Р Е Ш Е Н И
Е
№
1709 24.10.2013г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: С.К.
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско дело №3509 по описа за
две хиляди и дванадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно
съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, основани на чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.И., ЕГН
**********,***, моли съда да осъди ответната Прокуратурата на Република
България да му заплати обезщетение в размер на 25 000 000лв. за
неимуществени вреди /вж. допуснати за този иск увеличения в с.з. от 15.10.13г./
и обезщетения в размер на общо 11010лв. за имуществени вреди /вж. молба
вх.№13414/13.05.13г.-стр.47/, ведно със законната лихва върху тях от датата на
исковата молба.
Твърди, че е бил увреден вследствие на
незаконосъобразните действия и противоправното поведение на длъжностни лица на
ответника, изразили се в неоснователното и неподкрепено с никакви доказателства
искане за постановяване на задължителното /принудителното му настаняване и
лечение в психиатрично заведение, въз основа на което срещу него било
образувано и проведено ч.н.д. №1253/11г. по описа на ПРС- Х нак. с-в, както и в
това, че органите на ответника приели за умишлено тероризиране от негова страна
действията му срещу в.л. С., докато да заплашиш някого, че ще го съдиш, било
законно право /вж. молба вх.№19718/09.07.13г.-стр.107/. Инициираното вследствие
тези незаконосъобразни действия на ответника производство по чнд №1253/11г. на
ПРС, както и това, че в призовките, които му били изпращани, пишело, че следва
да се яви в качеството на „освидетелстван”, довели до редица негативни за него
последици в жизнен план. Тази използвана от съда в призовките формулировка, без
да било установено по съответния ред, че той страда от психично заболяване,
била недопустима и съставлявала гавра с неговото човешко достойнство и психика
сама по себе си. Освен това, призовките станали достояние на много хора, които
вследствие започнали да го мислят за луд, като подмятали зад гърба му, а и
често в очите му казвали, „ти си освидетелстван, значи луд, нали?”, „ти ли си
оня, освидетелствания, когото съдът търси и вика на дела”, „ето го този,
освидетелствания, дето му го пишеше в призовката”. Призовките били обиколили 3
РПУ- та и навсякъде го знаели вече като луд. Сходно било и положението със
съседите и познатите му, което довело до сериозни последствия за него, като не
можел да си намери работа и да плаща разходите си. Отделно от това, когато
показал призовката на работодателя си, за да се освободи от работа в деня на
съдебното заседание, във фирмата, като видели, че пише да се яви „като
освидетелстван”, всички започнали да се разграничават и да се дистанцират от
него и скоро го принудили да си подаде оставка, без да има друга обяснима за
него причина за това. Така, оставайки без работа, той не получил работна
заплата за 19месеца от по 550лв. месечно, или общо 10450лв., за времето от
прекратяване на трудовото му правоотношение през м.май 2011г. до м.декември 2012г.,
каквато би получил, ако не бяха действията на ответника. Отделно от това,
заради образуваното по искането на ответника производство той трябвало да дойде
4 пъти от ***, където било работното му място, до ***, заради експертизи по
делото, за което направил разходи за транспорт с автобус в размер на 160лв.,
както и в тази връзка не получил /загубил 400лв. под формата на командировки и
пропуснати заплати- по 50лв. за 8 дни, тъй като при всяко от четирите идвания
губел по два дни.
За тези именно неимуществени и имуществени вреди
моли да бъде осъден ответника да го обезщети, като пледира по същество за
постановяване на справедливо решение в негова полза. Не претендира разноски.
Останалите оплаквания от действия на органи на
ответника и/или на органи на съда и на други институции, наведени от ищеца също
като довели до претърпяване на вредите, за които търси обезщетение, с различни
подадени по делото молби, обсъдени подробно от съда в с.з. от 15.10.13г., не са
приети като част от обстоятелствата, релевантни към предмета на спора по
делото, очертан с определение, взето в същото съдебно заседание по
съображенията, изложени в протокола за провеждането му, с оглед което не се и
разглеждат с това решение.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е депозирал по делото първоначален отговор с вх.№8023/20.03.13г.
/стр.31-32/ и допълнителен отговор с вх.№ 17198/17.06.13г. /стр.71/, с които е
повдигнал възражение за недопустимост на предявените искове и е взел становище
за тяхната пълна неоснователност по съображения, подробно изложени с
отговорите.
По същество пледира за
отхвърляне на исковете, тъй като в производството ищецът не е установил наличие
на правно- релевантните за уважаването им факти, съобразно дадената от съда
тяхна квалификация, като развива подробно съображения в с.з. от 15.10.13г. Не
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намери, че предявените от ищеца искове са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят изцяло, воден от
следните мотиви:
І. По допустимостта.
Възражението на ответника
за недопустимост на предявените от ищеца искове са били обсъдени от съда с
негови определения №896/21.03.13г. /стр.33-34/ и №1872/20.06.13г. /стр.72/ и
намерени за неоснователни. Изводите си в тази насока съдът поддържа и с
настоящото решение.
ІІ. По основателността.
1.
По
въпроса за правната квалификация на предявените от ищеца искове.
Със свое разпореждане №3434/21.11.12г. /стр.3/, както и с приетия по делото
като окончателен проект за доклад, изготвен с определение №896/21.03.13г.
/стр.33-34/, съдът е намерил, че доколкото изложените от ищеца факти, на които
е основал претенциите си за осъждане на ответника да му заплати обезщетение, не
попадат под никоя от хипотезите за ангажиране отговорността на Държавата,
съдържащи се в нормата на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, производството по предявените от
него искове следва да се движи по общия ред на чл.49 от ЗЗД. С определението си
от 21.03.13г., макар и в отговор на възражението на ответника за недопустимост
на предявените искове, докладчикът изрично е взел предвид наличието на примери
в практиката на съдилищата, в които
искове за ангажиране отговорността на Прокуратурата заради повдигнати от нея до
съда искания за задължителното настаняване и лечение на едно лице в
психиатрично заведение, аналогични на предявените от ищеца, са били разглеждани
през призмата на фактите, изпълващи фактическия състав на основанието по
чл.2,ал.1,т.4 /стара/ от ЗОДОВ, обсъдена от ответника с първоначалния негов
отговор, а след изменението на закона, обн. с ДВ бр.98/11.11.12г., включени в
хипотезата на чл.2,ал.1,т.1,предл.2 от ЗОДОВ, и отхвърляни по същество по
съображението, че законът не дава възможност на такива лица да получат
обезщетение по реда на специалния закон, тъй като закрепените с него основания
са изчерпателно изброени. Все пак, доколкото включително в практиката на ВКС са
налични противоречиви виждания за това, дали такива искове следва да се
квалифицират и разглеждат по ЗОДОВ или по общия ред /вж. в първата насока Определение № 806 от 6.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 16/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов-„Квалификацията в
тези случаи съдилищата правилно привързват към законовата хипотеза, чието
приложно поле ищецът цели да разшири, в случая чл.2,ал.1,т.4 от ЗОДОВ...”, а във втората Определение №359/20.03.12г. на ВКС по гр.дело
№934/2011г., ІV г.о., докладчик съдията Стоил Сотиров-„ В процесния случай
поставеният от касационната жалбоподателка въпрос е извън приложното поле на
чл.2,ал.1,т.4 от ЗОДОВ, тъй като визираната норма по ясен и категоричен начин
сочи, че държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда, когато съдът неправилно е
приложил задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени поради липса на законно основание. В подкрепа на
изложеното е и т. 4 от ТР № 3/22.4.2004г. по тълк. гр. д. № № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че ЗОДОВ /преди ЗОДВПГ/ определя специален ред и
условия за обезщетяване на пострадалите лица, а за неуредените случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД/, този състав намира, че правната
прецизност изисква, щото когато още при излагане на фактите от ищеца е ясно, че
те не попадат под никоя от хипотезите на специалния закон, квалификацията на
претендираното от него въз основа на същите факти право следва да бъде тази,
която е уредена от общата норма на закона. Ето защо, съдът е приел с доклада си
по делото квалификацията на исковете като такава по чл.49 от ЗЗД и именно от
гледна точка на релевантните за цитираната норма факти ще обсъжда събраните
в производството доказателства, когато
се произнася по въпроса за основателността на предявените от ищеца искове.
2.
Установени /неустановени в
процеса правно релевантни факти.
С доклада по делото съдът е поставил в доказателствена тежест на ищеца да
установи правно релевантните за основателността на иска му факти, че: по искане на длъжностни лица на ответника
е било образувано ч.н.д. №1253/11г. на ПРС за постановяване на задължителното
му настаняване и лечение в психиатрично заведение; така предприетите от
длъжностните лица на ответника действия са били противоправни; така
предприетите от длъжностните лица на ответника действия са били такива при или
по повод на възложена им от ответника работа; е претърпял описаните с исковата
молба имуществени и неимуществени вреди; тяхното претърпяване е в пряка
причинна връзка с предприетите от длъжностните лица на ответника противоправни
действия, защото отговорността по чл.49 от ЗЗД е функционална и възникването и
стои в зависимост от поведението на длъжностните лица на ответника, предприели
съответните действия и/или бездействия. В тежест на ответника е било поставено
оборването на установената от чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция за вина по отношение
действията на неговите органи в случая.
От значимите за основателността на исковете му
факти, ищецът установи единствено този, че воденото пред ПРС чнд №1253/11г. е
било образувано по искане на ответната Прокуратура, и не установи никое от
останалите очертани по-горе правно- релевантни обстоятелства, които следва да
бъдат доказани като кумулативно налични, за да се признаят исковете му за
основателни, тъй че те следва да бъдат отхвърлени като недоказани по своето
основание.
Изводите си в горната насока съдът направи, воден
от следните съображения:
1. По правно релевантния факт по силата на действия /искане на органи на
ответника ли е образувано чнд №1253/11г. на ПРС, от производството по което
ищецът твърди да е бил увреден.
От съдържащите се в кориците на приложеното по настоящото дело чнд
№1253/11г. на ПРС е видно, че това дело
е било образувано по подадено от прокурор при РП- Пловдив искане №1766/2011/21.01.2011г.
за постановяване на задължително настаняване и лечение по реда на ЗЗ на Е.И.И.,
ЕГН ********** /вж.стр.3 от чнд/, както и че същото е приключило пред този съд
с постановено на 09.05.2011г. решение №1031, с което искането е оставено без
уважение /вж.стр.174, мотиви на стр.179-180 от чнд/- т.е. фактът, че именно
действие на орган на ответника е станало причина за провеждане на
производството по чнд №1253/11г. пред съда, което е имало за предмет
предложение за задължително настаняване и лечение на ищеца в психиатрично
заведение, и вследствие провеждането на което той твърди да е бил увреден, е
категорично установен.
Що се отнася до оплакванията на ищеца, че е бил
увреден не само поради провеждане на образуваното по инициатива на ответника
срещу него чнд №1253/11г. на ПРС, но и защото в призовките, които му били
изпращани от съда, пишело, че следва да се яви в качеството на „освидетелстван”, която използвана
формулировка, без да било установено по съответния ред, че той страда от
психично заболяване, била недопустима и съставлявала гавра с неговото човешко
достойнство и психика сама по себе си, а освен това призовките били обиколили 3
РПУ- та и станали достояние на много хора, които вследствие започнали да го
мислят за луд, като подмятали зад гърба му, а и често в очите му казвали, „ти си освидетелстван, значи луд, нали?”,
„ти ли си оня, освидетелствания, когото
съдът търси и вика на дела”, „ето го
този, освидетелствания, дето му го пишеше в призовката”, съдът поддържа с
това решение изцяло отговора, който е дал на страните с определение в с.з. от
15.10.13г., с което е отграничил като неотносими към предмета на висящия пред
него спор действия, предприети спрямо ищеца от органи и лица, различни от
органите на ответника, срещу когото са насочени исковете му. Ето защо, макар и
от кориците на приложеното чнд №1253/11г. да личи, че Е.И. действително е бил
призоваван от съда по чнд №1253/11г. в качеството му на „освидетелстван” /вж.
призовки на стр.23 и стр.29 от чнд/, както и че за призоваването му съдът е
потърсил съдействието на І-во РПУ- Пловдив /вж. писмо на стр.25 и стр.54-60 от
чнд/, възраженията на ответника, че той
не може да бъде държан отговорен за действията, предприети от органите на съда,
са основателни и тези действия не могат да бъдат по силата на самото им описание
намерени за стоящи в причинна връзка с увреждане на ищеца, претърпяно от
незаконосъобразни и противоправни действия на ответника, тъй че не се
разглеждат и обсъждат като такива и от този съд в акта му по съществото на
спора. В тази връзка не се коментират от съда, макар и поради формална относимост
към предмета на спора да са приети по делото като доказателства, приложените на
стр.102, 103 и 104 от делото документи, от които личи, че ищецът по делото е
водил кореспонденция с докладчика по чнд №1253/11г. съдия Методиева и е
повдигал пред различни органи оплаквания от работата и по това дело.
2.По правно релевантния факт противоправно ли е действието на ответника по
внасяне в съда на искане, въз основа на което е образувано производството по
чнд №1253/11г. на ПРС.
Закрепеното от нормата на чл.157 от ЗЗ правомощие на органите на
Прокуратурата да могат да поискат от съда да постанови задължително настаняване
и лечение на лице, подлежащо на такова по смисъла на чл.155 от ЗЗ, дава
директен отговор на въпроса могат ли да се считат за противоправни предприетите
от орган на ответника действия по внасяне пред съда на искане за постановяване
на задължителното лечение на ищеца, от провеждане на съдебното производство по
което той твърди да е бил увреден, и този отговор е отрицателен. Подавайки
искане до съда, въз основа на което е било образувано чнд №1253/11г. на ПРС,
органът на ответника /РП- Пловдив/, не само не е престъпил повелителна норма на
закона в тази връзка, а напротив- упражнил е едно изрично дадено му от закона
право.
В аспекта на тук обсъждания правно- релевантен факт и като относими и към
факта за евентуалната вина следва да бъдат обсъдени и оплакванията на ищеца, че
внесеното от ответника пред ПРС искане било необосновано, неподкрепено с
никакви доказателства, било резултат на погрешната преценка на органа на
ответника, че действията, които ищецът предприел спрямо вещото лице В. С.,
съставляват умишлено тероризиране от негова страна на това лице, докато да заплашиш някого, че ще го съдиш, било
законно право, както и че съставлявали упражняване
на организиран терор върху него. Те са изразени с множеството подадени от ищеца
по делото и докладвани от съда в с.з. от 15.10.13г. молби, от които личи
цялостно оформено у него дълбоко убеждение, че е жертва на съзнателно
провеждани от страна на различни органи и институции, включително съд и
прокуратура, действия по неговото злепоставяне в обществото, на налаган му от
тях умишлен и комплексен терор във връзка с усилията му да установи истината
относно налични корупционни практики и пране на пари, при които компетентните
органи покровителствали виновните, набеждавали невинните и укривали улики и
доказателства от съда, което било не изолиран случай, а рецидив. В техен
отговор, с определение в с.з. от 15.10.13г. съдът му е отказал да счита за
предмет на производството всички онези случаи, за които от приложените с
молбите доказателства е било видно, че с участие на ищеца, пред множество
органи и институции са образувани преписки и дела, независимо висящи или
приключени, поради което с това решение разглежда оплакването му конкретно в
контекста на данните, свързани с проведеното срещу него производство по чнд
№1253/11г. и изводите му се отнасят до същото, от което личи, че внесеното
от орган на ответника до съда искане за
постановяване задължително лечение на ищеца по реда на ЗЗ, макар и оставено от
съда без уважение, не е било нито неподкрепено с доказателства, нито плод на
неправилно интерпретирано от орган на ответника поведение на ищеца, както и не
може да се третира като умишлено приложен от този орган върху ищеца терор.
Видно е от отправеното до съда от РП- Пловдив искане, че за да упражни даденото
от чл.157 от ЗЗ правомощие, органът на ответника не е действал произволно, а е
изградил убеждението си за наличие на предпоставките, при които едно лице може да
бъде предложено на съда като подлежащо на задължително настаняване и лечение в
хипотезата на чл.155 във вр. с чл.146,ал.1,т.1 от ЗЗ, с оглед материалите,
съдържащи се в изпратената му полицейска преписка /вж.стр.4-20 от чнд/. От
последните пък ясно личи, че вместо да упражни закрепеното от закона право на
всяко лице да търси обезщетение за вредите, които твърди да са му били виновно
причинени от друго лице /чл.45,ал.1 от ЗЗД/, по установения за това ред- като
предяви правото си пред съд и изчака произнасянето на съда с влязло в сила
решение, с което то да бъде признато, респективно- да се съобрази със силата на
пресъдено нещо на решения по надлежния начин спор, дори тогава, когато
решението на съда не е било благоприятно за него, ищецът е упражнил това свое
законно право по начин, който е създал у друго лице /д-р В. С./ основателен
страх за живота и здравето и /вж.стр.7 от чнд/, като в хода на полицейската
проверка с обясненията си не е отрекъл /вж.стр.11 от чнд/, че той е бил лицето,
което се е обадило по телефона на д-р С., за да я предупреди, че трябва да се
готви за затвора, че той е изпращач на документите, приложени от нея към
молбата и до полицията от 17.01.11г., както и че той е автор на саморъчния
текст, съдържащ се измежду тях, в който е написал, че „ще са много потърпевшите от възмездието”, както и че „когато кажа, че ще стоите на колене и свирки
ще правите, значи ще стане!” /вж.стр.8 от чнд/, като същевременно за него
са били налице и данни, че е лице с налична регистрация в централния полицейски
регистър /стр.14-15 от чнд/. Що се касае до събраните от ищеца в хода на
производството пред този съд доказателства за опитите, които той е направил,
все във връзка с това правилно считано от него за законно признато право /вж.
стр. 101- резолюция по молба от 13.01.12г. и стр.105-106- жалба за престъпление
по чл.290 от НК/, от тях личи, че от една страна усилията му да установи чрез
сезиране или съдействие от страна на Прокуратурата твърденията си, че върху
вещото лице С. при освидетелстването му през 2006г. е бил оказан натиск, и на
убеждението си, че изготвеното от нея тогава заключение е било погрешно, са
предприети на един много по-късен етап от този, в който ответната прокуратура е
внесла искането си пред съда и при наличие на висящо вече пред ПРС производство
по чнд №1253/11г.- т.е. не може да се счита, че действията на органа на
ответника по внасяне на искането за постановяване на задължителното му лечение
съставляват наложен върху него терор във връзка със схващането му за начина, по
който подалото до полицията на 17.01.11г. оплакване вещо лице С. е свършила
работата си като експерт по дело срещу него, състояло се почти пет години
по-рано, нито че неправилно е интерпретирала действията му като тероризиране на
това вещо лице.
3. По правно релевантния факт дали предприетите от длъжностни лица на
ответника действия /внесено в съда искане/ са били такива при или по повод
възложена им от ответника работа.
Установяването
на този факт според съда произтича директно както от вече коментираната по-горе
норма на чл.157 от ЗЗ, така и от уредбата на ЗСВ относно правомощията на
прокурора при изпълнение на възложените му от закона функции, включително тези
по чл.145 от ЗСВ, цитиран с пледоарията на ответника, съгласно които формално
някакво възлагане на конкретен прокурор да внесе искането по ЗЗ пред съда не е
необходимо да се търси, доколкото неговите правомощия в тази връзка, или
„възлагането на работата” по смисъла на преценката на правно- релевантните в
контекста на чл.49 от ЗЗД факти, произтича пряко от закона.
Воден от това разбиране, съдът счита за изцяло
несъстоятелни доводите, развити в пледоарията на ответника, черпени от иначе правилното теоретично
разбиране за характера на отговорността,
основана на чл.49 от ЗЗД, че
в случая не може да се говори за съпричастност на нейни органи с образуване на
производството по чнд №1253/11г. на ПРС, тъй като внесеното от нея искане пред
съда било следствие на обстоятелствата, че самата Прокуратура била сезирана от
органите на полицията с мнението за изготвяне на такова искане, след извършена
от органите на полицията по собствен почин по ЗМВР проверка по образуваната
пред нея преписка, а не вследствие на извършване на проверка, възложена им от
Прокуратурата на основание чл.145 от ЗСВ, поради което не можело да се счита, че се касае до действия, предприети
от длъжностни лица на ответника при или по повод на възложена им от ответника
работа. От фактическа страна, горните съждения на ответника се подкрепят
от данните, съдържащи се в кориците на чнд №1253/11г., доколкото от последното
е видно, че действително подаденото от Прокуратурата до РС- Пловдив искане е
основано на постъпила в РП- Пловдив преписка с рег.№ВЯ/05-629/11г. по описа на
V- РУ „Полиция” гр.Пловдив /вж. искането на стр.3 и преписката на стр.4-20 от
чнд/, изпратена на РП- Пловдив след извършена от органите на полицията по
собствен почин проверка /вж. разпореждане за проверка и доклад от 17.01.11г. на
стр.7 от чнд/, приключила със становище за изпращане на материалите от същата
до РП- Пловдив с мнение за принудително лечение на Е.И. /вж. докладна записка
на стр.5-6 от чнд/. Изводите, направени въз основа на тези факти от ответника
обаче, са според съда изцяло погрешни, доколкото от нормата на чл.56 от ЗМВР и
материалите от приложената полицейска преписка личи, че органите на полицията
са приключили работата си по образуваната пред тях по молбата на В. С. преписка със съставянето на протокола за полицейско предупреждение
от 01.02.11г. /стр.12 от чнд/. Изпращането на тази преписка от органите на
полицията до органите на ответника е предприето очевидно с оглед преценката,
съдържаща се в докладната записка на разследващия инспектор /вж.стр.5-6 от
чнд/, че поведението на Е.И. явно сочи на психични отклонения и че той би могъл
да бъде опасен за себе си и околните и може да извърши престъпление, тъй че в
изпълнение на задължението по чл.57,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР, когато
установят условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения
на обществения ред, които не са компетентни сами да отстранят, да уведомят писмено компетентните за това други
органи, те са изпратили преписката по приключената пред тях проверка на орган
на ответника- РП- Пловдив. Това, че материалите по полицейската преписка са
постъпили в РП- Пловдив, не обвързва последната задължително да сподели
мнението на разследващия полицейски орган, нито я е задължава да упражни
правомощието, което и е предоставила нормата на чл.157 от Закона за здравето
/ЗЗ/. Дали да стори това, органът на прокуратурата решава самостоятелно, въз
основа на предоставените му материали, и както личи от искането, внесено от РП-
Пловдив в ПРС, този орган сам е достигнал до вътрешното убеждение, че събраните
в хода на производството по полицейската преписка данни, които са му били изпратени,
са достатъчни да се счете, че Е.И. „проявява
явни признаци на психично заболяване, представлява с поведението и действията
си опасност за живота и здравето на близките, околните и обществото”, тъй
че да предложи на РС- Пловдив да постанови задължително негово настаняване и
лечение в специализирано психиатрично заведение, както и назначаване на СПЕ
относно наличието на психично разстройство /вж. искането на стр.3 от чнд/. В
тази връзка без никакво правно значение остава довода на ответника в пледоарията
му по същество, че проверката по образуваната в V-то РПУ- Пловдив преписка
ВЯ/05-629/11г. не е извършена по силата на възлагане по реда на чл.145 от ЗСВ,
който урежда възможностите, с които прокурорът разполага при изпълнение на
предвидените в закона функции, измежду които са е тези „да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за
незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен
от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали
/чл.145,ал.1,т.3 от ЗСВ/ и „в рамките на
своята компетентност и в съответствие със закона да дава задължителни писмени
разпореждания на полицейските органи”/чл.145,ал.4 от ЗСВ/.
4.По правно релевантните факти претърпял ли е
ищецът неимуществените и имуществени вреди, твърдения за които е навел в
процеса, и стои ли тяхното претърпяване в пряка причинна връзка с проведеното
по инициатива на орган на ответника производство по чнд №1253/11г.
Макар и да му е било указано от съда още с
определението по чл.140 от ГПК от 21.03.13г., че не сочи доказателства за част
от правно релевантните факти, стоящи в негова тежест в процеса, и да е
повдигнал с оглед дадената му от съда възможност да предприеме съответни
процесуални действия множество искания, ищецът не е успял да установи тези два
правно релевантни за основателността на исковете му факти, като повечето от
неговите искания са намерени от съда за неотносими към предмета на висящия пред
него спор и оставени без уважение в с.з. от 15.10.13г.
Твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди са останали изцяло
недоказани, като макар да е искал допускане на не един свидетел, нито един от
поисканите свидетели не е сочен като такъв, който ще следва да установи тези
именно твърдения, а различни други факти, свързани с водени преди или
понастоящем съдебни или досъдебни производства с негово участие, нямащи връзка
с повода за образуване и с провеждането на чнд №1253/11г.
Във връзка с твърденията
си за претърпени имуществени вреди,
ищецът събра доказателства, от които може да се съди единствено това, че към
м.април 2011г. е бил измежду работниците на „****” ООД, като при 19 работни дни
в този месец е отработил 10 раб.дни /вж. присъствена форма на стр.63/, че е бил
назначен в тази фирма на 13.04.11г. и за последен ден на стажа му при нея е
зачетен 28.04.11г., за м.април от фирмата са му извършени начисления за сумата
от общо 459.47лв., от която 289.47лв.- основна заплата за 10 дни и 170лв., за 9
командировки /вж. фиш за начисления на стр.64/, както и че е бил регистриран
като безработно търсещо работа лице в Бюро по труда – Пловдив в периодите
03.04.09г.-30.09.09г., 21.06.10г.-17.08.10г., 18.08.10г.-17.09.10г.,
27.06.11г.-06.09.11г. и 12.10.12г.-16.11.2012г.
Горните доказателства не
са в състояние сами по себе си да установят твърденията на ищеца, че е
претърпял описаните от него с молба вх.№13414/13.05.13г. имуществени вреди и
конкретно не установяват пълно и категорично фактите, че:
Трудовото му правоотношение е било прекратено,
считано от м.май 2011г., както и че прекратяването му е било в пряка причинна
връзка с образуваното по инициатива на ответника срещу него производство по чнд
№1253/11г. Действително във фиша за начисления за м.април 2011г. се съдържат
данни за зачетен последен ден от стажа при „****” ООД- 28.04.11г., но този
документ не съставлява годно доказателствено средство, от което категорично
може да се съди за факта на прекратяване на трудовото правоотношение и
причините /основанието за прекратяването му, които обстоятелства, съгласно
нормите на КТ, се установяват със заповед, издадена от работодателя в тази
насока и /или вписвания за този факт, извършени в трудовата книжка на
работника;
Е останал без работа в целия период от май 2011г.
до декември 2012г., за време от 19 месеца, без работа, в пряка причинна връзка
с образуваното по инициатива на ответника срещу него производство по чнд
№1253/11г., с оглед което търси сумата от 10450лв. /по 550лв. месечно/, които
иначе би получил като трудово възнаграждение. В процеса се събраха
доказателства, които съдържат данни, косвено опровергаващи твърденията на
ищеца, доколкото наличните в кориците на чнд №1253/11г. призовки, адресирани до
Е.И. /стр.23, стр.26, 29 от чнд/, са били
изпращани все на един адрес: ****, за който по делото са били събрани
данни, че е регистриран от лицето като постоянен /стр.47 от чнд/, а не по
месторабота. Твърденията му, че трудовото му правоотношение било прекратено
само защото работодателят му видял какво пише в призовката, показана му от
ищеца, за да бъде освободен от работа, тъй че да се яви в съда, не се
подкрепиха от никакви доказателства. Освен това, производството по чнд
№1253/11г. е започнало на 22.02.11г. и е приключило с решение, постановено на
09.05.11г., т.е. продължило е само в част от времето, за което ищецът твърди да е останал без работа
поради провеждането му, като при това, макар и да е текло във времето от
февруари до май 2011г., ищецът не твърди да е бил без работа по същото време
поради него, а че е останал без такава от май 2011г. до декември 2012г., което
време е почти изцяло извън рамките на процеса по чнд №1253/11г. Също, от
издадената му от БТ служебна бележка е видно, че той е бил регистриран като
безработно лице не за целия период от май 2011г.-декември 2012г., а само за периодите 27.06.11г.-06.09.11г. и
12.10.12г.-16.11.2012г. Дори за тези два периода обаче, и при налична лесна
възможност чрез обикновени аритметични действия да се изчисли размера на
възнаграждението за пълен работен месец от представения фиш за април 2011г.,
което, за 19 раб. дни би възлизало на 550.05лв., както го е изчислил и ищецът,
обезщетение в размер на неполучените от него работни заплати не може да му се
присъди, тъй като законът изисква кумулативна наличност на всички необходими
предпоставки, очертани от съда с доклада като правно- релевантни за
основателността на иска, а наличието на причинна връзка между действията на
ответника, от които ищецът твърди да е бил увреден, и оставането му без работа
в тези периоди, съответно- неполучаване на трудово възнаграждение, което иначе
би получил, не се установи.
По отношение на другите две претенции ищецът не
установи работното му място да е било в ***, тъй че във връзка с необходимостта
да идва заради производството по чнд №1253/11г. до Пловдив да е пътувал 4 пъти
с автобус и да е направил за тези пътувания разходи в размер на 160лв., както и
да е бил лишен от възможността, поради причина на извършените пътувания, да
получи сумата от 400лв.- пропуснати командировки и заплати за 8 дни по 50лв.
дневно.
Единственото, което може със сигурност да се
установи от кориците на приложеното чнд №1253/11г. е това, че Е.И. *** повече
от четири пъти, както твърди да е пътувал между *** и Пловдив, тъй като с
негово лично участие по чнд №1253/11г. са протекли с.з. от 07.03.11г.,
17.03.11г., 28.03.11г., 06.04.11г., 12.04.11г., 27.04.11г., 09.05.11г. /вж.
съответно стр.40-42, стр.79-80, стр.103-105, стр.119-120, стр.135-136,
стр.154-155, стр. 172-173 от чнд/, както и защото в канцеларията на ПРС по
делото са били подадени подписани от него, а част и саморъчно написани молби на
датите 08.03.11г., 09.03.11г., 11.03.11г., 14.03.11г., 16.03.11г., 21.03.11г., 22.03.11г.,
25.03.11г., 28.03.11г., 30.03.11г., 31.03.11г., 06.04.11г., 11.04.11г.,
20.04.11г., 27.04.11г. и 04.05.11г. Също от чнд може да се установи във връзка
с твърдението на ищеца за необходимостта да пътува, заради насрочени по делото
експертизи, че в проведеното на 07.03.11г. с.з. дежурният психиатър Т. е
заявила, че доколкото Е.И. не се води на учет при ЦПЗ, то за установяване на
психичното му състояние следва да се назначи СПЕ, че в с.з. от 17.03.11г.
заключение по допуснатата от съда СПЕ не е било прието, тъй като не е било
изготвено, а причината за това е бил отказът на Е.И. да бъде прегледан, макар и
същият да се явил на указаната за преглед дата 16.03.11г., че след като в с.з.
от 28.03.11г. е прието заключението на СПЕ, изготвено от в.л. Д. К., е
допуснато изготвяне на ново заключение при стационарна форма, определението за
което е било отменено по реда на въззивния контрол, че в с.з. от 06.04.11г. не
е било внесено заключение по допуснатата нова експертиза, тъй като, макар и да
се явил в ЦНЗ, Е. И. отказал да постъпи на стационар, тъй като е обжалвал
определението на съда в тази връзка, че в с.з. от 12.04.11г. заключение не е
било изготвено, тъй като се е оказало, че вещото лице Ю. К. се е отвел, че в
с.з. от 27.04.11г. заключение не е било прието, тъй като не е било изготвено и
не е даден ход на делото, изготвеното от в.л. Р. заключение е прието в с.з. от
09.05.11г.
Иначе, от фиша за начисления за м.април 2011г.
може действително да се съди, че на Е.И., за 9 от 10раб. дни са били изплатени
командировъчни в размер на 170лв., или по 18.89лв. на ден, които, взети заедно
с начисленото възнаграждение от 289.47лв. за 10 дни, или по 28.95лв. на ден,
дават размер от 47.84лв., близък до претендирания за плащане от него такъв от
по 50лв. за 8 дни, в които твърди да е пропуснал да получи командировки и
заплата, заради това, че трябвало да отсъства от работа и да присъства на делото.
Размерът на един иск е обаче безпредметно да се коментира, когато този иск не е
установен по своето основание.
Или, в обобщение може да се заключи, че макар и в
производството по това дело да е установено, че по искане на ответника срещу
ищеца е било образувано чнд №1253/11г. за задължителното му настаняване и
лечение в психиатрично заведение, оставено от съда без уважение, исковете на
ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди са неоснователни, защото подаването на това искане от
органите на прокуратурата не съставлява виновно предприето от тях противоправно
действие, както и защото ищецът не установи по делото да е претърпял твърдените
като понесени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и провеждане
на производството по чнд №1253/11г., образувано по инициатива на ответника
срещу него. Ето защо тези искове следва да бъдат отхвърлени.
В частта за разноските .
Никоя от страните не претендира разноски.
В хода на процеса ищецът е бил освободен от внос
на държавна такса с определение №346/01.02.13г. /стр.27/, поради което,
независимо че исковете му се отхвърлят изцяло, нормата на чл.10,ал.2 от ЗОДОВ
не може да се приложи.
Воден от тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на Е.И.И., ЕГН **********,***,
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за
вредите, причинени на ищеца поради проведено срещу него по искане на ответника
производство по чнд №1253/11г. на ПРС за постановяване на задължителното му
настаняване и лечение по ЗЗ, както следва:
за сумата от 25 000 000лв.- обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в негативни за ищеца последици в жизнен
план: много хора, започнали да го мислят за луд, като подмятали зад гърба му, а
и често в очите му казвали, „ти си освидетелстван, значи луд, нали?”, „ти ли си
оня, освидетелствания, когото съдът търси и вика на дела”, „ето го този,
освидетелствания, дето му го пишеше в призовката”; не можел да си намери работа
и да плаща разходите си; на работното му място започнали да се разграничават
/дистанцират от него и го принудили да си подаде оставка, без да има друга
обяснима за него причина;
за сумата от общо 11010лв.- обезщетение за
имуществени вреди, от които: 10450лв.-неполучени заплати за 19 месеца по
550лв., за месеците от май 2011г. до декември 2012г. включително; 160лв.- пътни
разноски с автобус за 4 пътувания от **** до гр.Пловдив по делото за
експертизи; 400лв.- неполучени за 8 дни командировки и възнаграждение, във
връзка със загубените дни при пътувания до гр.Пловдив по предходния повод.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия: