№ 129
гр. П. , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила молба от М.П. К., чрез
пълномощника му адв.ЕЛ. ИВ. СТ. от АК- Враца.
В същата се твърди, че в срока на обжалване на Определение
№48/21.05.2021г. се подава настоящата молба с искане на основание чл.248 от
ГПК да се допълни цитираното определение в частта му за разноските, като
се осъди жалбоподателя да заплати разноски в размер на 800лв., съгласно
представен списък на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от „Т.Л.“ ЕООД, с Управител Д.Х.С.
чрез пълномощника му адв.П.К..
В същият се твърди, че не следва да се присъждат разноски по реда на
чл.248 от ГПК.
Твърди се, че за да се признае извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение, следва да има приложен договор за правна помощ, в който
да е указан вида на плащане.
Прави се възражение за прекомерност.
Приема се, че ако искането за присъждане на разноски е постъпило в
делото след постановяване на Определението, т.е. след приключване на
1
разглеждането му в инстанцията, то не следва да бъде разглеждано и не
следва да има произнасяне по него, поради несвоевременното му заявяване и
настъпилата процесуална преклузия.
Визира се, че съдът следва да прецени, дали молбата на ответника
следва да се разгледа по реда на чл.248 от ГПК или по реда на чл.250 от ГПК
независимо как е формулирана от молителя.
Моли се, съдът да се произнесе по молбата на ответника за допълване
на определението, като се вземат предвид изложените възражения.
В подадения отговор е инкорпорирана и Молба за изменение на
Определение №48/21.05.2021г. в частта за разноските от страна на „Т.Л.“
ЕООД.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, като в тази
насока се излагат съображения.
Искането е да се измени постановеното определение в частта за
разноските, като отпадне изцяло присъдените в тежест на молителя разноски.
Алтернативно същото да бъде намалено до размера предвиден за настоящи
вид производства по частни жалби по граждански дела, а именно: по чл.7,
ал.1, т.7, във вр. с чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. 1/3 от минимума, предвиден в чл.7 от
същата Наредба, предвид прекомерния претендиран от ответника размер.
В указания срок е постъпил писмен отговор от другата страна в
процеса- М. П. К., чрез пълномощника му адв.С. на тази молба. В същият е
изложено становище, с което се приема, че същата е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение. В този смисъл се излага доводи,
които са и в насока, че е допусната очевидна фактическа грешка с оглед
липсата на пълно произнасяне в диспозитива на постановения съдебен акт.
Моли се да се остави без уважение възражението на другата страна за
прекомерност на хонорара.
Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
2
Видно от Определение №48/21.05.2021г., постановено по в.ч.гр.д.
№20215200500318/2021г. по описа на ОС- П. е потвърдено Определение
№391 от 25.02.2021г., постановено по гр.д.№20205220102455/2021г. по описа
на РС- П., с което е прекратено производството по същото дело и са
присъдени разноски.
В диспозитива на това решение е отразено, че е осъден „Т.Л.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Извор, обл.Пловдив,
представлявано от управителя Д.Х.С. да заплати на М. П. К., с ЕГН
********** от град П., ул.“С.А.“ №91, ет.5, ап.17.
В мотивната част на това определение е посочено, че с оглед изхода на
делото, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
страна К. разноски- за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
При тези данни, настоящата инстанция приема следното:
Подадената молба с вх.№948/03.06.2021г. от М. П. К., чрез
пълномощника му адв.С. с правно основание чл.248 от ГПК е допустима, но
по съществото си следва да се приеме, че е частично основателна.
В този аспект следва да се посочи, че в постъпилото становище от
страна на последните с вх.№1561/07.07.2021г. е направено изменение на
искането, като се счита, че е допусната очевидна фактическа грешка в
постановения диспозитив. Този довод в случая не може да бъде споделен, тъй
като реално, няма противоречие във волята на съда между мотивна част и
диспозитив, а е налице пропуск в последния да се посочи присъдената сума.
Ето защо следва да се приеме, че са налице условията за изменение на
постановеното определение, като се допълни същото с присъждане на
сторените по делото разноски. Такива в случая са представени в кориците на
делото- Договор за правна помощ и съдействие- л.20, като е и приложен
списък на разноските. От този документ се установява, че сумата по договора
е заплатена в брой, като е направено съответното искане за присъждането й в
подадения отговор- л.17.
Относно размера на присъдените разноски, следва да се разгледа и
възражението за прекомерност, обективирано в молбата за изменение на
постановеното определение с вх.№11103/14.06.2021г. подадена от „Т.Л.“
3
ЕООД
В случая същото следва да бъде прието за основателно.
От страна на М. П. К. са претендирани съдебно- деловодни разноски-
адвокатски хонорар в производството по подадената частна жалба от „Т.Л.“
ЕООД в размер на 800лв.- адвокатски хонорар. Тази сума, видно от мотивната
част на определението от 21.05.2021г. е и присъдена, като единствено е
пропусната в диспозитива.
Следва да се посочи, че тази сума действително е завишена, с оглед на
материалния интерес, и с оглед на това, че производството е образувано по
подадена частна жалба.
В случая, интересът е за сумата от 9971,54лв.
Съобразявайки се с разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3, във връзка с чл.11 от
Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед правната и фактическа сложност на конкретния
казус, настоящата инстанция приема, че следва да редуцира претендирания
размер от 800 на 300лв.
При тези данни е налице основание за изменение на определението от
21.05.2021г., като се допълни същото, в частта за разноските, като се осъди
„Т.Л.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Х.С. да заплати на М. П. К.
сумата от 300лв.- разноски пред настоящото производство, а не както е
претендирано в размер на 800лв. В този смисъл не следва да се уважава
искането за присъждане на сумата от 800лв., така както е отразено в
мотивната част на определението постановено по реда на чл.274 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, на основание чл.248, ал.1, предл.1-во от
ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА Определение №48/21.05.2021г., постановено по в.ч.гр.д.
№20215200500318/2021г. по описа на ОС- П., с което е потвърдено
4
Определение №391 от 25.02.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102455/2021г. по описа на РС- П., в частта за разноските вместо
което: ДОПЪЛВА същото, като ОСЪЖДА „Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Извор, обл.Пловдив, представлявано
от управителя Д.Х.С. да ЗАПЛАТИ на М. П. К., с ЕГН ********** от град П.,
ул.“С.А.“ №91, ет.5, ап.17 сумата от 300лв.- разноски пред настоящото
производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5