№ 170
гр. С., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500245 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на
ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, против решение № 194/22.03.2022 г. по гр.д. №
4837/2021 г. на С. районен съд, с което жалбоподателят Т. на основание чл. 45
от ЗЗД е бил осъден да заплати на Ж. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр. С., кв. „
С.З.“, 90 – Б – 11 сумата от 500.00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – обида, унижение, срам, притеснение
причинена му на 20.03.2019г. в резултат на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1,
вр. чл. 146, ал.1 от НК, за което е налице влязла в сила присъда №
94/23.07.2020г. по НЧХД № 803/2019г. на СлРС, с приложен институт на
реторсия, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането
20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е
обжалвано и в частта на присъдените разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния и процесуален закон.съдът неправилно
1
бил тълкувал и приложил нормата на чл. 300 от ГПК. Към датата на
постановяване на обжалваното съдебно решение нямало влязла в сила
присъда, с която да е признат за виновен за това, че на 20.03.2019г. публично
е казал или извършил нещо, с което да е уронил честта и достойнството на
ищеца, поради което разпоредбата на чл. 300 от ГПК била неприложима в
случая. От друга страна съдът не бил изложил мотиви, по исканията и
възраженията на страните. Неправилно съдът бил основал решението си на
показанията на св. Неделчев, тъй като той бил близък приятел на ищеца.
Страната намира, че предявеният иск е недоказан. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски за двете инстанции. Страната не е направила доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът И. редовно призован, не се явява . Представлява се от
представител по пълномощие адв. С., който заявява, че поддържа въззивната
жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв. К., който
заявява, че оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.03.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.04.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за
2
заплащане на обезщетение в размер на 500.00лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди – обида, унижение, срам, притеснение, вследствие на
неправомерно поведение на ответника на 20.03.2019г. изразяващо се в
публично отправени към ищеца обидни думи „ мишка“. Претендирана била и
законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението.
В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи искът е
необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е
противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда –
имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка
между поведението и вредата. За да се уважи искът е необходимо трите
предпоставки ( вреди, противоправно деяние и причинно – следствена връзка)
да са налице едновременно. При липсата на която и да е от тях, искът следва
да се отхвърли.
В настоящия случай по делото са установени данни за наличието на
конфликт между страните, по повод отнемане на предимство на МПС
извършено на 20.03.2019г., което е довело до спречкване, отправяне на
взаимни обвинения, използване на обидни епитети „ мишка“ и дори
физическо стълкновение. За извършените от ищеца И. действия (отправени
обидни думи) е налице влязла в сила присъда № 94/23.07.2020г. по НЧХД №
803/2019г. на СлРС за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.
146, ал.1 от НК. С посочената присъда ищецът Ж. е бил признат за виновен в
извършване на престъплението, но е бил освободен от налагане на наказание,
тъй като било установено, че въззивникът И. е отвърнал със също такива
обидни думи. По този начин съдът е приложил института на реторсията.
Съдът намира, че в случая не следва да основава решението си на
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, тъй като тя предвижда, че гражданският съд
задължително трябва да се съобрази с влязлата в сила присъда относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Законодателят не е посочил, че съдът задължително следва да се
съобрази с това, че на подсъдимия не е наложено наказание, тъй като същият
е освободен по някаква причина ( в случая поради приложена реторсия). Факт
е обаче, че наказание по наказателното дело не е наложено, тъй като е
3
установено от доказателствата по него, че на отправените обиди от страна на
ищеца ( подсъдим по н.д.), е било отговорено със същите обиди от
пострадалия ( ответник/въззиваем по настоящото дело).
От разпита на свидетеля Неделчев се установява, че по време на
инцидента ищецът и ответникът взаимно са си разменяли обидни реплики
„Ей, мишок, какво искаш?“, „ Ти си мишок“, „Ей, цървул“, „ Ей, мърша“.
Репликите „ Ей, мишок, какво искаш?“, „Ей, цървул“, „ Ей, мърша“, са били
отправяни от въззивника Т. към ищеца Ж.. Свидетелят посочва също, че
въззивникът Т. първо е наплюл, а после е ударил въззиваеми Ж. по гушата и
така се стигнало до сбиване. Съдът кредитира неговите показания, тъй като
същият е пряк очевидец на случилото се. Неговите показания пред
гражданския съд не противоречат на казаното пред наказателния съд ( стр.69),
а и няма доказателства за твърдяно близко приятелство между ищеца и
свидетеля.
Съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като те също са придобити
лично. Свидетелят е посочил, че е приятел на ищеца, но показанията му не
противоречат на останалите данни по делото, а този вид данни ( чувство за
обида, унижение, срам са от такъв вид, че могат да бъдат споделени само със
сравнително близък човек). От неговите обяснения е видно, че след
инцидента ищецът е посетил спешна помощ, тъй като е бил с насинено и с
подуто око. По – късно констатирал, че ищецът се е затворил в себе си, спрял
да общува по обичайния си начин, станал мълчалив. Това състояние
продължило няколко месеца ( 03.2021г., когато е станал инцидентът, до
01.2022г., когато свидетелят е празнувал Нова година с ищеца и е наблюдавал
подтиснатото му настроение).
Съобразно посочените по- горе доказателства, съдът намира, че
извършването на деянието от страна на въззивника Т., неговата
противоправност, причинената неимуществена вреда и причинно –
следствена връзка между поведението на ответника и причинената на ищеца
вредата са безспорно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. За да определи
размера на търсеното обезщетение, съдът следва да вземе предвид, какви по
вид са търпените вреди, какъв е би техният интезитет, каква е била
4
продължителността им и т.н. В случая, съдът намира, че за търпените от
ищеца обида, унижение, срам, притеснение, търпени от ищеца в продължение
на около десет месеца справедливо обезщетение за неимуществените вреди са
500.00лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса разноски са дължими на въззиваемата страна.
Такива следва да се присъдят в размер на 300.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/22.03.2022 г. по гр.д. № 4837/2021г.
на С. районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Т. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., ул. „ И.П.“ , № 42 да
заплати на Ж. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр. С., кв. „ С.З.“, 90 – Б – 11 сумата
от 300.00 ( триста) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5