Решение по дело №4724/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 87
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20213110204724
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204724 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. Г. АЛ. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-004572 /
04.11.2021г. на Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР -Варна, с което са му
наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба” в размер на
500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лева на основание
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.
В жалбата декларативно се сочи, че наказателното постановление е
необосновано, незаконосъобразно и не съответства с целите на закона и се иска
отмяната му.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа
жалбата относно първото описано в постановлението нарушение и че не се оспорва
управлението на автомобила без обезопасителен колан.По същество адв.Ж.Г. излага
доводи за това, че неправилно на въз.А. е било наложено наказание за управление на
МПС след употреба на алкохол, като не е било взето предвид заключението на
контролното химическо изследване на кръвта, според което съдържанието на алкохол е
било 0,46 промила. Поради това и се иска отмяна на постановлението в тази му част.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. .
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2021г. , около 05,17ч. въз.А. , въпреки че бил употребил алкохол,
управлявал л.а. „ Ауди „ с рег . № В 30 07 ТХ, като се движел в гр.Варна, по
бул.“Васил Левски“ в посока ХЕИ. На този пътен участък, до пътния възел с
ул.“Царевец“, в изпълнение на служебните си задължения се намирали полицейски
служители, един от които св.Л.М..Те видели, че въззивникът е без поставен
обезопасителен колан и го спрели. При проверка за употреба на алкохол с техническо
средство , уредът отчел 0,57 промила алкохол. Поради това св.М. съставил против
въз.А. акт за установяване на административно нарушение, в който описал
констатациите си, а именно че е управлявал автомобила с концентрация на алкохол от
0,57 промила, установено с техническо средство и без поставен обезопасителен
колан.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП и по
чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП.На въз.А. бил издаден талон за кръвна проба, чиито указания
той изпълнил.За проведеното изследване на кръвта била изготвена химическа
експертиза № 929/04.10.2021г.От заключението й се установило, че концентрацията на
алкохол в кръвта на въззивника е била 0,52 промила.При личното предявяване на акта ,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.А. не направил и не депозирал
възражения.
Въз основа на съставения акт и заключението на химическата експертиза, против
въз.А. било издадено Наказателно постановление № 21-0819-004572/04.11.2021г. , с
което наказващият орган възприел изцяло описаните в акта фактически констатации и
правната квалификация на нарушенията по чл.5 ал.3 т.1 т ЗДП и по чл.137 „а“ ал.1 от
ЗДП.За първото нарушение, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП на въззивникът било
наложено наказание „Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, а за второто – „Глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП. Постановлението било връчено на въз. А. на 08.11.2021г.След
това той депозирал молба до Началника на сектор „ПП“-Варна да бъде извършен
повторен химически анализ на взетата му кръвна проба. Молбата на въззивника била
удовлетворена и след изследване на контролната проба била изготвена химическа
експертиза № 1104/22.11.2021г. В заключението й било посочено, че концентрацията
на алкохол в кръвта на въз.А. е 0,46 промила.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.Л.М.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушенията извършени от въззивника са били
установени при извършена проверка.
Съдът приобщи към доказателствата по делото изпратените от наказващият
орган писма и заключение на химическа експертиза № 1104/22.11.2021г., които
кредитира изцяло като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
2
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-004572 / 04.11.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. А. са конкретизирани в степен,
позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Наложените наказания също е индивидуализирани.
По пункт 1 от наказателното постановление :
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно на
въз.А. е било наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.Това е така тъй
като към момента на издаване на постановлението , съгласно изготвената химическа
експертиза, въз.А. е управлявал превозно средство със съдържание на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно с 0,52 промила.
След връчване на постановлението обаче, на основание чл.27 ал.3 от Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, и в законово установения срок,
въз.А. е поискал повторно извършване на химически анализ.Такъв е бил направен на
контролната проба, която е отговаряла на изискванията на наредбата.Съгласно
заключението на изготвената химическа експертиза № 1104/22.11.2021г., съдържанието
на алкохол в кръвта на въз.А. е било 0,46 промила.От доказателствата по делото е
видно, че кръвните проби и техните изследвания са били извършени съгласно реда,
регламентиран в наредбата, а при изчисление на средното аритметично на двата
резултата става ясно, че то е 0,49 промила, т.е. отново под предвиденото в чл.5 ал.3 т.1
от ЗДП количество.
Поради това съдът намира, че неправилно въз.А. с атакуваното постановление
е санкциониран за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП на основание чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДП и същото в тази му част следва да бъде отменено.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл. 137
„а” ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водача на МПС от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който
моторните превозни средства е оборудвано.Видно от доказателствата по преписката
е, че въз. А. е управлявал автомобила без да е поставил обезопасителен колан. Това
обстоятелство не се и оспорва. В този смисъл съдът намира, че нарушението на чл.137
„а” ал.1 от ЗДП е било извършено от въз. А..
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението
си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е
налице.Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50лв.
С оглед на това наказателното постановление в пункт 2 да бъде потвърдено
3
като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-
Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. ,
а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на ОД на
МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 7, 27лв. , пропорционално
на изменения размер на административната санкция.Доколкото от страна на
въззивника не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не
следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-004572 / 04.11.2021г. на
Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР -Варна, с което на М. Г. АЛ. са
наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба” в размер на
500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лева на основание
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 1, с който на М. Г. АЛ. е
наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. Г. АЛ.– ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна , сумата
от 7, 27лв. за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4