М О Т И В
И
Обвинението срещу обв. К.Г.К. е по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 63,
ал. 1 т. 4 НК за това,
че на 09.01.2020 г. в гр.
Стара Загора извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място нанесъл удари
с крак и ръка на Х.в.вна 16 г., като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Обвиняемият в с.з. се признава за виновен.Защитникът – адв. Г. пледира
за приложение на чл. 78 А от НК.
Представителя на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението и пледира за приложение на чл. 78 А от НК.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства
–писмени, показанията на свидетелите– преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Св.
Х.в.в/на 16 г./ също е жител ***. През учебната 2019/2020 г. бил ученик в
десети клас.
На 09.01.2020 г. св. В бил втора смяна на училище.
След края на учебните часове, той се срещнал със свой приятел - св. Й.а, който
бил ученик в друго учебно заведение. Тъй като живеели в един и същ район в гр.
Стара Загора, тази вечер двамата се прибирали заедно към домовете си. Около
20.50 часа, те минали през парка до баня „Пиперка“, като вървели по алеите.
Навън било тъмно, но алеите били добре осветени.
По
това време, в западната част на парка, в близост до физкултурни лостове се били
събрали други непълнолетни лица - свидетелите И.д.и/на 14 г./, И.л.м/на 14 г./,
К.дГ. /на 15 г./, С.я.г/на 14 г./, М.к.г/на 15 г./, Г.и.й/на 15 г./ и В.рГ. на
15 г./, както и обв. К.Г.К. /тогава на 17 г./. Те били в приятелски отношения
помежду си и често се събирали в парка - за да тренират на лостовете и да
разговарят.
Обв.
К. забелязал свидетелите В и А, които вървели по алеите и които не познавал.
Без да е провокиран по какъвто и да било начин, обвиняемият извикал „Хайде да
им скочим!“ и на бегом се отправил към тях. Застигнал ги в гръб и като се смеел
истерично, нанесъл един удар с крак в областта на десния прасец на св. В.
Пострадалият се препънал, но не паднал. Обърнал се и видял, че зад него се
намирал обвиняемия, който бил облечен с тъмно на цвят яке, с качулка на главата
и маска на лицето. В този момент К. му нанесъл още един удар - с юмрук в
областта на лицето. В изпитал силна болка, изплашил се и побягнал в южна
посока. Св. А също се изплашил и побягнал, но в източна посока.
Св.
Х В бягал до училище „Димитър Благоев“, където спрял и се обадил по телефона на
баща си — св. В В, като му разказал за случилото се. След няколко минути, св.
В. В пристигнал на мястото с автомобил и двамата със сина си обиколили района
на парка до баня „Пиперка“, но не открили обвиняемия и неговите приятели.
На
следващия де н — 10.01.2020 г., св. В В депозирал заявление за случилото се в
Първо РУ на МВР - Стара Загора.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствения
материал на ДП - показанията на свидетелите Х В, В В, А, И, М, Г., Г, Г, Й, Г.,
И и по същество не сде оспорва от обвиняемия.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че обв. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 325, ал. 1във вр. с
чл. 63, ал. 1 т. 4 НК.
Обв. К. е
осъществил изпълнителното деяние “ извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото” като е
предизвикал сбиване и нанасяне на удари на нъплнолетния св. В без повод и причина.Тези
действия са в разрез с морала, добрите нрави и общоприетите норми за поведение
в обществото.
С
действията си обвиняемият е нарушил обществения ред, с което е осъществил и
резултата на престъплението – настъпили са съставомерните обществено опасни
последици – нарушено е спокойствието на гражданите.
Към
момента на деянието обвиняемият е бил непълнолетен.В конкретната фактическа
обстановка и създалата се ситуация подсъдимият е могъл правилно да се
ориентира, да взема адекватни решения,
да преценява действията си. Той е извършил поредица от целенасочени и
координирани отделни действия, което мотивира съда да приеме, че е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
поради което и на основание чл. 31, ал. 2 НК следва да носи наказателна
отговорност.Това налага и приложение на редукцията на чл. 63, ал. 1 т. 4 НК.
По делото
няма доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че
престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие, а и обществената
опасност на деянието, настъпилите обществено опасни последици, както и
навършеното пълнолетие към момента на постановяване на СР правят неприложим чл.
61 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на обвиняемия следва извода, че към момента на деянието
е действал с евентуален умисъл.Той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е допускал настъпването
им. Знаел е че нарушава обществения ред, че извършва непристойни действия, но
въпреки това се е съгласявал примирявал с настъпването на обществено опасните
последици.
Безспорно е , че нарушаването на обществения ред не е било пряката цел
на подсъдимия. В конкретният казус резултата / настъпилите обществено последици
изразяващи се в нарушаването на обществения ред/ е страничен, косвен на пряката
цел.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните
законови текстове съдът намира, че обв. К. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Обв. К.
към момента на деянието е неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с
приложение на чл. 78 А от НК, за престъплението се предвижда до три години
лишаване от свобода, причинените
имуществени щети са възстановени , не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което същият следва да бъде освободен от НО и на
основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –чистото съдебно минало, критичното отношение към извършеното
деяние, а като отегчаващи – недобрите характеристични данни.
Следователно на обвиняемия следва да се наложи наказание съгласно чл. 78
А, ал. 6 НК и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Обществено порицание,
което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място в Община град
Стара Загора / по местоживеене му /.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
Разноски –
няма.
Причини –
Незачитане на добрите нрави в обществото.
Водим от
горните мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: