№ 665
гр. П., 15.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220105439 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът В. П. Н. - редовно призован, не се явява лично в съдебната зала,
не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх.№ 10574 от 11.04.2025г. от адв. А. в качеството му на
процесуален представител на ищецът.
Ответникът Кредисимо ЕАД - редовно призовани, неизпращат
процесуален представител. Постъпила е молба с вх.№ 10486 от 10.04.2025г.
от юрк. А. Д. И., упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, не се явява в съдебната зала.
Постъпила е молба с вх.№10383 от 09.04.2025г.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 10574 от 11.04.2025г. от адв.
1
А. с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че
възразява срещу молбата на процесуалния представител на ответника за
назначаване на съдебно-техническа експертиза като счита, че не е нужна за
процеса. Моли съда да даде време на съдебно-счетоводната експертиза да
извърши своята работа за установяване на неоснователното обогатяване на
ответника.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№10486 от 10.04.2025г. от
ответното дружество, чрез юрк. И. с която се моли съда да даде ход на делото,
ако са налице законовите предпоставки за това. Поддържа се депозирания
отговор на исковата молба. Оспорва предявените срещу ответното дружество
искове.
За доказване на твърденията, че между страните не е сключван Договор за
потребителски кредит №2207240/14.03.2020г., е направено доказателствено
искане: Моли съда да бъде назначена по делото съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на следните въпроси:
- Подадено ли е на 14.03.2020г. заявление от страна на В. П. Н., ЕГН:
********** в платформата на „Кредисимо“ ЕАД за кредит за сумата от 200
лева главница и период от 30 дни?
- Одобрено ли е заявлението от страна на „Кредисимо“ ЕАД?
- Има ли отразен в системата на „Кредисимо“ ЕАД изходящ превод на
сумата от 200 лева - главница по договор за кредит №2207240/14.03.2020г
За доказване на твърденията, че между страните не е сключван Договор за
потребителски кредит № 2217690/11.04.2020г., правя следното
доказателствено искане: Моли съда да бъде назначена по делото съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:
- Подадено ли е на 111.04.2020г. заявление от страна на В. П. Н., ЕГН:
********** в платформата на „Кредисимо“ ЕАД за кредит за сумата от 1100
лева главница и период от 13 дни?
- Одобрено ли е заявлението от страна на „Кредисимо“ ЕАД?
- Има ли отразен в системата на „Кредисимо“ ЕАД изходящ превод на
сумата от 1100 лева - главница по договор за кредит №2217690/11.04.2020г.
Сочи се, че тъй като по делото няма входирана в срок съдебно-счетоводна
2
експертиза, моля делото да бъде пренасрочено за друга дата, като се даде
възможност на вещото лице да изготви заключението.
В случай че ответната страна направи доказателствени искания, е направено
възражение за процесуална преклузия.
Изразено е становище по ход по същество на делото:
Моли се съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
срещу ответното дружество установителни искове. Да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените срещу ответното дружество
осъдителни искове.
Претендират се всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК;
Във връзка с претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
ищеца, се моли същото да бъде определено в справедлив размер спрямо
ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да
бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При определяне размера на дължимите на
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение съдът да съобрази
актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C 438/22г., като предвид ниската
правна и фактическа сложност на производството да присъди хонорар под
минималния размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че хонорар в размер на 150,00 лева
е справедлив (в този смисъл Определение №50015/2024г., постановено по т .д.
№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС).
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната тъй като страните не се явяват в
настоящето съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 22 във връзка с чл.11, ал.1,
3
т.10 ЗПК както и искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба с която се твърди, че ищецът е сключил от
разстояние 14 /четиринадесет/ договора за потребителски кредит с ответника
в периода от 10.03.2020 г. до 10.04.2024 г., по които договори e усвоявана сума
и е надплащано значително. Сочи се, че като задължително условие се явявало
задължението да се сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето
лице – Ай Тръст, за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага.
Твърди се, че ответникът не включва в договорите размера на възнаграждение
за предоставяне на гаранция от Ай Тръст, който е задължителен разход,
поради което договорите до един са недействителни. Всички от договорите са
били обезпечени от Ай Тръст, като не са включени разходите по договора с
третото лице. Ето защо се предявяват установителни искове, които да внесат
яснота в отношенията си с ответника като установи, с влязло в законна сила
решение, че между тях съществува или не съществува определена правна
връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от
07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).
Сочи се, че данните посочени в договорите за потребителски кредит са както
следва:
1. Договор за потребителски кредит № 2204486 от 10.03.2020г. със
сума на кредита 200 лева, с обща сума за връщане в размер на 203,33 лева за
1 месец. Определен е ГПР 49,44 % и ГЛП 40 %.
2. Договор за потребителски кредит № 2207240 от 14.03.2020г. със
сума на кредита 200 лева, с обща сума за връщане в размер на 205,67 лева за
1 месец. Определен е ГПР 40,50 % и ГЛП 34,02%.
3. Договор за потребителски кредит №2217690 от 11.04.2020г. със
сума на кредита 1100 лева, с обща сума за връщане в размер на 1370,98 лева
за 13 месеца. Месечни вноски по 105,46 лева. Определен е ГПР 47,73 % и
ГЛП 39,66 %.
4. Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020г. със
сума на кредита 500 лева, с обща сума за връщане в размер на 584,46 лева за
9 месеца. Месечни вноски по 64,94 лева. Определен е ГПР 46,63 % и ГЛП
38,90 %.
5. Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. със
4
сума на кредита 850 лева, с обща сума за връщане в размер на 1023,22 лева
за 11 месеца. Месечни вноски по 93,02 лева. Определен е ГПР 46,37 % и ГЛП
38,72%.
6. Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021г. със
сума на кредита 1000 лева, с обща сума за връщане в размер на 1105,56 лева
за 12 месеца. Месечни вноски по 92,13 лева. Определен е ГПР 20,67 % и ГЛП
18,94 %.
7. Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021г. със
сума на кредита 1750 лева, с обща сума за връщане в размер на 2113,93 лева
за 13 месеца. Месечни вноски по 162,61 лева. Определен е ГПР 39,53 % и
ГЛП 33,78 %.
8. Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021г. със
сума на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2209,20 лева
за 12 месеца. Месечни вноски по 184,10 лева. Определен е ГПР 20,48 % и
ГЛП 18,78 %.
9. Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022г. със
сума на кредита 2100 лева, с обща сума за връщане в размер на 2510,09 лева
за 14 месеца. Определен е ГПР 33,36 % и ГЛП 29,14 %.
10. Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022г. със
сума на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3407,07 лева
за 15 месеца. Определен е ГПР 21.04% и ГЛП 19,25%.
11. Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023г. със
сума на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3396,36 лева
за 15 месеца. Определен е ГПР 20,46% и ГЛП 18,76%.
12. Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023г. със
сума на кредита 4000 лева, с обща сума за връщане в размер на 4886,51 лева
за 17 месеца. Определен е ГПР 27,26% и ГЛП 30,94%.
13. Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024г. със
сума на кредита 2500 лева, с обща сума за връщане в размер на 2646,97 лева
за 8 месеца. Определен е ГПР 16,32% и ГЛП 15,21%.
14. Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024г. със
сума на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2147,52 лева
за 8 месеца. Определен е ГПР 20,77 % и ГЛП 19,02%. В профила на ищеца на
5
сайта на ответника присъства и обединен погасителен план, в който е
включена такса гарант, като общата дължима сума е в размер на 3279,28 лева
Сочи се, че ищецът е сключвал договор след договор, като са извършвани
рефинанси, за да може да изплаща кредитите. Ищецът е влезнал в спиралата
на дълговете и излизане от там е възможно само чрез съдебната зала.
По недействителност на договорите се твърди, че ответникът не е посочил
правилно в договорите за потребителски кредит общата дължима сума,
защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението на Ай
Тръст ЕООД. Разходът към Ай Тръст е задължителен и това може да се
извлече от самите договори. Изборът между обезпечение (чл.4, ал. 1 от
договорите) е банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично
и е непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето
лице в срок от 48 часа. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договорите се показва
задължителния характер на обезпечението – няма обезпечение в срок – няма
договор. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договорите пък се вижда, че срокът
за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение.
Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“,
защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след
дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов
ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът.
Сочи се, че според решение С-714/22 на СЕС (т.45 и т.46 от мотивите), когато
в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са
задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че
има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.
В посоченото решение на СЕС се тълкуват допълнителните услуги на Профи
Кредит България дали следва да се включат в ГПР или не, като
допълнителната услуга на Ай Тръст (капиталът се притежава от ответника)
спада в същата хипотеза задължителен разход в договора за потребителски
кредит, чиято цел е да прикрие реалните разходи, които потребителят ще
понесе. Твърди се, че срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като
неправилно е посочена общата дължима сума в договорите.
6
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Отделно от това, в светлината на
решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи, че неточно
посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което
опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за
кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Ето защо, съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Твърди се, че ответникът кредитодател не посочва правилно годишния
процент на разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничава
ищеца да разбере на какви условия се съгласява, въз основа на което следва
договора за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради
нарушаване на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Сочи се, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на
обезпечение и заплащане на възнаграждение на АЙ ТРЪСТ е скрито
възнаграждение и по своята същност е задължителен разход. Самата клауза на
чл. 4, ал. 1 от договорите е неравноправна клауза.
По осъдителния иск се твърди, че ищецът не пази почти никакви платежни
бележки, поради което се налага да се назначи съдебно-счетоводна експертиза,
за да се установи неоснователното обогатяване.
Направено е особено искане като се иска на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
съда да освободи ищеца от разноски по делото, тъй като лицето е материално
затруднено. Приложена е декларация за имуществено състояние и други
приложения.
7
Моли се съда, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, да задължи Ай Тръст ЕООД,
ЕИК *********, с адрес в гр. София, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България", да предостави всички сключвани с В. П. Н., с ЕГН:
********** договори в периода от 10.03.2020 г. до 10.04.2024 г.(вкл.).
Номерата на договорите за потребителски кредит принципно трябва да
съвпадат с договорите, сключвани с Ай Тръст. Това е с цел да докаже, че към
договорите за потребителски кредит са се начислявали допълнителни
възнаграждения, невключени в ГПР. В условията на евентуалност, се моли
съда да изиска от БНБ – ЦКР да предостави данни за постъпвали данни за
договори от Ай Тръст към В. Н. от 10.03.2020 г. до 10.04.2024 г.(вкл.), като за
целта настоящия състав е нужно да прикачи протоколното определение към
писмото до БНБ, съгласно реда на чл. 62, ал.5 от ЗКИ.
Моли се съда да се назначи съдебно-техническа експертиза, с която да се
установи колко пари е получил В. Н. от ответника в периода от 10.03.2020 г. до
10.04.2024 г. (вкл.) и колко В. Н. е върнал на ответника в периода от
10.03.2020г. до 01.12.2024г. (вкл.). Моли се да се установи реалния размер на
ГПР и ГЛП с оглед данните в договора, както и да се изчисли размера на ГПР
по всички договори, ако се включи възнаграждението за предоставяне на
гаранция с Ай Тръст ЕООД. Моли се също така да се изчисли по кои пера на
кредита са отивали плащанията от ищеца и дали са постъпвали.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение с което: да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2204486 от 10.03.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2207240 от 14.03..2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2217690 от 11.04.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
8
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
9
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Моли
се съда да осъди Кредисимо ЕАД да заплати на В. П. Н. частична сума в
размер на 1000 лева от пълната сума в размер на 15000 лева и законната лихва
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Частичният иск се разпределя
по следния начин:
• Сумата от 50 лева се отнася за договор № 2247626 от 19.06.2020 г
• Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2307284 от 10.11.2020 г.
• Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2343196 от 01.02.2021 г.
• Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2375802 от 14.04.2021 г.
• Сумата от 500 лева се отнася за договор №2954862 от 10.04.2024 г.
Материален интерес на искове: 1-ви иск: 203,33 лева; 2-ри иск: 205,67 лева; 3-
ти иск:1370,98 лева; 4-ти иск: 584,46 лева; 5-ти иск: 1023,22 лева; 6-ти иск:
1105,56 лева; 7-ми иск: 2113,93 лева; 8-ми иск: 2209,20 лева; 9-ти иск: 2510,09
лева; 10-ти иск: 3407,07 лева; 11-ти иск: 3396,36 лева; 12-ти иск: 4886,51 лева;
13-ти иск: 2646,97 лева; 14-ти иск: 2147,52 лева; 15-ти иск: 1000
лева.
Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответното дружество с който се оспорват исковете изцяло
по основание .
Не се оспорва, че между страните са били сключени следните Договори, с
посочените в исковата молба параметри : - Договор за потребителски кредит
№ 2204486/10.03.2020г.; Договор за потребителски кредит №
2247626/19.06.2020г.;Договор за потребителски кредит №
2307284/10.11,2020г.; Договор за потребителски кредит № 2343196/01.02.2021
г.; Договор за потребителски кредит № 2375802/14.04.2021 г.; Договор за
потребителски кредит № 2457925/16.10.2021 г.; Договор за потребителски
кредит № 2538922/19.03.2022г.; Договор за потребителски кредит №
2645346/26.09.2022г.;Договор за потребителски кредит №
2730952/23.02.2023г.; Договор за потребителски кредит №
2809613/24.07.2023г.; Договор за потребителски кредит №
2946572/27.03.2024г.; Договор за потребителски кредит №
2954862/10.04,2024г.
10
Сочи се, че горепосочените Договори са обезпечени чрез сключване на
Договор за предоставяне на поръчителство, сключени между „Ай Тръст"
ЕООД, като поръчител и В. П. Н., като потребител. Моли се гореизложеното
да бъде отделено като безспорно по делото.
Не се оспорва, че по сметка на ответното дружество са извършени плащания
по следните Договори както следва: - по Договор за потребителски кредит №
2247626/19.06.2020г., кредитополучателят за платил сумата от 50лв., с която са
били погасени задължения различни от главница; - по Договор за
потребителски кредит №2307284/10.11.2020г., кредитополучателят за платил
сумата от 150лв., с която са били погасени задължения различни от главница; -
по Договор за потребителски кредит № 2343196/01.02.2021 г,
кредитополучателят за платил сумата от 150лв., с която са били погасени
задължения различни от главница; -по Договор за потребителски кредит №
2375802/14.04.2021 г., кредитополучателят за платил сумата от 150лв., с която
са били погасени задължения различни от главница; -по Договор за
потребителски кредит № 2954862/10.04.2024г., кредитополучателят за платил
сумата от 500лв., с която са били погасени задължения различни от главница;
Моли се гореизложеното да бъде отделено като безспорно по делото.
Оспорва се, че между страните в настоящото производство са сключени
следните Договори: - Договор за потребителски кредит №
2207240/14.03.2020г. Твърди се, че между ищеца - В. П. Н., като
кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като кредитор, не е сключван Договор
за потребителски кредит №2207240/14.03.2020г.
Твърди се, че ответното дружество не е предавало сумата от 200лв., на ищеца
с основание Договор за потребителски кредит №2207240/14.03.2020г. Сочи се,
че действително като доказателства е представен от ищеца договор за
потребителски кредит с цитирания номер и параметри, но на същият липсва
подпис и не са представени доказателства за получаване на волеизявления от
двете страни за съгласие за сключване на договора. Също така не са
представени и доказателства за предаване на заемната сума с основание,
посочения договор за кредит.
Твърди се, че няма сключен такъв договор за кредит, предмет на настоящия
спор и се оспорват представените доказателства. Ответното дружество не е
изразило съгласие с договора под каквато и да било форма, нито е
11
предоставил в заем уговорената сума (доколкото настоящият договор е реален
и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на
правоотношението).
Сочи се, че съгласно чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за
потребителски кредит на „Кредисимо“ ЕАД (включително и тези представени
от ищеца) договорът за кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в
сила от момента, в който „Кредисимо" ЕАД одобри подаденото заявление. За
одобрение се счита получаването от страна на кредитополучателя на
уведомление за одобрение от страна на кредитора, което следва да бъде
извършено на указания от кредитополучателя email и/или телефонен номер
(чрез SMS или позвъняване). В случая такова одобрение не е изпратено от
доверителя ми, ищецът не е представил доказателства в този смисъл. Т.е.
представения по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна
на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от
доверителя ми, съответно сумата не е предадена на ищеца. Твърди се, че
представения от ищеца договор е генериран във връзка с подадена заявка, но
същата не е одобрена от ответното дружество и договорът не е подписан от
„Кредисимо“ ЕАД, както и главницата по заема не е предадена на
заемоискателя. Приложено е представено изпратено от ответното дружество
съобщение до електронната поща на ищцата, която е посочена от нея в
заявлението за отпускане на кредит, с което същата е уведомена, че искането й
за финансиране не е одобрено.
С оглед гореизложеното, се твърди, че Кредисимо ЕАД не е отпускал каквито
и да било суми на основание Договор за потребителски кредит
№2207240/14.03.2020г. Поради липса на договор за потребителски кредит не е
сключван и договор за поръчителство към същия.
Твърди се, че между ищеца - В. П. Н., като кредитополучател и
„Кредисимо" ЕАД, като кредитор, не е сключван Договор за потребителски
кредит №2217690/11,04.2020г. Ответното дружество не е предавало сумата от
1370,98 лв., на ищеца с основание Договор за потребителски кредит
№2217690/11.04.2020г. Действително като доказателства е представен от
ищеца договор за потребителски кредит с цитирания номер и параметри, но на
същият липсва подпис и не са представени доказателства за получаване на
волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора. Също
12
така не са представени и доказателства за предаване на заемната сума с
основание, посочения договор за кредит. Твърди се, че няма сключен такъв
договор за кредит, предмет на настоящия спор и се оспорват представените
доказателства. Ответното дружество не е изразило съгласие с договора под
каквато и да било форма, нито е предоставил в заем уговорената сума
(доколкото настоящият договор е реален и усвояването на заема е част от
фактическия състав за възникване на правоотношението). Сочи се, че съгласно
чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на
„Кредисимо“ ЕАД (включително и тези представени от ищеца) договорът за
кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който
„Кредисимо“ ЕАД одобри подаденото заявление. За одобрение се счита
получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от
страна на кредитора, което следва да бъде извършено на указания от
кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване).
В случая такова одобрение не е изпратено от доверителя ми, ищецът не е
представил доказателства в този смисъл. Т.е. представения по делото договор
е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на
кредит, но искането не е одобрено от доверителя ми, съответно сумата не е
предадена на ищеца.
Твърди се, че представения от ищеца договор е генериран във връзка с
подадена заявка, но същата не е одобрена от ответното дружество и договорът
не е подписан от „Кредисимо“ ЕАД, както и главницата по заема не е
предадена на заемоискателя. Приложено е представен изпратено от ответното
дружество съобщение до електронната поща на ищеца, която е посочена от
нея в заявлението за отпускане на кредит, с което същият е уведомен, че
искането му за финансиране не е одобрено.
С оглед гореизложеното се посочва, че Кредисимо ЕАД не е отпускал каквито
и да било суми на основание Договор за потребителски кредит
№2217690/11.04.2020г. Поради липса на договор за потребителски кредит не е
сключван и договор за поръчителство към същия.
Относно начинът на формиране на ГПР се твърди, че са изложени
доводи, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до
неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания
на чл.22 от ЗПК. Твърди се, че процесният Договор не отговаря на посоченото
13
в чл.11, ал.1, от ЗПК съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и
несъмнен начин съдържанието на годишния процент на разходите, както и
формирането на последния към момента на сключване на Договора за
потребителски кредит.
Сочи се, че подобни твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно
от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са
посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел
VII. кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към
Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има необходимото
съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде
посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при
изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е
изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. По-
долу подробно ще изложа съображенията си в тази насока. Единствения
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва.
На следващо място се моли съдът да има предвид, че възнаграждение за
поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на
легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с
договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на
кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД.
На следващо място се сочи, че размерът на възнаграждението за
поръчител не е известен на ответното дружество към момента на сключване
на договора за кредит, като по-конкретно е изразено становище: Оспорва се,
че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на
14
поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение,
които „Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема са посочени в цитираната
разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването
и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави
обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението
му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да
предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на
риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат
по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“
ЕАД, условията да договора за кредит ( ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.)
не са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не
обезпечение. Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл.
4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит.
Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя
при кандидатстване за кредит. Твърдим, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си
избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска
обезпечен и необезпечен кредит.
С оглед гореизложеното, се сочи,че не е налице в Договора за потребителски
кредит задължение или да е регламентирано задължително условие за
отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.
Не на последно място, се посочва, че дори и кредитоискателят да е заявил
кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III,
чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което
преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на
кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“
ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в подкрепа на
твърдението ми, че предоставянето на поръчител не е задължително условие
за отпускане на кредита. Сочи се, че по съображения, подробно изложени по-
15
горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен,
не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него
не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място се твърди, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване
на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че
бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Следва да се обърне внимание на процедурата по отпускане на кредит.
Същата започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на
„Кредисимо“ ЕАД на („Сайта"). Кредитоискателят попълва свои лични данни
и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и
избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора
(предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база
подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация
(СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др
), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна
поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва
стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит
и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и
натискане на бутона „Вземи парите сега“ (както вече посочихме самите
документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите
се визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на
договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да
предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се препраща към
платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по
16
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която доверителя ми
няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят
условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в
момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в
това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата)
възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст" ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“
ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. В този смисъл
вземането на ответното дружество по договора за потребителски кредит е
действително и предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени.
Изразено е становище по доказателствените искания:
1. Не се възразява да се приемат представените с Исковата молба
документи.
2. По отношение на искането на основание чл. 190 от ГПК се счита,
че не е необходимо ответното дружество да представя процесния договор за
потребителски кредит и Приложение №1 към същия, тъй като ищецът вече е
представил същите по делото и ответника не ги оспорва.
3. По отношение на искането по чл.192, ал.1, ГПК, ответнта старна
няма възражения, като моли съда да задължи трето неучастващо в
производството лице „Ай Тръст" ЕООД да предостави исканите документи.
4. Възразява се по отношение на искането да бъде издадени съдебно
удостоверение, с което съгласно направеното от ищеца искане да бъде
направена справка в БНБ за наличие на сключени договори между ответното
17
дружество и В. П. Н.. Сочи се, че искането няма отношение към настоящия
казус, тъй като същото е ирелевантно колко договори за кредит са сключени
между страните, с оглед което следва да бъде оставено без уважение. Още
повече, че всеки гражданин може самостоятелно да посети БНБ и да поиска
да му бъде изготвена справка от ЦКР, която да му послужи за търсената от
него цел.
5. Възразява се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза по
така зададените от ищеца въпроси, по следните съображения: - По
искането да се установяване какви суми са получени от кредитополучателя
ищец за периода от 10.03.2020г. до 10.04.2024г., се сочи, че такава не е
необходима, тъй като в исковата молба ищецът не оспорва, че сумите по
процесиите Договори са усвоени. - По отношение на платените по процесиите
Договори суми за периода от 10.03.2020г. до 10.04.2024г., се сочи, че същата
не е необходима, тъй като по предявените пет осъдителни иска, ответника
признава размерът на извършените плащания. В останала част на исковата
молба срещу ответното дружество са предявени установителни искове за
прогласяване нищожност на процесиите Договори, като въпросът за размерът
на извършените плащания не е предмет на установителен иск, поради което
същите се явяват ирелевалентни.
Както е посочено и подробно обяснено по-горе в отговора на исковата молба,
не се отрича, че при формирането на ГПР възнаграждението за предоставяне
на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Единственият включен разход по смисъла на закона е възнаградителната
лихва. С оглед предходното не съществува спор относно начина на формиране
и компонентите съставляващи ГПР и не е необходимо да се събират
доказателства за безспорни факти. В настоящия случай се сочи, че не е налице
необходимост от специални познания в областта на икономиката и/или
счетоводството, за да установи съдът, че при включване на възнаграждението
за поръчител, размерът на ГПР ще надхвърли размера на установената в
страната законна максимална граница от 5 пъти законната лихва. Сочи се, че с
допускането на съдебно-счетоводна експертиза се цели натоварване с
разноски по делото и забавяне на процеса, с оглед което се моли съда да
остави това искане без уважение.
Направени са доказателствени искания.
18
Моли се съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявените срещу
ответното дружество установителни искове.
Моли се съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу
ответното дружество осъдителни иск.
Претендират се всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК;
Моли се съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски – оспорва се, че
ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т, 2 на ЗАдв., оспорваме
че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими
разноски, се моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер
спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би
могъл да бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните,
че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ищецът следва да докаже, че претендираните от него суми
са платени на ответното дружество без основание, както и да установи при
условията на пълно и главно доказване размера на своите претенции.
Ответното дружество носи доказателствена тежест по отношение на
възраженията, които са направени с отговора на исковата молба.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 от 19.03.2025г. като е приел представените от ищеца и
от ответника писмени доказателства.
Задължил е трето лице „Ай Тръст“ ЕООД в едноседмичен срок от
съобщаването, да представи по делото справка от счетоводството си за всички
сключвани с В. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул.
*********** договори в периода от 10.03.2020г. до 10.04.2024г. вкл.
Допуснал е изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.04.2025 г.
19
от 10,00 ч. за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№9109 от 28.03.2025г. от ищеца
В. Н. чрез адв. А. с която моли съда да задължи Ай Тръст ЕООД да предостави
самите договори с ищеца сключвани в период 10.03.2020г. – 10.04.2024г. като
наличието на условията по тези договори ще покаже оскъпяването по
договорите за потребителски кредит.
СЪДЪТ счита, че направеното искане с правно основание чл.192 ГПК е
допустимо и основателно и следва да се уважи като следва да бъде задължено
трето неучастващо по делото лице да представи намиращи се у него
документи, които са от значение за правилното решаване на спора.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо по делото
лице „Ай Тръст“ ЕООД, в двуседмичен срок считано от получаване на
съобщението да предостави по делото копие на всички договори сключени
между дружеството и В. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул.
*********** в периода от 10.03.2020г. до 10.04.2024г. вкл.
На основание чл.192, ал.3 ГПК, съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА третото
лице, че в случай на неоснователно непредставяне на исканата справка, ще
носи отговорност по чл.87 ГПК, както и пред страната за причинените й
вреди.
На основание чл.192, ал.2 ГПК препис от молба с вх.№9109 от
28.03.2025г. ДА СЕ ИЗПРАТИ на третото неучастващо по делото лице „Ай
Тръст“ ЕООД.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№10383 от 09.04.2025г. от
вещото лице Л. Ц. с която информира съда, че към момента на депозиране на
молбата не му е била предоставена необходимата информация за изготвяне на
експертното заключение, поради което моли срока за изготвяне да бъде
удължен.
СЪДЪТ счита, че следва да даде възможност на вещото лице да изготви
и представи експертното си заключение в законоустановените срокове не по-
късно от следващото открито съдебно заседание по делото.
20
СЪДЪТ следва да се произнесе по направените с молба с вх.№10486 от
10.04.2025г. искания от ответното дружество като счита, че искането за
допускането по делото на съдебно-техническа експертиза е основателно и
като такова следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото извършването на съдебно-техническа експертиза
като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши
справки там където е необходимо да отговори на въпросите поставени в
молба вх.№10486 от 10.04.2025г. подадена от Кредисимо ЕАД.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по така допуснатата съдебно-техническа
експертиза А. К. К. от гр.Пловдив, и депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер на 400лв., който да бъде внесен от ответника в едноседмичен
срок считано от получаване на съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице за следващото насрочено открито
съдебно заседание по делото и да бъде запознат с поставените му от съда
задачи.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.05.2025г. от 13:00 часа, за която
дата и час страните се счита за уведомени по реда на чл.56, ал.2 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Ц. и К..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
21