Р Е Ш Е Н И Е №
189
гр.
Сливен, 29.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен в
открито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и
участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия
Динчева КАНД № 176 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.А.А.
*** против Решение № 260187 от 14.06.2021 год. постановено по АНД № 264/2021
год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 19-0804-002418/02.09.2019 год. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен, с което на касатора за административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба“ в размер на 950 лева, лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е незаконосъобразно. Счита, че съдът не се е произнесъл по
всички възражения изложени в жалбата срещу НП. Правната квалификация на
нарушението в АУАН и НП била неправилна. Необосновано било прието, че не са
налице условията на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че при съставянето на АУАН били
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на районния съд и НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява. В писмено становище от процесуалния му представител се
поддържа касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът по
касация редовно призован не изпраща представител. В писмено становище
процесуалният му представител заявява, че оспорва жалбата и моли съдът да
остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че решението следва да бъде
оставено в сила.
Касационният съдебен състав след като
се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
28.08.2018 год. на път втори клас II-66 в
с.З. в. преди разклона за с. С. в посока г.Н. З. А.А. управлявал МПС „Мерцедес
С 500“ с ДК № ******** собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД с ползвател „Кронос
Ауто рент“ ЕАД със з. п. А. с наказуема скорост от 125 км/ч след приспаднат
толеранс от 3 % при максимално допустима
скорост от 50 км/ч за населено място. Скоростта е установена с техническо
средство TFR1M № 570. За извършеното нарушение бил съставен
АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който бил връчен по
реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на този акт е издадено НП, с което на
нарушителя е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 950
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че А. е управлявал процесното МПС на датата и часа посочени в акта като
скоростта, с която се е движил автомобила била 125 км/ч. Глобата била правилно
определена съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съдът е обсъдил възражението на
жалбоподателя относно неспазване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН и е
възприел същото за неоснователно. По делото имало достатъчно доказателства, че
лицето е търсено за съставяне и връчване на акта. А. е търсен на адреса, на
който живее и в офиса на фирмата. На 26.08.2019 год. на с. м. е била връчена
призовка за явяването му в полицейския участък за връчването на акта, но същият
не се явил. В тази връзка съдът е приел, че полицейските служители са направили всичко възможно за връчването на
акта. Районният съд не е открил съществени процесуални нарушения на процедурата
по съставянето на акта и издаването на НП, които да са от категорията на
съществените, поради което е потвърдил НП.
Така обжалваното решението е неправилно.
Настоящата инстанция не споделя
изводите на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В настоящия случай видно от представеното по АНП заверено копие от АУАН 397531/18.08.2019 год. същият не е подписан от нарушителя. На мястото за полагане на подпис от нарушителя в акта е отбелязано „чл.40, ал.2 от ЗАНН“. По този текст законът дава възможност, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да се състави в негово отсъствие. В настоящия случай актът наистина е съставен в отсъствие на нарушителя. Начинът на съставяне на акта обаче няма отношение към неговото предявяване на нарушителя и съответно връчването му срещу подпис. При всички случаи на съставен акт за нарушение същият следва да се предяви на нарушителя, който да се запознае със съдържанието му и да му се даде препис от него. По делото са налични доказателства, че служителите на ОД МВР Сливен са говорили по телефона с нарушителя, търсили са го на домашния му адрес и по месторабота. Същите обаче не са открили нарушителя за връчване на акта за нарушение. В тези случаи органът е следвало да приложи чл.43, ал.6 от ЗАНН, съгласно който когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен това се отбелязва в акта и производството се спира. В нарушение на така разписаната процедура АУАН е бил изпратен на АНО за издаване на НП. От своя страна АНО вместо да констатира, че актът не е връчен и да го върне веднага на актосъставителя, началник сектор „ПП“ издал процесното НП в нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН.
Така описаните нарушения на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП са от категорията на
съществените процесуални нарушения и винаги са основание за отмяна на
издаденото НП. След като актът за нарушение не е бил връчен на нарушителя
същият неправилно е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с
фактическите и правни рамки на предявеното му обвинение, да направи
възраженията си и да започне да упражнява правото си на защита в пълен обем. По
тези съображения процесуалното нарушение се цени като съществено от съда.
Напълно трайна и последователна е съдебната практика, че издаване на НП без
актът за нарушение да е предявен на нарушителя и да е връчен винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не са спазени императивни норми на закона.
Този изначален порок не би могъл да
бъде саниран в хода на проведеното съдебно производство, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Непредявяването на АУАН винаги е
съществено нарушение на административно – наказателния процес, неизпълнение на
разпоредбите на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, респ. чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, което ограничава правото на защита на нарушителя и
съставлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, влечащо
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въпреки допуснатите пороци в хода на
производството те би следвало да бъдат констатирани във фазата на проверката по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено, а е престъпено към
издаване на НП. Санкционирането на нарушителите се извършва при определени
правила, които са гаранция за законността на извършените действия. Наказването
"на всяка цена", при което не се спазват и пряко се нарушават
правилата за реализиране на отговорността на наказаните лица, е
незаконосъобразно и издаденото в хода на такова производство наказателно
постановление е следвало да бъде отменено
от първоинстанционният съд, защото атакуваното НП е било издадено от
административно – наказващият орган в нарушение на законово регламентираните
изисквания по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В действителност са били налице съществени пороци на
проведеното административно-наказателно производство, които касаят разпоредбата
на чл. 43, ал. 1, ал.5 и ал. 6 от ЗАНН и ограничават правото на защита на нарушителя. Само
един законосъобразен и обоснован акт, съставен при спазване на законовите
изисквания за спазване на законовата презумпция за невиновност на нарушителя,
може да послужи като основание за привличането му към административно –
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В конкретният
случай тези изисквания не са били спазени. Тяхното погазване от страна на
административните органи винаги води до съществено опорочаване, до невалидност
на съставения АУАН, а от там при издаване на НП и до незаконосъобразност при
налагането на административната санкция.
С оглед на изложеното е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд следва
да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което
наказателното постановление се отмени
като незаконосъобразно.
Ето защо на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 260187 от 14.06.2021 год. постановено по АНД № 264/2021 год. по описа
на Районен съд Сливен като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0804-002418/02.09.2019 год. издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен, с което на А.А.А. за административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба“ в размер на 950 лева, лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ