ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500153 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на В. С. С. против
определение №260305 от 05.02.2021г . по гр.дело №2080/2019г. на Бургаския окръжен съд, с
което е прекратено производството по предявения от него иск против „КРОЗ“АД, гр. София,
ЕИК200869182 и делото е изпратено по подсъдност на СГС.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Счита
подсъдността, приета от Бургаския окръжен съд, за неправилно определена. Намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК, която предоставя възможност искът
за непозволено увреждане да бъде предявен и по местоизвършване на деянието. Предмет на
иска са вреди от обидни и клеветнически твърдения в публикация на вестник „Г.“, бр.15
/454/ от 10-18.04.2019 г. За определяне на подсъдността на иска е релевантно мястото, на
което ищецът е възприел обидата. Предвид постоянния му адрес в гр. Бургас и началото на
политическата му дейност в този град, счита деянията за довършени на територията на
гр.Бургас, където отзвукът на отрицателните внушения досежно него е най – голям. Оспорва
приетото от първоинстанционния съд, че обидата и клеветата са завършени с физическото
отпечатване на вестника. Сочи неговото разпространение като квалифициращ признак и
способ за довеждане на съдържанието до знанието на неограничен кръг лица. След като
вестникът е разпространяван в града, в който живее, в който е стартирал политическата си
кариера и където е възприел неправомерните деяния, намира за свое право да избере на най
– удобна за него подсъдност, съгласно решение от 25.10.2011 г. на СЕС. Още повече, че не е
установено мястото на отпечатване на вестника.
В отговор на частната жалба, подаден от „КРОЗ“ АД, представлявано от изпълнителния
1
директор Т. Н., се иска оставянето без уважение, като неоснователна. Твърди се, че
ищецът не е доказал обстоятелство по чл.115, ал.1 ГПК, обосноваващо изключението от
общата подсъдност. Освен това, постоянният адрес на ищеца, според ответното дружество, е
без значение за определяне подсъдността на спора, а ноторно известно е, че към датата на
процесното деяние С. е бил депутат с работно място в гр.София. По делото не са
приложени доказателства, към този момент ищецът да е бил извън София. Мястото на
начало на политическата кариера и адресът му, ответникът счита за ирелевантни при
определяне на подсъдността. Моли да бъде потвърдено определението като правилно и
законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по исковата молба на В. С. С. против „КРОЗ“
АД, гр. София, по иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответното дружество за
сумата от 30 000 лв., частична претенция от пълния размер от 80 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от съдържание на статия във вестник „Г.“, бр.15/454/ от 10-18.04.2019
г.
С обжалваното определение, Бургаският окръжен съд е приел за основателно
възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, прекратил е производството
пред себе си и е изпратил делото на СГС по компетентност. Съдът е приел, че по делото не
са представени доказателства за местоизвършване на деянието, а доводите, че деликтът е
извършен с печатно издание с национален обхват и разпространение и личността на ищеца
са ирелевантни за определяне на подсъдността. Поради това, не са доказани предпоставките
за прилагане на специалната разпоредба на чл.115 ГПК и следва да се приложи общата
подсъдност по чл. 105 ГПК.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно.
Предявен е иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, при който на
ищеца, освен общата подсъдност, установена с разпоредбата на чл.105 ГПК, е предоставено
и правото на избор да предяви иска по местоизвършване на деянието, съгласно чл.115 ГПК.
По принцип, при подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на чл.115 ГПК,
законът има предвид мястото, в което деликвентът-ответник се твърди да е извършил
деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се
проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който е
различен и отделен от самото деяние.
2
За да се приложи нормативното разрешение, въведено от законодателя с разпоредбата
на чл. 115 ГПК, следва да се установи, че мястото на осъществяване на деянието попада в
района на съда, пред който е подадена исковата молба. Последното налага да се изясни
понятието „местоизвършване на деянието“ и да се отчетат спецификите, които носи това
понятие, с оглед конкретиката на разглеждания казус. В тази връзка трябва да се има
предвид, че местоизвършване на деянието е това място, където е осъществено виновното
поведение, а не мястото, където са настъпили вредните последици, ако то е различно от
мястото на деянието (вж. Определение № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г.
о. на ВС). Именно последното е от значение при определяне на подсъдността по чл. 115
ГПК, като пространствените параметри, в чиито рамки са настъпили вредите, не са
релевантни (вж. Определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о. на
ВКС). Когато ищецът претендира обезщетение от непозволено увреждане, изразяващо се в
разпространение на неверни твърдения чрез печатно произведение - вестник,
местоизвършването на деянието е там, където се намира неговата редакция. Аргумент за
този извод се извежда от обстоятелството, че именно в редакцията се осъществяват
действията по одобряване и подготовка на съответния брой на вестника, след което от там
започва неговото отпечатване и разпространяване. Мястото на последващото достигане до
знанието на ищеца на неверните твърдения има отношение вече към настъпване на вредите,
понеже пострадалият може да претърпи душевни болки и страдания, след като разбере за
изнесеното по негов адрес. В същия аспект следва да се обсъжда и достигането на
клеветническите твърдения до трети лица, защото то има значение за настъпилите вреди,
доколкото научаването на тези твърдения от по-широк кръг от хора е възможно да
предизвика у увредения по-големи душевни страдания.
При изложените съображения, в разглеждания случай, както съобразно общата
подсъдност по чл.105 ГПК, така и при условията на чл. 115 ГПК, местно компетентен да
разгледа ищцовата претенция е Софийски градски съд.
Като е прекратил образуваното пред БОС производство и е изпратил делото за
разглеждане по подсъдност на СГС, първоинстанционният съд като краен резултат е
постановил правилно определение, което е съобразено с приложимия закон. Частната жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. С. С., със съдебен адрес в гр.
Бургас, против определение №260305 от 05.02.2021 г. по гр.дело №2080/2019 г. по описа на
Бургаския окръжен съд.
3
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4