Решение по дело №2961/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 932/12.10.2022 година по НАХД № 2961/2022г. на
БРС.

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от
17.08.2022г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият
Б. М. Н., ЕГН: **********, е роден на **.**.****г. в гр.*, с адрес: гр.*, ****************,
да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК.
В съдебно заседание за БРП се явява прокурор Р. Г., която поддържа внесеното
предложение. Същата моли съда да признае обвиняемия за виновен по отношение
извършването на вмененото му във вина деяние, като го освободи от наказателна
отговорност и му определи административно наказание „Глоба” в рамер на 1000лв.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че не е
знаел за дерегистрацията на автомобила, поради което моли да бъде оправдан.
Защитникът на обвиняемия - адв.Н. от БАК, моли съда да признае обвиняемия за
невиновен по отношение извършването на вмененото му във вина деяние, като излага
подробни доводи касателно липсата на субективен елемент при извършване на процесната
престъпна деятелност.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материалите по Досъдебно производство № 3388 ЗМ 630/2019г. по описа на 05 РУ ОД
МВР -Бургас, пор. №2200/19г. на РП-Бургас, се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Б. М. Н., ЕГН: **********, е роден на **.**.****г. в гр.*, с адрес: гр.*,
****************.
От справката за съдимост на обвиняемия Н. се установява, че същият не е осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV на глава VIII от общата част на НК /реабилитиран е по
право/.
Б. М. Н. е правоспособен водач категории В и АМ, като притежава Свидетелство за
управление на моторно превозно средство №******. В качеството си на водач на МПС
същият е допускал множество нарушения на ЗДвП, в която връзка са му били наложени
14бр. наказателни постановления, 10бр. електронни фиша и 1бр. ЗППАМ от компетентните
органи на МВР.
Н. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. № *******, надлежно регистриран на 08.03.2005г. На 24.07.2018г. регистрацията на
моторното превозно средство е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП, във връзка с което собственикът му – обвиняемият Н. не е бил уведомяван.
На 29.11.2018г. обвиняемият управлявал автомобила си „Фолксваген Голф“ с peг. №
*******, когато бил спрян за проверка от свидетелите А. и У. - служители на МВР. Те
уведомили Н. за служебно прекратената регистрация на автомобила му и в тази връзка му
съставили АУАН №003572/29.11.2018г., за това че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация. Въз основа на съставения АУАН на обвиняемият било издадено Наказателно
1

постановление №18-0769-006734/10.04.2019г. Обвиняемият Н. го получил и обжалвал пред
Pайонен съд Бургас, в която връзка било образувано НАХД №2726/2019г. по описа на съда.
С Решение №1066/15.08.2019г. по делото БРС е отменил обжалваното наказателно
постановление поради допуснато процесуално нарушение от страна на АНО при
съставянето на постановлението /погрешно посочване в него на правното основание за
прекратяване на регистрацията на МПС-то/.
Независимо че вече знаел за прекратената регистрация на своето МПС, обвиняемият
Н. не направил нужните постъпки за регистриране на автомобила, като не сключил
застраховка „Гражданска отговорност“ за същото и не преминал годишен технически
преглед, поради което и автомобилът продължил да е със служебно прекратена регистрация.
На 20.04.2019г., след като вече е знаел, че МПС е с прекратена регистрация,
обвиняемият отново управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № *******, в гр.Бургас, по бул.„Демокрация“ до №166 в посока бул.„Сан
Стефано“, където бил спрян за проверка от свидетелите Х. и Г. - служители на Сектор ПП
при ОД на МВР гр.Бургас. Свидетелят Х. съставил на обвиняемия АУАН
№070320/20.04.2019г., в който било посочено, че обвиняемият управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № ******* в гр.Бургас, по бул.„Демокрация“ до №166 в посока
бул.„Сан Стефано“, като автомобилът бил спрян от движение. След последваща справка от
свидетеля Скопчанов - служител на ОД МВР Бургас, било установено, че инкриминираният
лек автомобил всъщност е със служебно прекратена регистрация, поради което и на
обвиняемия бил съставен нов АУАН №449643/17.07.2019г. от свидетеля Х. за това, че на
20.04.2019г. е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация от 24.08.2018г. Актът
е подписан без възражения от обвиняемият на 17.07.2019г., като въз основа на него не е
било издавано Наказателно постановление.
На 20.05.2019г. обвиняемият Н. отново управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № ******* в гр.Бургас. Същият станал участник в пътно
транспортно произшествие в гр.Бургас, по ул.„Д. Димов“ в посока ул.„Копривщица“,
виновен за което бил водачът на другия лек автомобил. На обвиняемия Н. обаче е бил
съставен АУАН №333957/20.05.2019г. от свидетелите *. и *., които за пореден път
констатирали, че обвиняемият Н. управлявал собствения си автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № *******, който е със служебно прекратена регистрация.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по Досъдебно
производство № 3388 ЗМ 630 /2019г. по описа на 05 РУ ОД МВР -Бургас, пор №2200/19г. на
РП-Бургас,: протоколи за разпит на свидетелите – *.*. *. /л.19 от ДП/, *.*. А. /л.20 от ДП/,
*.*. *. /л.21 от ДП/, *.*. Х. /л.22 от ДП/, *.*. Г. /л.24 от ДП/, *.*. У. /л.26 от ДП/ и *.*.*. /л.43
от ДП/, отчасти от обясненията на обвиняемия в хода на ДП и съдебното следствие, справка
за нарушител/водач /л.15-17, л.33-35 и л.108-110 от ДП/, справка за собственост на
автомобил /л.13 от ДП/, справка относно регистрация на автомобил /л.12 от ДП/, АУАН
№333957/20.05.2019г. /л.8 от ДП/, АУАН №449643/17.07.2019г. /л.9 от ДП/, АУАН
№003572/29.11.2018г. /л.11 от ДП/, АУАН №449643/17.07.2019г. /л.29 от ДП/, АУАН
№333550/20.085.2019г. /л.57 от ДП/, Наказателно постановление №19-0769-
002999/25.06.2019г. /л.58 от ДП/, АУАН №449643/17.07.2019г. /л.29 от ДП/, Наказателно
постановление №18-0769-006734/10.04.2019г. /л.30 от ДП/, Наказателно постановление
№19-0769-002497/11.06.2019г. /л.46 от ДП/, констативен протокол /л.53 от ДП/, ЗППАМ 19-
0769-001122/21.05.2019г. /л.32 от ДП/, Решение №1066/15.08.2019г. по НАХД №2726/2019г
на БРС /л.64 от ДП/, писмо ведно с приложени документи от Гаранционен фонд /л.96-99 от
ДП/,справка за съдимост и останалите писмени доказателства по делото.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
2

гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемият Н. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като за периода от 20.04.2019г. до 20.05.2019г. в условията на
продължавано престъпление, в гр.Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № *******, което не е регистрирано по
надлежния ред, както следва :
1. На 20.04.2019г., в гр.Бургас, по бул.„Демокрация“ до №166, в посока към бул.„Сан
Стефано“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с peг. *****, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата и установен съгласно Наредба №1-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
2. На 20.05.2019г. в гр.Бургас, по ул.„Димитър Димов“, в посока ул. „Копривщица“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
peг. *****, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и установен съгласно Наредба №1-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид, че показанията на
полицейските служители *., А., *., Х., Г., У. и С. са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и
допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло, като липсва основание да се
приеме, че тези свидетели са предубедени. Свидетелите излагат една и съща обстановка,
като по същество изложеното от тях не се оспорва от защитата.
Съдът даде вяра отчасти и на обясненията на обвиняемия /дадени в хода на ДП и
съдебното следствие/, като не кредитира същите в частта им касателно липсата на изградена
у него представа за служебната дерегистрация на процесния автомобил. В тази връзка съдът
взе предвид на първо място двойнствения характер на обясненияа – от една страна на
доказателствено средство, а от друга страна на средство за защита на обвиненото в
извършването на престъпление лице. В настоящия случай в некредитираната си част
обясненията на Н. останаха изолирани, нелогични и некореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност. Обясненията на обвиняемият се явяват и пълни с вътрешни
противоречия, като например: Пред съда от една страна той заявява, че не е знаел за
дерегистрацията на автомобила си: „На 29.11.2018г. ме спряха и ми съставиха акт. Тогава
не ми обясниха, че колата ми е дерегистрирана“, а непосредствено след това посочва:
„Първият път ме спряха и казаха, че колата е без регистрация и това наказателно
отпадна.“ Също така : „….втория път, когато ми написаха акт, беше за нередовна
регистрация на автомобила и тогава разбрах, че е била служебно дерегистрирана“ и
„последният път когато ме спряха, беше по повод ПТП, един ме блъсна отзад, и тогава
разбрах, че нямам гражданска отговорност“.
Съдът кредитира изцяло и АУАН №003572/29.11.2018г. и Наказателно постановление
№18-0769-006734/10.04.2019г., с което обвиняемият е бил санкциониран по реда на чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и от
които се установява наличие на знание у последния за служебната дерегистрация на
автомобила му. Съдът даде вяра и на всички останали приложени към досъдебното
3

производство АУАН-и, НП-я, както и приложените между кориците на делото справки -
справка за нарушител/водач, справка за собственост на автомобил и справка относно
регистрация на автомобил, както и приложените документи от Гаранционния фонд. Същите
са издадени от държавни органи в кръга на тяханата дейност, поради което имат и
доказателствена сила във връзка с посочените в тях обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. ***** в движение и
придвижването му в пространството по улиците на гр.Бургас, представлява „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. , според които понятието „управление“, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. *****, който обвиняемият е управлявал е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по
надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва
да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на
територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е
намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено
регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с
регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-45 /
24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл.2 от Наредбата - МПС
задължително се представят за регистрация от секторите „Пътна-полиция“ при СДВР или
областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е
длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, лично да представи превозното средство и
необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно
средство се издава свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и се предоставят табели
с регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата,
определени от производителя. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от наличната по делото справка относно регистрация на автомобил
/л.12 от ДП/, към процесния период автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на защитата за липса на изградена у обвиняемия
представа, че автомобилът му е дерегистриран /респ. липса на субективен елемент във
връзка с настоящата му престъпна деятелност/. При извършвне на преценка в тази ръзка
съдът взе предвид на първо място процесните АУАН №003572/29.11.2018г. и Наказателно
постановление №18-0769-006734/10.04.2019г., с последното от които обвиняемият е бил
4

санкциониран по реда на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Същите са надлежно връчени на Н., който освен това
е обжалвал и издаденото му НП. В тази връзка било образувано НАХД №2726/2019г. по
описа на БРС, по което с Решение №1066/15.08.2019г. съдът е отменил обжалваното
наказателно постановление поради допуснато процесуално нарушение от страна на АНО
при съставянето на постановлението /погрешно посочване в него на правното основание за
прекратяване на регистрацията на МПС-то/. С оглед наличието на предходни извършени на
Н. проверки от контролните органи, във връзка с които той е бил санкциониран именно за
управление на дерегистрирания му автомобил, няма как да се приеме, че в съзнанието му не
се е формирала представа касателно това обстоятелство. Нещо повече, самият обвиняем е
предприел активни действия по обжалване на НП, поради което няма как да се приеме и че
същият не е запознат със съдържанието му. Единствено и само фактът, че последното е
отменено от БРС поради неправилно посочване правното основание за извършената
дерегистрация, не може да обоснове извода на свой ред за формиране на погрешна
представа у Н., че автомобилът му е надлежно регистриран. Горното е видно и от цитирания
акт на съда, в който такива констатации не са направени. Тъкмо напротив, констатирано е
прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.10 ЗДвП. В тази
връзка следва да се подчертае, че съдебният акт се състои както от диспозитив, така и от
мотиви, а незнанието на закона не извинява гражданите при неспазването му. Освен това,
недоумение буди, как обвиняемият би изградил у себе си неверни представи, че
автомобилът му е надлежно регистриран въз основа на Решение №1066/15.08.2019г. на
БРС, при положение, че то е постановено след процесния предиод - от 20.04.2019г. до
20.05.2019г. Към момента на осъществяване на деянието от страна на Н., спрямо
същият са били издадени единствено АУАН №003572/29.11.2018г. и Наказателно
постановление №18-0769-006734/10.04.2019г., с последното от които обвиняемият е бил
санкциониран по реда на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Ето защо и по мнение на настоящия съдебен състав
няма как да се приеме, че този факт не му е би известен.
Прави впечатление и фактът, как обвиняемият е спиран 3 пъти за проверка от
контролните органи, като чак при третата такава се твърди да е разбрал, във връзка с какво
нарушение му се съставят актове за установяване на административни нарушения. В същото
време обаче това не го възспира да обжалва издаденото въз основа на един от тези актове
НП. С оглед на всичко гореизложено съдът намира изложените доводи за липса на
изградени субективни представи у дееца относно действителното фактическо положение за
негова защитна теза, която не намери опора в събрания по делото доказателствен материал.
Действително, наличието на регистрационен талон у Н. и поставени на автомобила на
съответните места регистрационни табели, биха могли да формират невярна представа, че
автомобилът е надлежно регистриран, но само и единствено в случай, че
собственикът/водачът му не е уведомен по друг начин за прекратяване на регистрацията. В
настоящия случай това безспорно е било сторено посредством издаването на АУАН
№003572/29.11.2018г. и Наказателно постановление №18-0769-006734/10.04.2019г.,
надлежно връчени на Н..
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Н. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение МПС и го придвижва в
пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че
лекият автомобил е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, като
от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на
регистрация.
5

Деянието не е „малозначително”, респективно дали не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на
деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на
обществената опасност поради негова малозначителност, или наличие на обществена
опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на признаците на
нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват деянието и обществената
опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки
процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията,
заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото
дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи
на чл.9, ал.2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на
обвиняемия, като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, така
и конкретиката на самото деяние.
В случая не са доказани никакви наистина важни/непредвидени обстоятелства, които
да са налагали управлението на нерегистрирания автомобил, като обвиняемият да не е имал
друга възможност, освен да го използва (примерно спешно предвижване до болнично
заведение и т.н.). Нещо повече, констатира се управление на същия на две последователни
дати, обосноваващи и правната квалификация на деянието като продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 НК.
В случая не се касае и до административно нарушение.
При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност
за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е
предвидена в разпоредбата на чл.140, ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в редакцията към 1999 г. и
е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017г. Същевременно с изменение на
наказателния закон от 29.11.2016г. е предвидена втора алинея на чл.345 НК, съгласно която
е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред
Безспорно е, че от м.март 2018г. едно и също деяние /управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно
нарушение, така и престъпление, като в практиката за разграничителен критерий между
двете се приема степента на обществена опасност на деянието.
В случая съдът намира, че тази степен обуславя приложението на НК към процесното
деяние, тъй като обвиняемият е водач на МПС с множество допуснати нарушения на
правилата на ЗДвП, като настоящото деяние е извършено след санкционирането му за
същото по вид нарушение по административен ред. Също така, обвиняемият в продължение
на почти цяла година така и не е положил усилия да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ и да възсранови регистрацията на автомобила си, което сочи на
незинтересованост от негова страна да спазва законите в страната ни.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до една година или с „Глоба“ от петстотин до хиляда лева.
В същото време по отношение на Н. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а именно: 1) за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление
6

не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни
предпоставки на чл.78а, ал.7 НК са неприложими по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
следва да отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
настоящия случай в полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че той работи и има
изградени трудови навици. Фактът, че към момента същият е на зряла възраст, а е
неосъждан /реабилитиран по право/, навежда към извода за липса на установени престъпни
навици на същия. Н. е оказал също така пълно съдействие на разследващите органи, като
демонстрира и добро процесуално поведение в хода на съдебното следствие. С оглед на
гореизложеното БРС намира, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на
обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.
Поради тези съображения и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „Глоба“ в минимален размер.
Ето защо, БРС счете, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на обвиняемия бъде наложено административно наказание – глоба в
минималния предвиден в чл.78а, ал.1 НК размер - 1000 лв. По този начин ще се постигнат
както целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия, така и тези на генералната
такава, а именно превенция на сходни прояви от останалите членове на обществото.

По вещестрвените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от страна на съда.

По разноските:
По делото няма сторени разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	932
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120202961
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 август 2022 г.

Решение по дело №2961/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите