О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260353 14.12.2020
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 14 декември две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………ТАНЯ КЕМЕРОВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………….....
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3364 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на адв. С.Б.Б. против определение № 260055/11.09.2020г. постановено по
гр.д.№ 9/2020г. по описа на КРС, с което се
оставя без уважение искането на адв. С.Б.Б. ЕГН ********** *** съдът да отмени наложената му в проведеното на
29.07.2020 г. открито съдебно заседание глоба за обида към съда, обективирана
в подадено от него писмено становище вх.
№ 8900/29.07.2020г.
Частният жалбоподател моли да бъде отменена
наложената му глоба от 100лв., която е постановена от КРС в определение в
съдебно заседание на 29.07.2020г. - записано в съдебния протокол съставен при
провеждането на същото това открито съдебно заседание, тъй като не бил извършил
никакво нарушение па процесуалните правила при воденето на ГД№9/2020г. по описа
па PC Казанлък и защото в подаденото от него в качеството му на пълномощник,
процесуален представител и защитник на правата на ответницата писмено
процесуално възражение против хода на съдебното дирене в производството по
ГД№9/2020т. но КРС на 29.07.2020г. в 11:08 часа в
регистратурата на PC Казанлък с вх.№8900/29.07.2020т.
не бил употребил, не бил обективирал и не бил изразил никакви обидни изрази спрямо
Съда в Република България. Чрез това процесуално възражение единствено бил
изпълнил своите процесуални задължения на защитник на ответницата съобразно и в
изпълнение на правилата нормите на чл.40
от Закон за адвокатурата и в изпълнение на процесуалното му задължение
съобразно правилото на нормата на чл.14б, ал.З от ГПК. Изнасянето добросъвестно
на истината пред съда било негово професионално задължение което бил длъжен да
изпълнява и съобразно правилото на нормата па чл.З от ГПК. Моли съда да се
съобрази с правилото на нормата на чл.29 от Закон за адвокатурата и да не
проявява целенасочено тенденциозно неуважително отношение към него в качеството
му на адвокат от Република България, като му вменява неверни и несъществуващи
квалификации за действия каквито не бил извършил, относно това, че оспорил
определение, или проекто - доклад по конкретно дело, което оспорване било
негово професионално право н
същевременно задължение, както било и правото на Съдията да приеме или да
отхвърлите тези негови възражения, както бил сторил вече с постановените от съда
определения записани в протокола от проведеното съдебно заседание на
29.07.2020г. по ГД№9/2020г. по описа на PC Казанлък.
Моли съда да обезсили или отмени
обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна
на наложената глоба като
порочен-недопустим, алтернативно неправилен, необоснован и незаконосъобразен
съдебен акт, както и да отмени наложената му глоба без никакво основание от
съдията докладчик с определение от 29.07.2020г. по гр.д.№ 982020г. по описа на
КРС.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията
в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
С постановеното в открито съдебно
заседание определение от 29.07.2020 г. Казанлъшкият районен съд като е взел
предвид, че в становище вх. № 8900/29.07.2020 г., подадено от адв. С.Б., в
качеството му на пълномощник на ответницата М.П. използва език, който изразява
подчертано неуважително отношение към съдията докладчик чрез писмени изрази,
накърняващи авторитета на съда и престижа на съдебната институция, подронващи
доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите
наложил на адвокат С.Б.Б. ЕГН ********** *** глоба от 100 лв. за нарушение при
разглеждане на гр. дело 9/2020 година, изразяваща се в обида на съда.
С молба вх. № 260188/31.08.2020 г. адв. Б.
моли съда да отмени наложената му глоба като твърди, че не е извършил никакво
нарушение на процесуалните правила при водене на гр.д. № 9/2020 г. по описа на
РС-Казанлък, както и в подаденото от него с вх. № 8900/29.07.2020 г. писмено
процесуално възражение против хода на съдебното дирене, не е употребил никакви
обидни изрази спрямо Съда на Република България, а единствено е изпълнил своите
процесуални задължения на защитник на ответницата, съобразно и в изпълнение на
правилата на нормите на чл. 40 от Закона за адвокатурата и квалифицира
поведението си като „изнасяне добросъвестно на истината пред съда като негово
професионално задължение, което е длъжен да изпълнява“.
С обжалваното определение КРС е намерил,
че изложените от адв. Б. причини за поведението му не могат да бъдат
квалифицирани за уважителни по см. на чл.92, ал.2 ГПК, поради което
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за отмяна на наложената
глоба на адв. Б..
Въззивният съд намира, че изложените от
адв.Б. изрази, цитирани от КРС в
протоколно определение от 29.07.2020г. въз основа на което е наложил глоба на
адв.Б., изразяват подчертано неуважително отношение към съдията докладчик, чрез
писмени изрази, накърняващи авторитета на съда и престижа на съдебната власт,
подронващи доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността
на съдиите. Следва да се посочи, че такова поведение е укоримо по отношение на
лица, участващи като страна в производството и недопустимо за юрист и адвокат.
Процесуалните права на страната следва да се реализират по начин и в езикова
форма, които да изключват проява чрез действия или изрази, внушаващи неуважително
отношение не само конкретно към съдията
по делото, представляващ съдебната институция, но въобще към съда като
правораздавателен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.89 т.3
предл. първо от ГПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е
установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита
авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на
участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по
начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба
(устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и
обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав,
представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като
правораздавателен орган. Това ясно следва от употребения от законодателя израз
"обида на съда" (а не например - "обида на чл. на състава на
съда" или "обида на съдия"). Също от формулировката на
разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба")
следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява на
неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице),
осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин,
да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. От горното е очевидно, че
понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида
на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ГПК очевидно няма за цел да
дублира съставите на тези престъпления (установяването на които предполага
наличие на влязла в сила присъда) и да санкционира участник в гражданското
производство за извършено престъпление против конкретно физическо лице, което е
съдия (респ. и длъжностно лице), страна, представител, свидетел или вещо лице
по съответното гражданско дело. Тази санкционна разпоредба се намира в глава IХ
"Глоби" на ГПК и установява едно от множеството основания за налагане
на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското
съдопроизводство. От горното следва, че обида на съда по смисъла на чл. 89, т.
3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което
се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав,
към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато
това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без
значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно
е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по
какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция,
да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и
безпристрастността на съдиите. Несъмнено от такова естество са и употребените в
случая от адв.Б. изрази, за които му е наложена процесната глоба. С тези изрази
по недопустим начин, още повече - за юрист и за адвокат (предвид и чл. 9, ал.
1, чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАдв), се изразява подчертано неуважително
отношение и се подронват авторитета и доверието към Казанлъшкия районен съд.
Ето защо въззивният съд намира, че
обжалваното определение, с което се оставя без уважение искането на адв. С.Б.Б.
съдът да отмени наложената му в проведеното на 29.07.2020 г. открито съдебно
заседание глоба за обида към съда, обективирана в подадено от него писмено становище вх. №
8900/29.07.2020г. е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Действително
изложените от адв.Б. причини за поведението му не могат да бъдат квалифицирани
за уважителни по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание
за отмяна на наложената му глоба. Такива причини и обстоятелства не се сочат и
в частната жалба, разглеждана в настоящото производство.
Водим от горните мотиви, Старозагорски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260055/11.09.2020г.
постановено по гр.д.№ 9/2020г. по описа на КРС, с което се оставя без уважение искането на адв. С.Б.Б.
ЕГН ********** *** съдът да отмени
наложената му в проведеното на 29.07.2020 г. открито съдебно заседание глоба за
обида към съда, обективирана в подадено
от него писмено становище вх. № 8900/29.07.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: