№ 214
гр. Карнобат, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232130100144 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „ВП Технологии“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, ул. „Акад. Борис С.“ №38, вх. Б, ет. 13, ап. 399, представлявано
от управителя В. Г. П. чрез пълномощниците А. И. П. и К. А. Р. иск срещу
Община Сунгурларе с ЕИК ********* с адрес гр. Сунгурларе, ул. Г.
Димитров №2, представлявА. от кмета Г. С. К., с който се претендира да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
1. 9 480.00 лв. , представляваща договорено възнаграждение по чл. 2 вр. с
чл. 4, т. 3 вр. с чл. 7, т. 2 от Договор за изработка на уеб сайт съгл.
предоставена оферта №122 от 29.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане;
2. 1 422.00 лв., представляваща неустойка за забавено плащане по чл. 9, ал.
1 от Договор за изработка на уеб сайт съгл. съгл. предоставена оферта
№122 от 29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане;
Твърди се в исковата молба, че на 16.09.2022 г. ищецът сключил с
ответната община Договор за изработка на уеб сайт, съгласно предоставена
оферта № 122 от 29.08.2022 г., с вх. per. № 26-00-475/16.09.2022 г., за което
била изд. Заповед № 465/16.09.2022 г. от кмета на Община Сунгурларе, с
която се допуснало предоставянето на достъп на изпълнителя „ВП
ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД до информационния ресурс - информационен сайт на
Община - гр. Сунгурларе. Ищецът следвало да извърши изграждане на
интерактивен уеб сайт на Община Сунгурларе, организиран по начин,
1
позволяващ директен и лесен достъп до информация, свързА. с областите на
дейност на общината, съгласно приложена оферта на изпълнителя, както и
поддръжка и администриране за срок от 1 година на интернет страницата,
считано от нейното изграждане срещу заплащане в размер от 9 480.00 лв. с
ДДС, съгласно офертата на изпълнителя № 122. В чл. 2, ал. 3 от Договора бил
предвиден срока и условията по заплащане на възнаграждението, а именно :
авансово плащане в размер на 4 740.00 лв. с ДДС, платим в 10-дневен срок от
сключване на договора и окончателно плащане на остатъка в 10-дневен срок
след приемане на работата от възложителя с двустранен предавателно-
приемателен протокол и след предоставяне на фактура от срА. на
изпълнителя „ВП ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД, но не по-късно от 90 дни след
подписването на договора. Сочи се, че през цялото време на изработването на
интерактивният уеб сайт на ответната община се осъществявала комуникация
по „Вайбър" с програмиста на последната, който извършвал контрол по
изпълнение на възложената работа. Изтъква, че работата била извършена
добросъвестно, качествено и в посочения в Договора срок, за което на
01.11.2022 г. бил подписан приемо-предавателен протокол за разработване на
инфромационен сайт, който функционирал редовно. Общината приела
изпълнението без забележки по арг. от. чл. 2 от приемо-предавателен
протокол. Заплащането следвало да се извърши по банкова сметка в банка
„ДСК" АД, което не се е случило и до момента на подаване на ИМ. Допълва,
че срокът за изпълнение на договора бил 60 работни дни, считано от
получаване на аванса, за изпълнение на дейностите по изграждане и
инсталация на сайта и една година за дейностите по поддръжка и
администрирането му след предаване и приемане на работата. Съставени
били Фактура № **********/27.09.2022 г. - двустранно подписА. за авансово
плащане. Сочи още, че възложителят изтъкнал, че има проблем от технически
и счетоводен характер с разплащането на задълженията на Общината, но дал
обещание, че плащането щяло да бъде осъществено и поискал работата да
започне по изработването на уеб сайта. В съответствие с клаузите на
Договора и чл. 113 от ЗДДС, била съставена и Фактура №
**********/06.11.2022 г., срещу което възложителя не възразил, въпреки това
плащане не било постъпило. С тези съображения се претендира заплащане на
изработеното от ищеца.
Ищецът твърди още, че съгл. чл. 9 ал. 1 от Договора при забава на
плащане възложителят дължи неустойка в размер на 0.5 % от стойността на
забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 15 % от тази
сума. Настоява, че възникването в полза на изпълнителя „ВП
ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД на неустоечно вземане било обусловено от
установяване на съществуването на неизпълнен на падежа главен дълг
(възнаграждението за приетата работа - изработка на уеб сайта в размер на
сумата от 9 480.00 лв.), уговорено обезщетение за вреди от забавено
изпълнение и неговия размер. Поради това се претендира в исковото
производство сумата от 1 422.00 лв., представляваща 15 % от уговореното
2
възнаграждение.
Ответникът депозира в срок ОИМ, с който оспорва иска като
неоснователен. На първо място твърди, че изработеното по договор
/официален сайт на Община Сунгурларе/ не отговаряло на заданието и било
на лице неточно изпълнение, което прави използването на сайта невъзможно
по своето предназначение, поради което било налице пълно неизпълнение на
договорните задължения от стрА. на ищеца. Изтъква, че ищцовото дружество
не е изпълнило възложената работа така, че тя да бъде годна за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение, поради което и не е извършено
плащане по договора. Сочи, че към датата на подписване на приемо-
предавателния протокол била налице невъзможност да се ползва поръчаното,
респ. изработеното по договор, като уговорката между страните била да се
отстранят забележките, непълнотите и отклоненията в сайта от възложеното,
като едва след това ще се заплати стойността по договор. Възразява, че при
приемането на работата, ответната община е прегледала сайта и е направила
всички възражения за неправилно изпълнение, а след подписването на
протокола и за скритите недостатъци на сайта, които въпреки това не били
отстранени. В тази връзка представя докладна записка от ИТ специалиста на
Общината - Д. Д. до Кмета на Общината, с дата 06.01.2023г., с вх. № 94 - Д -
45, от чието съдържание се установява, че изработеното е с такива скрити и
появили се в хода на работата му пороци и недостатъци, че на практика е
неизползваем. С настоящия отговор и във висящото производство отново да
кани ищеца - изпълнител на основание чл. 265 от ЗЗД да поправи
изработеното и да го приведе в съответствие с възложеното по договор за
негова сметка в подходящ срок. Оспорва представените разпечатки от
„Вайбър", тъй като липсва идентификация по безспорен начин между кои
адресати е протичала тази комуникация, няма автор и съответно
автентичност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа стрА.:
От представения по делото договор за изработка на уеб сайт, съгл.
предоставена оферта №122 от 29.08.2022 г. от 16.09.2012 г. (неразделна част
от същия съгл. чл. 12 - стр. 17-20 вкл. по делото) се установява, че ответникът
– Община Сунгурларе, в качеството си на възложител, е възложил на ищеца
"ВП Технологии" ЕООД да изпълни изработката на интерактивен уеб сайт на
ответната община, организиран по начин, позволяващ директен и лесен
достъп до информация, свързА. с областите й на дейност съгласно приложена
оферта и технически изисквания, както и поддръжка и администриране за
срок от една година на интернет страницата, считано от нейното изграждане.
В чл. 2 от договора е уговорено, че цената за изпълнение предмета на
договора, в т.ч. и поддръжката и администриране на сайта за период от една
година възлиза на 9 480 лв. с вкл. ДДС, които следва да се заплатят на два
пъти – авансово е дължима 50% от сумата ( 4 740 лв. с ДДС) в 10-дневен срок
от сключване на договора и остатъкът – в 10-дневен срок от приемане на
3
работата от възложителя с подписан двустранен приемо-предавателен
протокол и след предоставяне на фактура от стрА. на ищеца, но не по-късно
от 90 дни след подписване на договора. В чл. 3 от последния е уговорен 60-
дневен срок от получаване на аванса за изпълнение на възложеното по
изработка на сайта и една година за администриране на интернет страницата.
В чл. 4 от договора е предвидено, че изпълнителят има право да изисква
необходимите материали за поместване в сайта, да иска приемане на
изпълнението, съотв. да получи уговореното възнаграждение, като се е
задължил в чл. 5 да изпълнява указанията на възложителя, изразени при
съгласуване, одобряване и приемане на изпълнението на дейностите по
договора, да отстранява недостатъци и пропуски и да внася изисканите
поправки; да се съобразява с изискванията на възложителя отн. визията,
функционалността и структурата на сайта; да предостави на възложителя
всякакви данни, акаунти и пароли, необходими за администрирането на уеб
сайта, след като е завършена поръчката и му е заплатено уговореното
възнаграждение и т.н. В чл. 6 и 7 са уговорени правата и задълженията на
възложителя, които включват да изисква от изпълнителя да изпълни
уговореното съгл. договора и офертата; да осъществява текущ контрол (което
съгл. приложената Заповед №465 от 16.09.2022 г. на кмета на Община
Сунгурларе е възложено на системния администратор – свид. Д. Д. – л. 21); да
дава указания по изпълнението на възложените дейности и да предостави
техническо задание за визията на изработвания уеб сайт; да заплати
договорената цена в срока по договора; да оказва съдействие на изпълнителя
при необходимост и др. В раздел VII, чл. 9 от договора е предвидена
неустойка в случай на забава в плащането от стрА. на възложителя – в размер
на 0,5 % от стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не
повече от 15% от тази сума. В ал. 2 на чл. 9 се съдържа А.логично
формулирА. отговорност за изпълнителя в случай на забавено изпълнение на
неговите задължения, а в ал. 3 е предвидена и неустойка за неизправната
стрА. в случай на некачествено или неточно изпълнение на задълженията й по
договора. В чл. 10 са предвидени хипотези, в които договорът може да бъде
прекратен между страните, от които никоя от тях не се е възползвала.
Твърденията на страните относно уговорките за съществените елементи
на договора – предметът и възнаграждението, съвпадат по съдържание,
поради което съдът прие сключването на договора за безспорно в доклада по
делото. За безспорно е прието и обстоятелството, че сайтът е бил завършен и
предаден, като докладът по делото е бил обявен за окончателен без
възражения от страните с протоколно определение от 15.06.2023 г.
Представен е приемо-предавателен протокол от 01.11.2022 г. (л. 22),
носещ неоспорените подписи на законните представители на страните, видно
от съдържанието на който Община Сунгурларе е констатирала, че
изпълнителят-ищец е извършил всички дейности по етапите на техническото
задание от договора и е приключил успешно проекта на информационен сайт
на общината, който е приет от ответника без забележки.
4
Не се спори по делото, че на 27.09.2022 г. ищецът е издал ДФ №
********** от 27.09.2022 г., осчетоводена в счетоводството му, с предмет
авансовата сума в размер на 4 740 лв.
По делото е изготвено и прието от съда като неоспорено от страните
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, видно от което в
счетоводството на „ВП Технологии" ЕООД фигурират и са осчетоводени
Фактура № **********/27.09.2022 г. и Фактура № **********/06.11.2022 г.
Втората ДФ е издадена от ищцовото дружество във връзка с окончателното
плащане по договор за изработка №26-00-475 от 16.09.2022 г., за което се
сочи, че също не е осъществено. Съгл. ССЕ в счетоводството на Община
Сунгурларе Фактура № **********/27.09.2022 г. само е отразена в дневника
за покупки и съответно в справка-декларация по ДДС за период 09/2022, но
няма осчетоводяване, като ответника е отговорил писмено на вещото лице, че
в Община Сунгурларе НЯМА представена фактура № **********/06.11.2022
г. Експертът е констатирал още, че двете фактури са включени в Дневници за
продажбите на „ВП Технологии" ЕООД съотв. за данъчен период м.09.2022
год. и за данъчен период м. 11.2022 год., както и в Справка-декларация за
ДДС, изпратени до НАП. Вещото лице е посочило още, че в предоставения
Дневник на покупките за данъчен период 09/2022 на община Сунгурларе ф-ра
**********/27.09.22 г. е включена на ред 267, контрагент„ВП Технологии"
ЕООД, вид на стоката или услугата: ав. плащане по д-р 26-00-475, в колона
„дан. основа без ДК или данък" 4740 лв. Съгл. експертизата и видно от
отговора от Община Сунгурларе в общината е представена фактура №
**********/27.09.2022 г., но същата не е осчетоводена, което било в
съответствие с бюджетното законодателство, като експертът е заключил, че в
Община Сунгурларе не е налична представена фактура №
**********/06.11.2022 г. В ОСЗ вещото лице е пояснило, че по принцип
общините много рядко в определени случаи (когато с въпросната покупка
извършват облагаема доставка) ползват данъчен кредит, поради което
последващата ДФ не била осчетоводена.
ДФ № **********/06.11.2022 г. (л. 220) е представена по делото от
ищцовото дружество, издадена на посочената в нея дата от последното, като
отразява сума за плащане в размер на 4 740 лв. по договор №26-00-475 от
16.09.2022 г. и носи неоспорените подписи на управителя на „ВП
технологии“ ЕООД и получателя - Кмета на Община Сунгурларе.
Представена е електронна кореспонденция чрез мобилно приложение
„Viber”, оспорена като неавтентична от ответната стрА., тъй като липсва
възможност за идентификация на страните.
По делото е представена Докладна записка с вх. №94-Д-45 от 06.01.2023
г. от деловодството на Община Сунгурларе, изготвена от свид. Д. Д. и
адресирА. до Кмета на общината, видно от съдържанието на която
системният администратор е докладвал за това, че за Община Сунгурларе е
регистриран домейн и разработен шаблон на сайт с адрес
5
https://sungurlare.site/, като към момента на изготвяне на докладната записка в
сайта липсвала основна част от информацията в раздели „Новини“; „Обяви и
съобщения‘“, „Бюджет и финанси“, „Устройство на територията“, „Екология
и БКС“, „Профил на купувача“, раздел ‚Кмет“ – издадени актове, програми за
управление, отчети; докладвано е още, че е публикувА. некоректна
информация за структурата на Общината и че има липси и неточности в
някои от остА.лите раздели. Освен това свид. Д. е отразил, че не е бил
предоставен достъп до административната част на сайта, което правело
невъзможно управлението му от служители на общината, като не бил
предоставен достъп и до файловата система на сайта, поради което било
невъзможно публикуването на документи и извеждане на справки за вече
публикувани документи.
По делото са изготвени две компютърно-технически експертизи. По
първото заключение, вещото лице е посочило, че изготвения от ищцовото
дружество сайт не е интерактивен и шрифтът му не е четим, като визуално
има разминаване между препоръчания шаблон и изработения сайт.
Възприемането от потребителите е определено от експерта като „трудно“,
което компрометирало отношението към институцията. Вещото лице е
изтъкнало също, че част от информация от стария сайт не е качена на новия.
Посочил е, че изработения интерактивен уеб сайт на Община Сунгурларе
функционира за обичайното му предназначение и за спецификите на
дейността на общината, като всяка нормална инсталация на WordPress при
използване на определена тема и минимална настройка и че предвид
препоръчания шаблон, има добра и асоциативна ориентация в структурата и
информацията предлагА. в сайта, както и добро навигиране в него. Експертът
е заключил, че административната част на сайта позволява добавяне или
редактиране на съдържанието - меню, изображения, текст, но самото меню не
било интуитивно, т.к. потребителят трябвало да извърши прекомерно много
действия за постигането на определен резултат.
Поради изтъкнати противоречия между отразеното в писменото
заключение и изложеното в ОСЗ от 15.06.2023 г. от вещото лице, обуславящи
възникнали съмнения в правилността на експертизата, е назначена повторна
такава, с оглед изясняване функционалните характеристики на процесния
сайт. Вещото лице по повторната СТЕ е констатирало несъответствия при
реализацията на проекта: в раздел "Услуги за изграждане на проекта" - не
били видни страници "Информация за граждани", "Информация за бизнеса";
липсвала страница "Административно обслужване" липсва - като страница и
като връзка в менюто; страница "Електронни услуги" била празна; неясно
било посочено какво означава „Проверка на социални мрежи“ и нямало
интегриран Google Analitics или Facebook pixel. В раздел "Поддържани
браузъри" експертът е открил разлика във визуализацията за Internet Explorer
(за който не е ясно защо бил включен в списъка въобще, като стар неактуален,
заменен от Edge) и Safari (при десктоп версията). В раздел "Адаптивен
дизайн"- Визуализацията на мобилни устройства с Android била проблемна,
6
особено в страници с таблици, например „Телефонен указател" в „Контакти".
Вещото лице заключило, че разработеният уеб сайт на Община - гр.
Сунгурларе отговаря частично на договорените функционалности, но не била
прехвърлена информацията от стария сайт. Според приложената оферта: в
посочената оценка било калкулирано времето за попълване на информация, а
срокът за изработка започва да тече след като клиентът предостави всички
необходими текстове и снимки, които трябва да присъстват в сайта. Вещото
лице е посочило, че използвА.та платформа Wordpress 6.3 има всички
описани в офертата възможности и че електронната страница на Община - гр.
Сунгурларе функционира по предназначение, като интерактивният уеб сайт
на Община - гр. Сунгурларе, предлага възможност за асоциативна ориентация
и навигиране, като последният вещото лице намира за информативен и
частично покриващ критериите за „модерен", т.к. платформата не била
настроена оптимално - реагирала бавно за такъв празен и ненатоварен сайт,
при липса и на кеширане и липса на imagick. Вещото лице е установило, че
платформата предоставя възможност за редакция на всички елементи -
текстове, изображения, позиции в менюто, разпределения и визуализация на
страниците, но за някои от тези функционалности били необходими доста
обширни технически познания за работата на платформата, а обучение на
служителите на Община Сунгурларе не било извършено, по данни от
последната. В ОСЗ от 05.09.2023 г. на въпроси на ищцовата стрА. вещото
лице е пояснило, че е приложил към експертизата безпристрастен А.лиз на
сайта чрез инструменти, общодостъпни в интернет, с които може да се
изследва последният - за мобилни устройства, за десктоп версии и за какви
технологии са използвани при разработката на сайта. От приложенията било
видно, че сайта зарежда много бавно - първото е за 4,5 секунди (оценката на
мобилната версия на сайта е 41 от 100, а на десктоп версията – 77 от 100).
Освен това при търсене в Google на Община Сунгурларе излизал на втора
страница, което означавало, че не е регистриран изобщо в никакви страници и
няма т.нар. SEO-оптимизация. В съдебното заседание е пояснено още от
експерта, че сайтът е създаден по шаблон на Министерството, но не е качвА.
нова информация от ноември 2022 г. Изяснено е още, че бил закупен хостинг,
има код, качен е, но всички пощи са в „abv.bg”, което ще рече, че не са
направили мейли в хостинга на сайта на общината, което от друга стрА. пък
не било предвидено в офертата на ищцовото дружество.
Съдът кредитира изцяло втората съдебна експертиза. Същата е
компетентно изготвена, след запознаване с целия доказателствен материал и
справки при двете страни, неоспорена от страните.
По делото е разпитан свидетелят Д. Д., който работи в Община
Сунгурларе като системен администратор. Последният сочи, че е следвало да
предостави информацията на стария сайт и достъп до административната
част, което и сторил, като комуникацията му с управителя на ищцовото
дружество била по телефона и по “Viber”. Свидетелят твърди, че новият сайт
не се използва от общината, т.к. не съдържа необходимата информация, като
7
достъп има до публичната част, но не и до административната. По отношение
докладна записка, с дата 06.01.2023 г. относно състоянието на новия сайт на
общината, свидетелят достигнал до изводите, които са посочени в нея като
несъответствия на сайта, след като нямал достъп до административната част,
но те се виждали и от публичната част. Сочи, че не е уведомявал
представител на ВП Технологии за това, а кмета. Свидетелят изтъква, че
проблемите на сайта се изчерпвали с липсата на съдържанието, от което се
възползват потребителите на сайта. Изграден бил по шаблон, но не е пълен
със съдържание и съответно нямало как да се използва – само това бил
проблемът. Свидетелят изтъква, че той лично, не е предоставял информация
след датата на приемане на сайта съгл. приемо-предавателния протокол, но не
му била и искА. такава информация, тъй като той я бил представил в самото
начало преди да се започне работата по сайта. Сочи още, че при изграждане
на сайта е имало информация от стария сайт, която се качва и тя била
предоставена, но след приемо-предавателния протокол свидетелят спрял да
предоставя каквато и да е информация.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА.
следното:
По иска по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
Основателността му е предпоставена от установяване от стрА. на ищеца
на съществуването на правоотношение по договор за изработка с твърдяното
от него съдържание; изпълнението на работата в уговорения обем и качество
и предаването на изработеното на ответника.
Не е спорно между страните сключването на процесния договор с
посоченото от ищеца първоначално съдържание и предмет изработката на
интерактивен уеб сайт на ответната община, организиран по начин,
позволяващ директен и лесен достъп до информация, свързА. с областите й
на дейност съгласно приложена оферта (л. 12-16 вкл.) и технически
изисквания, както и поддръжка и администриране за срок от една година на
интернет страницата, считано от нейното изграждане.
По отношение на съответствието на работата с уговореното в качествено
отношение, на първо място следва да бъде посочено, че надлежният
процесуален момент за релевиране на такова възражение е с отговора на
исковата молба. В него ответникът е възразил за некачествено изпълнение и
допълнително посочил, че изработеното е толкова лошо, че е негодно да
служи за обикновеното му или посоченото в договора предназначение.
Посочил е и че е имало уговорка между страните да се отстранят забележките
непълнотите, отклоненията в сайта, като едва след това щяло да бъде
заплатено възнаграждението в цялост, както и че възраженията на общината
за неправилно изпълнение били релевирани при приемане на работата, а след
подписване на приемо-предавателния протокол ищецът бил уведомен и за
скритите недостатъци на уеб сайта, които го правили неизползваем, но
въпреки това не ги отстранил. Макар съдът да е задължен да укаже на
8
страните да конкретизират и обосноват твърденията и възраженията си в
първото съдебно заседание (чл.143, ал.3 ГПК и чл.145, ал.2 ГПК), още с
определението по реда на чл.140 ГПК от 12.05.2023 г. съдът е посочил на
ответника, че възражението му за несъответствие в качествено отношение
между уговореното и изработеното е недоказано – не са посочени
доказателства по отношение на направени възражения от негова стрА. пред
ищеца, водещи до пълна негодност на сайта да функционира съгл.
предназначението му – обичайно или по договор. В тази връзка от ответната
Община е представена докладна записка от системния й администратор,
адресирА. до кмета, в която са отразени липсващите части от информация,
която следвало да бъде публикувА. на сайта в съответните раздели, както и
обстоятелството, че не е предоставен достъп до административната част на
сайта и до файловата му система, което правело невъзможно публикуването
на документи в него. Следва да се има предвид, че няма данни въпросната
докладна записка да е била доведена до знанието на ищцовото дружество,
преди връчването й като приложение към отговора на исковата молба, редом
с определение №265 от 12.05.2023 г., съдържащо проекта за доклад по делото.
В ОСЗ от 15.06.2023 г. процесуалният представител на ответната община
затвърждава гореупоменатия извод, като сочи, че докладната записка е
вътрешен административен акт и не касае ищцовото дружество, като няма
практика административния орган да уведомява трети лица за вътрешния си
документооборот.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата стрА., а
последната – да плати възнаграждение. Договорът е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден.
Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща както фактическо
действие – реалното получаване на фактическата власт на изработеното (в
случая – безспорно), така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е.
признание, че то съответства на възложеното с договора (Решение №
218/23.12.2016 г. по т.д. № 3709/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В този смисъл
задължение на поръчващия да приеме работата не възниква, ако работата не е
извършена съгласно поръчката – ако изпълнителят е изработил нещо
различно или нещо с такова отклонение или с такива недостатъци, че да
прави изработеното негодно за договорното или обичайното му
предназначение (така Решение № 202/27.02.2015 г. по търг.д. № 4123/2013 г,
на II Т.О. на ВКС). Посоченото е проявление на общия принцип, че
кредиторът не е длъжен да приеме нещо различно от дължимото – чл.65, ал.1
ЗЗД. Само в разгледА.та хипотеза може да се заключи, че възложителят не е
приел работата основателно, защото такова задължение за него не е
възникнало.
Не е налице тази хипотеза когато изпълнителят е извършил работата
съгласно поръчката, но тази работа е некачествена – страда от недостатъци
9
или отклонения от възложеното, които не правят работата изцяло негодна за
поръчващия. Тогава на общо основание за последния възниква задължението
за приемане на работата, а за да запази правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, при
приемането той трябва да прегледа изработеното и да направи всички свои
възражения за неправилно (некачествено) изпълнение, освен за скрити
недостатъци, защото ако пропусне да стори това, работата необоримо ще се
счита приета – чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Не може да се приеме, че
възложителят може основателно да откаже да приеме работа с недостатъци,
защото това би направило разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД
изключващи се взаимно (арг. от обобщаващите съдебната практика Решение
№ 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
99/11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г. на І Т.О. на ВКС и Решение №
187/13.01.2020 г. по т.д. № 3093/2018 г. на II Т.О. на ВКС).
В настоящия случай разработеният уеб сайт на Община - гр. Сунгурларе
не е различно от възложеното, нито страда от такива недостатъци или е с
такива отклонения, че да го правят негодно да задоволи интереса на
кредитора. При изслушване на експертизата вещото лице изрично уточни, че
електронната страница на Община - гр. Сунгурларе функционира по
предназначение, като интерактивният уеб сайт предлага възможност за
асоциативна ориентация и навигиране, като последният експертът намира за
информативен и частично покриващ критериите за „модерен“, при все
непрестанното въвеждане на нови плъг-ин. Посоченото води на извод за
неоснователност на възражението на ответника за негодност на работата
изобщо да изпълнява обичайното си предназначение, а няма твърдения или
доказателства, че договореното е било различно. Що се отнася до липсата на
достъп до административната част на сайта и невъзможността за публикуване
на документи и извеждане на справки от вече публикувани документи, следва
да се има предвид, че съгл. чл. 5, т. 6 от договора за изработка от 16.09.2022 г.
изпълнителят е длъжен да предостави на възложителя всички данни, акаунти
и пароли, необходими за администрирането на уеб сайта, едва след заплащане
на пълната сума от полагащото му се възнаграждение, което в случая не е
сторено.
По тази причина за ответника е възникнало задължение да приеме
работата. Установеното от фактическа стрА. дава основание за заключение,
че ответникът е бил поканен от ищеца да прегледа изработеното и да му го
предаде, което и се е случило, съгл. неоспорения приемо-предавателен
протокол от 01.11.2022 г. (л. 22), като именно тогава ответникът е следвало да
направи своите възражения по качеството, посочени в докладната записка от
06.01.2023 г., тъй като липсата на информация, публикувА. в посочените
раздели, не може да се възприеме за скрит недостатък. Действително едно от
основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
10
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При наличие на
скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при
обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, правата на
поръчващия /възложителя/ по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД възникват веднага след откриването или появата им, като поръчващият
/възложителят/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя
веднага след откриването или появата на скритите недостатъци или в
уговорения от страните в договора срок (арг. от Решение № 231/13.07.2011г.
по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014г. по т. д. №
1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о.). Дори и да се възприеме тезата, че липсващата
информация представлява „скрит“ недостатък, то липсват данни въпросните
да са били релевирани пред дружеството-изпълнител незабавно след
откриването им, ако за първа възможна дата, сочеща на това обстоятелство се
възприеме тази на докладната записка, а именно – 06.01.2023 г. От друга
стрА. съгл. чл. 7 от договора за изработка възложителят се е задължил да
предостави техническо задание, указания за визията, която иска за своя уеб
сайт, както и материали, снимки документация и информация за същия. На
въпросното задължение кореспондира и правото на изпълнителя,
обективирано в чл. 4, т. 1 от договора да изисква необходимите снимки,
информация и др. за поместване в сайта. В този смисъл без оказване на
необходимото съдействие, длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си, тъй като дружество с предмет на дейност проектиране, разработка,
поддържане и управление на проекти в сферата на информационните
технологии, не би могло самостоятелно да извърши преценка досежно
естеството на общинската документация, която следва да намери публичен
израз в официалния й сайт. Същото се отнася и до предвиденото задължение
за изпълнителя да извърши обучение на системата Wordpress съгл. офертата и
поддръжка и администриране за срок от 1 година на интернет страницата.
Последните няма как да бъдат проведени преди да бъде поместено цялото
необходимо съдържание на сайта на официалната институция, за което е
необходимо оказване на задължително съдействие от стрА. на възложителя.
Неизпълнението на това задължение не може да се вмени във вина на
изпълнителя, при положение, че ответникът с поведението си е стА.л причина
за него (арг. от чл. 81, ЗЗД). Поради това и достъпът до информационния
ресурс и контролът по изпълнението на изработката на сайта е бил възложен
на свид. Д. Д. (арг. от Заповед №465/16.09.2022 г. на Кмета на Община
Сунгурларе). Във връзка с осъществявА.та комуникация между ищцовото
дружество и свидетеля е представена онлайн-кореспонденция, осъществявА.
по мобилно приложение „Вайбър“ (л. 41-56 вкл.). Последната е оспорена като
неавтентична от ответното дружество. В тази връзка следва да се има
предвид, че Регламент (ЕО) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО55 определя електронния документ като „всяко съдържание,
11
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис” (чл. 3, т. 35). За да бъде идентифициран
един електронен документ от множество други, той трябва да бъде
индивидуализиран, т.е. да притежава определени атрибути, чрез които в
бъдеще да се осъществява неговата идентификация. Това могат да бъдат: 1.
Име на файла, което се дава от създателя на информацията или автоматично;
2. Формат на файла, определен от програмата, с която се създава или
съхранява; 3. Размер на файла, представляващ обема памет, която заема
файлът; 4. Дата и време на създаване или изменение на файла; 5. Автор на
информацията, съдържаща се във файла (често автоматично, според
персонализацията на електронния носител, чрез който се създава файла).
Освен персонализиращите реквизити електронният документ може да
съдържа защитни или удостоверяващи реквизити. Като реквизити на
електронния документ, които едновременно се явяват персонифициращи,
защитни и удостоверителни, се открояват електронният подпис, електронният
печат, електронният времеви печат и т.н. Независимо, че на информацията
във форма на съобщение с данни се придава надлежна доказателствена сила,
то при нейното представяне следва да се отчита надеждността на способа, с
помощта на който е подготвено, събрано или предадено съобщението с данни,
надеждността на способа, с който се гарантира целостта на информацията, и
способа, с помощта на който може да се идентифицира неговият съставител и
друг съответстващ фактор. Регламент ЕС/910/2014 включва потвърждаването
на целостта на данните в електронна форма в понятието „удостоверяване на
автентичност” и в чл. 3, т. 5 определя последното като: „електронен процес,
който позволява електронна идентификация на физическо или юридическо
лице или потвърждаване на произхода и целостта на данни в електронна
форма”. Следователно въпросът за автентификацията на електронния
документ в смисъла, разгледан по-горе, има своето легално основание.
Предвид гореизложеното представената комуникация не може да бъде
кредитирА., при все липсата на посочени телефонни номера, безспорно
принадлежащи на адресатите, участващи в нея. Не се установява логична
последователност на водената комуникация, което компрометира
съдържанието й и създава предпоставки, обуславящи възникване на съмнение
в избирателност и целеви подбор на представените извадки от разговор,
независимо и без значение между кои страни е бил осъществен. Поради това
и предвид неубедителната автентичност на гореспоменатата извадка от
мобилното приложение, последната не следва да бъде ценена съвместно с
остА.лия доказателствен материал по делото.
Въпреки това информативни по отношение липсващото съдържание на
сайта се явяват показанията на свид. Д., разпитан в ОСЗ от 05.09.2023 г.,
който твърди, че в самото начало на целия процес по изготвяне на сайта е
предоставил на ищцовото дружество нужната информация, но след изготвяне
на докладната записка, когато реално за първи път са изтъкнати
недостатъците на интернет страницата, последният спрял да предоставя
12
последваща информация. Вещото лице-експерт също заявява, че
неактуалността на сайта е предпоставена от липсваща информация, тъй като
сайтът бил създаден по изискуемия шаблон на Държавната агенция по ел.
управление към МЕУ, но в него не е качвА. информация от ноември 2022 г.
Част от остА.лите установени от вещото лице недостатъци – липсата на
поместена актуална информация по посочените раздели, неинтегриране на
Google Analitics или Facebook pixel, разлика във визуализацията за Internet
Explorer и Safari, проблемната визуализация на мобилни устройства с Android,
бавното зареждане, липса на кеширане, липса на направени и-мейл адреси в
закупения хостинг - са били видими при прегледа на работата и са могли да
се открият при обикновения начин на приемане, изхождайки от това, че при
възлагане изработката на сайт обикновеният начин на приемане включва най-
малкото оглед на страницата и поместената в менютата и подменютата
информация. По аргумент от противното от чл.264, ал.2 ГПК тези
недостатъци по характера си са явни. Невъзразявайки своевременно пред
ищеца за тях, ответникът изгубил правото си едва сега да претендира права от
същите, защото работата в тази част необоримо се счита приета – чл.264, ал.3
ЗЗД.
Дори и да се приеме, че не е било възможно ответникът да ги установи
веднага при първоначалния преглед, най-късният възможен момент за
изтъкването им пред изпълнителя и претендиране на някои от правата по чл.
265, ал. 1 от ЗЗД е незабавно след изготвяне на докладната записка на
06.01.2023 г. Не са въведени твърдения и не се установява от доказателствата
ответникът да е възразил за възникналите по-късно недостатъци пред ищеца,
макар да ги е знаел, поради което и за тях, работата се счита приета съгласно
презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД.
В обобщение, недостатъците на работата не я правят абсолютно негодна,
поради което съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца
уговореното възнаграждение, въпреки тях и при все, че не е отправил
възраженията си за некачествено изпълнение веднага след откриване на
недостатъците, поради което няма възможност за възползване от правата му
по чл. 265 от ЗЗД, а и не е отправено такова искане.
С оглед на така достигнатите фактически и правни изводи, съдът намира,
че ищецът е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване на
исковата си претенция с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от
9 480 лв., представляваща възнаграждение за изпълнената работа –
изработката на уеб сайт с уговорените функционалност и архитектура
/дизайн/. Доколкото процесуално задължение на ответника е да установи
изпълнението на задължението чрез плащане или друг правновалиден способ,
липсата на твърдения и проведено доказване в тази насока, води до извода за
неизпълнение на основното му задължение по договора за изработка.
Установи се наличието на валиден договор за изработка между страните,
изпълнение на задълженията на ищеца по договора, приемането на работата
13
от възложителя, като съдът намира, че приемането е свързано с липсата на
конкретни забележки по изпълнението в рамките на разумен период след
него, а такива конкретни забележки и възражения не се установиха да са били
надлежно противопоставени на изпълнителя.
Що се отнася до довода за липса на счетоводно отразяване на
задължението за заплащане на възнаграждението, следва да се има предвид,
че както е посочено и в определение № 544 от 15.11.2016 г. по т. д. №
60059/2016 г., ГК, І ГО на ВКС, няма колебания в практиката на ВКС, че
източник на задължението е договорът; че при договори за изработка
задължението за плащане възниква при извършена и приета работа - решение
№ 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, II ТО, а данъчната
фактура в определени случаи може да служи като доказателство за наличието
на договор и за породените от него права и задължения (арг. от решение №
211 от 30.01.2011 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II ТО на ВКС). Липсата на
издадена от възложителя фактура, съответно неосчетоводяването на
издадените от изпълнителя не може да послужи като основание за отказ за
плащане на възнаграждението, тъй като то е платимо от момента на приемане
на работата, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД. При наличие на изричен писмен
договор и доказателства за приемане на изпълнената работа, фактурата
представлява единствено документ за осчетоводяване на стопанската
операция.Освен това последователна е практиката на ВКС, че двустранно
подписА.та фактура (каквито са процесните ДФ №********** от 27.09.2022
г.- л. 23 и ДФ №********** от 06.11.2022 г. – л. 220, касаещи незаплатените
авансово и окончателно плащане), съдържаща съществените елементи на
конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за
изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може
да бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на
фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-
предавателен протокол (арг. от Решение 138 от 17.10.2011г. по т.д.№
728/2010г. на ІІ т.о. и Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. 333/2011 г. на ІІ
т.о.)
Ответникът не твърди и не доказа заплащане на уговореното
възнаграждение за изработка на сайта. Поради това искът е основателен за
пълния размер на сумата.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Възникването в полза на ищеца на неустоечното вземане е обусловено от
установяване съществуването на неизпълнен на падежа главен дълг,
уговорено обезщетение за вреди от забавено изпълнение и неговия размер.
Изясни се, че Община Сунгурларе не е заплатила нито авансовото, нито
окончателното възнаграждение за изработка на уеб сайта в размер на сумата
от 9 480 лв. Авансовото плащане в размер на 4 740 лв. с ДДС е било дължимо
в 10-дневен срок от сключване на договора от 16.09.2022 г., а именно – от
26.09.2022 г., а окончателното плащане – съгл. чл. 3, т. 2 от договора – в 10
14
дневен срок след приемане на работата от възложителя с подписан
двустранен предавателно-приемателен протокол (01.11.2022 г. ) и след
предоставяне на фактура от стрА. на изпълнителя (06.11.2022 г.), но не по-
късно от 90 дни след подписване на договора, следователно окончателното
плащане е било изискуемо на 16.11.2022 г.
Неустойката съгл. чл. 9, т. 1 от договора за изработка е предвидена за
забавено изпълнение на възложителя на задължението му за заплащане на
възнаграждение, като размерът й е лимитиран до 15% от сумата, която е
просрочена. След изтичането на гореспоменатите срокове възложителят е
изпаднал в забава по отношение на вземането на изпълнителя за
възнаграждението му. В настоящата хипотеза ищецът претендира сумата от 1
422 лв., която представлява 15 % от общо дължимото възнаграждение по
договора. Основанието за начисляване на неустоечното съглашение е
отсъствието на плащане в срок на дължимата сума, при положение че ищецъ е
бил изправна стрА.. Следователно, искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумата от 1 422 лв. /представляваща 15 % от незаплатеното
възнаграждение от 9 480 лв.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от същия разноски в общ размер от 3 286, 08 лв. При
определянето им съдът взе предвид направените разноски за държавна такса,
внесени депозити за вещи лица и адвокатското възнаграждение, чието реално
извършване е доказано по делото, предвид приложените договор за
адвокатски услуги от 10.02.2023 г., фактура и дневно извлечение от
09.06.2023 г. /л. 221 – л. 226 от делото/.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Сунгурларе с ЕИК ********* с адрес гр. Сунгурларе,
ул. Г. Димитров №2, представлявА. от кмета Г. С. К. да заплати на „ВП
Технологии“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Студентски, ул. „Акад. Борис С.“ №38, вх. Б, ет. 13, ап. 399,
представлявано от управителя В. Г. П. чрез пълномощниците А. И. П. и К. А.
Р. следните суми: 9 480.00 лв. (девет хиляди четиристотин и осемдесет лева),
представляваща договорено възнаграждение по чл. 2 вр. с чл. 4, т. 3 вр. с чл.
7, т. 2 от Договор за изработка на уеб сайт съгл. предоставена оферта №122 от
29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и 1 422.00 лв.
(хиляда четиристотин двадесет и два лева), представляваща неустойка за
забавено плащане по чл. 9, ал. 1 от Договор за изработка на уеб сайт съгл.
съгл. предоставена оферта №122 от 29.08.2022 г., ведно със законната лихва
15
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Сунгурларе с ЕИК
********* с адрес гр. Сунгурларе, ул. Г. Димитров №2, представлявА. от
кмета Г. С. К. да заплати на „ВП Технологии“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ул. „Акад. Борис
С.“ №38, вх. Б, ет. 13, ап. 399, представлявано от управителя В. Г. П. чрез
пълномощниците А. И. П. и К. А. Р. сумата от 3 286, 08 лв. (три хиляди
двеста осемдесет и шест лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
16