Определение по дело №2380/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1841
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Иванка Ангелова
Дело: 20201000502380
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 184120.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502380 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК – в хипотезата на обжалване пред САС на
постановено от състав на окръжен съд определение, действащ като въззивна ин станция.
Подадена е от Н. И. Г. частна жалба срещу Определение № 5143 от 09.03.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 666/20г. от ІІІ-Б въззивен състав на СГС, с което е оставена без разглеждане частна
жалба с вх.№ 5192620 от 19.11.2019г. на Н. И. Г. срещу заповед за незабавна защита от 08.11.2019г.,
издадена по гр.д. № 64461/2019г. по описа на СРС, ГО, 158 с-в. Излага съображения за неправил
ност на обжалвания акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания акт, въззивният състав на Софийски градски съд е приел, че
определението по чл.18 ЗЗДН, с което се издава заповед за незабавна защита на пострадало лице, има
характер на спешна привременна мярка – има действие до издава нето на заповедта за защита или
отказа на съда /чл.19 ЗЗДН/. Обжалването му не е предвидено в закона, напротив отречено е с
разпоредбата на чл.19 ЗЗДН. Не се следва и от характера му, който не е преграждащ производството.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност на приетото от съда, че атаку ваният акт не
подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл.303 ГПК, пред виждащ поправяне на
порока. Излага принципни съображения за неравнопоставеност на страните в процесното
производство.
Обжалваното определение е правилно.
Предмет на обжалване пред СГС е издадена по реда на чл.18 от ЗЗДН заповед за незабавна
защита. Освен, че не попада в изрично изброените хипотези на обжалваемост по чл.274 ГПК, тъй
като нито слага край на производството, нито обжалването му е из рично предвидено в закона, в
случая необжалваемостта на акта и временното му дей ствие са изрично предвидени в разпоредбата
на чл.19 ЗЗДН.
По тези съображения и като споделя изцяло изводите на състава на СГС, Со фийски
апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК – в хипотезата на обжалване пред САС на
постановено от състав на окръжен съд определение, действащ като въззивна ин станция.
Подадена е от Н. И. Г. частна жалба срещу Определение № 5143 от 09.03.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 666/20г. от ІІІ-Б въззивен състав на СГС, с което е оставена без разглеждане частна
жалба с вх.№ 5192620 от 19.11.2019г. на Н. И. Г. срещу заповед за незабавна защита от 08.11.2019г.,
издадена по гр.д. № 64461/2019г. по описа на СРС, ГО, 158 с-в. Излага съображения за неправил
ност на обжалвания акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания акт, въззивният състав на Софийски градски съд е приел, че
определението по чл.18 ЗЗДН, с което се издава заповед за незабавна защита на пострадало лице, има
характер на спешна привременна мярка – има действие до издава нето на заповедта за защита или
отказа на съда /чл.19 ЗЗДН/. Обжалването му не е предвидено в закона, напротив отречено е с
разпоредбата на чл.19 ЗЗДН. Не се следва и от характера му, който не е преграждащ производството.
Оплакванията в частната жалба са за неправилност на приетото от съда, че атаку ваният акт не
подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл.303 ГПК, пред виждащ поправяне на
порока. Излага принципни съображения за неравнопоставеност на страните в процесното
производство.
Обжалваното определение е правилно.
Предмет на обжалване пред СГС е издадена по реда на чл.18 от ЗЗДН заповед за незабавна
защита. Освен, че не попада в изрично изброените хипотези на обжалваемост по чл.274 ГПК, тъй
като нито слага край на производството, нито обжалването му е из рично предвидено в закона, в
случая необжалваемостта на акта и временното му дей ствие са изрично предвидени в разпоредбата
на чл.19 ЗЗДН.
По тези съображения и като споделя изцяло изводите на състава на СГС, Со фийски
апелативен съд

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________