№ 550
гр. Стара Загора, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530105173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК. срещу Ж. СТ. Г. е образувано ч.гр.дело
№ 2124/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На дата 14.10.2021 г. на заявителя „Мъни Плюс
Мениджънт“ било връчено съобщение и били дадени от съда указания на
заявителя за възможността да предяви установителен иск срещу длъжника за
вземането си по Заповед за изпълнение. Сочи, че считано от 10.08.2021 г. била
променена правно организационната форма на дружеството заявител от
еднолично дружество с ограничена отговорност в акционерно такова.
Правоприемника на заявителя по заповедното производство бил
новоучреденото дружество „Мъни Плюс Мениджънт“ ЕАД, ЕИК: *********
от чието име предявява настоящия иск. B законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за
1
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 656.15лв, която
сума представлявала, както следва: 549.34 - незаплатена главница по кредита;
89.59 лева просрочена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
10.08.2020г.-10.04.2021 г.; 17.12 лева лихва за забава за период от 11.08.2020г.
до 11.05.2021г. Ищеца сочи, че е небанкова финансова институция, вписана в
търговския регистър на Република България под ЕИК: *********. Основният
предмет на търговска дейност па дружеството бил предоставянето на
краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска
мрежа, или чрез специално създадена онлайн платформа. На ***г. Ж. СТ. Г.
кандидатствал за целеви потребителски кредит при „Мъни Плюс
Мениджънт“ в резултат на което между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит ***/***г. и на ответника бил предоставен паричен
кредит в размер на 600.00 лева, съгласно чл. 7 от договора за кредит.
Дружеството било изпълнило задължението си по чл. 8 от договора и
предоставило на Потребителя сумата по кредита в размер на 600.00 лева
/шестстотин лева/, съгласно уговорения между страните начин на усвояване
на кредита, а именно по посочената от него в чл. 8 от договора банкова
сметка с IBAN: *** при банка „Уникредит Булбанк“. В подкрепа на
последното се представяло платежно нареждане за кредитен превод с
референция ***/***. Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер
на задължението, което Потребителят се бил задължил да върне за срока на
договора било в размер на 719,21 лева, при лихвен процент на кредита: 41.00
% / чл. 9 от договора/ и ГПР на заема: 49,49 % (чл. 10 от договора).
Общодължимата сума от Потребителя в края на периода сума в размер на
719,21 лева включвала по пера следните компоненти: дължима главница но
кредита - 600.00 лева и 119.21 лева - договорна възнаградителна лихва,
съгласно чл. 9 от договора. Съгласно чл. 11.6 от договора потребителят се
задължил да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната
възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 погасителен план.
Срокът, за който бил предоставен потребителския кредит бил 10 месеца,
съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна
погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5 от договора бил
10.04.2021г. Страните били уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при
просрочие на дължима месечна вноска, потребителят ще дължи на кредитора
2
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочие.
До подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, потребителят бил заплатил
първата месечна вноска от погасителния план и частично втората вноска, след
което преустановил плащанията по кредита. По втората месечна вноска имал
незаплатен остатък в размер на 63.49 лева и кредитът бил в просрочие.
Неизплатеното задължение на ответника към ищеца по договор ***/*** г. към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК бил в общ размер на 656.15
лева / шестстотин петдесет и шест лева и 0,15ст./, от които: 549.34 лева
/петстотин четиридесет и девет лева и 0.34 ст/ - незаплатена главница по
кредита; 89.59 лева /осемдесет и девет лева и 0.59ст./ просрочена договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.08.2020г.-10.04.2021 г.; 17.12
лева /дванадесет лева и 0.50 ст.) лихва за забава за период от 11.08.2020г. до
11.05.2021г. Към датата на подаване на исковата молба горните дължими
суми не били заплатени на ищеца, нито били постъпвали други плащания по
кредита, който към днешна дата бил падежирал изцяло. Длъжникът-ответник
Ж. СТ. Г. не бил изпълнил задълженията си договор ***/***г. до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към настоящия момент на
подаването на настоящия иск, което обуславяло правния интерес на
кредитора-ищец в настоящото производство за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. е чл. 422 от
ГПК. В случай, че ответникът не подаде отговор на молба и не се яви в
първото по делото заседание, ищеца моли съда да се постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 н чл. 239 от ГПК, с което да се
признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да се присъдят па
отчетника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса. Искането до съда е да се признае за
установено по отношение на ответника Ж. СТ. Г., че към него съществува
изискуемо парично вземане на ищеца „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД в
размер на 656.15 лева / шестстотин петдесет и шест лева и 0,15ст./, дължима
по договор за кредит № ***/*** г., както следва: 549.34 лева - незаплатена
главница по кредита; 89.59 лева просрочена договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода 10.08.2020г.-10.04.2021г; 17.12 лева /дванадесет
лева и 0.50 ст./ лихва за забава за период от 11.08.2020г. до 11.05.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на
3
подаване па заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване
на удължението. Претендират се направените разноски за платена държавна
такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение, както и
разноските в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител, депозира писмен отговор, в който заявява, че искът е
допустим, посочва, че действително на ***г. ответникът Ж.Г. бил сключил с
„Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД Договор за потребителски кредит №
***/***г. По силата на сключения договор за потребителски кредит на
ответника бил предоставен паричен кредит в размер на 600.00 (шестстотин)
лева за потребителски нужди, който следвало да бъде върнат на 10 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 71.93 (седемдесет и
един лева и 93 стотинки) лева, при лихвен процент на кредита 41.00% и ГПР
на заема 49.49%. Общо дължимата сума в края на периода била в размер на
719.21 лева.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2124 /21г. по описа на РС Ст. Загора
е, че по същото е налице издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №332/18.05.2021г. за следните суми: 549,34лв –главница, 89,59лв
- възнаградителна лихва за периода от 10.08.2020г. до 10.04.2021г., 17,22лв -
лихва за забава за периода от 11.08.2020г. до 11.05.2021г. и законната лихва
върху главницата от 13.05.2021г., договор за потребителски кредит
№***/***г. сключен между „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД и ответника, за
сумата от 600лв за срок от 10 месеца, брой погасителни вноски-10 бр., размер
на погасителна вноска- 71,93лв. Приложен към договора е и погасителен
план. Документите са подписани от ответника и от страна на ищцовото
дружество. Приложено е платежно нареждане за кредитен превод от дата
***г. за сумата от 600 лв в полза на ответника внесена е сумата по сметка на
последния.
Видно от заключението по изготвената експертиза е, че размерът на
дължимите суми по договор за кредит № ***/***г. с кредитополучател Ж.
СТ. Г. е следния: главница- 549,34лв, редовна лихва/просрочена-89,59лв,
наказателна лихва-17,22лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410
4
ГПК горепосочения кредит не бил обслужван редовно, имало забавяне в
плащанията било постъпило само едно плащане по кредита-на 18.01.2021г. в
размер на 100лв. Просрочените суми според вещото лице възлизали на
549,34лв главница, 89,59лв –редовна лихва просрочена, 17,22лв -наказателна
лихва, или общо 656,15лв –съдебни вземания.
В хода на устните състезания особения представител на ответника
твърди, че били налице клаузи в процесния договор, които водели до неговата
недействителност. Счита, че във факта, че в договора е посочен само годишен
процент на разходите в абсолютна величина от 49,49% е основание за
недействителност на процесния договор, а размерът на годишния процент на
разходите трябвало да съдържа и да изброяват всички разходи, които
кредитополучателят ще направи, тъй като следвало да бъдат отчетени при
образуване на годишния процент на разходите.
Предвид така направените твърдения следва да се уточни, че ГПР сам
по себе си не е „клауза“ и затова същият няма как да бъде нищожен.
ГПР е изразител на това какви разходи потребителят следва да заплати за
ползването на заетата от него сума, поради което същият се явява стойностен
показател на цената, която кредитополучателят ще заплати за да ползва
възмездно отстъпените му парични средства. ГПР е величина, която се
формира при калкулацията на всички дължими допълнителни плащания от
страна на потребителя, като същата се извършва от кредитодателя и поради
това не може да бъде уговорена под формата на клауза. Задължение на
търговеца е добросъвестно да включи всички разходи съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК за потребителя при пресмятането на ГПР, като некоректното изпълнение
на това задължение се приравнява на липса на отразен ГПР в договора и е
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, влечащо след себе си като последица
недействителността на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22
ЗПК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, - дава дефиниция какво се включва в
ГПР и според която в този показател следва да бъдат отразени лихви и
възнаграждения от всякакъв вид, включително и бъдещи такива. Следва обаче
да се има предвид това, че възможността на особения представител да прави
възражения касаещи действителността на процесния договор за кредит е вече
преклудирана-същите твърдения са изтъкнати в хода на устни състезания,
съответно не са и ангажирани доказателства в подкрепа на това, че ГПР по
процесния договор не е добросъвестно формиран.
5
Тоест установява се, че ответника не е изпълнил задълженията си към
ищеца, а такива безспорно са били породени вследствие на сключения
договор за кредит № ***/***г., по който сумата от 600лв предмет на договора
безспорно е била преведена по сметка на ответника, тоест иска е основателен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направените по настоящото дело разноски в размер на 885,00лв и по
ч. гр. д. 2124/2021г. по описа на РС Ст. Загора разноски, в размер на: 385лв.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет.6, че ответника Ж. СТ. Г., с ЕГН **********, с адрес
***, му дължи сума в размер на 656,15лв от която: 549,34 лева - незаплатена
главница по договор за кредит № ***/***г., 89,59 лева -просрочена договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.08.2020г.-10.04.2021г., 17.22
лева- лихва за забава за период от 11.08.2020г. до 11.05.2021г,за която сума е
издадена в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 , против Ж. СТ. Г.
заповед №332 от 18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №2124/2021г. по описа на РС Ст. Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. СТ. Г., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК:*********
и адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, направените
деловодни разноски по настоящото дело в размер на 885,00лв и по ч. гр. д.
2124/2021г. по описа на РС Ст. Загора разноски, в размер на: 385лв.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. Л.Н. в
размер на 300,00лв платими от внесения от ищеца депозит.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6