РАЗНОСКИ РЕШЕНИЕ
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№ ................, гр. София, 10.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „в”
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр. дело № 13791 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба „З.к.К.2.“ ЕООД за отмяна на неприсъствено решение от 21.03.2018г., постановено
по гр.дело № 13615/2017г. на СРС, 87 състав, с което са уважени предявените от Т.Х.Д.
срещу молителя „З.к.К.2.“ ЕООД обективно
съединени искове с правно основание чл.213,ал.2 от КТ – за сумата от
3 250,лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода
31.10.2016г.- 25.02.2017г., ведно със законната лихва от 06.03.2017г.- до
окончателното изплащане и с правно
основание чл.150, вр. с чл.128,т.2 от КТ- за сумата от 2 250,00лв.-
дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
14.04.2016г.- 18.10.2016г., ведно със законната лихва от 06.03.2017г.- до
окончателното изплащане, както и сумата от 600,00лв.- разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК. С решението молителят е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 220,00лв.- дължима държавна такса, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
Молителят, „Х.О.“ ЕООД, заявява искане
за отмяна на неприсъственото съдебно решение, за което твърди, че е узнал в
рамките на образуваното срещу него изпълнително производство с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Позовава
се на отменителното основание по чл.240,ал.1,т.1 от ГПК – ненадлежно връчен
препис от исковата молба и доказателствата и ненадлежно връчена призовка за
насроченото по делото съдебно заседание. Твърди, че от служителя на бюро
„Призовки“ не е изпълнено разпореждането на първата инстанция под № 95535 от
15.04.2017г. По отношение на
съобщението, изпратено до адреса в гр.София, бул.“*********, в което е
отразено, че негов служител отказва
получаване, поради липса на пълномощия, твърди, че в нарушение на процесуалните
правила от длъжностното – лице призовкар не се установени имената на служителя,
както и не е установен адресът на управителя на дружеството, за който от
служителя на дружеството са предоставени
данни, че се намира в чужбина. На
следващо място, възразява , че по делото не са налични данни за залепване на
уведомление или съобщение на адреса на управление на дружеството. С изложените доводи , молителят – ответник
мотивира искането за отмяна на
неприсъственото решение.
Насрещната страна по молбата, Т.Х.Д., оспорва същата като неоснователна и заявява
искане тя да бъде оставена без уважение, по съображения, подробно изложени в
писмения отговор на молбата. Заявява искане за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като
прецени становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
релевантни за спора, приема за установено следното:
СЪДЪТ намира
молбата за отмяна по чл.240,ал.1 от ГПК
за ДОПУСТИМА,като подадена в срок. Поканата за доброволно изпълнение,
адресирана до молителя- ответник и
касаеща събирането на сумите, които ответникът е осъден да плати с процесното
неприсъствено решение, е връчена по
изп.дело № 20189210400890 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на датата 15.06.2018г. - на лицето Марио Атанасов – комисионер на
адреса на управление на дружеството молител- гр.София, ул.“*********, ап.9
/л.34 от делото на СГС/. Доколкото към датата на узнаването от молителя /с връчването на поканата/ за постановеното
неприсъствено решение действаща е била нормата на чл.61,ал.2 от ГПК /тя е отменена с изменението на ГПК, публикувано
в ДВ, бр.65/2018г.- в сила от 01.09.2018г./, на основание на същата 1 месечният срок за подаване на
молбата за отмяна на неприсъственото решение е спрял да тече 15.07.2017г.,
поради което подадената на 20.07.2017г. молба за отмяна на решението се явява в
срок.
Разгледана
по същество съдът намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Т.Х.Д. срещу „З.к.К.2.“ ЕООД,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1
от КТ и чл.150,вр. с чл.128,т.2 от КТ.
Призовката,
с която на ответника са изпратени на 21.03.2017г. преписи от ИМ и приложенията към нея на посочения в
исковата молба адрес на ответника: гр.София, ул.“*********, ап.9, е върната в
цялост с отбелязване, че на този адрес няма офис или канцелария на ответното
дружество. Удостоверено е, че на адреса се намират адвокати, които не са
пълномощници на ответното дружество.
След връщане на съобщението до посочения адрес, от първата инстанция е
извършена служебна справка в търговския регистър, при която е установено, че
това е вписаният настоящ и актуален адрес на седалището на ответното дружество.
С разпореждане № 93535 от 15.04.2017г. от първоинстанциянния съд е постановено
ново връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на адреса,
вписан в търговския регистър, като на длъжностното лице- призовкар е указано да
удостовери дали на адреса са намерени служители на ответника, има ли поставени на
адреса указателни табели с
наименованието или други знаци, които да указват на наличие на
помещения, в които да има служители на ответното дружество или негови
представители, да събере сведения дали дружеството е познато на адреса, дали е
пребивавало на адреса и дали го е напуснало и кога.
На
19.04.2017г. в изпълнение разпореждането на съда под № 93535 от 15.04.2017г. е
изпратено ново съобщение с препис от исковата молба и доказателствата на адреса
на седалището на ответника /гр.София, ул.“*********,ап.9/, което отново е
върнато в цялост с отбелязване, че фирмата няма служители на адреса, както и
представители по сведения на адвокатите от адвокатската кантора на този
адрес. В съобщението е отбелязано
наличието на офис на ул.“*********.
С
разпореждане на съда от 25.05.2017г. е постановено ново връчване на препис от
исковата молба и доказателствата на адреса на ул.“********* . Изпратеното
съобщение до този адрес с препис от
искова молба и доказателства на датата 30.05.2017г. е върнато с отбелязване, че
адресът е посетен на дати 02.06.2017г., 20.06.2017г., 04.07.2017г. и не е
намерено упълномощено лице, което да получи съдебните книжа. Удостоверено е ,
че на адреса има търговски обект с надпис „З.к.К.2.“ ЕООС, като при посещение
служител от заложната къща е заявил, че не е упълномощен да получава съдебни
книжа, а такова право има само
управителят, който е в чужбина.
От
първоинстанционният съд е извършена нова служебна справка по търговския
регистър на датата 10.07.2017г. относно вписания адрес на управление, при която
е установено, че няма промяна – той е същият, посочен по-горе, поради което с
разпореждане от същата датата е
постановено изпращане на нов препис от исковата молба и доказателствата на този
адрес. Новото съобщение с препис от съдебните книжа е изпратено на адреса на
управление на дата 12.07.2017г. и е
върнато в цялост с отбелязване, че на адреса няма офис, канцелария на
ответното дружество. Няма представители
на същото, по сведения на адвокатите от адреса фирмата е само регистрирана на
него. С оглед данните, удостоверени в съобщението, от първата инстанция е прието
наличието на предпоставките по чл.50,ал.2 от ГПК и съобщението е прието за
редовно връчено.
Призовката
за първото по делото заседание , насрочено за 21.03.2018г. е изпратена до
адреса на управление *** и е върнато в
цялост с отбелязване , че на него няма офис, канцелария на фирмата, няма
представител. Призовката е приета за
редовно връчена по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, след извършена нова справка от
първата инстанция в търговския регистър, при която е установена липсата на
промяна във вписания адрес на управление на ответника.
При
така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав приема ,че
не е налице основанието по чл.240,ал.1,т.1 от ГПК, на което се позовава
молителят- нередовно връчен препис от исковата молба и доказателствата и
нередовно призоваване за първото по делото съдебно заседание. Настоящият
съдебен състав приема, че предвид удостоверения от длъжностното лице –
призовкар изричен факт, че на вписания в търговския регистър адрес на
управление на ответното дружество то не се намира- няма негов офис , канцелария
или служители,а на адреса се намират адвокати, които не са пълномощници на
молителя-ответник, законосъобразно от първата инстанция е прието редовно
връчване на препис от исковата молба и доказателствата, както и редовно
призоваване на ответника за първото по делото съдебно заседание по реда на
чл.50,ал.2 от ГПК. Неоснователно е възражението на молителя- ответник за нарушена процедура по връчване на съдебните книжа
и призоваването му, поради неизпълнено от съда задължение да залепи уведомление
на адреса на управление. Такова задължение за съда възниква, съгласно
разпоредбата на чл.50,ал.4 от ГПК само в хипотезата, при която на регистрирания адрес на управление на
търговското дружество съществува него офис /канцелария – със съответни
указателни табели или фирмени знаци, до които длъжностното лице- призовкар няма
достъп, съответно- на този адрес има служители на дружеството, които отказват
да получат съдебните книжа. В случаите,
при които на регистрирания в търговския регистър адрес на управление няма
офис/канцелария, респ.- липсват каквито и да било указания, като фирмени знаци
или табели, от които може да се заключи, че фирмата се намира на адреса, приложение намира нормата на
чл.50,ал.2 от ГПК, при която съдебните книжа се прилагат по делото и по силата
на законовата фикция , установена с посочената правна норма се считат за
редовно връчени. Именно хипотезата на
чл.50,ал.2 от ГПК се установява в конкретния случай. Нормата на чл.50 от ГПК не
създава задължение за съда да установява отделен и друг адрес на законния
представител на търговското дружество, доколкото релевантен относно редовността
на връчването на съдебните книжа на юридическото лице е адресът на управлението му, последно вписан
в търговския регистър- чл.50,ал.1 от ГПК. Фактическата промяна на този адрес,
без надлежното й отразяване в търговския регистър води до прилагане на
фикцията, установена с ал.2 на чл.50 от ГПК и правните последици, свързани с
нея. На последно място, доколкото адресът на бул.“Г.С.Раковски“ не представлява адрес на управление на
ответното дружество, а са налични данни само за упражнявана на този адрес
търговска дейност от ответното дружество, то по отношение на него не може да
намери приложение нормата на чл.50,ал.4 от ГПК/залепване на уведомление/, тъй
като този адрес не представлява такъв, регистриран по установения от закона ред,
поради което и юридическото лице не е задължено да поддържа наличие на
служители на този адрес, респ. – няма задължение за уведомяване при поромяната
му, за разлика от вписаният адрес на управление, поради което и по отношение на
адреса, на който фактически се извършва търговска дейност, не намират
приложение законоустановените последици, свързани с регистрирания по
законоустановения ред адрес на
управление и установени с нормата на чл.50, ал.4 от ГПК.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява наличието на
соченото от молителя основание по чл.240,ал.1,т.1 от ГПК. Ето защо, молбата по
чл.240 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, предмет на настоящото производство, ответникът по
молбата има право на разноски по делото в размер на 300,00лв.- адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна,
молбата по
чл.240,ал.1, т.1 от ГПК, подадена от „З.к.К.2.“ ЕООД - за отмяна на неприсъствено решение
от 21.03.2018г., постановено по гр.дело № 13615/2017г. на СРС, 87 състав
ОСЪЖДА „З.к.К.2.“ ЕООД да заплати на Т.Х.Д. – сумата от 300,00лв.- разноски по делото за
производството пред СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.