МОТИВИ по НОХД № 492/2008г.
по описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимия
Д.Б.И.. xxx е обвинен в това, че на 5.05.2008г. в с. Вирове, обл. Монтана, транспортирал
с каруца, незаконно добит от другиго дървен материал 5 куБ. м. дърва от вида
дъб, на обща стойност 125 лв., като деянието е маловажно-престъпление по чл. 235,
ал. 6, във вр. с ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа
обвинението И. неговата правна квалификация. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Счита, че делото е доказано по безсъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен И. с оглед характера на процедурата, да
се приложи разпоредбата на чл. 55, арл. 1, т. 2 от НК, като съдът му наложи
наказание “пробация”, тъй като едно наказание глоба в никакъв случай няма да изиграе положителна роля върху
неговото превъзпитание.
За
съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия е приет
граждански иск, заявен надлежно И. своевременно от ощетеното юридическо лице-Държавно
горско стопанство- гр. Монтана, за сумата от 125 лв. -обезщетение за нанесени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 5.05.2008г. до
окончателното изплащаен на сумата, както И. адвокатски хонорар.
Подсъдимия
Д.Б.И.. разбира в какво е обвинен И. се признава за виновен. При условията на
чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт И. дава съгласие да не се събират доказателства за тези
фактИ.
Служебният
защитник на подсъдимия И.. пледира първоначално за прекратяване на
производството поради маловажност на случая. Във втората му хипотеза счита за
справедливо, съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като наложи разумно
наказание. Становището на защитника е, че ако се наложи наказание глоба, подсъдимият със сигурност няма
да го изпълнИ.
Производството
се развива при условията И. по реда на чл. 370, ал. 1 И. сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени И. гласнИ. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283
от НПК съдът ги прие, прочете И. огласи, без да извършва разпит на свидетелите И.
вещото лице.
Съдът,
след като обсъди И. прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно
И. в тяхната съвкупност И. след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема
за установено следното:
Подсъдимият
Д.Б.И.. И. свидетеля А. Ц. А. са съседи в с. Вирове, обл. Монтана. На 5.05.2008г.
подсъдимият И.. отишъл в дома на свидетеля А., като му споделил, че няма пари
да си купи агне за Гергъовден, поради което му предложил да закупи от него
дърва за огрев, които бил набрал за себе сИ. Предложил му каруца с дърва за по
20 лв. кубика. Предложението било изгодно за свидетеля, защото цената била
много ниска. Още същия ден, на пет пъти подсъдимият докарал дървата с каруцата
сИ. По преценка на свидетеля, дървата били около 5 кубика. Подсъдимия, заедно
със съпругата си И. баща си, стоварил дървата в двора на свидетеля. За тези
дърва, свидетелят заплатил на подсъдимия И.. сумата от 100 лв.
Два
три дена след случилото се, свидетелят А. бил потърсен от служителите на Държавното
горско стопанство-гр. Монтана. По сигнал, че в двора на А. А. от с. Вирове, обл.
Монтана са разтоварени дърва за огрев-незаконно придобити, свидетелите В. Ц. Б.
И. И. Ц. И..-горски стражари, чиито район обхващал селата Живовци И. Войници в
обл. Монтана посетили дома на А.. През мрежата на двора свидетелите констатирали,
че стоварените дърва не са маркирани с контролна горска марка И. експедиционна
горска марка. Със съдействието на кмета на селото, в присъствието на свидетеля А.
отишли в неговия дом И. там премерили дървата, като установили, че същите са 5
кубика от вида дъб, прясно отрязани, без съответните КГМ И. ЕГМ. Тогава
свидетелят А. им казал от къде се е снабдил с процесните дърва. На подсъдимия И..,
за това му деяние свидетелят Венцислав Ц. му съставил два АУАН.
Видно
от изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, не
оспорена от страните, стойността на незаконно превозените дърва е в размер на 125
лв. В съдебната експертиза е посочено, че минималната работна заплата за
страната към момента на деянието е била 220 лв. И. се е нанасяла 0.56 пъти в
причинената щета.
При
условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимия И. доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице
са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК И. съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
С
оглед на установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия И.. е
осъществил от обективна страна състава на чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 2, пр. 3,
във вр. с ал. 1 от НК-на 5.05.2008г. в с. Вирове, обл. Монтана, транспортирал с
каруца незаконно добит от другиго 5 куБ. м. дъб, на стойност 125 лв., като
деянието е маловажно.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл-подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици И. е искал тяхното настъпване.
Към
момента на деянието, подсъдимия не е осъждан.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, признаването
на вината, социалното му положение, а като отегчаващо-високата степен на
обществена опасност на деянието, независимо от стойността на вредата.
При
тези данни И. като отчете наличните смегчаващи И. отегчаващи вината
обстоятелства, като призна подсъдимия И.. за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с
ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК И. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, Б.
”б” от НК му наложи наказание пробация,
като му наложи задължителните пробационни мерки, за срок от шест месеца. Съдът прецени, с оглед
социалното положение на подсъдимия, че ако му наложи наказанието “глоба”, същото
не ще бъде изпълнено, а И. не ще му въздейства предупредително И. възпитателно
не само по отношение на него, а И. по отношение на останалите съселянИ.
Така
наложеното наказание, съдът намира, че е от вид И. характер да изпълни целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимата, като го мотивира занапред да спазва законите И. установения правен
ред, така И. по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително И. възпитателно.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност преявения граждански иск
от ощетеното юридическо лице-Държавно горско стопанство- гр. Монтана срещу
подсъдимия Д.Б.И.. за сумата от 125 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-5.05.2008г.
до окончателното изплащане на сумата И. разноски за адвокатско възнаграждение.
За
да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение И. причинна връзка. По делото безспорно е установено, че вредата
настъпила за ощетенот юридическо лице-ДГС-гр. Монтана е в размер на 125 лв. И.
е в резултат от виновното, противоправно поведение на подсъдимия. Съдът намира,
че предявеният граждански иск е основателен изцяло за сумата от 125 лв., поради
което го уважи И. със законните последицИ.
При
горния изход на делото, подсъдимия се осъди да заплати по сметка на ВСС
разноски по делото в размер на 50 лв., сумата от 10 лв. -държавна такса върху
уважения размер на гражданският иск И. 5 лв. държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При
горният фактически И. правен разбир на доказателствата, съдът постанови
присъдата сИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: