Решение по дело №374/2022 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа
на постановление от 02.06.2022г. на РП Габрово с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК на обв. К. М. К. от гр. Габрово.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
предложението.
Обв. К. К. не се признава за виновен, дава обяснения.
От обясненията дадени от обв. К. К., съпоставени с показанията на свидетелите Х. М.
М., Х. К. М., М. П. М., В. Х. М., Д. И. Б., И. А. А., К. М. К., на последния четени на
основание чл. 281 от НПК, заключението на съдебно-медицинската екпертиза, както и
останалите писмени материали съдържащи се в ДП № 547/2020г. по описа на РУ Габрово,
всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, както следва: Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум към него, съдебномедицинско удостоверение, епикриза от отделение по
хирургия, Протокол за доброволно предаване – л. 44, справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелите М. М. и В. М. живеят в село *********, общ. Габрово. Имотът им
представлявал къща с дворно място. Един от съседните имоти граничещ с имота на
свидетелите М.и бил притежание на семейството на обвиняемия К. К.. Имотът собственост
на семейството на обвиянемия не бил обитаван постоянно. През последните години
отношенията между свидетелят М. и обвиняемият К. било обтегнати, като повод за това
били поставените от обвиняемия в неговия имот пчелни кошери. След провеждане и на
събрание в селото и след проведени разговори и с помощта на свидетелката Б., кметски
наместник на село *********, проблемът бил разрешен.
На 24.11.2020г. сутринта с личния си автомобил „Тойота” с рег. № ЕВ 3551 ВМ
обвиняемият К. отишъл в имота в село ********* заедно с майка си, свидетелката Х. М..
Там дошъл и брат му, свидетелят К. К., който живеел в село Радишево, община Плевен.
Двамата започнали да товарят каменни плочи от имота в автомобила на свидетеля К. К..
Свидетелката М. останала в това време в автомобила на обвиняемия. В това време през
оградата ги заяло кучето на свидетелите М.и. Чувайки, че кучето лае излезли да видят какво
става. Обвиняемият К. се развикал заради кучето и след като свидетелят М. му казал, да не
закача кучето, тогава обвиняемия започнал да псува и заплашва със саморазправа М. и
неговата съпруга. Двамата се прибрали в дома си и обмисляли как да постъпят след
отправените закани и обидни думи от обвиняемия. Тогава свидетелят М. решил да отиде до
кметството и да се оплаче от случилото се на свидетелката Д. Б.. Качил се на велосипеда си
и тръгнал към сградата на кметството, намираща се в центъра на селото. Преминавайки през
мост над дере в селото свидетелят М. бил застигнат от автомобила на обвиняемия, който
спрял до него. Обвиняемият излязъл от автомобила си, отишъл до свидетелят М. и му
нанесъл удари с ръце в областта на ръцете и тялото на М. и го ритнал по краката.
Свидетелят М. опитал да се празпази от ударите вдигайки ръце, от нанесените удари му
паднали очилата. Размахвайки ръце свидетелят М. ударил обвиняемия. В момента в който
обвиняемия спрял да нанася удари свидетелят М. отпуснал ръце до тялото си. Тогава
обвиняемия го хванал през кръста и ръцете, както били до тялото и го понесъл към
подпорната стена. Занесъл го стената и го хвърлил в дерето. След това взел велосипеда му и
го хвърли върху М.. Качил се в автомобила си и потеглил. Въпреки затрудненото дишане
свидетелят М. успял да стане и да излезе от дерето и да изтика велосипеда си на пътя.
Тръгнал обратно към дома си, като по пътя срещнал съпругата си. Двамата се обадили на
сина си, свидетелят Х. М., който дошъл и откарал баща си в МБАЛ Габрово, където бил
приет в отделението по хирургия и останал на лечение до 27.11.2020г.
1

По попаден сигнал на място бил изпратен свидетелят И. А., младши полицейски
инспектор, обслужващ територия в която попада и с. *********. На място не намерил
пострадалия, забелязал следи от спирачен път и отъпкана тревна площ към реката, запазил
местопроизшествието до идване на дежурна група.
На място е извършен оглед, съставен е протокол, скица и фотоалбум.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на
24.11.2020г. М. М. е получил следните увреждания – контузия на главата с клинични данни
за мозъчно сътресение, линейна рана и охлузване в лявата челно-теченна област на главата,
малка рана в лявата теменна област на главата, разместено счупване на 10-то ребро
странично вляво с болков синдром, малка рана на десния лакът, кръвонасядане на дясната
предмишница. Описаните увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с болки и страдания за срок от около 1,5 месеца, представляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Като механизъм на причиняване на
установените увреждания вещото лице е посочило падането в дерето, като е възможно сред
тези увреждания да има такива и от падането на велосипеда върху пострадалия.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Съдът
приема заключението като обосновано и компетентно изготвено.
Обвиняемият К. К. дава обяснения, в които заявява, че докато товарели каменните
плочи с брат му, кучето на М. лаело непрестанно на оградата. Извикал на М., който се
показал, да си прибере кучето. Видял, че М. започнал да ръкомаха, но не разбрал дали е
казал нещо, не обърнал внимание. Натоварили, качил се в автомобила и потеглил. Бил
заедно с майка си в автомобила. На пътя подминавали М., който карал колело. Точно преди
моста, М. кривна в платното, обвиняемия го заобиколил и като подминал моста, спрял и
огишъл при М. да го попита какво искал да му каже, когато извикал да прибере кучето.
Пристъпвайки към него, М. дошъл с колелото и след като го попитал нещо, което не помни,
но без да е бил груб, М. замахнал и го ударил един път в лицето и няколко пъти обвиняемия
избегнал удари. Колелото било между краката на М., стъпил на земята и нанесъл удар.
Обвиняемият го хванал за ръцете, отстъпил назад, бутнал го, за да се отдалечи от него, при
което М. се спънал в колелото си, което било между краката и и паднал от високо. Колелото
паднало след него. Видял как паднал в капинака, а М. казал – не трябваше да става така.
Като паднал, М. лежал и гледал, мъчел се да се изправи и говорел. Майка му била в колата,
тръгнала да излиза, но не е идвала при тях. Тя изпищяла, обвиняемия й казал, че нищо му
няма и влезли в колата.
По делото не се оспорва, че на 24.11.2020г. е възникнал инцидент между обвиняемия
К. и пострадалия М. на моста в село *********.
Оспорва се нанасянето на побоя и хвърлянето на пострадалия от моста в дере от
обвиняемия К.. Твърди се, че пострадалия нанесъл удари на обвиняемия след което в
резултат на спъване във велосипеда сам е паднал от моста в дерето.
От събраните по делото доказателства, в частност от разпита на свидетелите Х. М.,
В. М., М. М., Д. Б. и И. А. по безспорен и несъмнен начин се установява, че обвиняемият е
нанесъл побой на свидетелят М. нанасяйки му удари с ръце и крака, след което го хвърлил
от мостово съоръжение в дере и върху него хвърлил велосипеда, в резултат на което на
пострадалия е причинена лека телесна повреда.
Показанията на посочените свидетели са логични, последователни, без вътрешни
противоречия и изграждат единна и непротиворечива картина на случилото се на
инкриминираната дата между обвиняемия и свидетеля М.. Последователно и точно
разкриват цялостното поведение на обвиняемия още от момента, в който са товарели със
свидетеля К. К. каменни плочи от имота, впоследствие нанесения побой на пострадалия и
изхвърлянето му от моста в дерето.
2

На показанията на посочените свидетели се противопоставят показанията на
свидетелите К. К. и Х. М.. Свидетелят К. отрича обвиняемият да е отправял обидни думи
към постарадалия, а свидетелката М. подкрепя версията на обвиняемия за нанесени му удари
от пострадалия и падане на последния от моста в резултат на отблъскването му от
обвиняемия.
Съдът съпоставяйки показанията на двете групи свидетели, анализирайки тяхната
описателност, детайлност и пълнота на разказа, последователност, непротиворечивост,
вътрешна логичност, намира, че показанията на първата група свидетели следва да бъдат
изцяло кредитирани. В тази група свидетели, са както близки на пострадалия, така и от лица,
които не са в родствени връзки с него или негови познати. Показанията им взаимно се
допълват и сочат на достоверност, още повече, че същите не са изолирани, а се подкрепят и
от събраните делото доказателствени източници - протоколи за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум и изготвеното заключение на съдебномедицинската
експертиза установяваща механизма на причиняване на телесните увреждания на
пострадалия.
Въобще версията, която обвиняемият изгражда обяснявайки как свидетелят М. му
нанасял удари с велосипед между краката и впоследствие спъвайки се във велосипеда сам
паднал от моста е неправдоподобна.
Установено е по безспорен начин, че след отправените обидни думи и закани за
саморазправа от обвиняемия към свидетелите М.и, пострадалият се отправил към
кметството за да сподели за случилото се кметския наместник, без да влиза в какъвто и да
било контакт с обвиняемия.
Установено, че след като застига пострадалия с автомобила си, обвиняемият е слязъл
и отишъл при него, действие по никакъв начин непровокирано от пострадалия.
Установено е, че обвиняемият започнал да нанася удари на пострадалия с ръце и
крака, като в опита си да се предпази пострадалия го е ударил. Събраните по делото
доказателства по несъмнен начин установяват факта, че обвинямият е хвърлил през
мостовото съоръжение пострадалия, след което е хвърлил върху него и велосипеда му, а не
противното което твърди обвиняемия.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява
арогантното поведение на обвиняемия, демонстриращо незачитане на личната
неприкосновеност, на установените правила в обществото и поставянето му над тези
правила. Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически
положения сочи на осъществено от обвиняемия К. К. деяние по чл. 131 ал.1 т.12 във вр. с
чл. 130 ал.1 от НК. Системата от всички доказателства – гласни и писмени относими към
престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях - авторството
на деянието и механизма на извършването му, води до постигането на единствения
възможен извод, а именно, че обв. К. е извършител на деянието в което е обвинен.

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че обвиняемият К. М. К. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 131 ал.1 т.12 във вр. с чл. 130 ал.1
от НК.
От обективна страна деянието е осъществено, като обвиняемият е нанесъл побой и
хвърлил пострадалия от мостово съоръжение с височина 2,8 метра в дере в центъра на
селото, след което хвърлил и велосипеда му върху него.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл,
деецът е съзнавал общественоопасните поледици и пряко е целял тяхното настъпване.
3

Деянието е извършено по хулигански подбуди. Обвиняемият не е бил провокиран от
пострадалия, за да се твърди наличие на личен мотив. Освен това следва да се отбележи, че
хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните, дори и да са налични такива - в
този смисъл Р № 65 по кд. № 718/2009 г. на I Н. О. на ВКС и П. № 2/1974 г. на Пленума на
ВС.
Изтъкнатите от защитата на обвиняемия доводи за конфликтни отношения преди
години във връзка с пчелните кошери на обвиняемия, нямат никакво отношение към
случилото на 24.11.2020г.
Обстоятелството, че кучето на пострадалия по-рано през деня лаело по обвиняемия и
неговия брат също не може да бъде прието, като чисто личен мотив изключващ
хулиганските подбуди. Напротив, цялостното отношение и поведение на обвиняемия към
пострадалия и към случилото се, показват незачитане на нормалните, съответстващи на
правилата взаимоотношения в обществото. Агресивното поведение, обидните думи,
нанесеният побой и извършването на едно такова брутално действие, като хвърлянето на
пострадалия, който е и възрастен човек през моста в дере, а след това хвърлянето на
велосипеда върху него, което действие допълнително причинява увреждания на
пострадалия, сочат несъмнено на явно и грубо неуважение към обществото и
противопоставяне на общоприетите правила на приличие. Вън от всякакво съмнение е, че
поведението на обвинемия К. е било насочено към засягане телесната неприкосновеност на
св. М. и към посегателство срещу установения в страната ред и спокойствие, в този смисъл
хулиганските подбуди са елемент от състава на престъплението. Със своите действия
деецът ясно е показал, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за
поведение, стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях.
Инкриминираните действия, грубо нарушаващи обществения ред и манифестиращи
явно неуважение към човешката личност и нейните права, са извършени на публично място
и неправомерното поведение на обвиняемия обосновава обективна и субективна престъпна
съставомерност по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Поради това, че предвиденото от закона наказание за извършеното от обв. К.
престъпление е до три години лишаване от свобода, имуществените вреди няма причинени,
обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, съдът прие, че са
налице предпоставки, които налагат приложението на чл. 78а ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното
престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чисто
съдебно минало на обв. К. към инкриминираната дата, което води до извод за невисоката
степен на обществена опасност, с която той се определя в качеството на деец. От друга
страна като отегчаващи вината обстоятелства цени високата степен на обществена опасност
на деянието, произтичаща от начина на извършването му. Обстоятелството, че обвиняемият
е нанесъл побой и хвърлил пострадалия от моста по такъв незначителен повод, като
лаенето на кучето на пострадалия, сочи на липса на зачитане на живота и здравето на човек,
на човешката личност, незачитане на основни правила за позволено и непозволено, на
правилата и начина по който е устроено и функционира обществото и поставяне над
съществуващия законов ред.
Преценявайки изложените по-горе данни, след като отчете техният характер и
естество, съдът наложи на същият установеното в нормата на чл. 78а ал.1 от НК наказание
глоба към средния размер, а именно - 2 500 лева, като прие, че по този начин, с подобно по
размер наказание, определено за извършеното от него престъпление, ще се постигнат
целите на личната превенция на наказателната репресия, визирани в чл. 36 от НК.
ОСЪЖДА обв. К. М. К., да заплати направените по делото разноски в размер на
271,75 лева по сметка на ОДМВРГаброво, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
4

ОСЪЖДА обв. К. М. К., да заплати направените по делото разноски в размер на 20
лева, както и 5 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета
на съдебна власт по сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – счупена ПВЦ спортна бутилка, след влизане в сила
на решението да се унищожи.
Вещественото доказателство – 1 бр. СД диск след влизане в сила на решението
следва да остане към делото.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	119
Дата:	17 октомври 2022 г.
Съдия:	Зорница Валентинова Петрова

Дело:	20224210200374
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Решение по дело №374/2022 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите