Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 19.06.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Панайотова, като разгледа т.д. № 2975/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът У. АД твърди, че в качеството си
на застраховател по договор за застраховка „Каско” е изплатил на увреденото от
реализирано на 04.01.2017 г. ПТП лице застрахователно обезщетение в размер на 28 680,70 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното
събитие има водачът на застрахования при ответника Б.И.АД по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащането на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и за лихва за
забава върху главницата за периода 04.05.2017 г. – 24.10.2017 г. в размер на 1413,66
лв. Претендира тези суми, ведно със законна лихва и разноски.
Ответникът Б.И.АД оспорва настъпването и
механизма на събитието (твърди изключителна вина на другия водач, а при
евентуалност – съпричиняване); оспорва наличието на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и вида и размера на подлежащите на
обезщетяване вреди. По иска за лихва твърди, че поканата за плащане не е била
окомплектована с необходимите документи и поради това не поставя началото на
течение на срока за плащане. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.
В приетия като писмено
доказателство Протокол за ПТП (в преписа с поправка, съдържащ се в
административно-наказателната преписка) е удостоверено, че на 04.01.2017 г. на бул.
Околовръстен път, гр. София,
е реализирано ПТП между л.а. БМВ***
ДК № ******и
л.а. Инфинити ФХ 30Д с ДК № ******. В протокола е
удостоверено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. БМВ, който
поради движение с несъобразена скорост реализира сблъсък с попътно движещия се (в
крайна лява лента) автомобил, а след това напуска пътното платно по десен
диагонал.
В частта относно механизма на ПТП
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не
удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В
частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него
факти обаче – в случая видимите щети по участващите в събитието МПС и
разположението на автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът
има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална
доказателствена сила. Въз
основа на това официално удостоверяване, както и въз основа на свидетелските показания на В.
(очевидец),
е изготвено заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което приема
за реализирал се същият
механизъм на произшествието – л.а. Инфинити се е движил в лява пътна лента със
скорост от 80 км./ч., л.а. БМВ се е движил в средна пътна лента със скорост от
160 км./ч. (вж. разпит на вещото лице в о.с.з. на 06.06.2018 г.) и поради
несъобразената скорост е навлязъл частично в лявата пътна лента, удряйки с
лявата си страна л.а. Инфинити, с което му причинява щети отдясно. Въз основа на така
установения механизъм съдът счита, че събитието се дължи на противоправното поведение на водача на л.а.
БМВ – същият се е движил със забранена скорост и в резултат от това е
изгубил контрол върху автомобила.
Възражението на ответника за допринасяне по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е недоказано. Според заключението
на САТЕ увреденият автомобил се е движил с разрешена за съответния участък скорост (80 км./ч.). Същевременно
местоположението
на увредения
автомобил на пътното платно (в лява лента) е съобразено с правилото на чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Ето защо не е
налице противоправно поведение от страна на увредения, с което той да е
допринесъл за настъпване на вредите.
Като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че към 04.01.2017 г. ищецът е имал качеството застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ за л.а. Инфинити. В протокола за ПТП е вписано
наличието на представена от водача полица за задължителна застраховка
Гражданска отговорност, сключена за л.а. БМВ със срок на действие 19.06.2016 г.
– 18.06.2017 г., по която застраховател е ответникът. Този факт не беше
опроверган от ответника, нито се доказаха обстоятелства, довели до
противопоставимо на трети лица прекратяване на полицата преди датата на
събитието.
Безспорно е също, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 28 680,70 лв.
При тези факти съдът счита, че в полза
на ищеца срещу ответника е възникнало регресно вземане. Следва да се определи
неговият размер.
Според заключението на САТЕ, в резултат
от ПТП на л.а. Инфинити са причинени щети, чийто ремонт възлиза на
28 657,70 лв. Разпитано в о.с.з. обаче, вещото лице Т. сочи, че тази
стойност е формирана при цена на труда от 50лв./ч., каквато е посочена във
фактурата за извършения ремонт. Средната пазарната цена на труда според вещото
лице възлиза на 30 лв./ч.
Съдът счита, че размерът на дължимото от
ответника обезщетение следва да се определи при прилагане на ставка за труд 30
лв./ч.. Съображенията за това са следните:
Делинквентът/застрахователят на неговата
отговорност следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в
положение от преди реализиране на деликта. Ето защо, ако увреденият автомобил е
бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт,
каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие
за запазване на гаранцията. И обратно – ако няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните, дължимото от ответника обезщетение не
може да надхвърля средните пазарни цени. Тежестта за доказване на размера на
дължимото обезщетение, разпределена с доклада, е на ищеца. Същият не доказа, че
ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз е било необходимо за запазване
на гаранцията – както сочи вещото лице, гаранционният срок може да е различен
(от 3 г. нагоре), като за конкретния автомобил не са налице данни по делото.
Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил на 4 г. от
датата на производство, съдът не може да приеме при липса на доказателства, че
същият е бил в гаранция.
Поради това обезщетението следва да се
определи съобразно дадената от вещото лице рекапитулация (таблица на л. 3 от
САТЕ), но при изчисляване на труда със ставка от 30 лв. (85,3 ч. х 30 лв. =
2559 лв. или 3070,80 лв. с ДДС). Общият размер на обезщетението, включващо
части, материали и труд, възлиза на 26 610,50 лв. (22267,70 лв. + 3070,80
лв. + 1272 лв.). Към тази сума на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ следва да
се прибави и сумата от 15 лв., представляваща стойността на обичайните
разноски, направени от застрахователя за определяне на обезщението.
Искът следователно следва да бъде уважен
за сумата от 26 625,50 лв. и отхвърлен за разликата до 28 695,70 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу
застрахователя по застраховка Гражданска
отговрност,
като приложи доказателства за удостоверяване
на пътнотранспортно произшествие. Срокът
за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи. Кои
документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ,
към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ – това са доказателства, за чието
снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за
определяне на основанието и размера на претенцията. До представяне на такива
доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
В настоящия
случай ищецът е изпратил до ответника покана, към която за удостоверяване настъпването
на ПТП е представил протокола за ПТП (л. 37). С писмо от 01.06.2017 г.
ответникът е уведомил ищеца, че в представения протокол за ПТП „годината не е
вярна“ (л. 49) и това налага представянето на поправен протокол.
Според
настоящия състав изискването за представяне на поправен протокол е в нарушение
на чл. 106, ал. 5 КЗ – действително, вярната дата на настъпване на ПТП е от
съществено значение за определяне на основанието на отговорността (с оглед
срока на застрахователно покритие). В настоящия случай обаче ответникът не е
заявил, че не може да установи действителната дата – напротив, в изпратеното от
него писмо сам сочи, че посочената в протокола година на ПТП е невярна. Че
действителната година на ПТП е 2017 г., е
било установимо от самия протокол, тъй като срокът на действие на полицата Гражданска
отговорност, посочен в протокола, е 19.06.2016 г. – 18.06.2017 г. Ако датата на
ПТП е 04.01.2016 г., длъжностното лице ще е удостоверило „бъдещи факти“
(сключване на полицата след тази дата). Очевидно е следователно, че е допусната
техническа грешка, която не е съставлявала съществена пречка за определяне
основанието за отговорността. В съответствие с добросъвестността е да не бъдат
изисквани документи по реда на чл. 412, ал. 2 КЗ, щом фактите, за които са
представени документи с допусната в тях техническа грешка, биха могли да бъдат
установени от други данни в протокола.
Ето защо съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30 дни от получаване на
поканата. С доклада на делото като безспорно е отделено обстоятелството, че
ответникът е получил поканата на посочената в исковата молба дата, а именно –
на 04.04.2017 г. Срокът за плащане е изтекъл на
04.05.2017 г. След тази дата ответникът
е изпаднал в забава.
За периода
05.05.2017 г. – 24.10.2017 г. размерът на дължимата лихва е 1282,06 лв. До тази
сума следва да бъде уважен искът.
.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1673 лв. разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 146,25 лв. Разноските за свидетел подлежат на възстановяване.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Б.И.АД, ЕИК ******да заплати на У.
АД, ЕИК******, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ сумата от 26 625,50 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
събитие, настъпило на 04.01.2017 г. в района на гр. София, ведно със законната лихва от 25.10.2017 г. до
погасяването, и сумата от 1282,06
лв., представляваща лихва за забава за периода 05.05.2017 г. – 24.10.2017
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1673 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 411, изр. 2 КЗ за разликата до 28 695,70 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до 1413,66 лв.
ОСЪЖДА
У. АД, ЕИК******, да заплати на Б.И.АД,
ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 146,25 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: