№ 69
гр. Сливница , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от
АНТ. СВ. Й. срещу СВ. К. М..
В молбата си молителят твърди, че на 27.04.2021 г. в гр. Б., ул. „Г.Г.“ №
7 около 17:00 часа неговият племенни СВ. К. М. се е приближил към него и
го заплашил, че ще го убие, ударил го с юмрук в гърдите и молителят паднал
на земята. Твърди се, че ответникът започнал да го рита по тялото и с
юмруци. Прави се искане да бъде издадене заповед за защита.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорват да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителя. Не оспорва роднинските си връзки.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 6 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят е лице, с което
пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително. По делото не се спори, че молителят e вуйчо на ответника, а и
1
това се установява от представеното по делото удостоверение м-680-/1/ от
17.05.2021 г. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие /27.04.2021 г./, поради
което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителя са
били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семеЙ. връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Свидетелските показания по делото са двупосочни. От една страна са
показанията на свидетелите Д.Ц. М. и К.С.К., а от друга страна са
показанията на свидетелите А.Л.Г. и А.С. Й.. Доколкото свидетелите М. и К.,
а и свидетелите Г. и Й. са в близки родствени връзки със страните и
показанията им са взаимно изключващи се, то съдът намира, че не може да
изведе своите фактически изводи единствено и само на тези показания. На
основание чл. 172, ал. 1 от ГПК техните показания следва да бъдат преценени
от съда с оглед всички други данни по делото и съобразявайки вероятната им
заинтересованост.
От показанията на свидетелите Д.Ц. М. и К.С.К., се установява, че
тяхното семейство и семейството на молителя живеят в съседни имоти.
Свидетелките възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели лично, тъй
като те са присъствали на скандала между молителя и ответника, а
показанията им са ясни и конкретни. Свидетелката Д. М. е съпруга на
ответника, а свидетелката К. К. е негова дъщеря, но съдът не счита, че това е
основание показанията им да останат извън фактическите констатации на
съда. Ето защо настоящият съдебен състав дава вяра на нейните показания.
От показанията на свидетелките се установява, че на 27.04.2021 г. в гр. Б.
всъщност молителят е посегнал на ответника и е хвърлил своята тояга по
него. Според свидетелките отношенията между молителя и ответника са
обтегнати, молителят е обиждал тях и ответника и е разпространявал неверни
твърдения по отношение на тях. Свидетелките твърдят, че ответникът не е
удрял молителя и по никакъв начин не е отвърнал на замахването с тояга от
страна на молителя.
Според показанията на свидетеля Г. молителят се е прибирал заедно със
животните си от паша и на улицата пред дома му възникнал скандал с
2
ответника. Ответникът е взел бастуна на който се е подпирал молителя,
хвърлил го е и след това е ударил молителя в гърдите с юмрук, при което
молителят паднал на земята. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
А.Л.Г.. Този свидетел възпроизвежда обстоятелства, които не е възприел
пряко, а са му станали известни от молителя и затова съдът не намира
основание да се довери на тези показания.
На следващо място в подкрепа на твърденията на молителя са
показанията на свидетелката А. Й.-съпруга на молителя, според която
ответникът блъснал молителя, той паднал на земята и ответникът е започнал
да го рита. След като забелязала това свидетелката се обадила на телефон 112
и повикала полиция. Посочва, че й е прилошало и извикали бърза помощ.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка доколкото констатира, че
е налице известно противоречие с показанията на свидетеля Г. относно
поредността на действията, които се твърди ответникът да е извършил спрямо
молителя. Свидетелят Г. посочва, че свидетелката Й. му е казала, че
ответникът е взел тоягата на молителя, захвърлил я е, ударил е молителя,
който паднал на земята. В своите показания пред съда свидетелката Й.
твърди, че ответникът е хванал молителят за раменете, ударил го по челото,
след това го ударил по гърдите и молителят паднал на асфалта. Едва след това
е хвърлил тоягата на молителя.Поради тези противоречия съдът не кредитира
показанията на свидетелката.
Съдът съобрази и изложеното от молителя в депозираната от него
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от една страна е годно
доказателствено средство, от друга молителят е пряк очевидец на случилото
се. Твърдяните от молителя обстоятелства обаче останаха неустановени в
достатъчна степен. С оглед установените по делото обстоятелства, а именно
наличието на спор между страните във връзка с междусъседските им
отношения, както и цялостната обстановка, при която е възникнал скандалът
между страните, съдът счита, че ответникът не е осъществил акт на домашно
насилие по отношение на молителя. Действително от представеното по
делото съдебномедицинско удостоверение № 188.05/2021 г. се установява, че
молителят е бил прегледан от съдебен лекар на 07.05.2021 г. и са установени
контузии в горната част на дясната лопатка и по лявата предна повърхност на
гръдния кош, кръвонасядания на лявата предмишница и лявата ръка, но не се
установява по категоричен начин, че тези травматични увреждания са
причинени от ответника. Поради липсата на осъществен спрямо молителя акт
на домашно насилие, то неговата молба следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ответника. Той е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 600
лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по
делото договор за правна защита и съдействие и разписка за платена сума.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса
по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на молителя, като
последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по сметка на
Pайонен съд - Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се
внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1330/10.05.2021 г., с която
АНТ. СВ. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „Г.Г.” № 7 иска да се издаде
против СВ. К. М., ЕГН:**********, адрес гр. Б., ул. „Г.Г.” № 5 заповед за
защита по ЗЗДН, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН.
ОСЪЖДА АНТ. СВ. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „Г.Г.” № 7,
да заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница сумата
в размер на 25,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА АНТ. СВ. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „Г.Г.” № 7,
да заплати на СВ. К. М., ЕГН:**********, адрес гр. Б., ул. „Г.Г.” № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4