Решение по дело №41/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - ГРАД СОФИЯ срещу Решение №50/14.11.2024 г. по АНД №140/2024 г. по описа на Районен съд - Каварна, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/10.06.2023 г., с който на „АУТО ТРАНС ДОБРИЧ“ЕООД, седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес] е наложена имуществена санкция на основание на чл.187а, ал.2 т. 3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на въззивния съд; настоява се за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на издадения електронен фиш. Претендират се сторените разноски и се прави в условие на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В представения към касационната жалба отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата, твърди прекомерност на наложената санкция в сравнение със стойността на незаплатената такса, настоява за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно поради което иска то да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт и като последица настоява решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок, при връчено решение на 28.11.2024 г. и подадена жалба по пощата на 12.12.2024.г., от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Предмет на проверка пред районния съд е електронен фиш, с който на ответника е наложена имуществена санкция за това, че като собственик на влекач Р. М. с рег. №[рег. номер] е преминал на 10.06.2023 г. в 15,00 часа по път I – 9, километър 0+616, без заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е [жк], ал. 2 от ЗДвП, като на основание на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В обжалваното решение районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Като не е процедирал чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, е прието, че административнонаказващият орган е нарушил правата на „АУТО ТРАНС ДОБРИЧ“ЕООД. Към момента на неизпълнение на задължението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е отсъствала законова възможност за налагане на имуществена санкция на дружеството чрез електронен фиш, като собственик на пътното превозно средство, незаплатил дължимата тол такса. Такава възможност съществува след 13.02.2024 г., когато разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП е допълнена и за нарушения по визирания текст.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на „АУТО ТРАНС ДОБРИЧ“ЕООД.

Налагането на имуществената санкция е в противоречие и с правото на ЕС. По силата на действащия към датата на издаване на електронен фиш чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., който съгласно чл. 288 от ДФЕС има пряко приложение във всички държави - членки на ЕС, преди да започне административнонаказателното производство, АПИ е длъжна да информира незабавно ползвателя на ЕУЕПТ за недекларираната пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложи възможност за отстраняване на нередността чрез заплащане на таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика на процесното ППС да заплати дължимата пътна такса, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Не е спорно по делото, че наказващият орган не е изпълнил тази процедура, което е допълнително основание за незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С Решение от 21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер на всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като резултат касационният състав констатира, че фиксираният в чл.179, ал.3б от ЗДвП размер на имуществената санкция от 2 500 лева противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. поради нарушаването на принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и предвиденото наказание.

С оглед изложените аргументи Районен съд - Каварна правилно е отменил обжалвания електронен фиш. Съдебният акт следва да се остави в сила.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.143, ал. 1 от АПК на ответника трябва да бъдат присъдени поисканите и сторени в това производство разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед правната и фактическата сложност на делото.

Воден от изложените съображения и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Добрич, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение №50/14.11.2024 г. по АНД №140/2024 г. по описа на Районен съд - Каварна.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – [населено място] да заплати на „АУТО ТРАНС ДОБРИЧ“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Д. Г. Д., сторените по настоящото дело разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.