Р Е Ш Е Н И Е № 268/12.6.2020г.
гр. Ямбол, 12.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение XVII-състав, в публично заседание на трети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Й. П, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 54 по описа за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от Н.Д.К. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник – ***. И. С. от АК Я.
против „Минна-компания-П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Я., ул.“Ямболен“ № 13, ет.5 представлявано от *** П. П., иск, с който се
иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 год.,
както и обезщетение за забава в размер на 47,33 лева за периода от 25.08.2019
год. до 13.01.2020 год., както и законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски по делото.
С исковата молба се твърди, че на
10.01.2019 год. с трудов договор № *** год. ищеца е бил назначен на работа при
работодателя – ответното дружество, на длъжност „***“. Твърди се че съгласно
трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било уговорено в размер на 560 лева,
но действително получаваното от него нетно трудово възнаграждение било
1 200 лева, тъй като към основното му възнаграждение се заплащало –
заработка в размер на 986.43 лева. След приспадане на данъци и осигуровки
чистото получавано от ищеца възнаграждение било 1200 лева. Твърди се още, че на основание чл.327, ал.1
т.2 КТ, със заповед № ***год. трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено, считано от тази дата. След прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца не било изплатено възнаграждението за месец юли 2019 год.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от пълномощника на ответника – ***.Д. Ц. от АК Я., с който се
поддържа, че иска е допустим, но частично се оспорва като неоснователен.
Признава се че основното трудово месечно възнаграждение в размер на 560 лева
бруто за месец юли 2019 год. не е заплатено на ищеца. Оспорва се претенцията на
ищеца за допълнително възнаграждение – „заработка“, поради неоснователност и
недоказаност.
С нарочна молба вх.№ *** год. по
описа на ЯРС, ответникът е направил изменение на претенцията си за обезщетение
чрез намаляване нейния размер и изменение за периода, за който се претендира.
С протоколно определение от
28.02.2020 год. съдът е допуснал направеното изменение на иска, а именно да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за забава за
периода от 31.08.2019 год. до 13.01.2020 год. в размер на сумата от 45,33 лева.
В съдебно заседание за ищеца се
явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ***. И. С. от АК Я.,
чрез когото в хода на делото по същество
и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията
изложени в тях се претендира уважаване на исковете така както са предявени след
направеното изменение.
В съдебно заседание за ответника
се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие ***.Д. Ц. от АК
Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа отговора на исковата
молба като се иска от съда да отхвърли иска за сумата над договореното трудово
възнаграждение по трудовия договор до размера от 1200 лева. Претендират се
разноски съобразно отхвърлителната част от иска. Иска се от съда да не постановява разноски в
тежест на ответника за съдебно счетоводната експертиза, тъй като още с отговора
си ответника признал размера на месечното трудово възнаграждение.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представеното по делото заверено копие на трудов договор № ***год., между
страните по делото „Минна-компания-Петров“ АД в качеството му на работодател и
ищеца Н.Д.К. в качеството му на служител, на основание чл.67, ал.1 КТ, считано
от 14.01.2019 год. е бил сключен трудов договор за неопределено време, със срок
на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Съгласно договора ищеца е приел да изпълнява в
предприятието на ответното дружество длъжността „***“, с продължителност на
работното време 8-часа, и с основно месечно възнаграждение 560,00 лева.
Видно
от представената по делото Заповед № *** год., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, забава изплащането на трудовото възнаграждение, е било прекратено трудовото
правоотношение между страните по него, считано от 06.11.2019 год.
По
делото от страна на ищеца са представени два броя електронни разпечатки от
фишове за работна заплата, видно от които, за месец юни 2019 год. на ищеца е
начислена основна заплата в размер на 560,00 лева и „Заработка“ в размер на
986,43 лева, а за изплащане общо сумата от 1200 лева по дебитна карта; за месец
юли 2019 год., на ищеца също е начислена основна заплата в размер на 560,00
лева и „Заработка“ в размер на 986,43 лева, а за изплащане общо сумата от 1200
лева по дебитна карта.
Видно
от представеното по делото извлечение от разплащателната сметка на ищеца за
периода 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год., по разплащателната сметка на ищеца
са били приведени следните суми с посочено основание заплата за 2019 год.,
както следва: за месец януари– 763,64 лева; за месец февруари на два пъти по
600 лева; за месеците март, април, май, юни, август, септември и октомври по
1200 лева и за месец ноември 2019 год. – 1 538,22 лева.
Видно
от представената по делото от ответника докладна записка без дата, същата е
била изготвена от свидетеля по делото И. Г. Г. до *** на ответника, като в нея
е отразено, че ищеца и свидетеля по делото М. С. са извършили неправилни
ремонти, както следва: на 26.07.2019 год. на трошачка Тесаб 623; на 15.07.2019
год. на Форд рейнджър с рег.№ ***и на 02.07.2019 год. на Форд Транзит с рег.№ ***.
Видно
от представените по делото от ответника „Вътрешни правила за работната заплата“,
в чл.9 от същите е предвидена при
изброените условия и основания възможността за получаване на допълнителни
възнаграждения от работниците и служителите на ответното дружество.
По
искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството му
на свидетел лицето М. П. С.. Видно от показанията му същият е бил бивш работник
в предприятието на ответното дружество, където е изпълнявал длъжността „***“. Признава
участието си в ремонта на посечените в представената по делото докладна, машина
и автомобили, както и участието на ищеца, но твърди, че причините за авариите
не са техните ремонтни действия, а се дължат на различни сочени от свидетеля
обективни обстоятелства, както и че срязването на кабела на датчика на единия
от автомобилите се наложило поради необходимостта да бъде извадена „главината“.
Твърди, че когато започвал работа се разбрал за твърда заплата с шефа, като
неговата била 1 400 лева чисто. Обяснили му, че осигуровките ще ги
изплащат на минималната заплата, а пък до април или до май имали право да ги
довнесат до целия размер на заплатата, която получава. Юлската му заплата била
изчислена правилно, но след проверка от Инспекцията по труда от ръководството
му представили друг фиш, на който размера бил на минималната. Обосновката била
некачествен ремонт.
По
искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
му на свидетел лицето И. Г. Г.. Видно от показанията му същият работи в
предприятието на ответника на длъжност „***“. Имало проблем с работата на ищеца
и св.С. като ***, за което свидетелят
изготвил докладна записка през юни или юли миналата година. По същество твърди,
че ремонтите посочени в докладната записка са извършени неправилно, за което
отговорност носят двамата. Твърди, че заплащането било заплата плюс доработка –
за извършени ремонти. Колкото повече ремонти си имал, толкова повече се вдигала
заплатата. Нямало практика да се намалява заплатата, намалявала се доработката,
която се плащала допълнително. Доработката се плащала различно, като шефа
определял колко допълнително да се заплати за ремонт.
Видно
от заключението на вещото лице, по приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, за месец юли 2019 год. на Н.Д. К. е начислено
трудово възнаграждение за 23 отработени дни в размер на бруто 1546,43 лева и
нето – 1200 лева. На основание докладна записка е била извършена корекция във
Ведомостта за заплати за месец юли 2019 год. по отношение на трудовото
възнаграждение на ищеца. След корекцията начисленото трудово възнаграждение на
ищеца за месец юли 2019 год. е в размер на бруто 610,00 лева и нето 473,35
лева. Трудовото възнаграждение за месец юли 2019 год. не е изплатено на ищеца.
Съгласно коригираната ведомост за месец юли 2019 год., на основание „Докладна
записка“ от И. Г. Г., размерът на неизплатеното възнаграждение за месец юли
2019 год. на Н.Д.К. е в размер на нето 473,35 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с
правно основание чл.357 КТ във връзка с
чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са
подадени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 КТ три годишен срок, ищецът е
активно легитимиран да иска по чл.128 КТ като лице, което е било в трудово
правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателя не му е
изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяване на договора,
което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство.
Разгледани по същество същите се
явяват основателни и доказани по размер, на следните съображения:
Между страните не е спорно, че
ищецът е работил в предприятието на ответника на длъжността „***“ считано от
14.01.2019 год. до прекратяване трудовото правоотношение със заповед № ***
год., считано от 06.11.2019 год. Между страните не е спорно, че трудовото
възнаграждение на ищеца за месец юли 2019 год. не е заплатено, а и това се
установява от заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза. Спорен
между страните е размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение за
месец юли 2019 год.
Видно от представения по делото
трудов договор, уговореното между страните по него основно трудово
възнаграждение е в размер на 560,00 лева.
Видно от представения по делото
фиш за работна заплата за месец юли 2019 год. на ищеца е било начислено трудово
възнаграждение включващо основна заплата в размер на 560,00 лева и „Заработка“
в размер на 986,43 лева или нетно трудово възнаграждение след приспадане на
дължимите удръжки в общ размер на сумата от 1200 лева.
Видно от заключението на вещото
лице на основание „докладна записка“ /представена по делото/ е била извършена
последваща корекция във ведомостта за заплати като на ищеца е било начислено
единствено нетно трудово възнаграждение в размер на 473,35 лева.
Действително в представения по
делото трудов договор не е предвидено допълнително трудово възнаграждение за
„заработка“, но същевременно видно от същия страните са постигнали съгласие, че
за неуредените в него условия се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните
актове по прилагането му, КТД, правилника за вътрешния трудов ред в
предприятието, длъжностната характеристика и вътрешните правила за работната заплата /ВПРЗ/.
Видно от представените по делото ВПРЗ,
същите предвиждат изплащане и на допълнително трудово възнаграждение, а от
показанията на св.Г.в, работещ в предприятието на ответника се установява, че
заплащането в предприятието на ответника включва заплата плюс доработка /за
извършени ремонти/, която се плащала допълнително.
Горното обосновава извод, че
между страните в трудовото правоотношение, по същество е уговорена система на
заплащане на труда на работника включваща освен основно трудово възнаграждение по
договор, но и сделно заплащане на труда
- според заработеното /извършвани ремонти/.
В насока горния извод е както
съдържанието на представената докладна записка въз основа на която е била
извършена корекцията на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец юли
2019 год. /по същество некачествено извършени ремонти дейности/, така и
представеното извлечение от разплащателната сметка на ищеца, видно от която заплащаните
на ищеца нетни месечни възнаграждения след месец януари 2019 год. са в размер
на от по 1 200 лева. Т.е налице е било трайно заплащане труда на ищеца в
размер на нетно трудово възнаграждение от
1200 лева.
Събраните по делото доказателства
обосновават извод, че работодателя оспорва претенцията за заплащане на ищеца на
претендираното нетно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева за месец юли
2019 год., включващо основното трудово възнаграждение по договора и
допълнително определяното такова, въз основа изготвената от св.Г. докладна
записка, за некачествено извършени ремонтни дейности през месец юли 2019 год.
По делото обаче не бе установено
по категоричен начин посочените в докладната записка неправилни ремонти да са
били по вина на ищеца. Видно от същата, в ремонтните дейности са участвали освен
ищеца и св.С., като липсва конкретизация, който от двамата какви конкретни
действия е извършил, и кои конкретни действия на ищеца се квалифицират като
неправилен ремонт. Самата докладна записка е изготвена от работник на
ответника, не съдържа дата на изготвяне, липсва и дата на входиране на същата
при работодателят, поради което не може сама по себе си да обоснове несъмнен и безпротиворечив
извод, че съдържа единствено обективни данни, а не и лична оценка на св.Г. за качеството
на работата на ищеца, още повече, че липсват данни работодателят да е извършил
проверка на тия обстоятелства, респ. да е предприел действия по търсене на
дисциплинарна или имуществена отговорност от ищеца.
Същевременно, видно от
показанията на свидетелите М. С. и И.Г., по същество, двамата са на различни
становища за обстоятелствата довели до необходимостта от закупуване на ново
каре за трошачката, нова гарнитура и нов датчик за съответните автомобили.
Установява се по делото, че ищецът е полагал
труд в предприятието на ответника и е участвал в извършването на ремонти дейности
през месец юли 2019 год., който труд не му е бил заплатен, но не и по безспорен
начин, че същият носи пряка и лична отговорност за тяхното качество.
Ето защо, съдът намира, че
ответника дължи заплащане на труда на ищеца за месец юли 2019 год., според
действително уговореното, включващо основното възнаграждение по трудовия
договор и допълнително получаваното от него такова, индиция за размера на което
е както първоначално начисленото на ищеца нетно трудово възнаграждение /преди
корекцията/ за месец юли 2019 год., така и заплащания от работодателя нетен
размер на трудовите възнаграждения на ищеца за месеците непосредствено преди и
след месец юли 2019 год.
С оглед изложеното, следва
исковата претенция по чл.128 КТ да се уважи като бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 200 лева представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2019 год.
При този извод на съда, следва да се уважи и искането за присъждане на
законната лихва върху сумата от 1200 лева, от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане.
С оглед уважаване на главната
искова претенция следва да се уважи и акцесорната такава, като на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
45,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 год.
до 13.01.2020 год., чиито размер се установява при обикновено математическо
изчисление с помощта на онлайн калкулатор.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат такси и
разноски по производството, съдът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да
осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Я. сумата от 50,00 лева
държавна такса за иска по чл.128 КТ и 50,00 лева за иска по чл.86 ЗЗД, както и
сумата от 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице заплатено от съда, или
общо 250,00 лева, като и сумата от 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В предвид изхода на делото, в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца в производството
разноски в размер на сумата от 400,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение
за един адвокат.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда трудово
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.128, т.2 КТ, „Минна компания-П.“ АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“Ямболен“ № 13, ет.5
представлявано от *** П. П. ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата от 1 200.00
/хиляда и двеста/ лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 год., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2020 год. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, „Минна компания-П.“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“Ямболен“ № 13,
ет.5 представлявано от *** П. П. ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата
от 45.33 /четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1200.00 лева, за периода от 31.08.2019 год. до
13.01.2020 год.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, „Минна компания-П.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“Ямболен“ № 13, ет.5
представлявано от *** П. П. ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата от
400.00 лева – разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, „Минна компания-П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Я., ул.“Ямболен“ № 13, ет.5 представлявано от *** П. П.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд Я.
сумата от сумата от 250.00 лева,
представляваща сбор от дължимите държавни такси и сторените от бюджета на съда
разноски за вещо лице, както и сумата от
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща
присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от 17.06.2020 год. пред
Окръжен съд Я., а в частта му, в която се допуска предварително изпълнение на
решението, има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Я., в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: