Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 85

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 754 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 18-0344-000598 от 11.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 20,00 (двадесет) лева и в размер на 50,00 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 07.06.2018 г., около 21.00 часа, в с. Г., ул. „Г.Д.“, като водач на товарен автомобил- М. ***, рег. № ********, собственост на Е.Ц.Щ., ЕГН **********, при движение на заден ход по ул. „Г.Д.“, не осигурява лице, което да му сигнализира за опасност и реализира ПТП със материални щети със сградата на ул. „М. П.“ № **, като напуска ПТП без да окаже съдействие за установяване на щетите, с което виновно извършил: 1. Не осигурява лице, което да му сигнализира за опасност при движение на ППС на заден ход- нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП; 2. Не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП- нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при липса на компетентност на административнонаказващия орган, като не е била спазена и предвидената от закона форма. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че НП е издадено в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпило писмено становище, с което жалбоподателят поддържа изложените в жалбата си доводи и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна- РУ МВР- Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 27.11.2018 г., видно от разписката, а жалбата е подадена на 03.12.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 07.06.2018 г. свидетелят А.И.Т., който си приготвял вечеря, се намирал в дома си в с. Г., общ. Б., на ул. „М. П.“ № **, когато забелязал, че по улицата се задал голям камион, който започва да прави маневра на кръстовището пред неговия гараж.

Камионът марка „М.“, модел „***“, с рег. № ********, бил собственост на свидетеля Е.Ц.Щ., но бил управляван от жалбоподателя И.В.В.. Докато правел маневрата назад, жалбоподателят не си бил осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. При движението си назад управляваният от жалбоподателя камион, чиято задна част била покрита с брезент, влязъл в съприкосновение с покрива на гаража на свидетеля Т., но тъй като ударът не бил силен и не оставил след върху камиона, жалбоподателят не разбрал за случилото се.

Виждайки удара, свидетелят Т. излязъл навън, за да викне на жалбоподателя, но същият вече се отдалечавал от мястото на настъпване на ПТП.

За случилото се свидетелят Т., който бил запомнил регистрационния номер на камиона, сигнализирал на телефонен номер „112“, след което на място дошли свидетелите М.И.Д. и В.Е.М.- полицейски служители в РУ- Сливница, които снели сведение от свидетеля Т. и огледали гаража, като установили, че няма сериозни щети, а следи от повреди има само в покривната конструкция на постройката, но без данни същите да са настъпили вследствие на твърдяното от свидетеля Т. ПТП. Тъй като свидетлят Т. бил запомнил регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя камион, свидетелите Д. и М. изпратили същия за проверка в дежурната, като автомобилът бил установен от служители на РУ- Костинброд, които на свои ред уведомили свидетелите Х.В. Й.- мл. автоконтрольор и Д.Д.Е.- старши полицай и дамата при РУ- Сливница.

Последните двама свидетели отишли до мястото, където бил уставен товарният автомобил в гр. К., откъдето излезли свидетелят Е.Ц.Щ. и жалбоподателят В.. Свидетелите полицейски служители огледали камиона, като не установили каквито и да било повреди по него, като жалбоподателят обяснил на свидетеля Й., че той е управлявал камиона и, че може и да ударил постройката, но, ако я е ударил, не е разбрал за това.

За така установеното нарушение свидетелят Х.В. Й.- мл. автоконтрольор при РУ- Сливница, в присъствието на свидетеля при съставяне на АУАН- Д.Д.Е., съставил на жалбоподателя АУАН № 491/07.06.2018 г., за това, че на 07.06.2018 г., около 21.00 часа, в с. Г., ул. „Г.Д.“, като водач на товарен автомобил- М. ***, рег. № ********, собственост на Е.Ц.Щ., ЕГН **********, при движение на заден ход по ул. „Г.Д.“, не осигурява лице, което да му сигнализира за опасност и реализира ПТП със материални щети със сградата на ул. „М. П.“ № **, като напуска ПТП без да окаже съдействие за установяване на щетите, с което нарушил чл. 40, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, но същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля Е..

При идентичност на фактическата обстановка Е.С.С.- началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, издал атакуваното наказателно постановление № 18-0344-000598 от 11.07.2018 г., с което на жалбоподателя за нарушенията по чл. 40, ла. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, били наложени на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП административни наказания „Глоба“ в размер съответно на 20,00 лв. и на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите М.И.Д., В.Е.М., Х.В. Й., Д.Д.Е. и Е.Ц.Щ. и частично показанията на свидетеля А.И.Т., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 491/07.06.2018 г., молба № УРИ 344000-888/08.06.2018 г. на РУ- Сливница, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 517з-1561/20.06.2016 г. на директора на ОДМВР- София за преназначаване на Х.В. Й., акт за встъпване в длъжност от 20.05.2016 г, на Х.В. Й., Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на Вътрешните работи за преназначаване на Е.С.С., акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г. на Е.С.С., извлечение от дневник за получени сигнали в ОДИ (ОДЧ) на РУ- Сливица, започнат на 20.05.2018 г., докладна записка УРИ 344р-4477/08.06.2018 г. и докладна записка УРИ 344р-4478/08.06.2018 г.

 

 

 

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра на показанията и на четиримата свидетели полицейски служители, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото, като съобрази, че същите изложиха подробно, логично и непротиворечиво възприетите от тях факти. Съдът, при изграждане на изводите си, се позова и на показанията на свидетеля Щ., доколкото същият е възпрел фактите около посещението на място на полицейските служители и извършения оглед на автомобила, като показанията на този свидетел се потвърждават и от показанията на свидетелите Й. и Е.. Съдът се позова частично и на показанията на свидетеля Т., освен в частта относно причината за настъпилото увреждане на покривната конструкция на гаража, доколкото в тази им част показанията на свидетеля не се подкрепят от събрания в хода на делото доказателствен материал, и не би могло да бъде безспорно установено, че уврежданията са настъпили именно вследствие на удара, още повече, че при огледа на товарния автомобил не са били установени каквито и да било увреждания по него.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По отношение на нарушението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП:

В настоящия случай по отношение на това нарушение в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че действително е допуснато нарушение при съставяне АУАН, доколкото същият е бил съставен в присъствието на свидетел, възприел факти единствено във връзка със самото му съставяне, а не в присъствието на свидетели очевидци, респ. свидетели на установяване на нарушението, каквито безспорно по делото са налице, но това не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото данните за тези свидетели се съдържат в административнонаказателната преписка, и съдът, в изпълнение на вмененото му задължение да установи обективната истина е разпитал както свидетелят очевидец, така и свидетелите при установяване на нарушението- полицейските служители, отишли на проверка на местопроизшествието. Законодателната идея при съставяне на акта да бъдат посочени свидетели, които имат пряко наблюдение върху извършеното нарушение (очевидци на нарушението), е че те са възприели в най-пълен обем фактите, свързани с предмета на доказване. Когато такива не са установени, АУАН следва да бъде съставен в присъствието на свидетели при установяване на нарушението, и едва в случай че и такива липсват- в присъствието на свидетели при самото му съставяне. Целта е бъдат категорично установени обстоятелствата, обуславящи ангажирането на наказателната отговорност на санкционираното лице. В случай че АУНА е бил съставен в присъствието само на свидетел (доколкото е допустимо да бъде и един) при самото му съставяне, а е имало и свидетели очевидци, и такива, при установяване на нарушението, за които обаче липсват данни, по които да бъдат идентифицирани, би се стигнало до процесуално нарушение, което би ограничило правото на защита на санкционираното лице и което от своя страна влече недоказаността на твърдяното административно нарушение. В настоящия случай обаче съдът е проявил активност и е разпитал всички свидетели, показанията на които биха могли да допринесат за изясняване на обстоятелствата, от значение за изхода на делото и за които свидетели е имало достатъчно данни да бъдат идентифицирани, с оглед което настоящата съдебна инстанция счита, че това нарушение не се явява съществено, доколкото не е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил маневра на заден ход, при която не е осигурил лице, което да му сигнализиа за възможна опасност.  Съгласно чл. 40, ал.2 ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл, жалбоподателят не е изпълнил именно това свое задължение, в резултат на което не е възприел намиращия се зад него гараж, с който е настъпил сблъсък, макар и по делото да няма данни дали и какви са конкретно причинените на същия щети.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина небрежност, тъй като жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и възможността да настъпят вредни последици, но е бил длъжен и е могъл да осигури лице, което да сигнализира за опасности, което именно не е сторил.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, като е наложено наказание в абсолютния законоустрановен размер, поради което същото не подлежи на изменение.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП:

Изложеното, касателно липсата на процесуални нарушения, важи в пълна степен и по отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, с оглед което съдът не намира за нужно да преповтаря мотивите си.

Жалбоподателят е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия закон, а именно за това, че напуска ПТП-то без да окаже съдействие за установяване на щетите. Налице е несъответствие между текстовото описание на нарушението и цифровата му квалификация доколкото разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП не предвижда задължение за водача до остане на място, което от своя страна е разписано в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, но съдът счита, че в конкретният случай не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като той не е санкциониран и за това, че е напускал мястото на ПТП, а му е наложено административно наказание само за неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП. Тоест В. не е наказан за това, че е напуснал мястото на ПТП, въпреки че това е посочено в текстовото описание на нарушението, поради което съдът счита, че с констатираното несъответствие не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът счита обаче, че от доказателствата по делото не се доказа И.В.В. да е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а именно да не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Действително установи се от писмените и гласните доказателства по делото, че след настъпване на ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, но същият не е санкциониран за такова нарушение. От показанията на свидетелите М.И.Д., В.Е.М., Х.В. Й., Д.Д.Е. и Е.Ц.Щ. се установи, че след установяване на собственика на товарния автомобил, на мястото, където е същият е бил паркиран в гр. Костинброд, се е явил и жалбоподателят В., а също и собственика Щ., които са оказали пълно съдействие на контролните органи, които са огледали автомобила и са проверили документите за същия. Предвид изложеното съдът счита, че се доказа по несъмнен начин, че след настъпване на ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, за каквото нарушение обаче не е санкциониран. Не се доказа обаче, че В. не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП, за да се приеме, че е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

Нещо повече, твърди се от административнонаказващият орган, че В. като водач на МПС самоволно е напуснал произшествието, с което не е изпълнил вмененото му задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, която разпоредба сочи, че, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая тези обстоятелства се опровергават от събраните гласни доказателства. Така свидетелят Щ. е категоричен, че ударът не е усетен от жалбоподателят, което се потвърждава и от показанията на полицейските служители, които не са възприели каквито и да било щети по товарния автомобил. В този смисъл съдът намира, че по делото не е установена субективната страна на така описаното нарушение, доколкото неизпълнението на задължението да окаже съдействие предполага съзнаването на обстоятелството, че ПТП въобще е възникнало, каквито данни по делото липсват.

В допълнение следва да се отбележи, че по делото не установи, че повредената, установена от свидетелите М.И.Д. и В.Е.М. в покривната част на гаража на свидетеля Т. е причинена именно вследствие на съприкосновението между управлявания от жалбоподателя камион и гаража, поради което за жалбоподателя не е възникнало задължение да оказва съдействие за установяване на вредите от произшествието.

В този смисъл съдът намира за неправилно и необосновано обжалваното наказателно постановление в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, с оглед което същото следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0344-000598 от 11.07.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, в частта с която на И.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на И.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: