Р Е Ш Е Н И Е
15.11.2012 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 18.10.2012
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Г.М. и с участието на прокурора ....................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 382 по описа за
2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127 ал. 2
от Семейния кодекс.
Ищецът А. С. Б.,xxx, твърди, че полага сам
грижи за трите си деца, тъй като ответницата В.В. И. от една година напуснала
семейството им, като не полага грижи за децата. Той работи на почасова работа. Ответницата
не търси контакт с децата, няма доходи, не работи, не изпраща средства за тях.
Моли съда да му бъдат предоставени
родителските права за упражняване по отношение на трите деца; да се постанови
решение, с което се осъди ответницата да заплаща за всяко от децата месечна
издръжка в размер на 73 лв., да се определи режим на лични контакти на
ответницата с децата всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 09. часа
до 18 часа и един месец през лятото, който не съвпада с платения му годишен
отпуск, както и по време на коледните празници през всяка четна година.
Ответницата В.В.Б.,xxx, в срока за отговор не
представя такъв и не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана
представя писменото си становище по делото, в което изразява убедеността, че
съдът ще прецени кое е в най-добрия интерес за децата, като е отчел
обстоятелството, че родителите са разделени, а бащата е този, който се грижи за
отглеждането и възпитанието им. С оглед възрастта им те имат нужда да
контактуват и с двамата си родители, които пък следва да комуникират и
съвместно обсъждат, въпросите касаещи оглеждането и възпитанието на децата си.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото, на основание чл. 235 ГПК намира за установени следните обстоятелства:
От представените Удостоверения за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0167 от 19.03.2010 г. на А. А. С.; Удостоверение
за раждане на М. А. С., издадено въз основа на Акт за раждане № 0134 от 13.03.2008
година и Удостоверение за раждане на Б. А. С., издадено въз основа на Акт за
раждане № 0463 от 02.08.2011 година, всички на Община Монтана, се установява, че
страните са съответно майка: В.В. И. и баща: А.С.Б. са родители на родените
деца – М., А. и Б., който са малолетни. Не се твърди страните да са съпрузи, сключили
граждански брак, признат единствено за официален такъв за Република България. Дори
и да не са съпрузи, то като родители на родените от съжителството им деца имат равностойни
права и задължения относно отглеждането, възпитанието и издръжката на децата си.
Спорен е въпросът, основателно ли е искането
за определяне упражняването на родителските права по отношение на децата на
бащата и определяне размер на месечна издръжка, дължима от майката, кое би било
в най-добрия интерес, касаещо отглеждането, развитието, образованието и
възпитанието на родените от съвместното им съжителство трима синове.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след
изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да
се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които
са в брак.
Различно е положението на децата, родителите
на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са
разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно
да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и
относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо
пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв
случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при
кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските
права, тъй като нуждите им ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора
за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и
определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от
правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и
определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху родените от съжителството им деца, съдът съобрази, че
само единият от родителите желае да упражнява родителските си права, а и се
установи, че разполага с добри ресурси да отглежда детето си. По преценка на
съда, бащата има добри възпитателски качества, като разполага с добри за
българските стандарти материални възможности, изключително сам, след раздялата
им той единствено е полагал грижи за децата си, подпомаган от своята майка. Социалното
обкръжение на бащата, жилищно-битовите и другите материални условия на живот
допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на синовете
им. Налице е и силна взаимна привързаност между бащата и децата, което е важна
предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за самото упражняване на
родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимна
привързаност, уважение и зачитане между възпитател и възпитаник.
В конкретният случай съдът е поставен пред
трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и
неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им. В такъв
случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет
за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност
за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни,
емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. В тази
връзка следва да се отбележи, че децата са момченца, съответно на 2, 3 и 4
годишна възраст, който етап от развитието на всяко дете е свързан със
задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за изграждане на
силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния
свят, е тази с майка му. Но не може да се пренебрегне факта, че тя ги е
напуснала, като ги е оставила много малки на грижите на баща им. Не ангажирането
на доказателства за реализираните от нея доходи, липсата на заинтересованост и
майчина обич, проявена грижа, отговорност към децата, не желанието и да се
върне при семейството си, напуснала го през месец май 2012 година според съда, не
дават основание да се приеме, че тази майка има необходимия родителски
капацитет и би могла да понесе отговорността по отглеждането и възпитанието на
синовете им.
Твърденията на ищеца се подкрепиха със
събраните по делото гласни доказателства в лицето на М. Н. Г., негова майка. Въпреки
близката родствена връзкса с ищеца, съда кредитира показанията и и ги приема за
истинни и обективни, самата до голяма степен поела грижата за тримата си внука,
която сочи, че майката на децата се е дезинтересирала от тях, не ги търси, не
изпраща никакви средства за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. от ЗЗД, е
прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
Съдът, като взе предвид родителските и морални
качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за
възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания и навици, социалното
обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, фактът, че те живеят
понастоящем с баща си, привързаността им, а така също и не се възпрепятстване
контакта с майката, намира, че в интерес на децата е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата.
Решаващ критерий за съда в случая е
обективният интерес на децата, поради което съдът намира, че в конкретния
случай не майката е по-пригодна, а бащата е този, който досега е полагал
грижата за отглеждането и възпитанието на синовете им. Майката обаче следва да
има осигурена възможност за редовни контакти с М., А. и Б., за да не се допусне
окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между тях, което
не е в интерес както за децата, така и за майката.
С оглед на гореизложеното и предвид обстоятелството,
че ежедневният контакт между баща и синове е особено важен за успешното
решаване на възникващите житейски проблеми, съответстващи и на тяхната възраст
и потребности от бащино, мъжко присъствие.
За пълнота на изложението, а с оглед и
изискванията на закона, трябва да се отбележи, че съдът дължи отделно
произнасяне с диспозитив относно това, при кого от двамата родители следва да
живее детето.
Във връзка с
предоставянето упражняването на родителските права на бащата, съдът следва да
определи и режим на лични отношения между майката и децата: В.В. И. следва да
има осигурена възможност за редовни контакти със синовете си, като съдът намира
за най-уместно и справедливо те да се осъществяват поне два пъти месечно, през
уикенда от 10.00 часа до 18 часа по местопребиваването на децата и един месец
през лятото, който не съвпада с платеният отпуск на бащата.
Относно издръжката на децата: В.В. И. следва
да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер по 73 лева за всяко от малолетните
деца, на бащата, на който е предоставено упражняването на родителските права по
следните съображения: размерът на издръжката, която родител дължи на
ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от
размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване
на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на
задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на
размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на М., А.
и Б., са необходими 200.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни
такива, от които бащата следва да поеме 127 лева, а майката останалите, като
бащата поема и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание, която
издръжка ще се дължи от влизане в сила решението на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца А. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx; М. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx
и Б. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx на бащата А.С.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 23.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на малолетните деца А. А. С.; М. А. С., и
Б. А. С. xxx 18;
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между майката В.В. И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 3, и настоящ адрес:
град Монтана, ул. К. xxxx и децата
А. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx; М. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx и Б.
А. С., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА НЕДЕЛЯ от
месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа по местопребиваването им, и един месец през
лятото, който не съвпада с разрешения отпуск на бащата.
ОСЪЖДА В.В. И.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 3, и настоящ адрес: град Монтана, ул. К. xxxx да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 73.00 лв. за всяко едно от децата А. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx; М. А. С., ЕГН xxxxxxxxxx и Б. А. С.,
ЕГН xxxxxxxxxx, на техния баща А.С.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 23,
считано от 19.07.2012 година, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване
на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде изменявяна или
прекратявана.
ОСЪЖДА В.В. И.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 3, и настоящ адрес: град Монтана, ул. К. xxxx да заплати държавна такса върху определения
размер на издръжката, в размер на 315.36 лв. по сметка на Районен съд Монтана и
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на настоящото решение
в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: