РЕШЕНИЕ
№ 97...
гр. С., 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 104 по описа на
съда за
Л.И. *** обжалва Наказателно постановление № ../26.11.2018 г.,
издадено от Началника на РУ – С. в ОДМВР – С., с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащо на съдебно обжалване наказателно
постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер 100 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за това, че на 11.11.2018 г. около 17,00
ч. на път ІІ-82, на изхода към гр. С. не е изпълнил устно разпореденото от мл.
инспектор И.Н.,***, а именно да освободи пътното
платно за движение, с което си действие е затруднил движението на останалите
участници.
От събраните доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил деянието, за което е санкциониран с
обжалваното НП.
От показанията на свидетеля З.Г. – актосъставител, на длъжност „мл. полицейски
инспектор” в РУ – С., се установява, че той не е присъствал при извършване или
установяване на нарушението. Същият сочи пред съда, че на различни дати през м.
ноември
Свидетелят И.Н.,***,
сочи пред съда, че на 11.11.2018 г. заедно с други свои колеги посетил района
на бензиностанция „Ш.” на пътя гр. С. – гр. С., на
изхода на гр. С., във връзка с блокиране на движението по този път при протест
срещу високите цени на горивата. Когато пристигнал на място, св. Н. установил,
че на платното за движение имало автомобили и пешеходци, които пречели на
движението по пътя и в двете посоки. Встрани от пътя също имало хора и паркирани
автомобили. Свидетелят Н. не познавал жалбоподателя. Той издал устно
разпореждане до всички намиращи се на платното за движение лица да го
освободят. Част от тях изпълнили доброволно разпореждането, а друга част – не.
Няколко души от онези, които не изпълнили доброволно разпореждането, били
отстранени от полицейските служители принудително от платното за движение, след
което и останалата част от тези хора доброволно освободили пътя. Според св. Н.,
той и колегите му установили самоличността само на лица, които отказали да
изпълнят доброволно издаденото от него устно разпореждане да освободят платното
за движение. Самоличността на някои от тези лица била установена от представени
от тях лични документи, а на други – от извършени справки в ОДЧ. Лицата с така
установена самоличност били вписвани в бланки за справка за проверено лице,
след което били освобождавани. Въз основа на тези записвания били изготвяни
докладни записки, като св. Н. изготвил такава само досежно лицата, чиято
самоличност той е установил.
Съдът служебно изиска от
ответника по жалбата всички докладни записки и справки за проверени лица,
изготвени и съставени във връзка с посещение на служители на РУ – С. на
11.11.2018 г. около 17,00 ч. на път ІІ-82 на изхода към гр. С.. В представената
единствена такава докладна записка, изготвена на 11.11.2018 г. от св. И.Н. същият е докладвал, че на 11.11.2018 г. около 16,30 ч.
той и негови колеги посетили протест на лица от гр. С., който се състоял на ул.
„С. шосе” до бензиностанция „Ш.” и продължил до около
18,30 ч., като лицата били спрели на пътното платно и блокирали движението за
гр. С.. Сред тях били забелязани единадесет лица, от които в докладната записка
само едно лице е посочено с три имена и ЕГН /и това не е жалбоподателят/, а
останалите са посочени с по две имена и/или с прякори като сред тези имена
фигурират и имената Л.И..
От тази доказателствена
съвкупност по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин именно жалбоподателят да е извършил
вмененото му деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 257, ал. 1
от ЗМВР. Свидетелят Г. не е присъствал при извършване
или установяване на нарушението и е установил лицата, срещу които следвало да
състави АУАН от служебно предоставени му списъци. Свидетелят Н. сочи, че е изготвил докладна записка с посочване в нея
на лицата, които не са изпълнили доброволно издаденото от него устно
разпореждане да освободят платното за движение, но от единствената приобщена
като доказателство по делото при условията на чл. 107, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН такава изготвена от него докладна записка се установява единствено, че
посочените в нея лица са участвали в протест на процесните
дата и място, като са спрели на пътното платно и са блокирали движението за гр.
С..
На първо място, изобщо не се
установява от съдържанието на тази докладна записка посочените в нея лица да не
са изпълнили отдадено от св. Н. устно разпореждане да освободят платното за
движение.
И на следващо място, действително
би могло хипотетично да се приеме от показанията на св. Н., че в изготвената от
него докладна записка са посочени само лица, които не са изпълнили доброволно
така издаденото от него устно разпореждане, но в конкретния случай именно
конкретното й съдържание съществено не кореспондира с показанията му, че той е
установил самоличността на всички тези лица. Щом като от единадесет посочени в
докладната записка лица осем са посочени само с по две имена, едно – с две
имена и прякор и едно – само с прякора си, т. е. десет от тези лица не са
посочени с три имена и ЕГН, то няма фактическо основание да се приеме, че докладната
записка отразява дейност по надлежно установяване на самоличността на лица,
които не са изпълнили доброволно даденото от св. Н. устно полицейско
разпореждане, както последният сочи пред съда. Следователно тази докладна
записка е от естество да установи единствено присъствието на жалбоподателя на
протеста на посочените в АУАН и в НП дата и място (което се потвърждава и от
показанията на св. Г. К.), както и участието на
жалбоподателя в блокирането на движението по пътя гр. С. – гр. С.. От
конкретното й съдържание обаче, съпоставено с показанията на св. Н., не се
установява извършено от жалбоподателя деяние, съставомерно
за вмененото му административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и
изразяващо се в неизпълнение на конкретно устно разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му.
Ето защо съдът намира, че по
делото не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил
деянието, санкционирано с процесното НП като
административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Поради това обжалваното НП
е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ../26.11.2018 г., издадено от Началника на РУ – С. в ОДМВР – С.я.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: