Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2015 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-1 състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Д.Т., като разгледа
докладваното от съдията т. дело Nо 7995
по описа за 2013 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Н.С.Т.ПВ“
ЕООД твърди, че на 27.05.2012 г. е сключил с ответника „С.“ ЕООД договор
72/23.05.2012 година. По силата на договора ищецът следвало да извърши
проектиране, да достави оборудване и да монтира върху имот, посочен от
ответника обект „фотоволтаична система с капацитет 77 000 W“ в гр.П., общ.К.,
област Ш., УПИ III, кв.8 по плана на общ.К.. В договора страните са посочили
сумата, която следва да заплати възложителя – 84 116 лв. без вкл. ДДС , или
100939,20 лв. с вкл.ДДС. Уговорен бил и начин и начина и сроковете на плащане –
чл. 2/2 от договора. Твърди се, че ответникът като възложител е следвало да
извърши авансово плащане в paзмер на 42 058,00 лева без вкл. ДДС или 50469,60 лв.
с вкл.ДДС до 7 дни от датата на подписване на договора, първо междинно плащане
в размер на 25234,80 лв. без вкл.ДДС или 30 281,71 лв. с вкл. ДДС до 3 дни след
представяне на приемо- предавателен протокол пред възложителя за доставка на
конструкциите, но не по-късно от 7 дни
от изпращане на писмо от страна на изпълнителя до възложителя, за готовност за
подписване на горепосочения протокол.
Твърди се, че ответникът като възложител е заплатил на
изпълнителя първото авансово плащане от 50469,60 лв. с вкл. ДДС. Ищецът твърди,
че в сроковете, уговорени в договора е извършил проектирането и е доставил
металните конструкции. Възложителят бил своевременно уведомен. На 03.07.2012 г.
от представители на двете дружества бил подписан предвидения в чл. 2, ал.2 от
договора от 27.05.2012 г. приемо-предавателен протокол за доставка на конструкциите, озаглавен „Акт за предаване
и приемане на машини и съоръжения. Ищецът твърди, че с подписването на този акт
е изпълнено изискването на чл.2/2/т.1/2. от договора и възложителят е следвало
в срок от 3 дни - до 06.07.2012 година да заплати по банков път на „Н.С.Т.П.” ЕООД,
ЕИК ********, първото междинно плащане. Ответникът
не изпълнил задължението си. По изложените съображения ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от
30 281,71 лева – първо междинно плащане, сумата от 1250 лева –
лихва за забава за периода 06.07.2012 г. – 28.06.2013 г. (датата на завеждане
на исковата молба), както и разноските по делото, включително и разноските за обезпечителното
производство.
Ответникът „С.“ ЕООД
оспорва иска. Не оспорва наличието на договора между страните, но
оспорва изпълнението на задължението на ищеца като изпълнител, като се твърди,
че ищецът не е предал работата по договора с уговорения приемо - предавателен
протокол. Оспорва се представения „Акт за предаване и приемане на машини и
съоръжения от 03.07.2012 г.“, като се сочи, че същият не установява изпълнение
на задължението на ищеца, като се твърди и, че не е подписан от лице, което е
упълномощено да представлява ответното дружество.
Ответникът прави и евентуално възражение по чл.266,
ал.2 ГПК, за намаляване на дължимата цена, тъй като цената на материалите и
работната ръка са се променили.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от
представените по делото доказателства, че между тях е сключен договор №72/23.05.2012
г., съгласно който ответникът е възложил, а
ищецът се е съгласил да достави
оборудване, да извърши проектиране и да организира и извърши строително
монтажни дейности за изпълнение на обект- фотоволтаична система с капаците от
77000 Wp в гр.П., общ.К., обл.Ш., УПИ III, кв.8 по плана на общ.К.. В договора
страните са посочили сумата, която следва да заплати възложителя – 84 116 лв.
без вкл. ДДС, или 100939,20 лв. с вкл.ДДС. - чл.2/1/ от договора, както и
начина и сроковете на плащане – чл. 2/2 от договора.
По делото е представен "Акт за предаване и
приемане на машини и съоръжения от 03.07.2012 година“ (стр. 14-15 от папката на
ШОС по т. дело 405/2013). В акта е посочено, че се предават 4 комплекта метална
конструкция на палети, придружени със спецификации, транспортен лист,
техническа документация, при липса на външни видими дефекти, за фотоволтична
централа 8 в УПИ І, ІІІ, ІV и V.
Във връзка с възражението на ответника, че документа
не е бил подписан от тогавашния управител на ответното дружество - Р.М., ищецът
е уточнил, че подписът е на Р.М., пълномощник на ответника, легитимиращ
се с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 26.06.2012 година. В отговора
на допълнителната искова молба ответникът е оспорил наличието на представителна
власт на лицето Р.М. да действа от негово има и за негова сметка.
С оглед становището на ищеца, направено в
допълнителната искова молба и отговора на ответника на допълнителната искова
молба, с протоколно определение от 13.10.2014 г. съдът е приел за безспорно, че
акта от 03.07.2012 г. не е подписан от управителя на ответното дружество в този
момент Р.М.. Съдът е приел и, че по повод направено оспорване на
представителната власт не следва да се открива производство по оспорване
автентичността на документа. Ответникът не е оспорил изготвения доклад и
разпределението на доказателствената тежест.
По делото
е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 26.06.2012 г. (стр.
53 от папката на ШОС по т. дело 405/2013), въз основа на което Р.М. в
качеството си на управител е упълномощил Р.М. да представлява ответното
дружество във "всички взаимоотношения с търговски партньори".
Следователно, налице е валидна упълномощителна сделка и акта за приемане е
подписан от лице с представителна власт.
По делото са представени и Акт, образец 14 за приемане
на конструкция от 10.08.2012 г. - модулна метална конструкция за монтаж на
фотоволтaични панели, спецификации, сертификати за качество (стр. 54-68 от
папката на ШОС по т. дело 405/2013. В акта, обр. 14 приемателната комисия е
направила заключението, че конструкцията на строежа е в състояние да понесе по
време на изпълнението на СМР, както и при експлоатацията му, всички постоянни,
временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна
уредба, като се разрешава монтаж на иверторите и фотоволтичните панели.
По делото е изготвена, неоспорена от страните и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена след оглед на обекта и въз основа на
представените утвърдени проекти. Съгласно заключението на вещото лице на място
се установява, че всички строителни и крепежни метални елементи за монтаж на
фотоволтаични панели са доставени на обекта на ответника, всички основи са
монтирани и забити в земята и всички строителни елементи от секция тип 3 са
монтирани. От общо доставени 532 панела са монтирани 411 панела, а останалите
са разположени в кашони. Степента на завършеност на обекта е 90 %.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите И.Д.
– технически ръководител на обекта и И.И. – проектант – конструктор, изготвил
проекта за фотоволтаичната централа и участвал при осъществяване на последващ
контрол при поставяне на металните конструкции. И двама свидетели установяват,
че всички необходими елементи на
конструкцията са доставени в уговорените срокове, че при подписване на акта от
03.07.2012 г. е присъствал представител на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът доказа всички предпоставки за основателност на
главния иск по чл. 266 от ЗЗД за сумата от 30 281,71 лева – първо междинно
плащане, а именно: 1) доказа се
сключване на договор между страните; 2) ищецът доказа пълно и точно изпълнение
на задължението му да проектира, достави и монтира уговорения обект –
фотоволтаична централа, с посочените в договора технически характеристики; 3) настъП.ане
на предпоставките за изискуемост на задължението за първото междинно плащане –
като се цени целият доказателствен материал по делото се установява изпълнение
на задълженията на ищеца като изпълнител по чл. 2 от договора от 23.05.2012 г.
между страните, а именно доставка на конструкциите, предмет на договора.
Недоказано остана възражението на ответника по чл.266,
ал.2 от ГПК.
Относно иска по чл. 86 от ЗЗД
В договора от 23.05.2012 г. страните са уговорили и
падеж на задължението по чл. 2 от договора – за първото междинно плащане - 3
дни след изготвяне на приемо-предавателния протокол. И тъй като съдът прие, че
с подписване на "Акт за предаване и приемане на машини и съоръжения от
03.07.2012 година“ е изпълнено условието по чл. 2 от договора, то от 07.07.12 г.
е налице забава на възложителя. Следователно, дължи се лихва по чл.86 ЗЗД.
На основание чл.162 от ГПК и с помощта на компютърна
програма, съдът намира, че искът е основателен за сумата от 3 031,43 лева.
С оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи за претендираната сума
от 1250 лева.
Относно разноските:
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат
направените разноски, от които 1437,60
лева – разноски за обезпечителното производство, както и следните разноски за производството
пред СГС - 1 259 лв. – внесена държавна такса, 504 лв. – депозит за вещо лице, 1296,72 лв. – за
възнаграждение за един адвокат.
Без уважение следва да бъде оставено искането за
присъждане на разноски в производството по частната жалба срещу определение от
07.01.2014 г., тъй като разноските е следвало да бъдат поискани там, както и
искането за присъждане на командировъчни разходи и разходи за транспорт на
упълномощения адвокат, тъй като същите не представляват разноски по смисъла на
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС,
VI - 1 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище:***, р-н "Т.",
бул."А.", №*, ет.*, ап.*, да заплати на
"Н.С.Т.П."ЕООД, ЕИК ********, седалище:***, съдебен адрес: адв. С.С.,***,
по иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата 30 281,71 лева (тридесет
хиляди двеста осемдесет и един лева и 0,71 лева) – първо междинно плащане по
договор 72/23.05.2012 година, законна лихва върху тази сума от 28.06.2013 г. до
окончателното изплащане на главницата, по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева) – лихва за забава за
периода 07.07.2012 г. - 28.06.2013 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 4 497,32 лева – разноски по делото, както следва: 1437,60 лева –
разноски за обезпечителното производство, 1 259 лв. – внесена държавна
такса, 600 лв. – депозит за вещо лице,
1296,72 лв. – за възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ иска на "Н.С.Т. ПВ"ЕООД, ЕИК ********,
седалище:***, съдебен адрес: адв. С.С.,*** СРЕЩУ „С.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище:***, р-н "Т.", бул."А.", №*, ет*, ап.* за лихвата за забава за 06.07.2012 година.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: