РЕШЕНИЕ № 724
гр. Сливен , 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен съд, гражданско
отделение, VІІ-ми състав в публичното
заседание на седемнадесети юли, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател :
Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното
от съдия Каранашева
гр. дело № 6690 по описа за 2019 год. на СлРС ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало
доставяне на електрическа енергия обект на потребление на ответника, за периода
от 23.01.2019г. до 22.03.2019 г., на стойност 107.75 лева - главница, като
върху доставките на електрическа енергия за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.45лева, начислена към
26.09.2019 г. Сочи се, че за процесните суми ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Заповед за изпълнение е издадена и
установено редовността на връчването на длъжника по чл.47 от ГПК и указано на
ищеца да предяви положителни установителни искове за
вземането си.
Поискано е да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество главница за
периода 23.01.2019г. до 22.03.2019 г., на стойност 107.75 лева - главница, като
върху доставките на електрическа енергия за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.45лева, начислена към
26.09.2019 г. за имот находящ се в гр.Сливен,
ул.Шипка №26 А, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и
разноските направени в заповедното производство.
Съдът е квалифицира така предявения главен положителен
установителен иск, като такъв с правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК,
във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицира така предявения акцесорен положителен установителен
иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото
дружество, че доказателствената тежест по отношение
на доставянето и консумирането на електрическа енергия за периода от
23.01.2019г. до 22.03.2019 г.,
присъединяването на абоната към електроснабдителната мрежа, правилното и
законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор
от ответникът не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано,в писмено становище моли да бъдат уважени
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не
взема становище по предявените искове.
По искане в писмено
становище на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение с протоколно определение от 17.07.2020г. съдът е
обявил,че ще произнесе неприсъствено решение по спора.
Съдът като взе предвид,събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа страна
следното:
От фактура, издадена на 28.02.2019г. от ЕВН
Електроснабдяване АД на М.П.Д. се установява, че за периода 23.01.2019г. до
22.02.2019г. за къща, находяща се в ул.Шипка №26 е начислена електроенергия на стойност 47.47лв,със
срок за плащане до 11.03.2019г.
От фактура, издадена на 31.03.2019г. от ЕВН
Електроснабдяване АД на М.П.Д. се установява, че за периода 23.02.2019г. до
22.03.2019г. за къща, находяща се в ул.Шипка №26 е начислена електроенергия на стойност
6.28лв,със срок за плащане до 10.04.2019г.
От препис извлечение от сметка се
установява, че дължимата главница за ползвана, но незаплатена електроенергия за
периода 23.01.2019г. до 22.03.2019г. за къща, находяща
се в ул.Шипка №26 за абонат М.П.Д.
възлиза на 107.74лв, а дължимата лихва от датата на изискуемост на всяка от
двете фактури до 26.09.2019г. възлиза на 5.45лв.
В чл. 7, т.1 на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
Електроснабдяване АД е предвидено,че ЕВН Електроснабдяване се да снабдява с електрическа енергия при
условията на равнопоставеност, всеки клиент, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от ЕВН
България Електроразпределение АД. В чл. 8, т.1 от ОУ е предвидено, че ЕВН ЕС
има право при съгласуване с ДКЕВР да определя периодите на отчитане и сроковете
на заплащане на консумираната електрическа енергия, определянето на
сроковете за отчитане и заплащане на
консумирана електрическа енергия ЕВН ЕС определя спазвайки правилата на пазара
и на принципа за оптимални разходи за всеобщо предлагана услуга при регулирани
цени. В чл.11 от ОУ на ЕВН ЕС е предвидено, че клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обект електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ.В чл.18 от ОУ е
посочено, че потребителя заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно по определените от ЗКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, като периода за плащане е десет дни за всички фактури с
изключение на посочените в чл.17, ал.4 от ОУ. В чл. 27, ал. 1 от ОУ „Клиент, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В чл. 33, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че при писмено заявление на клиента ЕВН България Електроснабдяване АД прекъсва за
определен срок електроснабдяването му, като искането съдържа датата, часа и
продължителността на желаното от клиента преустановяване на снабдяването. В чл.
18, ал. 7 от ОУ е предвидена възможност за клиента да подаде възражение срещу
фактурираните суми.
На 27.09.2019г. ЕВН България Електроснабдяване АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.П.Д. за
сумата от 107.75 лева, представляваща стойността на консумираната, но
незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2019г.
до 22.03.2019г., сумата от 5.45лв, представляваща мораторна
лихва за забава, изтекла към 26.09.2019г., законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата
На 14.09.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5120/2019г. на СлРС. Препис от
заповедта и възражението са връчени на Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
В заповедното производство е указано на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението.
В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за
изпълнение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а
именно в едномесечния преклузивен срок за отговор,
ответникът не е подал отговор,като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането
са му връчени на 31.01.2020г. и в
разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че не представи отговор на исковата молба.
Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответникът
не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка-
ответникът не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, както и
четвъртата предпоставка – ищецът, чрез процесуалния си представител е направил
искане да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК- на ответникът е указана последицата
от неспазването на сроковете за размяна на книжа с разпореждане, връчено на
31.01.2020г., и последиците от неявяването му в съдебно заседание. Налице е и
втората предпоставка, визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е
вероятно основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД, а
именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от за къща, находяща се в ул.Ш. №… за абонат М.П.Д. възлиза на 107.74лв за
периода от 23.01.2019г. до 22.03.2019г. Безспорно се установи по делото
фактурирането на съответните количества електроенергия от ищцовото
дружество за ползваната от ответника в
качеството му на електроенергия.
Установи се по делото, че е отчетена
електроенергията, консумирана от ответника и съответно е фактурирана.
Ответникът не е подал възражение в дадения срок по чл. 18 от ОУ и не е оспорил
дължимите суми. Съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ ЕВН
България Електроснабдяване АД се задължава да снабдява с електрическа
енергия при условията на равнопоставеност всеки
клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа,
обслужвана от ЕВН България Електроразпределение АД. Съгласно чл. 18, ал. 1 от
ОУ потребителя заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, като периода за плащане е 10 дни за всички фактури. В чл. 11, т.
1 от ОУ клиента се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел.
енергия в сроковете и по начин предвидени в ОУ. Безспорно се установи по делото
че ответникът е ползвал ел. енергия, фактурирана от ищцовото дружество
и незаплатена от ответника. Безспорно се
установи по делото, че сумата от 107.54 лева, представляваща стойността на
консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.01.2019г. до 22.03.2019г. е ползвана от ответника. С оглед
изложеното ще следва да бъде уважен предявеният положителен установителен
иск за главница в размер на 107.54 лева, представляваща стойността на
консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.01.2019г. до 22.03.2019г., както и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението.
По предявения иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.
1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а именно да се признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 5.45лв, представляваща мораторна лихва за
забава, изтекла към 26.09.2019г., Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ клиент, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на всички дължими суми, дължи на
ЕВН България Електроснабдяване АД обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Не се спори поделото, че ответникът не е заплатил
сумите по процесните фактури, поради което и
доколкото претенцията за главница е основателна се явява основателна и
претенцията за мораторна лихва в размер на 5.45лв.,
за колко е посочило и заключението си вещото лице. С оглед изложеното ще следва
да бъде уважен предявения иск за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 5.45лв,
представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към
26.09.2019 г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да
бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по
делото разноски в размер на 250лв.,
представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и разноските, направени в заповедното производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.Д., ЕГН ********** *** дължи на основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1,
т.2,вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.200,ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 208 , ал. 1 от ЗЗД на ЕВН България Електроснабдяване
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо
Г.Данов №37 сумата от 107.75лв/ сто и
седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2019г. до 22.03.2019г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.09.2019г. до окончателното
изплащане на главницата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.Д., ЕГН ********** *** дължи на основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1, т.2, вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД на ЕВН България
Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37 сумата
от 5.45лв, представляваща мораторна лихва за забава,
изтекла към 26.09.2019г.
ОСЪЖДА М.П.Д.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЕВН България Електроснабдяване АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов
№37 на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 250лв / двеста и петдесет лева/ ,представляваща направени по
исковото и заповедното производство разноски .
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис
от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната,
срещу която е постановено М.П.Д., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на
препис от неприсъственото решение.
Препис от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: