№ 20288
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110117834 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. В. Д., против „А.Б.Б“ ЕООД, с
която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи, в качеството си на
наследник на В.Д.М, на ответното дружество сума в размер на 874,16 лева – част от
главница в размер на 5244,96 лева, за които в полза на „Т.Б.А.Б“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25104/2007 г. по описа на СРС, 78 състав, издаден въз
основа на запис на заповед от 18.01.2007 г., поради погасяване на сумата по давност.
Ищцата М. В. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 13.11.2007 г. по гр. д. №
25104/2007 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на запис на заповед от 18.01.2007
г, съдът е осъдил В.Д.М да заплати на „Т.Б.А.Б“ ЕАД сумата от 5244,96 лева. Твърди,
че въз основа изпълнителния лист срещу наследодателя й В.Д.М било образувано и
водено изпълнително дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ М.М. Сочи, че на 01.12.2011
г. В.Д.М е починал. Счита, че изпълнителното дело било прекратено по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, още преди настъпилата смърт на длъжника В.М.
Сочи, че на 20.05.2015 г. по изп. дело № ***/2009 г. била депозирана молба от „А.Б.Б“
ЕООД, в която се посочвало, че между последното дружество и „Т.Б.А.Б“ ЕАД бил
сключен договор за цесия, по силата на който ответното дружество изкупило
вземането срещу В.Д.М, като твърди, че по изпълнителното дело такъв договор не е
бил приложен и никога не е връчван на длъжника В.М, респективно последният,
съответно наследниците му, не са били уведомени за извършената цесия по реда на чл.
99, ал. 4 ЗЗД. С оглед предходното оспорва действието на договора за цесия и счита,
че предприетите след смъртта на починалия длъжник изпълнителни действия по изп.
дело № ***/2009 г. (справки за банкови сметки и трудови договори, извършени на
11.10.2019 г., на 13.10.2022 г. и на 20.10.2023 г.) не са годни такива да прекъснат
давността за принудително събиране на вземането срещу наследниците на починалия
длъжник. Посочва, че едва на 12.03.2025 г. е получила покана за доброволно
изпълнение по изп. дело. № 531/2024 г., в която било посочено, че в качеството си на
наследник на длъжника дължи сумата в размер на 874,16 лева, представляваща
1
главница, както и сумата от 50 лева за разноски по изпълнителното дело и 383 лева за
такси по Тарифата към ЗЧСИ. Ето защо предявява настоящия иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Б.Б“ ЕООД е подал писмен отговор, с
който признава за основателен предявения иск. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като моли съда да намали
същото до предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на суми по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно
изпълнително основание. По така предявения иск в тежест на ищцата е да докаже, че е
титуляр на задължение по несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.). В
тежест на ответника е да докаже съществуването в негова полза на вземане срещу
ищцата на процесната сума, както и реализирането на обстоятелства, които водят до
спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането.
Като доказателство по делото е приложен изпълнителен лист от 13.11.2007 г.
издаден на основание чл. 237 ГПК по гр.д. №25104/2007 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, с който В.Д.М, ЕГН: ********** да заплати на „Т.Б.А.Б“ АД сумата в размер
на 5244,96 лева въз основа на запис на заповед от 18.01.2007 г., както и 104,90 лева
разноски за държавна такса, както и 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
Представено е удостоверение за наследници с изх. №*****/23.12.2011 г. за В.Д.М,
от което се установява, че същият е починал на 01.12.2011 г. и оставил за свои
наследници ищцата М. В. Д- дъщеря, както своя син И.В.Д и съпруга С.И.М.
Представена е и покана за доброволно изпълнение от 19.12.2024 г. по
изпълнително дело №**************, изпратена до ищцата, с която ЧСИ М.
уведомява ищцата, че в качеството си на наследник на В.М е конституирана като
длъжник по изпълнителното дело и дължи главница в размер на 874,16 лева, както и
такси и разноски към ЧСИ.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира за доказано, че ищцата, в
качеството си на наследник на лицето-длъжник по изпълнителния лист, има правен
интерес да предяви настоящия иск.
В случая ищцата основава иска си на възраженията, че не е доказано наличието
на договора за цесия, на който се позовава ответникът не съществува, евентуално, че
същият не е породил правни последици по отношение на ищцата, доколкото не е
съобщен, както и че за вземанията, предмет на изпълнителния лист, е изтекла
погасителна давност.
Като доказателство по делото е приет препис от изпълнително дело
№20097860400*** по описа на ЧСИ М., образувано по молба с вх. №07945/07.09.2009
г., подадена от „Т.Б.А.Б“ ЕАД, с която е поискано образуването на изпълнително дело
срещу В.Д.М въз основа на изпълнителния лист от 13.11.2007 г. С молбата е направено
искане за насочване на изпълнението срещу движимите вещи на длъжника, находящи
се по адреса на местоживеене, посочен в молбата, както и в случай на установено
наличие на работодател – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 27.10.2009 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, на
2
която с дата 10.01.2010 г. е удостоверено, че при посещение на адреса съпругата на
лицето Снежанка Мачкова е отказала да получи ПДИ и твърди, че длъжникът е в
чужбина. Връчен е екземпляр от ПДИ с уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
На 20.05.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от „А.Б.Б“ ЕООД с
искане за конституиране като взискател по делото, доколкото дружеството е
придобило вземанията по изпълнителния лист, като с разпореждане ЧСИ е
конституирал „А.Б.Б“ ЕООД. Към молбата обаче липсват приложени доказателства за
прехвърляне на вземането.
На 11.10.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху последните
две новооткрити банкови сметки на длъжника.
Впоследствие с молби от 13.10.2022 г. и от 20.10.2023 г. взискателят е поискал
респективно налагането на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите
сметки на длъжника.
Впоследствие на 23.10.2024 г. „А.Б.Б“ ЕООД е подал молба до ЧСИ М. за
образуване на ново изпълнително дело срещу В.Д.М – длъжник по изпълнително дело
№***/2009 г. С молбата е направено искане за налагане на запор върху банковите
сметки и вземанията от трудово възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 23.10.2024 г. ЧСИ М. е конституирал ищцата М. В. Д- дъщеря,
както и И.В.Д и С.И.М като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на
наследници на починалия длъжник В.М.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и
със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, напр.
запис на заповед, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането
на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на
вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието,
така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. -
Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./. Ето защо, вземането срещу
издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в
случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл.
237, б. "е" ГПК (отм.) /в този смисъл и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 61273/2016 г., IV г. о., ГК/.
Вземането на ответника срещу ищеца произтича от запис на заповед от
18.01.2007 г., а съгласно чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ исковете по записа на заповед
срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. От приложените по
делото документи не се установява кога е настъпил падежът по процесния запис на
заповед, но съдът намира, че това е станало най-късно към 13.11.2007 г., когато въз
основа на записа на заповед е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 25104/2007 г. по
описа на СРС, 78 състав.
В случая не се установява от приложените по делото доказателства ответникът
„А.Б.Б“ ЕООД реално да е придобил вземанията, предмет на изпълнителния лист от
3
13.11.2007 г., издаден по гр.д. №25104/2007 г. по описа на СРС, 78 състав. В нито едно
от приложените по делото изпълнителни дела не се намират такива доказателства,
въпреки че същите са описани в молбата на „А.Б.Б“ ЕООД от 20.05.2015 г. за
конституиране като взискател по делото, поради което съдът намира, че ответникът не
е доказал възникване в своя полза на процесното вземане спрямо ищцата.
В допълнение, следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
След образуването на изпълнително дело №20097860400*** по описа на ЧСИ М.
с молбата от 27.10.2009 г., с която е прекъсната погасителната давност, до 26.06.2015 г.
давност за вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС
№3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече.
Последващото действие по изпълнителното дело, предприето от взискателя
„А.Б.Б“ ЕООД по изпълнително дело №20097860400*** по описа на ЧСИ М. е от
11.10.2019 г., когато взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху последните две
новооткрити банкови сметки на длъжника.
От 26.06.2015 г. до 11.10.2019 г. обаче е изтекъл предвиденият в закона
тригодишен давностен срок за вземането, предмет на процесния изпълнителен лист,
доколкото същото се основава на издаден от лицето В.М запис на заповед (арг. от чл.
531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ).
С оглед на изложеното, предявеният от М. В. Д – Владиславова иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи, в качеството си на наследник на В.Д.М, на ответното
дружество сума в размер на 874,16 лева – част от главница в размер на 5244,96 лева, за
4
които в полза на „Т.Б.А.Б“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25104/2007
г. по описа на СРС, 78 състав, издаден въз основа на запис на заповед от 18.01.2007 г.,
поради погасяване на сумата по давност е основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. Същата претендира
присъждането на разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева. Представени са доказателства за извършване на
разноските. В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото същото се претендира в минимален
размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.Л.Д ЕГН: **********
срещу „Е.М“ ЕООД, ЕИК:********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439,
ал. 1 ГПК, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение по
отношение на следните суми: сумата в размер на 7453,61 лева – главница по договор
за кредит от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2010 г. до
окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 1223,13 лева – лихва за периода
15.07.2009 г. – 14.01.2010 г., сумата в размер на 174,07 лева – държавна такса и 400,30
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. №1984/2010 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Е.М“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на М.Л.Д ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на *** лева – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5