотографското пресъздаване на обекти от действителността е творческа дейност, дотолкова, доколкото представлява уникална дейност. Колкото и да са еднакви снимките на един и същ обект, те се различават, защото са направени в различно време, с различна техника и професионални умения, а в случая и в момент, в който е запечатан и един човешки образ. Не случайно и потребителите на фотографски изображения правят подбор на предлаганите такива за един и същ обект и избират това, което най- много им допада. Подобен подбор правят и други потребители на произведения на изкуството и науката и преценяват кое доколко допада на техния вкус и потребности, а също и на техните материални възможности да го заплатят и притежават или използват. В тази връзка, съдът счита, че е доказано , че ищецът е автор на процесната фотография, представляваща изображение на историческа забележителност покрай р. Дунав в гр. Силистра, която е използвана в съотношение около 1/3 до ½ част в колаж, създаден по искане на ответника, който е включвал, освен нея, портрет на ответника, небе от друга фотография и надпис. Доказано е и че, тя представлява фотографско произведение, попадащо под закрилата на ЗАПСП.
Съгласно презумпцията на чл.6, ал.1 ЗАПСП, от закрилата на закона може да се ползва лице, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки като автор. В случая, назначената експертиза, след изследване на оригиналния файл установи, че в същия има данни за авторството на ищеца, както и за фотоапарата, с който е направена фотографията. Такива данни в обобщен вид се съдържат и на интернет сайта http://www.portal-silistra.eu, където е посочено , че „Всички снимки и видеа са собственост на "ДРЪСТЪР МЕДИЯ ГРУП" OOД, разпространяват се с лиценз, който позволява cвободното им ползване или cе използват на база лицензионни договори c техните автори . Този надпис, който съществува на сайта отпреди настоящия спор, дава информация на потребителите на сайта, че публикуваните снимки и видеа са авторски продукти на екипа или негови представители. Следователно, физически или юридически лица, които искат да ги ползват като ги възпроизвеждат в други, пък било то и творчески продукти, трябва да го правят със знанието на дружеството или техните автори. Съдът счита, че възражението на ответника, че този текст от сайта води до заключението, че процесната фотография е собственост на дружеството, а не на ищеца и той не е активно легитимиран за настоящото производство, е неоснователно. На първо място, самият надпис не доказва, че е налице договор по чл. 36 ЗАПСП, защото такъв не беше представен по делото. Самото оповестяване на собственически права на дружеството върху снимките и видеата може и да е непрецизно, тъй като тези права не са договорно уредени, или поне не се доказа да са договорно уредени. Но пък отправеното послание напълно покрива понятието на чл. 6, ал.1 „име или друг идентифициращ знак да са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки“. Дотолкова, доколкото „обичайният начин“ е разтегливо понятие, различно за различни творчески продукти, определящо се от самото им естество, предназначение и начин на достигане до потребителите, то съдът приема, че този текст припокрива понятието и презумпцията на чл. 6 ЗАСПС е налице, доколкото не е оборена от ответника, че автор на снимката е друго лице.
Авторските права на ищеца, безспорно доказани по отношение на процесната фотография, му дават право да претендира , че са нарушени визираните в чл. 15 от ЗАПСП неимуществени права, като твърди, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в „накърнено професионално достойнство и чест заради непосочване и непризнаване на неговото авторство, както и за предизвиканите от ответника негативни преживявания у ищеца - стрес, тревожност, безпокойство, нервност, вследствие нарушаването на интелектуалната връзка между автора и неговото фотографско произведение, както и предвид демонстрираната от ответника дързост и показност при извършеното нарушение в качеството му на кандидат за изборна длъжност непосредствено преди и по време на предизборната кампания“.С използването на фотографското изображение, предмет на настоящото дело, без неговото знание и съгласие са нарушени посочените в чл.15 ЗАПСП авторски неимуществени права, което води и до причиняване на неимуществени вреди. Що се отнася до емоционалната страна на нанесените му неимуществени вреди, то свидетелство за тях са показанията на св. Чокоев, който описва широката палитра от негативни емоции, които е изпитал ищеца, установявайки употребата на творбата му без негово знание и съгласие и то не само от ответника, но и от сайта на хотел „Дръстър“. За интензитета на преживените разочарования и негативни емоции на ищеца свидетелстват и приложените отрязъци от статии в медиите, дадената пресконферения от ищеца и неговия адвокат преди завеждане на делото и широкото обществено отразяване на случая по негова инициатива.
Съдът счита за неоснователен аргумента на ответника, че дори и да има нарушение на авторски права на ищеца, пряк извършител е св. Г.П., приятел на ответника, занимаващ се с уебдизайн, на когото е възложил изработването на колажа, както и пълна свобода по отношение на детайлите при изпълнението. В с.з. св. П. заявява, че, след търсене в интернет, той се е спрял на конкретната фотография като удачен символ на гр. Силистра, разбира се, след одобрението на ответника. Съдът счита, че прекият изпълнител не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като той е техническо лице, всичко е съгласувал с възложителя, който , като бивш евродепутат и кандидат за кмет, би трябвало да следи за регулациите, които касаят законосъобразното провеждане на предизборни кампании и поздравителни послания от билборд. Неслучайно, в такива случаи кандидатите разполагат с екипи от специалисти в различни области и носят отговорност за легитимността на действията си, особено , когато изрично са наредили на трето лице да извърши определени такива. В настоящия случай допълнително следва да се подчертае, че непознаването или незачитането на нормите на ЗАСПС не извинява ответника с още по – голяма сила, тъй като стана ясно, че по време на мандата си като евродепутат е участвал в работата по директива, касаеща авторските права в единния цифров пазар и е имал понятие от степента на защита, с която се ползват творбите от такова естество. Ето защо, съдът счита, че е налице и пасивна легитимация на ответника.
За пълнота съдът следва да спомене, че съдът е запознат със становището в правната доктрина и частично в съдебната практика, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторско право, тъй като художественият ефект на фотографията в случая идва най-вече от изобразеното в нея чуждо авторско произведение, за чието използване дори е нужно съгласието на неговия автор , в случай, че е жив. Поддръжниците на тезата считат, че в най- добрия случай, при такъв тип фотографии става въпрос за т.нар. „преработка“ на заснетото художествено произведение. Въпросът е дискусионен, тъй като Директива 2001/29/EC е създала възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Действително, познати са две основни разрешения в правните системи на страните от ЕС, като една част напълно отричат авторските права върху фотографски изображения на културни ценности, а друга част , между които е и България, са разрешени само в хипотезата на некомерсиално използване, за което говори в регламентацията на чл. 179 ЗКН и Наредба №Н-00-0005 от 08.06.2010 год. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение . Това не изключва, обаче, правото на автора да претендира да се търси съгласието му, да се поставят знаци за авторството му , да не се разкъсва целостта на произведението му и др. неимуществени права, посочени в чл.15 от ЗАПСП. Съдът счита, че въпреки водещото значение на историческия или културен обект, който отразява дадена авторска фотография, не може да се отрече творческия подход при пресъздаването на съответния пейзаж, свързан с посочените вече професионални умения, определено качество на фотографската техника, дообработка, природни данни и климатични особености на момента,в който е направено заснемането. Неслучайно, мнозина потребители на фотографски изображения посягат на вече готови такива за даден обект именно защото съответното изображение отговаря на техните нужди от ползване на фотографията. Разбира се, този извод се отнася само за изображения на обекти, които са достъпни за заснемане от всеки, поради местоположението си. Ако някой туристически сайт стартира реклама за пътуване до Перу, очевидно, не може да с лекота да „щракне“ Мачу Пикчу, за да илюстрира туристическия си продукт. В случая, обаче, историческата забележителност край брега на Дунава е била достъпна за заснемане както за ответника или негови сътрудници, така и за сайта на хотел „Дръстър“. Въпреки това, определени уникални характеристики на фотографското изображение, което е предмет на настоящото производство и които именно са продукт на творческия процес на автора, са накарали ответника, чрез неговия изпълнител да се спре на него, а не да иде в парка и да го снима.
Във връзка с горното, съдът намира за основателни доводите на ответника, касаещи приложението на чл. 179, ал.2 от ЗКН, съгласно който „Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео - и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 178 , въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей.“ Следователно, заснемането на такива обекти използването на фотографията, включително и в сайтове, е свободно, стига то да не е с търговска цел, а да е за лични нужди. В тази връзка, напълно регламентирано е първоначалното публикуване на фотографията в сайта https://www.portal-silistra.eu/, където тя илюстрира статия за историята на града от древността до съвремието. Тя би могла да бъде предоставяна от автора и и за други цели, включително и за предизборни кампании, но без да търси имуществени облаги и без да сключва договори от типа на приложените по настоящото дело, защото ответникът не представя доказателства , а и не оспорва , че не е сключил предварително договор, както е посочено в чл.21, ал.2. във вр. с чл.22 от Наредба №Н-00-0005 от 08.06.2010 год. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, изд. от Министъра на културата, обн. ДВ. бр.46 от 18.06.2010 год. Вярно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че нарушението на нормите на ЗКН води единствено до административни санкции по закона, но е верен и доводът на процесуалния представител на ответника, че неспазването на административната норма на ЗКН води до нищожност на договорите , с които ищецът изисква заплащане на възнаграждение за ползване на авторските му фотографии, представляващи културни забележителности, по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че искът в частта, с която се претендират имуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и аксесорния иск за лихви върху тази сума. Предявеният иск е основателен в частта , с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди и лихви за минало време върху тази сума до завеждане на иска, поради изложените по – горе съображения, поради което и следва да бъде уважен в тази част.
Частичната основателност на исковата претенция, касаеща претендираното обезщетение за неимуществени вреди, води до основателност и на искането по чл. 956, ал. 1. т. 6 от ЗАПСП съдът да осъди ответника М.С.Н. за своя сметка да разгласи диспозитива на решението на съда във всекидневниците СЕГА и 24 часа и в определен от съда часови пояс на БТВ, която се явява телевизионна организация с национално покритие. Процесуалният представител на ответника възразява, че няма правна възможност двата всекидневника и телевизионната организация с национално покритие да са посочени от ищеца („носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване“ по смисъла на закона). Това е така, но не са посочени доводи, които да дават основание на съда да подмени посочените от ищеца медии и тъй като те отговарят на изискването на чл. 95б, ал.1, т.6, съдът счита, че следва да уважи това искане така както е предявено. В случая съдът счита за по – дискусионно естеството на тази претенция. В практиката има две разрешения – в едни случаи е постановено осъждане на ответника за своя сметка да извърши разгласяването, а в други – без да се посочва кой следва да се натовари с разгласяването, се постановява извършването му за сметка на ответника. Съдът счита, че буквално изведено от текста на разпоредбата на чл. 95б, ал.1, т.6, следва да се постанови ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението. В тази връзка следва да се посочи и съдебната практика на ВКС -Определение № 466 от 4.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2424/2019 г., I т. о., ТК, Определение №85/13.05.2019 по дело №3059/2018 на ВКС, ТК, I т.о. съдът намира, че най – подходящ за разгласа на подобен род съобщения е часовият пояс между 18 и 20 часа.
Страните претендират разноски, като са представили списъци по чл.80 ГПК. Съдът прие условно, че заплатеният адвокатски хонорар следва да се раздели на три съобразно трите искания на ищеца, а останалата част от разноските за вещи лица, такси и депозит за свидетели се пресметна пропорционално на уважения и отхвърления иск, като в тези изчисления не се включва искането по чл. 95б ЗАПСП, тъй като не е иск и и неговата основателност не зависи от събирането на доказателства пряко, а от основателността на основните искове. Пресметнати по този начин дължимите от ищеца на ответника разноски възлизат на 1248 лв., а тези, които ответникът дължи на ищеца са в размер на 1270,59 лв., поради което и съдът следва да ги присъди в този вид и размер.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ предявения от Г.П.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.А.Г., САК, против М.С.Н.,***, с който претендира съдът да осъди последния да му заплати по банкова сметка: ***к с титуляр Г.П.М., сумата от 9122,50 (девет хиляди сто двайсет и два и петдесет стотинки) лв, от която главница 9000 (девет хиляди) лв - обезщетение за имуществени вреди, и 122,50 (сто и двайсет и два и петдесет стотинки) лв - компенсаторна лихва, изчислена върху главницата от 9000 лева за периода от 11.09.2019 г. до предявяване на иска и ведно със законната лихва върху главницата от 9000 лв от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.С.Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.П.М., ЕГН **********,***, по сметка: с титуляр Г.П.М., сумата от 2027 (две хиляди двайсет и седем) лв, от която главница 2000 (две хиляди) лв - обезщетение за неимуществени вреди и 27 (двайсет и седем лева) компенсаторна лихва, изчислена върху главницата от 2000 лв. за периода от 11.09.2019 г. до предявяване на иска, и ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лв от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.П.М., ЕГН **********,***, по сметка: с титуляр Г.П.М., сумата от 1270,58 / хиляда двеста и седемдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направените от последния разноски по делото пред тази инстанция , съобразно уважената част от исковете и искането.
ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.Н.,***, сумата от 1248 /хиляда двеста четиридесет и осем/лева, представляваща направените от последния разноски по делото пред тази инстанция , съобразно отхвърлената част от исковете и искането.
ПОСТАНОВЯВА М.С.Н. за своя сметка да разгласи диспозитива
на решението на съда във всекидневниците „СЕГА“ и „24 часа“ и както и чрез БТВ, часовия пояс 18-22 часа.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните по делото.
СЪДИЯ: