Решение по дело №5933/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1990
Дата: 28 ноември 2017 г. (в сила от 28 ноември 2017 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430105933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. П., 28.11.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 28.11.2017 година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 5933 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

            Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Т.В.К. ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 531.02лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 4252/2017г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 515.65лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. и 15.37лв. – лихва за забава от 04.10.2016г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4252/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в заповедното производство липсват конкретни възражения от длъжника. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.

         В съдебно заседание ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

        При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства в ч.гр.д.№ 4252/2017г. по описа на ПлРСпрепис-извлечение от сметка на абонатен28880, и приетите в исковото производство нотариален акт за покупко-продажба на имота от 2015г. с приобретател – ответницата, ОУ на ищеца, заявление от ответницата за откриване на партида при ищеца от 07.12.2015г.

       Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.  

       При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които се изчисляват в размер на 75.00 лв.

По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Т.В.К., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., сумите: 515.65лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. и 15.37лв. – лихва за забава от 04.10.2016г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2017г. - датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4252/2017г. на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.В.К., с ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., направените по делото разноски в размер на 175.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 4252/2017г. по описа на ПлРС, в размер на 75.00 лв.

Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: