№ 6245
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100504340 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4483/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 51196/2023 г. на
СРС, ГО, 33 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. Т. Г., ЕГН: ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: 733,79 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 286314 и адрес: гр. София, общ. Искър, ж.к.
*******, както и сумата от 35,19 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.07.2023 г.
до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 97,27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
15.06.2023 г. и за сумата от 7,41 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.07.2023 г. по ч. гр. дело №
38484/2023 г. по описа на СРС, 33 състав. Със същото решение е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, че К. Г. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
1
******* следните суми: 733,79 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. №
286314 и адрес: гр. София, общ. Искър, ж.к. *******, както и сумата от 35,19
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.07.2023 г. до погасяване на задълженията,
като са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата от 97,27 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г. и за сумата от 7,41 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 19.07.2023 г. по ч. гр. дело № 38484/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове, са постъпили въззивни жалби от
ответниците в първоинстанционното производство Е. Т. Г. и К. Г. Г.. В жалбите
се излагат доводи, че претендираните суми са погасени по давност. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Бруната“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
2
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София" ЕАД срещу Е. Т. Г. и К. Г. Г. за признаване за установено
съществуването на сумите от по за всекиго от тях: сумата от по 733 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 97,27 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г., сумата от по
35,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от по 7,41 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г.
Пред първоинстанционния съд е приет договор за продажба на държавен
имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти се
установява, от който е видно, че 14.10.1991 г. ответниците са придобили
процесния недвижим имот – ап. 13, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.к.
Дружба-2, бл. 317, вх. Б, ет. 5. По аргумент от чл.30,ал.2 ЗС въззивният съд
приема, че ответниците са придобили по ½ ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственици на процесния
недвижим имот ответниците са били и страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът
касае обект с абонатен № 286314.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, в
имота са били монтирани 4 броя отоплителни тела, като на всички тях били
поставени ИРРО, доставяна е и топла вода, която е било отчитана чрез 2 броя
монтирани водомери. Вещото лице е установила, че стойността да
доставената топлинна енергия в имота през исковия период е 1467,57 лева.
.
По отношение наведениете доводи във въззивната жалба за погасяване
по давност на процесните суми, въззивният съд намира следното: с
3
подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение ответниците
своевременно са релевирали възражение за погасяване на дълга за главницата
за топлинна енергия и дялово разпределение по давност. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.07.2023
г./, Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.07.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.05.2020 г.
/първият месец от исковия период/ не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2020 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.07.2023 г., т.е. след подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 10.07.2023 г. По изложените съображения и възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно, а предявеният иск се
явява основателен за сумата от по 733,79 лева за всеки ответник.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
4
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответника в
размер от общо 70,37 лв., т.е. по 35,19 лв. за всеки ответник, като
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и в тази
част по по-посочените по-горе съображения.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4483/13.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 51196/2023 г. на СРС, ГО, 33 състав, в частта в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, че Е. Т. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
******* следните суми: 733,79 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. №
286314 и адрес: гр. София, общ. Искър, ж.к. *******, както и сумата от 35,19
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.07.2023 г. до погасяване на задълженията,
както и в частта, в която е признато за установено, че К. Г. Г., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 733,79
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от
5
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 286314 и адрес: гр. София, общ.
Искър, ж.к. *******, както и сумата от 35,19 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 10.07.2023 г. до погасяване на задълженията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
19.07.2023 г. по ч. гр. дело № 38484/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Т. Г., ЕГН: ********** и К. Г. Г., ЕГН: **********, да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната” ООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6