Решение по дело №65/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. В. М., [ЕГН] от [населено място], [община], чрез адвокат В. П. - ПАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ****.2025 г., издадена от С. К. С. – **** към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материално правните разпоредби и несъобразен с целта на закона. Намира, че процесната заповед е издадена при липса на материална компетентност и немотивираност. При тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В. П. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспорената заповед по съображения подробно изложени в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – С. К. С. – **** към ОДМВР – Перник, РУ [община], чрез пълномощника си юрисконсулт В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е същата да се отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2025 г. *** при РУ- Б. към ОДМВР – Перник, е съставил АУАН серия GA, № ****.2025 г. В него е отразено, че на 20.01.2025 г. около 23.31 ч. в [населено място], махала **** [община], [област] Д. В. М., [ЕГН] управлява собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], с посока на движение от [населено място] към [населено място], след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето по административен ред с АУАН серия GA, № ****.2023 г. и НП № *****2024 г. по описа на РУ [община]. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя без възражения. С него на място са иззети СРМПС № **** и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Въз основа на съставения АУАН серия GA, № ****.2025 г. С. К. С. – старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ Б. е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил [Марка], модел „*****”, с рег. № [рег. номер], със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *****, за срок от шест месеца. Препис от нея е връчен на 28.01.2025 г. на жалбоподателя.

Недоволен от така издадената заповед, Д. В. М. оспорва същата, депозирайки в законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето дело.

По делото като доказателства от страна на жалбоподателя е представена и приобщена оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания акт, както и Справка за нарушител/водач на лицето Д. В. М., справка за собствеността на процесното МПС и картон на Наказателно постановление № *****.2024 г., АУАН серия GA, № ****.2023г.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорения по съдебен ред административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства за материалната компетентност на издателя на оспорения административен акт – Заповед № ****.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП, издадена от министъра на МВР и Заповед № ****2022 г. на директора на ОДМВР – Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да налагат принудителни административни мерки по този закон, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тях /т. 1.7/ са старши полицаите в РУ при ОДМВР - Перник, каквато длъжност е заемал и издателя на процесната заповед, съгласно приложеното по делото /л. 32/ Удостоверение УРИ № ****.2025г. Предвид изложеното и представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Ето защо в случая направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите за издаването и. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на оспорения акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като оправомощеното лице е взел предвид обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни релевантните факти и обстоятелства от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС на собственик" за срок от 6 месеца до една година по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред – за срок от 6 месеца до една година.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДП.

В случая е налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е бил лишен по съдебен или административен ред от право да управлява МПС. В представената административна преписка се съдържат доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт – лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приетата по делото Справка за нарушител/водач се установява, че Д. В. М. притежава СУМПС [номер], валидно до 28.05.2030 г., което е отнето. В същата справка е отразено издадено срещу жалбоподателя НП № ****.2024 г., АУАН серия GA, № *****2023 г. от ОДМВР – Перник, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /от 08.01.2025 г. до 08.01.2027 г./. Видно от данните в справката, НП е връчено на 25.01.2024 г. и е влязло в сила на 13.06.2024 г. Като доказателство до делото е прието и приобщено представеното Решение № **** от ****.2024 г., постановено по КАНД № ****/2024 г., с което е оставено в сила Решение № **/***2024 г., постановено по АНД № **/2024 по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено процесното НП. Съобразно изложеното се установява, че Молина е лице което е лишено от право да управлява МПС, тъй като свидетелството му за управление е отнето.

Въпреки това, същият видно от АУАН серия GA, № *****2025 г. на 20.01.2025 г. [населено място], община Б. е управлявал собственият си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство му е отнето - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване нарушението и нарушителя. Препис от АУАН е връчен на последния. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал доказателства в тази насока.

В случая безспорно се установява наличието на възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията ППС на собственика при управление на МПС от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. При установеното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ.

В случая същата е наложена при наличието на всички нормативноустановени за това условия. Налице е правопораждащ фактически състав, налице е основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на собствения на жалбоподателя автомобил, управляван от лице, което е лишено от това право по съдебен или административен ред.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на предпоставките в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.

Мярката е наложена и в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следва да се има предвид, че целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В конкретният случай, собственикът на автомобила, го е управлявал, след като е бил лишен от това право. Противоправното поведение не е преустановено, което навежда на извода, че процесната мярка със срок от 6 /шест/ месеца, макар и това да е минимално предвиденият в закона срок, е наложена в съответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че фактическите констатации съответстват на съдържанието на приложената нормативна разпоредба. Осъществен е фактическият състав на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон или на основни негови принципи и цели, което налага извода, че заповедта се явява законосъобразна и като такава, следва да бъде оставена в сила, а подадената против нея жалба да се остави без уважение.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане от пълномощника на ответника, на ОДМВР - Перник следва да се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. М., [ЕГН] от [населено място], община Б.против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****2025 г., издадена от С. К. С. – **** към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. В. М., [ЕГН] от [населено място], [община], да заплати в полза на ОДМВР - Перник сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.