Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…………… Година 2021 Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
АНД
№ 4946 по описа за 2021 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
“АДВА - ЕС” ООД против наказателно постановление № 03-011991/18.12.2019г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на “АДВА - ЕС”
ООД за нарушение на чл.224 ал.1 и вр.чл.128 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414
ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е процесуално легитимиран субект при наличие на представителна власт и
в срок, поради което е приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата се сочи, че нарушението било
отстранено преди съставянето на АУАН. Същото било допуснато с цел защита на
интересите на работника, тъй като той бил на задължително лечение в
психиатрична болница и трето лице разполагало с дебитната му карта. АНО
преценил единствено дали е налице маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН, но не
и дали са налице основанията за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание въззивната страна се
представлява от адв.Иванова, която моли НП да бъде отменено на основания,
аналогични на изложените в жалбата, алтернативно – да бъде изменено като се
приложи чл. 415в от КТ.
Въззиваемата
страна се представлява от ю.к. Ошавкова, която пледира НП да бъде потвърдено,
т.к. доказателствата за отстраняване на нарушението не били представени
своевременно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
констатира:
При
проверка, извършена от ДИТ-Варна се установило, че трудовият договор на Иво Цонев на длъжност
„портиер“ с “АДВА - ЕС” ООД бил прекратен, но в хода на проверката не били
представени документи, че лицето е ползвало платен годишен отпуск. Съгласно
трудовият договор същият бил в размер на 20 дни. За това, че не му било
изплатено обезщетение, пропорционално на времето, което се зачита за трудов
стаж, срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя
срещу подпис. Последвало възражение в тридневен срок, към което бил приложен
касов ордер. Видно от последния, обезщетение в размер на 547.58 лв. било
изплатено след проверката, но преди съставянето на АУАН.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства:
Съдът
кредитира писмените доказателства, протокол за проверка, АУАН, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведомост, заповед за
компетентност, призовка.
Като
непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на св. М..
С
оглед становищата на страните и предвид
императивно вмененото задължение за цялостна служебна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. В тях обаче не са описани обстоятелствата, от
които е направен извод за извършеното нарушение. Описан е извода, че на лицето
се дължало парично обезщетение за неизползвания годишен отпуск, но изобщо не са посочени фактите, от които е направен този
извод. Не описано, въз основа на кои
факти е направи извод за наличие на трудово правоотношение, не е описано колко
е продължило то, не е описано в този
период кога е работил Николов, нито кога е почивал и на какво основание, за да се направи извод, че не е
използвал ПГО. Посочено е„ пропорционално на трудовия стаж”, но не става ясно
какво е искал да каже АНО с това. От една страна нормата в тази част е обявена
за противоконституционна, от друга страна не
са посочени факти какъв е бил трудовия стаж, не става ясно дали изобщо
не е изплатено обезщетение за неизползвания ГПО, или изплатеното не е пропорционално на трудовия стаж. Не е
посочено кога е бил прекратен договора и кога е следвало да се плати
обезщетението, нито какъв е размерът му. На практика са описани единствено
съставомерните елементи на нарушението, но не са посочени обстоятелствата, при
които е било извършено. Посочени са дата и място, но не и фактите, въз основа на които е направен извода, че именно на тази дата е
извършено нарушението. Не е посочено от фактическа страна и кога е прекратен
трудовият договор и при така описаните обстоятелства, не става ясно защо АНО е
приел, че нарушението е извършено на 01.08.19 г., след като, видно от
доказателствата по делото, трудовият договор е прекратен считано от 07.06.19., а обезщетението се дължи „при прекратяване” и
съгл. чл.224 ал.2 се изчислява към деня на прекратяването.
Липсата
на обстоятелствата, при които е извършено деянието, е съществено процесуално
нарушение, т.к. ограничава правото на защита, която се гради именно срещу
фактите.
Предвид
липсата на описание на нарушението от фактическа страна, не става ясно за какво
точно е наказано лицето, поради което съдът е лишен от възможност да се
произнесе дали материалният закон е приложен правилно. Във всички случаи,
неизплащането на обезщетение за неизползван ПГО при напускане е нарушение по
чл. 224 ал.1 от КТ, но непреценява дали е извършено изобщо някакво нарушение, а
дали е извършено описаното в АУАН и НП. От описаното не става ясно по какви
съображения АНО е счел нарушението за извършено на 01.08.21 г., след като правоотношението е прекратено на 06.07.19 г.
При
такова фактическо описание съдът е лишен
от възможност да се произнесе правилно ли е приложен материалният закон,
т.к. не става ясно въз основа на какви факти АНО е наказал лицето. Недопустимо
е едва в съдебно заседание да се установяват фактите, относими към
съставомерните елементи на нарушението. То следва да става ясно от самото
описание в НП. Именно обстоятелствената
част на АУАН и НП очертават и пределите на доказване във въззивното производство. Поради липсата
на тези факти, не става ясно какво е имал предвид АНО като е наказал лицето –
нито в какво точно се изразява нарушението, нито дали е извършено на 01.08.19
г.
Не
на последно място, в АУАН и НП не се описва платено ли е изобщо нещо на лицето
при напускане, нито какво е платено, нито какъв е следвало да бъде размера на
дължимото обезщетение за неизползвания отпуск. Това са факти, пряко относими
към съставомерните признаци на нарушението, както и към нормата, регламентираща
санкцията. В случай на отстраняване на нарушението след установяването му и при
липса на вредни последици, законът императивно предвижда да бъде приложен
привилегированият състав на чл. 415 в от КТ.
Но след като във фактите не е описано какво е било дължимото
обезщетение, съдът е лишен от възможност да прецени, дали с изплащането на
сумата от 547.58лв. е отстранено нарушението.
Да, видно е от ведомостите, че това е била начислената сума, но не са
описани факти в АУАН и НП и няма доказателства, че именно това е сумата, която
работодателят е дължал на работника като обезщетение за неизползвания ПГО.
С
оглед горното, съдът намира че НП следва да бъде отменено и не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието. За пълнота следва да се посочи, че
възраженията на въззивната страна относно причините за несвоевременното
изплащане на обезщетението за несъстоятелни. На първо място, не са ангажирани
доказателства за това, че лицето е било на лечение, нито за това, че трето лице
е държало дебитната му карта, още по- малко за това, че това трето лице е
действало във вреда на работника. Дори да е било така, тези обстоятелства не са
изключващи отговорността. Същите не обосновават и извод за маловажност на
случая по см. чл. 28 от ЗАНН, като настаняването на лечение не е обективна
пречка на лицето да се изплати обезщетението с касов ордер, както това е било
направено по- късно.
Въззивната
страна не е направила искане за присъждане на разноски. Предвид основанията за
отмяна на НП, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 03-011991/18.12.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Варна, с което на “АДВА - ЕС” ООД за нарушение на чл.224 ал.1 и
вр.чл.128 ал.2 от КТ, на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
за присъждане на разноски в тяхна полза.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: